Здравейте,
Приятели!
На 26.10 дойде времето за неизбежната раздяла с това невероятно място, на което преживяхме незабравими моменти и прекарахме страхотно време. Процедурата по изпращането ни от острова беше също така добре организирана, както всичко останало. Предния ден ни бяха предоставили информация в колко часа ще отплаваме с моторницата към летището, в колко часа ще дойдат да ни вземат багажа и кога трябва да освободим стаята. Нормално, стаята се освобождава до 12:00 часа, като малко преди това дойдоха да ни вземат куфарите, а острова предстоеше да напуснем в 15:30 часа. Преди това, обаче, предстоеше една от най-важните части - разплащането. Плащането на абсолютно всички услуги от резервацията и трансфера до използваните услуги, изпити коктейли и т.н, се извършва на т.нар. Касиер, които е само един. Плащането се прави накрая, като е възможно да се правят и междинни плащания по желание на клиента и за негово удобство. По време на престоя никой и никъде не ни е говорил за пари. Единственото, което се случваше, беше подписване на една бележка след използването на дадена услуга. Накрая Касиерът смята всички събрани бележки и тегли чертата. Ние си платихме всички сметки предния ден, тъй като крайната сума става доста дебела и имахме някои опасения да не превишим дневния лимит на банковите карти. Непосредствено преди да си тръгнем, пък доплатихме само това, което сме консумирали от предходното плащане. След приключването на тази важна част, това което ни оставаше да правим, докато настъпи часът на тръгване, беше да направим последната обиколка на острова и да изпием по едно Малдивско смути за последно.
И така както си седим, пием си питиетата и се наслаждаваме на последните си мигове на Малдивите, пред нас започнаха да подскачат делфини.
Няколко групички от по 5-6 делфина. Е, извадихме късмет, че успяхме да видим и делфините (не че не сме виждали друг път), за чието наблюдение се организират специални екскурзии.
На Fihalhohi Island Resort има един магазин за сувенири и разни други неща от първа необходимост, като четка за зъби, в който влязохме предния ден. В този магазин се продават всякакви китайски дрънкулки, символизиращи Малдивите и с минимална себестойност, но попаднали там, придобиват извънземни стойности. Цените на дрънкулките в този магазин са такива, че и до ден днешен като се сетя за тях ми прилошава, но нали не се знае дали ще отидем пак на Малдивите, докато мигнем и не разбрахме как сме изхарчили 70$ и кусур. За съжаление е подсъдимо да изнасяш от Малдивите по-голяма част от естествените неща, като корали, рапани и т.н, и затова трябваше да се задоволим с пластмасово-стъклените им китайски реплики. Магазинът за сувенири е единственото място, на което закупените неща се заплащат директно на касата в магазина. Аз, като мнителен български гражданин, който вече свикнал да подписва бележки, се намръщих като ми поискаха пари на ръка, още повече, че бях чел в упътването от стаята, че по никакъв повод не би трябвало някой от персонала да иска пари на ръка и, че всичко се плаща на Касиерът. Това е! Касиерът коли и беси. Като споделих на момчето от магазина тези мои съображения, той също се притесни колкото мен и започна да ми обяснява, че магазинът е самостоятелен и няма общо с острова и трябва да платя на него. Трябваше да се съгласим, защото ако бяхме оставили нещата, за да се консултираме с някой друг, беше много вероятно да размисля и втори път да не вляза в магазина за тия адски скъпи дрънкулки. Платихме и излязохме и след малко се сетих, че този пичага не ни даде никаква бележка. Върнах се обратно и му поисках, като изтъкнах причина, че искам да съм сигурен, че на летището като минаваме проверка ще имаме документ, с който да удостоверим, че нещата не са естествени и са закупени от магазин за сувенири. Каза ми да мина за бележката след вечеря. Така направихме и в крайна сметка всичко по този параграф също беше ОК.
Изтекоха ни последните минути и беше време да се ориентираме към лодката, която щеше да ни върне на летището в Мале. Донесоха ни куфарите, натовариха ги в лодката, а после ни поканиха да се качим. А между другото направихме и последния кадър на територията на Fihalhohi, където всяка вечер пиехме коктейли и гледахме рибите.
Докато се наместим, тръгнахме с мръсна газ, а персонала ни ръкомахаше за довиждане.
Този път времето беше страхотно - слънчево, ясно, а водата беше спокойна. Моторницата въобще не подскачаше и не се блъскаше, а наоколо също беше страхотно.
Минавахме покрай други ризорти, рифове и пясъчни острови. А някои дори бяха на една ръка разстояние.
Така, оглеждайки се на 360 градуса достигнахме Мале.
Това, което успяхме да видим от водата е, че в Мале се преплитат старите и лошо поддържани сгради с новите и лъскаво изглеждащи такива. Общо взето приличаше на някой Софийски квартал от покрайнините. Международното летище Ибрахим Насир се намира на отделен остров, непосредствено до Мале.
Връзката между летището и Мале се осъществява единствено по вода, като разстоянието се взима за 10 минути, а цената е символична. Дори, доколкото се информирахме, има и градски транспорт под формата на фериботи, които превозват повече хора наведнъж и е безплатен. На летището има две пристанища. Едното е за плавателните съдове, а другото е за хидропланите.
След като пристигнахме на пристанището и ни пожелаха приятен полет, се запътихме към летището, където трябваше да прекараме следващите 5 часа, тъй като полета ни беше от 20:20 и реално тръгнахме от Fihalhohi в 15:30 и стигнахме на летището отново в 15:30, заради часовата разлика. Първото нещо, което направихме беше да хапнем нещо. За разликата от летището в Доха, тук летището е далеч от каквито и да било развлечения, места за хранене и т.н. Затова заложихме на сигурно и седнахме в Burger King. Хамбургерите, които предлагат са 1:1 като в България, като разликата е само символа в края на цената, като общата ни сметка излезе около 22$. С куфарите ни беше трудно да се придвижваме, но все пак успяхме да разучим летището, което беше наистина много малко. Затова излязохме да видим какво има навън.
Върнахме се бързо, тъй като и навън няма нищо интересно за разглеждане освен лодки, а на всичкото отгоре беше доста топло и задушно.
На летището няма безплатен Интернет или каквито и да е развлечения освен един два телевизора. Все пак ако държиш да ползваш Интернет може да си предплатиш такъв, като си закупиш от местния доставчик.
Беше ни ясно, че престоят на това летище ще бъде тежък, но с куфарите не ни се ходеше до Мале. Затова отворихме лаптопа и убихме около 2 часа и половина в гледане на сериал, който предварително си бяхме свалили от България.
Летището в Мале, въпреки миниатюрният си размер, изглежда доста натоварено. Климатизация няма никаква, а разхлаждането се осъществява от едни вентилатори, които са окачени по колоните. Иначе разполага с основните работи, като няколко места за хранене, чисти тоалетни, обслужващ персонал, достатъчно информационни табла и други. Към 18 часа започна да се смрачава и решихме, че слънцето като се скрие, навън ще стане по-хладно. Затова взехме една количка, натоварихме куфарите на нея и излязохме отново навън, за да се поразходим. В далечината се вижда столицата Мале по залез слънце.
След като наближи часа за излитане, се насочихме към чекирането на багажа и скенера. Непосредствено след това се озовахме в безмитната зона, където се оказа, че има доволно количество други магазини. Ако преди това знаехме за тях, щяхме да отидем по-рано, но нямаше как да видим тази подробност без да сме минали проверката. Затова нямахме много време да разгледаме, но като цяло се продаваха познатите за безмитна зона неща, като сувенири, алкохол, цигари, сладки неща, парфюми и т.н. Естествено на скандални цени за българските стандарти. Точно, когато се бяхме развихрили в малкия прозорец, който оставаше до излитането на самолета, на летището изгасна тока. Стана толкова тъмно, че единственото, което се виждаше да свети, бяха мониторите на касите на магазините, които очевидно имаха UPS-и. Интересното беше, че не може да видиш какво си купуваш, но имаш шанса да си го платиш :). Все пак, ако си успял да стигнеш до касата с избора си, в една такава ситуация, няма да останеш с празни ръце. Не такова, обаче, беше положението с нас. Веднага щом угасна тока, аз преминах в режим на евакуация и хвърлих всичко, което държах. Преди това бях видял накъде се намира нашия гейт, затова веднага се изнесохме от магазина и газ надолу по стълбите към паспортната и митническата проверка, преди да е настанала някаква голяма суматоха. За щастие, системите им работеха и процедурите си протичаха с пълна пара. Съвсем скоро тока дойде и всичко светна, а ние си отдъхнахме. Минахме проверката като дадохме втората половина на визите, казахме си "Чао Малдиви!" и се отправихме към огромния Airbus 330.
Най-вероятно заради спирането на тока, самолета ни излетя с около 30 минути закъснение, което почти беше елиминирано до кацането ни в Доха. По време на този полет забелязах най-високата максимална скорост от 962 км/ч, а през целия време скоростта ни не падна под 900 км/ч, за да бъде наваксано закъснението. След като кацнахме в Доха към 23 часа местно време, последва 7 часовия престой, в който щурмувахме магазините, за да си изхарчим последните долари. В 6:20 сутринта се качихме на самолета за София и към 12 на 27.10 кацнахме благополучно. За да стигнем до вкъщи използвахме за първи път метрото от летището. Връзката на метрото с Терминал 2 е направена удобно и веднага щом излезеш от летището влизаш в тунела за метрото. За съжаление, обаче, не така стоят нещата с Терминал 1, който се пада встрани и връзката му с метрото е меко казано неприятна.
Така приключи нашата приказка наречена "Малдиви", която продължи общо почти 9 дни. През това време ние успяхме да си отговорим на въпроса "Малдивите - това ли е Раят?" и сме на мнение, че ако не Рая, то Малдивите със сигурност са една голяма част от него. Затова, всеки който има възможност да се докосне до това късче от Рая, със сигурност трябва да го направи, тъй като Малдивите ще надминат най-смелите му очаквани, а всеки вложен лев ще си е заслужавал напълно.
И като стана въпрос за левове - колко би струвала едно такова екзотично и неповторимо пътешествие? Обобщената разбивка от разходите изглежда горе-долу така:
- Двупосочни самолетни билети с Qatar Airways, които успяхме да купим на промоция - 1615 лв.
- Двупосочен трансфер с моторна лодка - 510 лв.
- 6 нощувки на база полупансион със всички такси и данъци - 2630 лв.
- На острова и летищата успяхме да изхарчим общо - 1165 лв.
И така като теглим чертата се получава сума от 5920 лв.
<<< Малдивите - това ли е Раят? (Част 2)
Край!
Докато се наместим, тръгнахме с мръсна газ, а персонала ни ръкомахаше за довиждане.
Този път времето беше страхотно - слънчево, ясно, а водата беше спокойна. Моторницата въобще не подскачаше и не се блъскаше, а наоколо също беше страхотно.
Минавахме покрай други ризорти, рифове и пясъчни острови. А някои дори бяха на една ръка разстояние.
Така, оглеждайки се на 360 градуса достигнахме Мале.
Това, което успяхме да видим от водата е, че в Мале се преплитат старите и лошо поддържани сгради с новите и лъскаво изглеждащи такива. Общо взето приличаше на някой Софийски квартал от покрайнините. Международното летище Ибрахим Насир се намира на отделен остров, непосредствено до Мале.
Връзката между летището и Мале се осъществява единствено по вода, като разстоянието се взима за 10 минути, а цената е символична. Дори, доколкото се информирахме, има и градски транспорт под формата на фериботи, които превозват повече хора наведнъж и е безплатен. На летището има две пристанища. Едното е за плавателните съдове, а другото е за хидропланите.
След като пристигнахме на пристанището и ни пожелаха приятен полет, се запътихме към летището, където трябваше да прекараме следващите 5 часа, тъй като полета ни беше от 20:20 и реално тръгнахме от Fihalhohi в 15:30 и стигнахме на летището отново в 15:30, заради часовата разлика. Първото нещо, което направихме беше да хапнем нещо. За разликата от летището в Доха, тук летището е далеч от каквито и да било развлечения, места за хранене и т.н. Затова заложихме на сигурно и седнахме в Burger King. Хамбургерите, които предлагат са 1:1 като в България, като разликата е само символа в края на цената, като общата ни сметка излезе около 22$. С куфарите ни беше трудно да се придвижваме, но все пак успяхме да разучим летището, което беше наистина много малко. Затова излязохме да видим какво има навън.
Върнахме се бързо, тъй като и навън няма нищо интересно за разглеждане освен лодки, а на всичкото отгоре беше доста топло и задушно.
На летището няма безплатен Интернет или каквито и да е развлечения освен един два телевизора. Все пак ако държиш да ползваш Интернет може да си предплатиш такъв, като си закупиш от местния доставчик.
Беше ни ясно, че престоят на това летище ще бъде тежък, но с куфарите не ни се ходеше до Мале. Затова отворихме лаптопа и убихме около 2 часа и половина в гледане на сериал, който предварително си бяхме свалили от България.
Летището в Мале, въпреки миниатюрният си размер, изглежда доста натоварено. Климатизация няма никаква, а разхлаждането се осъществява от едни вентилатори, които са окачени по колоните. Иначе разполага с основните работи, като няколко места за хранене, чисти тоалетни, обслужващ персонал, достатъчно информационни табла и други. Към 18 часа започна да се смрачава и решихме, че слънцето като се скрие, навън ще стане по-хладно. Затова взехме една количка, натоварихме куфарите на нея и излязохме отново навън, за да се поразходим. В далечината се вижда столицата Мале по залез слънце.
След като наближи часа за излитане, се насочихме към чекирането на багажа и скенера. Непосредствено след това се озовахме в безмитната зона, където се оказа, че има доволно количество други магазини. Ако преди това знаехме за тях, щяхме да отидем по-рано, но нямаше как да видим тази подробност без да сме минали проверката. Затова нямахме много време да разгледаме, но като цяло се продаваха познатите за безмитна зона неща, като сувенири, алкохол, цигари, сладки неща, парфюми и т.н. Естествено на скандални цени за българските стандарти. Точно, когато се бяхме развихрили в малкия прозорец, който оставаше до излитането на самолета, на летището изгасна тока. Стана толкова тъмно, че единственото, което се виждаше да свети, бяха мониторите на касите на магазините, които очевидно имаха UPS-и. Интересното беше, че не може да видиш какво си купуваш, но имаш шанса да си го платиш :). Все пак, ако си успял да стигнеш до касата с избора си, в една такава ситуация, няма да останеш с празни ръце. Не такова, обаче, беше положението с нас. Веднага щом угасна тока, аз преминах в режим на евакуация и хвърлих всичко, което държах. Преди това бях видял накъде се намира нашия гейт, затова веднага се изнесохме от магазина и газ надолу по стълбите към паспортната и митническата проверка, преди да е настанала някаква голяма суматоха. За щастие, системите им работеха и процедурите си протичаха с пълна пара. Съвсем скоро тока дойде и всичко светна, а ние си отдъхнахме. Минахме проверката като дадохме втората половина на визите, казахме си "Чао Малдиви!" и се отправихме към огромния Airbus 330.
Най-вероятно заради спирането на тока, самолета ни излетя с около 30 минути закъснение, което почти беше елиминирано до кацането ни в Доха. По време на този полет забелязах най-високата максимална скорост от 962 км/ч, а през целия време скоростта ни не падна под 900 км/ч, за да бъде наваксано закъснението. След като кацнахме в Доха към 23 часа местно време, последва 7 часовия престой, в който щурмувахме магазините, за да си изхарчим последните долари. В 6:20 сутринта се качихме на самолета за София и към 12 на 27.10 кацнахме благополучно. За да стигнем до вкъщи използвахме за първи път метрото от летището. Връзката на метрото с Терминал 2 е направена удобно и веднага щом излезеш от летището влизаш в тунела за метрото. За съжаление, обаче, не така стоят нещата с Терминал 1, който се пада встрани и връзката му с метрото е меко казано неприятна.
Така приключи нашата приказка наречена "Малдиви", която продължи общо почти 9 дни. През това време ние успяхме да си отговорим на въпроса "Малдивите - това ли е Раят?" и сме на мнение, че ако не Рая, то Малдивите със сигурност са една голяма част от него. Затова, всеки който има възможност да се докосне до това късче от Рая, със сигурност трябва да го направи, тъй като Малдивите ще надминат най-смелите му очаквани, а всеки вложен лев ще си е заслужавал напълно.
И като стана въпрос за левове - колко би струвала едно такова екзотично и неповторимо пътешествие? Обобщената разбивка от разходите изглежда горе-долу така:
- Двупосочни самолетни билети с Qatar Airways, които успяхме да купим на промоция - 1615 лв.
- Двупосочен трансфер с моторна лодка - 510 лв.
- 6 нощувки на база полупансион със всички такси и данъци - 2630 лв.
- На острова и летищата успяхме да изхарчим общо - 1165 лв.
И така като теглим чертата се получава сума от 5920 лв.
<<< Малдивите - това ли е Раят? (Част 2)
Край!
Няма коментари:
Публикуване на коментар