Назад във времето - с. Лещен и с. Ковачевица

Здравейте, Приятели!

Последната разходка за 2016 направихме в навечерието на 2017 година в периода 27-29.12, като се възползвахме от подарък, който ни бяха направили нашите приятели Ваня и Васко (и Дарин) по случай сватбата. Дестинацията беше място, което отдавна имаме в списъка си (с. Лещен), а покрай него посетихме и още едно-две места, за да запълним времето. Чисто от метеорологична гледна точка, може би това не е най-удачния период за посещение, но ние нямахме кой знае какви алтернативи, за да изберем по-подходящо време. От друга страна, докато повечето хора трескаво се подготвят за посрещане на новата година, ние успяхме да се насладим на пълно спокойствие, тъй като хотела, в който бяхме, работеше почти само за нас. На 27-сутринта потеглихме в посока Благоевград по АМ "Струма". Определено през изминалата 2016 година югозападният изход на София се оказа нашата топ отправна точка, като това ни беше 5-тото излизане в тази посока.

Времето не беше особено хубаво. Дори бих казал, че беше силно намръщено в състояние "ха да завали". Освен това имаше и ужасен вятър. Затова придвижването ни по магистралата беше по-бавно от обикновеното.

До Благоевград или по-точно до Симитли, пътят ни е достатъчно познат. Непознатата за нас част предстоеше след като се отбихме от Симитли към Банско. За първи път щяхме да прекосим прохода Предела, който разделя двете планини Рила и Пирин. Разстоянието от Симитли до Банско е 40 км. Пътят през прохода е приличен и честно казано очаквах да бъде далеч по-натоварен, знаейки че Банско и Добринище са топ дестинации по това време на годината. Още повече, че доста от ски феновете, може би, биха искали да съчетаят ски почивката си с посрещане на 2017 година. Е, явно очакванията ми са били доста по-големи и в крайна сметка преминахме прохода относително спокойно с умерен трафик.

След Банско и Добринище, трафикът значително намаля. Пътя продължи да бъде все така хубав.

Тук пътят, който се вие в долината на река Места, вече играе ролята на разделителна граница между планините Пирин и Родопи. И от двете ни страни ни заобикаляха върхове.

Шофирането по пътя става със скорост между 60-80 км/ч. Завоите са преобладаващи и плавни, като рядко се взимат със скорост под 50 км/ч. От Банско до с. Господинци, откъдето се отклонихме за с. Огняново и с. Гърмен, пропътувахме още 40 км. След като се отклонихме, пътят стана по-лош, но все пак без особени драми.

Въпреки че вече минаваше 16 часа, по тези географски ширини слънцето успяваше да промъкне последните си лъчи и да ни стопли с прекрасни изгледи.

Скоро минахме през с. Огняново, което е известна туристическа дестинация в района предимно заради минералните басейни. Непосредствено след Огняново се стига до една от най-горещите точки на България през последните две години - ромската махала в с. Гърмен. Точно тук табелата за Лещен е малко объркваща, а и навигацията също ме подведе и затова минахме през цялото гето. На огледалото за обратно виждане ми се мерна, че след нас зави някаква кола, а ние бързо скрихме фотоапарата и започнахме да се чудим дали нещо не объркахме. Озовахме се в центъра на страшна мизерия, а погледите ни започнаха да се кръстосват с тези на местните обитатели. Мина ми през главата дали да не се върнем обратно, но пътя е толкова тесен, че не става за обратен завой и ако тръгна да маневрирам, бих привлякъл внимание още повече. Докато се оглеждам, отново ми се мерна колата, която се движеше след нас и като видях, че е черен джип Mercedes-Benz ML с варненска регистрация, се успокоихме и прекосихме махалата:). На връщане, обаче, минахме по правилният път и си спестихме повторно преминаване. От "горещата точка" до с. Лещен следва 6 км. стръмно изкачване по тесен път с остри завои.

Хотела, в който прекарахме следващите два дни се казва Лещен. Намира се в началото на селото. Дори ако трябва да сме точни се намира извън селото, защото табелата е след него. Паркинга е от отсрещната страна на пътя и има чудесна гледка.

Настанихме се и тъй като вече минаваше 17:00 часа и скоро щеше да започне да се стъмва, решихме разходката в селото да си я направим на следващия ден на спокойствие. Затова останахме в хотела и след като отморихме, слязохме в прилежащата му механа за вечеря, тъй като бяхме изгладнели доволно. И както обикновено се случва в такива моменти, меко казано прекалихме с поръчките, още повече, че грамажите бяха без чиниите.
На следващия ден времето беше далеч по-добро, но за съжаление вятъра отново си духаше.

Комплексът е построен съвсем скоро (дори в Google Street го няма) и като изпълнение ми наподобява комплексът в с. Старосел, само че в по-малки размери. Според мен и двата построени на принципа "някой си изкарал едни незаконни пари и сега ги изпира", за отрицателно време по някоя европейска програма.

На пръв поглед такава мащабна инвестиция на подобно място, което трудно може да привлече туристи целогодишно, изглежда доста трудна за избиване дори в дългосрочен план. Но, може и аз да се заблуждавам. Общо взето, бяхме два дни почти сами в хотела, като първата вечер имаше още една двойка, която си тръгна, а на втората вечер дойде едно семейство с две малки деца. Всичко в комплекса е направено в битов стил и лично на нас ни допадна. На разположение през лятото е външен басейн, от който има страхотна гледка към планината. Според мен зимно време само малката постройка приема гости. По принцип, имахме информация, че в хотела има някакъв СПА център от хора, които са го посещавали, но от рецепцията ни казаха, че СПА центъра е бил още "в проект". А пък масажите се извършвали в стаите, което беше мега странно. Още повече, че не мога да си представя как ще стане това на адските матраци, на които спахме две вечери. Всъщност, това ни е единствената забележка - няма втори такива матраци на света. Гледката ни от балкона беше следната:

Общо взето, симпатичен хотел, в който прекарахме добре и останахме с добри впечатления. Паркингът също изглежда голям, но не мога да преценя как би изглеждал при пълна заетост на хотела.

Дачията изглежда като стоварена в средата на паркинга, но когато пристигнахме имаше паркирани още 2-3 коли и аз спрях до тях. На сутринта другите коли ги нямаше и затова картинката изглеждаше така. Закуската е избор от няколко варианта, като първата сутрин заложихме на мекиците, които бяха страхотни. След като закусихме тръгнахме на обиколка из Лещен.

Селото е малко, а голяма част от къщите са разхвърлени по хълмовете. Това от паркингът пред хотела изглежда по следния на начин:

От хотела тръгнахме пеша и както бях споменал в началото, хотелът се намира непосредствено преди официалното начало на селото.

Къщите в цялото село са старинни и изградени по-стари технологии и от необичайни в днешно време материали. Голяма част от тях са реставрирани и превърнати в къщи за гости. В района има няколко такива села и може да се каже, че Лещен е топ дестинацията на т.нар. "селски еко туризъм", който стана модерен последните години. Това, което държи Лещен на върха е нашумялата Глинена къща. Но, докато стигнем до нея, преди това предстоеше да минем през цялото село.

По това време на годината повечето къщи за гости изглежда не работят, а като стигнахме в центъра на селото видяхме, че хората идват от някъде за малко, отиват да видят Глинената къща и най-много да седнат в кръчмата.

Задържат се максимум час-час и половина и си продължават по пътя или се връщат там, където са отседнали (най-вероятно района на Банско). Типично за всяко село, срещу кръчмата е кметството.

От тук продължава пътя за Глинената къща. Не видяхме табели с посока към така рекламираната къща, но се ориентирахме по движението на потока от хора.

Честно казано на мен обстановката ми допада и ми е по-интересно да се разхождам из такива старинни (и частично реставрирани) селища, отколкото по каменни отломки на някоя крепост, която реално може да видиш само на някакво информационно табло евентуално какво е представлявала в действителност преди не знам си колко стотин (хиляди) години.

Видно е, че къщите тук са били строени от камъни с различна форма, като са били подреждани като пъзел.

Част от постройките вероятно не се обитават изобщо. Така по калдъръмената уличка стигнахме до заветната цел.

В Глинената къща може да се преспи срещу 120 лв на вечер, като удобствата, с които разполага, са точно толкова с колкото е разполагал и Фред Флинстоун (въпреки че неговата къща е каменна).

Това че няма почти никакви удобства, обаче, не го отбелязвам като недостатък, тъй като самата къща предлага съвсем друг тип изживяване. Всъщност, като се загледа човек, може да види, че къщата е построена от камъни и просто е измазана отвън с глина. Но, че къщата изглежда оригинална, симпатична и по-различна от това, което сме виждали до сега - спор няма.

А гледката от балкона на къщата е следната:

С това общо взето се изчерпва разходката из село Лещен. По пътя обратно към хотела, снимахме още няколко автентични къщи.

Възможно е от Лещен да съществува някоя друга пътека за разходка, но ние не се бяхме интересували предварително, тъй като това време на годината не е особено подходящо за разходка по горски и планински пътеки. Поне не и според нашите разбирания. Затова нашия план беше да продължим да практикуваме лежерен селски еко туризъм, който се изразява в разхождането из още някое подобно село в района. Затова след като стигнахме до хотела, се качихме в колата, която продължаваше да стои самичка все така странно в средата на паркинга.

Отправихме се към съседното село Ковачевица, което се намира на 8 км. северно от Лещен. Пътя е с добра настилка, но е тесен и с остри завои. Гледките са супер.

Между двете села се намира селото Горно Дряново, което като визия няма нищо общо с Лещен и Ковачевица. За сметка на това изглежда по-оживено.

Хубавите гледки по пътя бяха постоянно явление. Между другото, времето рязко се промени и слънцето се забули в един облак.

Ковачевица ни посрещна с тъмно небе, от което всеки момент очаквахме да завали.

Докато си говорехме, че май Ковачевица ще я разглеждаме от колата стигнахме до центъра на селото, където се оставят колите. Започна да вали сняг на едни големи парцали, а ние бяхме меко казано шокирани как за 8 км. времето се промени толкова много.

Още в по-голям шок изпаднахме, когато погледнахме в другата посока и там грееше слънце. Ако беше завалял дъжд, щеше да ни уплаши, но снеговалежа трудно би ни спрял да продължим разходката си по план. А докато се ориентираме накъде да тръгнем, то взе че спря да вали и слънцето рязко освети наоколо.

Планинско време, какво да го правиш. Ковачевица също има достатъчно високо реноме и е задължителна спирка. В интерес на истината, след като разгледахме Ковачевица, стигнахме до единодушното заключение, че ни хареса повече от Лещен.

В това село времето също е спряло отдавна и къщите имат старинен вид. Някои поддържани и реновирани, други оставени на произвола на съдбата или чакащи своя ред за реставрация.

Ковачевица е архитектурен резерват, разходката из който е изключително приятна, стига човек да няма проблеми с ходенето по тесни каменни улички и денивелацията.

Подобно на Лещен, част от къщите се използват за настаняване на гости. Някои от тях дори си имат собствени механи, в които се прави реклама, че всичко се приготвя от натурални продукти, лично отглеждани от собствениците.

Работещите по това време на годината бяха едва 2-3 и в една от тях седнахме да обядваме, след като си направихме обиколката на селото. Не че след Малдивите, цените на храната по тези места могат да ме впечатлят, но е важно да отбележа, че леко прекаляват. Например, цената на едно обикновено кюфте на скара е 2,50 - 3 лева. Да вкусно е, правят го пред теб и претенцията е, че е от домашно отгледано животно ама... де да знам. 50 гр. екзотична домашна ракия от малини, арония, къпина и подобни по ценова листа са по 2,50, което прави 50 лв литъра. Не съм особено по преговорите за цена, но все пак попитах, ако си взема за вкъщи 1 литър каква ще е цената и ми казаха 30 лв. В крайна сметка, тъй като бяхме с колата нито я пробвах там, нито си взех, но пък за сметка на това пробвахме соковете и бяха хубави.

След като се наобядвахме, се отправихме обратно към колата.

Разделихме се с Ковачевица с хубави впечатления. По пътя обратно към Лещен спряхме на една чешма.

Край чешмата има беседка, а водата, която течеше беше ледена. Мястото е с много добър изглед.

Вечерта прекарахме отново в Лещен, като за вечеря повторно се доверихме на ресторанта в хотела. Менюто не е особено богато, даже бих казал, че е скромно. Но пък избора така е по-лесен, а най-важното е, че всичко, което ядохме и двете вечери ни хареса.
На 29.12 сутринта дойде времето да се разделим със село Лещен. Тъй като времето и този ден продължаваше да бъде неприятно, преди всичко заради ледения вятър, след известни колебания все пак решихме да минем през град Гоце Делчев на път за София. След като ловко избегнахме преминаването през ромската махала в Гърмен, се отклонихме за града. Разстоянието от Лещен до Гоце Делчев е около 14 км.

Почти неусетно стигнахме пределите на града и започнах да търся място, където да спра колата.

В централната част на града има нещо като зона и паркирането се заплаща. Затова се наврях в една от уличките по периферията на центъра и спрях там. Веднага ни забрули студеният вятър.

Не бяха особено много хората, които се мотаеха в този студ като нас. То си беше и работен ден и по-скоро хората, които засичахме, най-вероятно, бяха такива, излезли по работа. В Гоце Делчев не са особено много забележителностите, които може да се разгледат. Има няколко паметника, един от които е този на българския революционер Гоце Делчев.

Има един голям площад, които изглежда занемарен, а единственото нещо, което ни привлече вниманието там е будката за вестници и списания под формата на гъба.

Има и един тотално изпочупен и изоставен шадраван.

През града минава малка река с името Туповишка.

Района, в който се разходихме не можа да ни впечатли и с кой знае каква архитектура.

По-интересни ни бяха изрисуваните електрически табла по пешеходната улица.

Честно казано, Гоце Делчев не можа да ни впечатли с нищо. Вярно е, че цялата ни обиколка трая около 40 минути, тъй като ни стана много студено, но дори и да бяхме се разходили повече надали мнението ни щеше да се промени особено. Забележителностите са предимно в околностите му..

С това се изчерпа кратката ни разходка из Гоце Делчев, която запечатахме на следния трак: Гоце Делчев. Беше време да потегляме за София, за да може да се приберем навреме и да започнем подготовката за посрещане на Нова година.

Движейки се по пътя, продължихме да снимаме заобикалящите ни от двете страни планини и техните върхове, които бяха симпатично заснежени.

След Дупница обстановката стана значително по-зимна.

Като стигнахме в София установихме, че се е натрупал малко сняг. Така приключи последната ни екскурзия за 2016 година до една от желаните ни дестинации. Като обобщение мога да кажа, че разходката ни премина приятно и запомнящо се, въпреки че не сме фенове на разходките през зимния сезон. Лещен и Ковачевица могат да ви пренесат доста назад във времето и да всеят доза спокойствие в забързаното ежедневие, разхождайки се по тесните калдъръмени улички и разглеждайки автентичните стари постройки. Това ни кара да си мислим, че някой ден пак ще се върнем, но ще бъде през по-топлите дни на годината. Не така стоят нещата с град Гоце Делчев, който не можа да ни грабне с нищо.

Разходката ни в цифри и маршрутът, по който минахме са https://goo.gl/maps/QDmy4NTr56R2

Маршрут: София - с. Лещен - с. Ковачевица - Гоце Делчев - София
Общо километри:  450 км.

Среден разход:  5.4 л/100 км.

Общо литри бензин:  24.4 л.
Средна скорост:  63.7 км/ч.

Край!