събота, 24 май 2014 г.

Разходка до Деветашката пещера и Крушунските водопади

Здравейте, Приятели!


Днес започвам първата част от разказа си за поредното пътешествие, което се състоя в периода 24-25 Май. Както обикновено, при екскрузиите, които са повече от един ден, ще разделя разказа на две части по дни, за да не става прекалено дълъг и отегчителен и също така, всеки да може да си намери по-лесно това, което го интересува. Този път на прицел са няколко доста популярни дестинации в последните години - Деветашката пещера и Крушунските водопади и може би няколко по-малко популярни - гр. Летница, с. Къкрина и гр. Ловеч. Общо взето съм хвърлил око на Ловешка област и, тъй като не съм бил никъде, започвам лека полека обхода с първите почти 450 километра. 
Този уикенд беше първият за годината, който съчетаваше в себе си, слънчево време, подходящо за къси панталони без капка дъжд и температура от около 25-27 градуса. Всичко започна около 10 часа сутринта, на изхода на София при Джъмбо на Ботевградско шосе, където щяхме да се чакаме с още една кола. Уви, нещата не се получиха, тъй като изпуснах отбивката и се оказах на магистралата. Впоследствие, другата кола ме настигна чак на бензиностанция OMV преди Ябланица, откъдето продължихме заедно. След магистралата, се отклоних към Велико Търново.


Целта беше да стигна до разклона за Троян и Ловеч след с. Абланица, откъдето да продължа към Ловеч. По пътя не липсваха хубави гледки към Стара планина.



От разклона до Ловеч пътя е около 10-15 км., като заобиколих града по нещо като околовръстен път. От главния път Ловеч - Плевен, се отклоних и продължих по пътя Ловеч - Левски, който също беше добър, като останалия път.


По него също не липсваха хубавите гледки.


Разклонът за Деветашката пещера е много шантав. Принципно, по пътя, на няколко места има от онези кафявите табели, но точно, когато се наближава пещерата, нещата стават малко куци. Първо GPS-а ме отклони в към село Деватаки, откъдето се върнах. Точно там има една табелка много малка, която показва, че деветашката пещера е направо 2,5 км., което така е написано, че като караш с 90 км/ч, може да го видиш като 25 км.. И затова така се засилих да карам още 25 км.,  че в един момент профучах покрай истинската отбивка. Наложи се да обръщам отново. А на обръщалото, което беше около 1 км. по-напред имаше и други като мен, които се връщаха обратно. В крайна сметка стигнах до правилното място.


Ситуацията с паркирането е малко кофти. Както се движиш по тесния път, той се превръща в черен път и се стига до една бариера. И там всеки паркира както сметне за добре в тревите. Обаче подходящите места за спиране са доста ограничени. Тук платих вход, но не помня дали беше 2 или 4 лв.. Според мен, вход който не трябва да се плаща, поне на фона на другите пещери, където има водачи и екскурзоводи, които разказват за пещерата и други неща като поддръжка на пещерата и т.н. Тук има 2 табели за прилепите, един парапет и нищо повече. Но, както и да е - схемата е искат-имаме-даваме. Ако не искаха нямаше да дадем, ако нямахме пак нямаше да дадем. Пещерата си струва - на мен ми хареса.









Това, с което са слави тази пещера е, че тя има най-голямата пещерна зала на Балканите. Пещерата е с дължина 2442 m, общата ѝ площ е 20 400 m2, височина — 60 m. В миналото пещерата е била използвана за съхранение на хранителни продукти от държавния резерв, а по-късно за секретен военен обект, а през 50-те години на миналия век за съхранение на петрол. Важно тук е да отбележа, че пещерата е затворена за достъп от 1 юни до 31 юли, заради размножителния период на прилепите. За любителите на екстремните преживявания, за скромната сума от 40 лв. може да скочите с въже от тавана на пещерата, до който упорито се мъчих да стигна, за да видя гледката отгоре.




Преди да си тръгна от Деветашката пещера реших да изям сандвича, който си носех от София. Обиколката ми около пещерата изглежда нещо такова https://www.endomondo.com/workouts/345441608/3524896. След това потеглих за гр. Летница, където беше нощувката. До там са около 18 км. като по пътя подминах разклона за Крушунските водопади. След като мина процедурата по настаняване, без да се бавя много, тръгнах обратно по пътя към водопадите, а за хотела и Летница ще разкажа малко по-късно. От Летница до с.Крушуна са не повече от 10 км. Там се паркирах по следния начин:


Няма как подобна туристическа атракция да мине без платен паркинг, нали? Разбира се и тук, подобно на много други места, се стига до една бариера, където събират такса за паркиране, която е отделна от цената за вход на самия обект. Затова аз свих точно преди паркинга, където може да си паркираш колата на воля без пари. Входът за Крушунските водопади струва 4 лева за възрастен. След като се влезе, първо се минава покрай сергиите и кръчмите, след което започва екопътеката с водопадите.



Накратко - много красиво място! Единственото, което може да се отбележи като недостатък е леко претоварената пътека от хора, но няма как. Пътеката като цяло не бих казал, че е особено лека за ходене, дори на места си е направо екстремна. Но с повече внимаване не би трябвало да има проблеми.



Крушунските водопади са най-голямата в страната водна травертинова каскада с много прагове, басейнчета и богати растителни и животински видове. Главният водопад се спуска от височина 20 метра. Разделя се на няколко ръкава и създава още няколко водопада. Въздухът до водопада е влажен и наситен с водни капки. Трябва също да отбележим, че без направените мостчета, стълби и т.н. местността щеше да бъде напълно непроходима и нямаше да има възможност да се стигне до пещерата, от която започва водопада.





Горещо препоръчвам посещението на този природен феномен, особено в периода, в който го посетих аз. Тогава водопадите са най-пълноводни след зимата и падналите пролетни дъждове. Приятно топлото и слънчево време, както и раззеленилите се дървета и треви само допълват красотата на местността.


Разходката по екопътеката изглежда по този начин: https://www.endomondo.com/workouts/345441608/3524896. За разглеждане на местността са достатъчни 2-2,5 часа с почивките и спирките за снимки. Мястото и пещерата, от където започва водопада изглежда по следния начин:



Навътре в пещерата влизането не е разрешено. На връщане реших да послушам надписа, който имаше на будката, от която се купуват билетите за вход, който гласеше, че ни препоръчват на връщане да използваме панорамния път, от който се откриват красиви гледки към скалите и водопадите. Е, водопадите не се виждат от дърветата или поне аз не си правих труда да се провирам, за да ги видя, но пък скали се виждаха. А и пътеката беше лесна за ходене и изобщо нямаше хора. Явно всички предпочитаха да се връщат по същия път, което обяснява и натоварения трафик там.


Разходката завърши с бира, кебапчета и пържени картофи в едно от капанчетата.


След цялата разходка се върнах отново в Летница да пренощувам. Както обещах по-рано, ще кажа няколко думи за хотела и Летница. Идеята беше нощувката да бъде в някоя от вилите, които се предлагат из селата около Крушунските водопади, но поради организацията в последния момент, се принудих да остана в хотел. Хотелът на име "Прованс" се оказа добро място за нощувка - http://hotelkroshuna.com. За трите си звезди и 50 лв. за двойна стая (петък, събота и неделя - иначе е по 35 лв.) напълно покрива очакванията. Представлява ремонтирана стара сграда и за мой късмет се оказа, че хотела е отворил врати 2 седмици преди моето посещение и всичко все още беше ново и чисто. Дори на места си личеше, че има още довършителни работи. В цената влиза LCD телевизор с кабелна, климатик, душ кабина, закуска на блок маса и паркинг за колата в двора. Има и една мнооого импровизирана спортна зала, която се състои от тенис на маса и няколко гирички.


В града няма дори едно място за хранене. В хотела предлагат вариант да запалят барбекю и сам да си опечеш разни неща или може да се хапнат кебапчета и още няколко бързи ястия. Ако искате нещо друго, например пица или някакво ядене, предлагат кетъринг от съседния град Левски.



Градът е типичен представил на запустелия малък град в България. Известен е с Летнишкото съкровище, което е открито през 1963 година случайно. Името на града произлиза от вид пшеница "летница". В днешно време там се намира завода на WALLTOPIA, в който се произвеждат изкуствени катерачни стени и други конструкции.




Вечерта приключи в двора на хотела, където вечерях от нещата, които се предлагат на място. След което се качих в стаята да презаредя за следващия ден.

Няма коментари:

Публикуване на коментар