Последната екскурзия за 2014 година, с която закрихме сезона, е почивката, която си направихме в Златоград и гръцкия град Xanthi. Това стана в периода 20-22.11, като основната цел беше Златоград. Тъй като Златоград е буквално на границата с Гърция, а не бяхме ходили никога досега там, решихме да отскочим до най-близкия голям град след КПП-то. И двете вечери спахме в Етнографския Ареален Комплекс в Златоград и по-точно в СПА Комплекс Александър. Случихме много приятно време за сезона, което допринеса за приятното изкарване, което по традиция започна за пореден път по автомагистрала "Тракия".
Четейки този блог, всички Вие - приятели, познати и непознати, ще успеете да изживеете и да се насладите на емоциите от моите пътешествия из цялата страна и чужбина. Ще бъдете отведени в познати и по-непознати дестинации, ще имате възможността да научите нови неща или да си припомните стари. Надявам се, всеки да прекара приятни часове и да намери това, което търси. И на всички пожелавам лек и безавариен път!
четвъртък, 20 ноември 2014 г.
четвъртък, 25 септември 2014 г.
Чудесата на Анатолия - Завръщането
Здравейте, Приятели!
Всяко нещо си има своя край, а края на нашият престой в Кападокия настъпи на 25.09 сутринта. Пред нас чакаха почти 900 километра до временната ни спирка в Чорлу, по път за София. В тези километри е включено и главозамайващото прекосяване на Истанбул от единия до другия край на мегаполиса. За да не ни е скучно по пътя, бяхме решили малко да променим маршрута навръщане и да минем покрай второто по големина езеро в Турция. Преди всичко, обаче, все още не бяхме направили едно от нещата, които си бяхме поставили за цел преди да дойдем в Кападокия. Да гледаш изгрева на слънцето на фона излитащите балони над Кападокия от терасата на хотела също е едно от нещата, които всеки посетител трябва да направи. Ставането е малко трудно (около 6:30), но пък приказната гледка наистина си заслужава.
сряда, 24 септември 2014 г.
Чудесата на Анатолия - свободна програма в Кападокия
Здравейте, Приятели!
Последния ден от престоят ни в Кападокия беше отреден да обиколим всички онези места, които ни бяха харесали, докато се разхождаме и до тези, за които бяхме чели, но в крайна сметка не влизаха в програмата на туровете. Денят е 24.09 и мога да кажа, че от всички обиколки тази обиколка най-много ми хареса. От една страна ги нямаше на моменти дразнещите ограничения на екскурзовода, както и глупавите спирки по разни магазини, а от друга, местата, които посетихме не са толкова популярни или поне не бяха по времето, през което ние ги посетихме. Така усетихме в по-голяма степен духа на Кападокия, избягвайки тълпите. На първо място в списъка със забележителности беше крепостта Uçhisar, около която обикаляхме два дни :)). Следващата спирка е подземния град Каймаклъ и за финал, посетихме едно диво и екзотично място, което е едно от последните места, в които хората са живели до последно в скалите - селото Соанлъ (Soğanlı). След закуската в хотела, се качихме в колата и тръгнахме за Uçhisar. Разстоянието от хотела до там е около 4 км., като се изкачва един стабилен баир. Не знам защо, реших да спрем на мястото, където предния ден спираха микробусите от туровете и от там да се изкачим до крепостта. Това място не е точно в селото, а извън него, точно в началото. Опасявах се, че ако влезна в селото и отида до крепостта може да срещна затруднения при намирането на място за спиране. В последствие се оказа, че има доста място за спиране и изобщо не е пренаселено. Но поне успяхме да минем пеша горе долу през цялата стара част на селото и да разгледаме. А крепостта гордо стоеше и ни чакаше, докато ние като козички започнахме да катерим хълма.
Абонамент за:
Публикации (Atom)