Здравейте,
Приятели!
Тази година се лишихме от посещение на по-интересни дестинации (дори и от лятна почивка на море), за да може да си направим едно хубаво сватбено пътешествие на екзотична дестинация като тези от списанията и филмите. :) За целта, веднага след сватбата започнахме да гледаме различни екзотични дестинации. След проучване, установихме, че Малдивите и Бора Бора (като цяло островите от Френска Полинезия) предлагат изживяването, което търсим:
- Романтика и уединение.
- Уникална природна красота.
- Да може да обиколиш острова пеша за 20 минути с бавна крачка.
- Да се разхождаш бос по пясъка през цялото време.
- Да може да се разхождаш 24 часа (почти) по бански.
- Остров, който се намира много далеч от България.
- Остров, на който имаш усещането, че времето е спряло.
- Изживяване, което ще запомним за цял живот.
Първоначално решихме този път, най-после, да поверим цялата организацията за пътуването на туристическа агенция. Отначало подхода ни беше да гледаме обяви в Интернет, но винаги имаше неща, които не са описани или, например, една звездичка, че цената е калкулирана по не знам си каква цена на самолетните билети, а както всички знаем, цените на самолетните билети не са статични, а освен това има и различни варианти и авиокомпании за пътуване. Разбрахме, че тези оферти са зарибявка, колкото да се обадиш на агенция (1:1 като агенциите за недвижими имоти) и, че без да отидем на място нещата няма да станат. Затова променихме подхода и действахме по следния начин - отиваме в някоя туристическа агенция и казваме: "Разполагаме с едни пари, какво може да ни предложите за тях?" и след това се започва. Веднага се сблъскахме с първия проблем - казват ти някаква приблизителна цена и резервират самолетни билети, които могат да се потвърдят в рамките на 72 часа от резервацията. Ако не им отговориш и отидеш, например, след 5 дни, цената много вероятно ще е друга. И така във всичките няколко туристически агенции, които посетихме. Да, но ние за 3 дни не можехме да отидем на няколко места, за да съберем няколко оферти, от които да избираме. Този начин на притискане, за да вземем решение, никак не ни допадна. Втория проблем, с който се сблъскахме е, че винаги се опитваха да ни зарибяват с оферти, които са с една идея над бюджета, с който ние разполагахме, обяснявайки ни как за едни 400 лв. в повече, ще си изкараме 2 пъти по-хубаво. След посещение на няколко агенции се сблъскахме и с третия проблем, който окончателно ни отказа - всички туристически агенции ни предлагаха горе-долу едни и същи места за настаняване и съответно разликите в офертите им бяха пренебрежително малки. Стигнахме до момента, в който за малко се бяхме отказали да ходим, където и да било, но впоследствие решихме, че колко пък да е сложно да си купиш самолетни билети, да си резервираш местенце на майната си и да си самоорганизираш някои дребни неща, като трансфер, визи, разрешителни, застраховки и т.н.
За пореден път разбрали, че ако не си свършим работата сами, няма кой друг да ни я свърши или поне не толкова добре, започнахме с организацията. Докато ходим по агенциите загубихме известно време, което впоследствие ни се отрази негативно, а освен това при стечение на обстоятелствата научихме някои дребни детайли, които ако знаехме преди това, щяхме да направим организирането още по-добре. Първо избрахме датите, които определихме от това, че силния сезон на Малдивите е от средата на Ноември до края на Април и цените през този период са почти двойни. Избрахме края на Октомври и според цените на самолетните билети "плавахме" при крайното фиксиране. От София директни полети за столицата на Малдивите Мале няма. Има така наречените "транзитни полети", които от София са най-удобни или с Turkish Airlines през Истанбул или с Qatar Airways през Доха. Уцелихме промоция на Qatar Airways и затова избрахме да летим с тях, а освен това двата полета София-Доха и Доха-Мале са горе-долу равни като време, докато с Turkish Airlines има един къс полет София-Истанбул и един дълъг Истанбул-Мале. Запазихме самолетните билети и започнахме да гледаме място за настаняване. Общо взето го избрахме през booking.com като на Малдивите има няколко острова освен Мале, на които живеят местните и по принцип на тях не е яко да се ходи на сватбено пътешествие. Всички останали острови са на принципа един остров - един хотел. Е, хотел е силно казано, тъй като на Малдивите няма хотели в познатия ни вид, а местата за настаняване се водят бунгало или вила, но и последните две са далеч от представите ни за бунгало и вила. Тънкият момент при резервиране през booking.com е, че цените не включват местен данък, такса обслужване, такса за околната среда на нощувка и цената на трансфер. Единствено таксата за трансфер е различна за различните острови и се определя от това дали е с лодка или с хидроплан и колко е далече. Като цяло трансферът с хидроплан е за по-далечните разстояния и е значително по-скъп от трансфера с лодка, като цената може да достигне тази на самолетния билет от София до Мале. Друг важен момент е, че трансферите с хидроплан се осъществяват само през светлата част на деня, като последния хидроплан излита от Мале в 16:00 часа, тъй като към 18:00 часа вече се стъмва. Затова като си купувате самолетен билет и искате да отседнете на остров, до който се ходи само с хидроплан, е добре да предвидите и това, за да не си отменяте резервацията като нас и да си търсите друг хотел, тъй като самолета ви каца в Мале в 15:00 часа и не е много ясно дали няма да изпуснете хидроплана. Иначе, при резервация са упоменати начина на трансфер и детайлите, какво включва и какво не включва цената, но трябва да се чете всичко и навсякъде, за да не станат изненади при поднасянето на сметката накрая (тук поне бяхме запознати и нямаше изненади). По този начин успяхме да си организираме сватбеното пътешествие за по-добра цена от тези, които ни предлагаха агенциите, а като бонус отидохме и на по-хубаво и различно островче от масово предлаганите.
След дългия увод е време да потеглим, датата на полета е 19.10.2016 от Терминал 2 на летище София, предстоят ни общо 4 полета, 6 нощувки и много незабравими моменти в Fihalhohi Island Resort.
И за двамата предстоеше полет със самолет за първи път, така че с нетърпение и вълнение се отправихме към Терминал 2 на Софийското летище. Полетът ни беше в 20:40, а очаквания час на кацане на летище Хамад в Доха беше в 01:20. Часова разлика между София и Доха няма. След като се чекирахме, зачакахме да стане време, за да се качим в самолета. Самолета за Доха беше Airbus 320, с капацитет около 150 човека и възможност на изминаване на около 6000 км. Това е един от най-разпространените самолети на авиокомпаниите. От приятели разбрахме, че Qatar Airways са черешката на авиокомпаниите и, че сме направили лош избор за първи полет със самолет, тъй като след това полетите с други авиокомпании ще ни се струват класи надолу. Дали е наистина така, все още не мога да кажа, но като цяло всички полети минаха перфектно според нашите очаквания. В самолетите има TV и аудио развлечения.
При настаняване предоставят на пътниците възглавнички и одеяла, както и чифт слушалки. Предлагат неограничено количество напитки - вода, кафе, чай, безалкохолни, сокове, и доста видове алкохол. Алкохолът, обаче, го предлагаха само по време на вечерните полети, но може някой ако си поиска да сервират и на сутрешните, кой знае. Освен това има и храна, която ни поднесоха под формата на вечеря на вечерните полети и под формата на закуска на сутрешните.
Храната според мен си беше по-скоро лоша и некачествена, така че само мога да предполагам какво е при другите авиокомпании. За сметка на това е разнообразна, като на мен единствено десерта ми хареса. Всички тези екстри са налице при положение, че пътувахме с икономична класа. Останалите впечатления от полета ми със самолет се разминаха с първоначалната ми нагласа. Летенето със самолет ми се стори също толкова скучно, колкото и пътуването с автобус. Има два периода, през които е интересно - излитането и кацането. Останалото е 4 часа и половина гърчене на седалката, наредени като в автобус и безцелно цъкане по развлекателната системата. От нея най-инетерсно ми беше да следя движението на самолета и разните други характеристики като скорост, височина и т.н. Самолетите летят достатъчно високо над облаците, че да не може да видиш почти нищо на земята. Да не говорим, че си представях прозорците къде къде по-големи и обхватни, а те се оказаха с диаметър горе-долу колкото главата ми. Само със странни извивки можех да видя нещо и то при условие, че небето е идеално чисто. Опитите ми за спане също бяха доста мъчителни и почти неуспешни. Така с швейцарска точност и безпроблемно кацнахме на Международното Летище Хамад в столицата на Катар, Доха. След като слязохме от самолета се озовахме в супер модерното и лъскаво летище Хамад, което определено може да сбъркаш с някой софийски МОЛ.
Не е истина просто каква е разликата спрямо летището в София, въпреки, че и нашето летище (Терминал 2) не е лошо. След като минахме проверка се озовахме в един лъскав и луксозен свят, който както казах, може да се объркаш, че е летище. Издаваха го единствено хората вървящи с куфари, табелите с разписания и гейтове.
Бяхме в така наречената "Транзитна зона", в която пътниците, които имат престой между полетите, могат да пребивават свободно, тъй като за Катар е необходима виза, в случай, че искаш да напуснеш летището. Ние имахме 7 часа престой и както изглеждаше нямаше да скучаем изобщо.
По принцип, ако летиш често сигурно ще ти е омръзнало да скиташ из магазините на летището, но за нас престоя там беше за първи път и определено имаше какво да разглеждаме. Чекирания багаж щяха да ни го прехвърлят, затова останахме само по ръчен багаж и се заехме с разглеждането на летището и неговите забележителности. На мен веднага ми направиха впечатление изложените автомобилни бижута.
Потекоха ми лигите като ги видях, а след това разбрах, че тези коли са награди от томбола, в която може да участваш като си закупиш билет. Цените на билетите не бяха много евтини.
Но и наградите си струваха, още повече, че за 152$ може да спечелиш Порше. Честно да си призная, като видях, че в урните няма много билети и ако се напъна ще мога да ги преброя, се замислих дали да не си пробвам късмета, но започнаха да ми се появяват едни такива въпроси, как ще си домъкна награда в България, ако взема че спечеля и се отказах. Реших, че ще мисля и евентуално на връщане :). Да ама на връщане Ламборджинито го бяха взели и на негово място имаше едно "грозно" Бентли Континентал GT, а тях нещо не ги карат много в България и се зачудих дали са хубави.
Продължихме обиколката по магазините.
Преобладаваха магазините за сладки неща, алкохол и цигари, след тях бяха магазините за парфюми и часовници.
Научихме някои нови марки, които хич ги няма в България, може би поради факта, че са доста скъпи. И като стана въпрос за скъпотията, нещата не са никак евтини. Не знам дали, защото бяхме на летището, но цените бяха височки за българските стандарти. Горе-долу на нивото на Западна Европа - цифрата като българската, обаче символа отзад е $. Освен стандартните неща за летище като, места за сядане, лягане, къпане, миене, молене и т.н., на летището в Доха се срещат и други неща, като безплатен Wi-Fi Интернет, а на седалките има букси за ток и USB. Катарците са предвидили места, на които може да сърфираш в Интернет напълно безплатно, в случай, че нямаш лаптоп или друго устройство.
Забележително! Целият хардуер е на Apple. Какво да се прави, имат пари хората. В допълнение на това, има и места за гледане на телевизия, отново с хардуер на Apple. Вторите места се използваха изключително за спане, тъй като пред телевизорите има значително по-удобни и меки места за спане. Иначе картинката на доста места по летището е такава:
Останалите места за сядане както и шезлонгите в стаите за почивка далеч не са от най-удобните, затова всеки ляга там, където му е най-удобно. За сметка на пръв поглед стресиращата картинка, на летището е изключително чисто. Дори в тоалетните останах с впечатление, че има човек на пост и веднага влиза да чисти след всеки излязъл. При по-дълъг престой на летището, може да се ползват хотелски услуги, като те взимат, а после те връщат обратно, като ти дойде време за полета. Естествено, това вече се заплаща допълнително, както и престоят в разните lounge-ове с екстри като безплатна храна и пиене и самостоятелни стаи за почивка. Ако престоят е през деня, може да се възползвате от безплатни турове на Доха. Не съм сигурен дали при тази ситуация е необходимо заплащането на виза за Катар, но дори и да се заплаща, визата е около 20$. Разбира се, има и доволно количество места за хранене - от познати вериги за бързо хранене, до луксозни ресторанти с гурме кухня. За 7-те часа престой дори не можахме да обиколим хубаво цялото летище и си оставихме и за на връщане. По някое време огладняхме и ядохме в едно от местата. Цените на храната също не е евтина. Един обикновен сандвич е някъде около 15 лв. Така, опознавайки летище Хамад, общо взето, неусетно дойде времето, за да се качим на втория полет. Взеха ни с едни автобус от гейта и се започна едно возене по пистите покрай самолетите. По едно време започнахме да се отдалечаваме и влезнахме в един тунел. Започнахме да се чудим дали нещо не объркахме автобуса и къде ще излезем от тунела. В крайна сметка, всичко си беше ОК, а да се объркаш на летището трябва или много да ти се спи и да не знаеш къде се намираш или да си много зле по-принцип. Полета от Доха до Мале беше с по-голям самолет Airbus 330, който също е един от най-разпространените самолети. Това вече си беше истински самолет, другия вече ми изглеждаше като детска играчка. Вече се беше съмнало и в 8:20 бяхме на борда готови за излитане.
Полета е с дължина 4 часа и 40 минути, като се очакваше да кацнем в Мале в 15:00 часа местно време, т.е. вече имахме часова разлика от +2 часа. Излитането от летището в Доха е значително по-дълга процедура от излитането от Терминал 2. Самолета доста се движи из пистите, докато дойде на стартовата позиция. Минавахме през кръстовища, където изчаквахме други самолети да излетят. Беше доста интересно да гледаш от първо лице как излитат самолетите. Дойде и нашия ред, а излитането с Airbus 330 изобщо не е толкова вълнуващо като с Airbus 320. Едно бавно и тромаво, но е разбираемо. Все пак ако гледаш Airbus 330 и Airbus 320 един до друг, изглеждат като баща и син в детска градина.
Airbus 330 може да измине близо 13 500 км. с едно зареждане и да превозва до 335 пътника. Освен това може да поддържа и по-висока средна скорост, като нашия самолет летеше строго около 900 км/ч, като пика, който забелязах беше 937 км/ч. Още със слизането в Доха, усетихме колко е влажен въздухът и колко задушно беше в 1:30 през нощта. Сутринта усещането не беше по-различно, а като излетяхме, над Доха се виждаше един такъв жълтеникав смок и жълта земя с небостъргачи. През следващите няколко часа виждахме само синьо небе или вода, когато не бяхме в облак. Това започна да се променя щом наближихме Малдивския архипелаг от коралови острови.
Започнахме да се чувстваме като в научно-популярен филм, а усещането се засилваше със снишаването на самолета към международното летище "Ибрахим Насир" в столицата на Малдивите Мале.
Още преди да се приземим разбрахме, че в Мале вали дъжд и времето е кофти. Като слезнахме от самолета установихме, че повече духа вятър отколкото вали, но си беше мрачно времето.
В самолета ни бяха дали по една виза за Малдивите, която повече приличаше на рекламна брошура, тъй като за пребиваване в Малдивите е необходима такава. Валидността и е 30 дни като едната част я късат и взимат при влизане и трябва да пазиш другата, за да я дадеш при излизане. Минахме паспортната проверка и се наредихме да си чакаме багажа. Скоро се появиха и куфарите ни.
Щастливи, че куфарите не са се изгубили и са цели, се отправихме към митническата проверка, а след това към гишето на хотела, в който щяхме да отседнем. Представител на хотела ни беше изпратил посредством booking.com, информация за това къде да отидем и номера на гишето след като си вземем багажа, за да ни отметната на листа и да ни ескортират до моторницата, с който щяхме да стигнем до крайната точка. Трансфера с лодка или хидроплан е задължителен, тъй като това е единствения начин да стигнеш да който и да е коралов остров. И тук всичко мина по учебник - намерихме гишето, отменаха ни в листа, сложиха ни лепенки на багажа с номера на стаята и зачакахме да се съберат всички гости от различните полети, за да потеглим с лодката. Скоро и това се случи, а за самото летище и Мале, ще разказвам на връщане.
Изведоха ни от летището и се качихме в лодката.
Последваха 45 минути движение с лодката, а вълнението беше толкова силно и вълните така се блъскаха в лодката, че в мен се появиха съмнения дали ще стигнем по острова преди моторницата да се разпадне. Определено това беше по-вълнуващо от полета със самолет. Наоколо пък едно мрачно и мъгливо, почти нищо не може да видиш. Оказа се, че нашият остров има още един час разлика спрямо Мале и така реално вместо след 45 минути, бяхме на острова след 1 час и 45 минути.
На нашия остров не валеше, но беше облачно и ветровито. За сметка на това, беше топло. Веднага ни посрещнаха и ни настаниха в бара. Сервираха ни welcome коктейли и ни дадоха по една ледено студена кърпа, за да се охладим. През това време оформихме подробностите по настаняването. Предоставиха ни листчета с пароли за Интернет, както и няколко подаръчни ваучера - ваучер за вечеря при късно пристигане, въпреки, че бяхме на острова към 18 часа и още не беше минал часа за вечеря, и ваучер за отстъпка от цената на два коктейла. След като ни връчиха ключовете за стаята, заедно с придружителя се отправихме към вилата ни.
Бяхме на втория етаж, а настаняването ни беше в стая Премиум на база полу-пансион. Вътре в стаята ни очакваха и още няколко изненади. Докато чакаме да ни донесат куфарите, започнахме да си разглеждаме изненадите и стаята.
Стаята разполагаше с всички удобства и екстри, които предлага 5* настаняване, въпреки, че нашия резорт се води 3*. Понеже бяхме младоженци имахме комплимент под формата на бутилка червено вино и чиния с плодове. В допълнение на това, имахме и ваучер за намаление за два масажа по избор от СПА центъра.
Част от екстрите, които предлага стаята са - климатик, ТВ, минибар (консумацията се заплаща), кана за топла вода, заедно с пакетчета 3 в 1 и чай, кърпи, халати и т.н. Стаята е достатъчно просторна, затова имахме и кът за сядане с маса и столове. Най- хубавото нещо на стаята беше балкона с изглед към плажа, палмите и невероятно синята вода на кораловия риф.
Разполагахме и със самостоятелна баня с вана, както и всички консумативи от различни мазила за къпане, до четки за зъби, комплект за бръснене, чехли, дъждобрани, игли, конци, клечки за уши и каквото още се сетите.
Нормално, първото нещо, което направихме, след като ни донесоха куфарите, беше да се разходим по плажа. Вече беше започнало да се стъмва, така че единственото, което можехме да направим беше само това, а и както казах времето не беше особено хубаво. В интерес на истината това малко ни развали първоначалното настроение, но така или иначе бяхме достатъчно изморени от пътуването и не му обърнахме особено внимание. След вечерята мислехме да ходим да се възползваме от ваучера за коктейли, но решихме да си починем.
И за двамата предстоеше полет със самолет за първи път, така че с нетърпение и вълнение се отправихме към Терминал 2 на Софийското летище. Полетът ни беше в 20:40, а очаквания час на кацане на летище Хамад в Доха беше в 01:20. Часова разлика между София и Доха няма. След като се чекирахме, зачакахме да стане време, за да се качим в самолета. Самолета за Доха беше Airbus 320, с капацитет около 150 човека и възможност на изминаване на около 6000 км. Това е един от най-разпространените самолети на авиокомпаниите. От приятели разбрахме, че Qatar Airways са черешката на авиокомпаниите и, че сме направили лош избор за първи полет със самолет, тъй като след това полетите с други авиокомпании ще ни се струват класи надолу. Дали е наистина така, все още не мога да кажа, но като цяло всички полети минаха перфектно според нашите очаквания. В самолетите има TV и аудио развлечения.
При настаняване предоставят на пътниците възглавнички и одеяла, както и чифт слушалки. Предлагат неограничено количество напитки - вода, кафе, чай, безалкохолни, сокове, и доста видове алкохол. Алкохолът, обаче, го предлагаха само по време на вечерните полети, но може някой ако си поиска да сервират и на сутрешните, кой знае. Освен това има и храна, която ни поднесоха под формата на вечеря на вечерните полети и под формата на закуска на сутрешните.
Храната според мен си беше по-скоро лоша и некачествена, така че само мога да предполагам какво е при другите авиокомпании. За сметка на това е разнообразна, като на мен единствено десерта ми хареса. Всички тези екстри са налице при положение, че пътувахме с икономична класа. Останалите впечатления от полета ми със самолет се разминаха с първоначалната ми нагласа. Летенето със самолет ми се стори също толкова скучно, колкото и пътуването с автобус. Има два периода, през които е интересно - излитането и кацането. Останалото е 4 часа и половина гърчене на седалката, наредени като в автобус и безцелно цъкане по развлекателната системата. От нея най-инетерсно ми беше да следя движението на самолета и разните други характеристики като скорост, височина и т.н. Самолетите летят достатъчно високо над облаците, че да не може да видиш почти нищо на земята. Да не говорим, че си представях прозорците къде къде по-големи и обхватни, а те се оказаха с диаметър горе-долу колкото главата ми. Само със странни извивки можех да видя нещо и то при условие, че небето е идеално чисто. Опитите ми за спане също бяха доста мъчителни и почти неуспешни. Така с швейцарска точност и безпроблемно кацнахме на Международното Летище Хамад в столицата на Катар, Доха. След като слязохме от самолета се озовахме в супер модерното и лъскаво летище Хамад, което определено може да сбъркаш с някой софийски МОЛ.
Не е истина просто каква е разликата спрямо летището в София, въпреки, че и нашето летище (Терминал 2) не е лошо. След като минахме проверка се озовахме в един лъскав и луксозен свят, който както казах, може да се объркаш, че е летище. Издаваха го единствено хората вървящи с куфари, табелите с разписания и гейтове.
Бяхме в така наречената "Транзитна зона", в която пътниците, които имат престой между полетите, могат да пребивават свободно, тъй като за Катар е необходима виза, в случай, че искаш да напуснеш летището. Ние имахме 7 часа престой и както изглеждаше нямаше да скучаем изобщо.
По принцип, ако летиш често сигурно ще ти е омръзнало да скиташ из магазините на летището, но за нас престоя там беше за първи път и определено имаше какво да разглеждаме. Чекирания багаж щяха да ни го прехвърлят, затова останахме само по ръчен багаж и се заехме с разглеждането на летището и неговите забележителности. На мен веднага ми направиха впечатление изложените автомобилни бижута.
Потекоха ми лигите като ги видях, а след това разбрах, че тези коли са награди от томбола, в която може да участваш като си закупиш билет. Цените на билетите не бяха много евтини.
Но и наградите си струваха, още повече, че за 152$ може да спечелиш Порше. Честно да си призная, като видях, че в урните няма много билети и ако се напъна ще мога да ги преброя, се замислих дали да не си пробвам късмета, но започнаха да ми се появяват едни такива въпроси, как ще си домъкна награда в България, ако взема че спечеля и се отказах. Реших, че ще мисля и евентуално на връщане :). Да ама на връщане Ламборджинито го бяха взели и на негово място имаше едно "грозно" Бентли Континентал GT, а тях нещо не ги карат много в България и се зачудих дали са хубави.
Продължихме обиколката по магазините.
Преобладаваха магазините за сладки неща, алкохол и цигари, след тях бяха магазините за парфюми и часовници.
Научихме някои нови марки, които хич ги няма в България, може би поради факта, че са доста скъпи. И като стана въпрос за скъпотията, нещата не са никак евтини. Не знам дали, защото бяхме на летището, но цените бяха височки за българските стандарти. Горе-долу на нивото на Западна Европа - цифрата като българската, обаче символа отзад е $. Освен стандартните неща за летище като, места за сядане, лягане, къпане, миене, молене и т.н., на летището в Доха се срещат и други неща, като безплатен Wi-Fi Интернет, а на седалките има букси за ток и USB. Катарците са предвидили места, на които може да сърфираш в Интернет напълно безплатно, в случай, че нямаш лаптоп или друго устройство.
Забележително! Целият хардуер е на Apple. Какво да се прави, имат пари хората. В допълнение на това, има и места за гледане на телевизия, отново с хардуер на Apple. Вторите места се използваха изключително за спане, тъй като пред телевизорите има значително по-удобни и меки места за спане. Иначе картинката на доста места по летището е такава:
Останалите места за сядане както и шезлонгите в стаите за почивка далеч не са от най-удобните, затова всеки ляга там, където му е най-удобно. За сметка на пръв поглед стресиращата картинка, на летището е изключително чисто. Дори в тоалетните останах с впечатление, че има човек на пост и веднага влиза да чисти след всеки излязъл. При по-дълъг престой на летището, може да се ползват хотелски услуги, като те взимат, а после те връщат обратно, като ти дойде време за полета. Естествено, това вече се заплаща допълнително, както и престоят в разните lounge-ове с екстри като безплатна храна и пиене и самостоятелни стаи за почивка. Ако престоят е през деня, може да се възползвате от безплатни турове на Доха. Не съм сигурен дали при тази ситуация е необходимо заплащането на виза за Катар, но дори и да се заплаща, визата е около 20$. Разбира се, има и доволно количество места за хранене - от познати вериги за бързо хранене, до луксозни ресторанти с гурме кухня. За 7-те часа престой дори не можахме да обиколим хубаво цялото летище и си оставихме и за на връщане. По някое време огладняхме и ядохме в едно от местата. Цените на храната също не е евтина. Един обикновен сандвич е някъде около 15 лв. Така, опознавайки летище Хамад, общо взето, неусетно дойде времето, за да се качим на втория полет. Взеха ни с едни автобус от гейта и се започна едно возене по пистите покрай самолетите. По едно време започнахме да се отдалечаваме и влезнахме в един тунел. Започнахме да се чудим дали нещо не объркахме автобуса и къде ще излезем от тунела. В крайна сметка, всичко си беше ОК, а да се объркаш на летището трябва или много да ти се спи и да не знаеш къде се намираш или да си много зле по-принцип. Полета от Доха до Мале беше с по-голям самолет Airbus 330, който също е един от най-разпространените самолети. Това вече си беше истински самолет, другия вече ми изглеждаше като детска играчка. Вече се беше съмнало и в 8:20 бяхме на борда готови за излитане.
Полета е с дължина 4 часа и 40 минути, като се очакваше да кацнем в Мале в 15:00 часа местно време, т.е. вече имахме часова разлика от +2 часа. Излитането от летището в Доха е значително по-дълга процедура от излитането от Терминал 2. Самолета доста се движи из пистите, докато дойде на стартовата позиция. Минавахме през кръстовища, където изчаквахме други самолети да излетят. Беше доста интересно да гледаш от първо лице как излитат самолетите. Дойде и нашия ред, а излитането с Airbus 330 изобщо не е толкова вълнуващо като с Airbus 320. Едно бавно и тромаво, но е разбираемо. Все пак ако гледаш Airbus 330 и Airbus 320 един до друг, изглеждат като баща и син в детска градина.
Airbus 330 може да измине близо 13 500 км. с едно зареждане и да превозва до 335 пътника. Освен това може да поддържа и по-висока средна скорост, като нашия самолет летеше строго около 900 км/ч, като пика, който забелязах беше 937 км/ч. Още със слизането в Доха, усетихме колко е влажен въздухът и колко задушно беше в 1:30 през нощта. Сутринта усещането не беше по-различно, а като излетяхме, над Доха се виждаше един такъв жълтеникав смок и жълта земя с небостъргачи. През следващите няколко часа виждахме само синьо небе или вода, когато не бяхме в облак. Това започна да се променя щом наближихме Малдивския архипелаг от коралови острови.
Започнахме да се чувстваме като в научно-популярен филм, а усещането се засилваше със снишаването на самолета към международното летище "Ибрахим Насир" в столицата на Малдивите Мале.
Още преди да се приземим разбрахме, че в Мале вали дъжд и времето е кофти. Като слезнахме от самолета установихме, че повече духа вятър отколкото вали, но си беше мрачно времето.
В самолета ни бяха дали по една виза за Малдивите, която повече приличаше на рекламна брошура, тъй като за пребиваване в Малдивите е необходима такава. Валидността и е 30 дни като едната част я късат и взимат при влизане и трябва да пазиш другата, за да я дадеш при излизане. Минахме паспортната проверка и се наредихме да си чакаме багажа. Скоро се появиха и куфарите ни.
Щастливи, че куфарите не са се изгубили и са цели, се отправихме към митническата проверка, а след това към гишето на хотела, в който щяхме да отседнем. Представител на хотела ни беше изпратил посредством booking.com, информация за това къде да отидем и номера на гишето след като си вземем багажа, за да ни отметната на листа и да ни ескортират до моторницата, с който щяхме да стигнем до крайната точка. Трансфера с лодка или хидроплан е задължителен, тъй като това е единствения начин да стигнеш да който и да е коралов остров. И тук всичко мина по учебник - намерихме гишето, отменаха ни в листа, сложиха ни лепенки на багажа с номера на стаята и зачакахме да се съберат всички гости от различните полети, за да потеглим с лодката. Скоро и това се случи, а за самото летище и Мале, ще разказвам на връщане.
Изведоха ни от летището и се качихме в лодката.
Последваха 45 минути движение с лодката, а вълнението беше толкова силно и вълните така се блъскаха в лодката, че в мен се появиха съмнения дали ще стигнем по острова преди моторницата да се разпадне. Определено това беше по-вълнуващо от полета със самолет. Наоколо пък едно мрачно и мъгливо, почти нищо не може да видиш. Оказа се, че нашият остров има още един час разлика спрямо Мале и така реално вместо след 45 минути, бяхме на острова след 1 час и 45 минути.
На нашия остров не валеше, но беше облачно и ветровито. За сметка на това, беше топло. Веднага ни посрещнаха и ни настаниха в бара. Сервираха ни welcome коктейли и ни дадоха по една ледено студена кърпа, за да се охладим. През това време оформихме подробностите по настаняването. Предоставиха ни листчета с пароли за Интернет, както и няколко подаръчни ваучера - ваучер за вечеря при късно пристигане, въпреки, че бяхме на острова към 18 часа и още не беше минал часа за вечеря, и ваучер за отстъпка от цената на два коктейла. След като ни връчиха ключовете за стаята, заедно с придружителя се отправихме към вилата ни.
Бяхме на втория етаж, а настаняването ни беше в стая Премиум на база полу-пансион. Вътре в стаята ни очакваха и още няколко изненади. Докато чакаме да ни донесат куфарите, започнахме да си разглеждаме изненадите и стаята.
Стаята разполагаше с всички удобства и екстри, които предлага 5* настаняване, въпреки, че нашия резорт се води 3*. Понеже бяхме младоженци имахме комплимент под формата на бутилка червено вино и чиния с плодове. В допълнение на това, имахме и ваучер за намаление за два масажа по избор от СПА центъра.
Част от екстрите, които предлага стаята са - климатик, ТВ, минибар (консумацията се заплаща), кана за топла вода, заедно с пакетчета 3 в 1 и чай, кърпи, халати и т.н. Стаята е достатъчно просторна, затова имахме и кът за сядане с маса и столове. Най- хубавото нещо на стаята беше балкона с изглед към плажа, палмите и невероятно синята вода на кораловия риф.
Разполагахме и със самостоятелна баня с вана, както и всички консумативи от различни мазила за къпане, до четки за зъби, комплект за бръснене, чехли, дъждобрани, игли, конци, клечки за уши и каквото още се сетите.
Нормално, първото нещо, което направихме, след като ни донесоха куфарите, беше да се разходим по плажа. Вече беше започнало да се стъмва, така че единственото, което можехме да направим беше само това, а и както казах времето не беше особено хубаво. В интерес на истината това малко ни развали първоначалното настроение, но така или иначе бяхме достатъчно изморени от пътуването и не му обърнахме особено внимание. След вечерята мислехме да ходим да се възползваме от ваучера за коктейли, но решихме да си починем.
Здравей, прочетох ви цялата статия и останах много впечатлена. Бих искала да се свържа с вас за повече информация, понеже и на нас с годеника ни ни предстои меден месец и искаме да е на Малдиви. Моля да си дадете емайл пощата.
ОтговорИзтриванеЗдравейте,
ИзтриванеЕлектронна поща за контакт има в секция "За мен" в блога.
Обожавам хората, които си правят труд да пишат пътеписи, Благодаря Ви !!!!
ОтговорИзтриванеЗа втори път с удоволствие чета пътеписа, много приятно и полезно е написано. Поздравления!
ОтговорИзтриване