четвъртък, 20 ноември 2014 г.

Из Родопите - Златоград и Ксанти

Здравейте, Приятели!


Последната екскурзия за 2014 година, с която закрихме сезона, е почивката, която си направихме в Златоград и гръцкия град Xanthi. Това стана в периода 20-22.11, като основната цел беше Златоград. Тъй като Златоград е буквално на границата с Гърция, а не бяхме ходили никога досега там, решихме да отскочим до най-близкия голям град след КПП-то. И двете вечери спахме в Етнографския Ареален Комплекс в Златоград и по-точно в СПА Комплекс Александър. Случихме много приятно време за сезона, което допринеса за приятното изкарване, което по традиция започна за пореден път по автомагистрала "Тракия".


четвъртък, 25 септември 2014 г.

Чудесата на Анатолия - Завръщането

Здравейте, Приятели!


Всяко нещо си има своя край, а края на нашият престой в Кападокия настъпи на 25.09 сутринта. Пред нас чакаха почти 900 километра до временната ни спирка в Чорлу, по път за София. В тези километри е включено и главозамайващото прекосяване на Истанбул от единия до другия край на мегаполиса. За да не ни е скучно по пътя, бяхме решили малко да променим маршрута навръщане и да минем покрай второто по големина езеро в Турция. Преди всичко, обаче, все още не бяхме направили едно от нещата, които си бяхме поставили за цел преди да дойдем в Кападокия. Да гледаш изгрева на слънцето на фона излитащите балони над Кападокия от терасата на хотела също е едно от нещата, които всеки посетител трябва да направи. Ставането е малко трудно (около 6:30), но пък приказната гледка наистина си заслужава.


сряда, 24 септември 2014 г.

Чудесата на Анатолия - свободна програма в Кападокия

Здравейте, Приятели!


Последния ден от престоят ни в Кападокия беше отреден да обиколим всички онези места, които ни бяха харесали, докато се разхождаме и до тези, за които бяхме чели, но в крайна сметка не влизаха в програмата на туровете. Денят е 24.09 и мога да кажа, че от всички обиколки тази обиколка най-много ми хареса. От една страна ги нямаше на моменти дразнещите ограничения на екскурзовода, както и глупавите спирки по разни магазини, а от друга, местата, които посетихме не са толкова популярни или поне не бяха по времето, през което ние ги посетихме. Така усетихме в по-голяма степен духа на Кападокия, избягвайки тълпите. На първо място в списъка със забележителности беше крепостта Uçhisar, около която обикаляхме два дни :)). Следващата спирка е подземния град Каймаклъ и за финал, посетихме едно диво и екзотично място, което е едно от последните места, в които хората са живели до последно в скалите - селото Соанлъ (Soğanlı). След закуската в хотела, се качихме в колата и тръгнахме за Uçhisar. Разстоянието от хотела до там е около 4 км., като се изкачва един стабилен баир. Не знам защо, реших да спрем на мястото, където предния ден спираха микробусите от туровете и от там да се изкачим до крепостта. Това място не е точно в селото, а извън него, точно в началото. Опасявах се, че ако влезна в селото и отида до крепостта може да срещна затруднения при намирането на място за спиране. В последствие се оказа, че има доста място за спиране и изобщо не е пренаселено. Но поне успяхме да минем пеша горе долу през цялата стара част на селото и да разгледаме. А крепостта гордо стоеше и ни чакаше, докато ние като козички започнахме да катерим хълма.