На гости на извънземните в с. Царичина

Здравейте, Приятели!

Тази година крастата е повече от ясна (колоезденето) и продължава да набира все по-голяма сила. От началото на сезона към момента, вече имам официално изминати точно 598 километра на две колела, което на мен ми се струва добре като начало, а като неофициални данни може би са над 650 километра. Вече минах първото ТО (масла,филтри, ангренажи, ала бала :))) и до края на лятото мисля да ударя четирите цифри на километража. Реното всеки път гледа тъжно като минавам покрай него, но...засега изпълнява успешно функциите на гумаджийница. И такааа...продължаваме напред. Реших да Ви разкажа за най-дългият и труден маршрут, който изминах до момента. Датата - 13.07, а главният герой:

Дестинацията - с. Царичина, Софийско. А сега преди да тръгнем на път, строй се преброй се, за да видим

кой не е чувал за скандала "Царичина" и операцията "Слънчев лъч"

на Генералния щаб на Българската армия и Министерството на вътрешните работи, започната през далечната 1990 година и продължила 2 години? Аз като фен на подобни мистерии и конспирации, знам за този случай доста отдавна. Чак сега обаче му дойде времето да посетя българският Туин Пийкс. Та, накратко, село Царичина се намира на около 30 километра от центъра на София и на 23 от нас в северозападна посока. Излиза сe по бул. Ломско шосе от София към Костинброд и Петроханския проход. Цялата история около Царичина е започнала от някакъв си асансьорен техник и още един от някаква асоциация по феномените или нещо от сорта, които заинтригували с историята си висши офицери от Бълграрската армия. Историята била, че някъде в Царичина е заровено съкровището на цар Самуил. Другата основна теория е, че отнякъде си бил изпратен сигнал, че в Царичина, в някаква дупка, е заровено някакво извънземно, което видиш ли, е първото човешкото същество на земята, чието намиране ще разбие всички теории за произхода на човечеството. На всичкото отгоре било е двуполово:). Така на 6 декември 1990 година е започнала секретната военна операция, която и до ден днешен си остава загадка с каква цел е била започната, какво е търсено, намерено ли е нещо и ако е намерено, какво е то и къде е. Съществува най-различна информация в Интернет по случая, както и редица филмчета, които разказват събитията от тези години. Дотук добре, всичко е като по холивудски сценарии. Сюжета е налице, изхарчени са били милиони държавни пари, а изводите остава всеки сам да си ги направи. Аз като млад авантюрист се качих на колелото, хем да си покарам, хем да си направя заключенията.

Снимките ми са смотани, но в момента нямам фотоапарат, а от камерата на iPhone 4 - толкова. Работя по въпроса за коригиране на това де. Така яхнал колелото, зареден с нужните неща

напуснах София

и се отправих към Костинброд. Както казах в началото, това ми е най-дългия преход за момента, за който се подготвях постепенно, докато накрая се реших да тръгна. До Костинброд се стига лесно и бързо по автомобилния път, който е почти равен и гладък, което го прави страхотен за каране. Единствения му недостатък е натовареното автомобилно движение. Разстоянието до там е точно 10 километра.

Средната скорост, която успявам да задържа е около 20-22 км/ч. Тъй като ме чакаха общо почти 50 километра в двете посоки се бях подготвил и музикално. Представям Ви последния модел Hi-Fi 3D Dolby Digital Surround плеър с 2+1 слушалки с кристален звук от Nokia :)))

Защото 50 км със средна скорост 15 км/ч са си като 300 км със средна скорост 65 км/ч, а с музика километрите вървят по-леко. Бързо стигнах до Костинброд, където вече си има кръгово кръстовище с цветя, тревичка и уа уа, само фонтана от Банкя липсва по средата.

След Костинброд следва плавно изкачване от 2,5 километра до разклона за с. Драговищица, което успях да взема само с една почивка и то, защото да снимам (абе задобрявам). Малко от високо се открива панорама към София.

Асфалта вече не е толкова добър като отсечката София-Костинброд и всяка неравност се усеща в дупарата. След Костинброд движението малко оредя и стана по-леко за каране. От разклона за Драговищица до разклона за с. Гардец и с. Царичина има още 2,5 километра по леко вълнообразен път, без особени баири и спускания. Така горе долу на 15-тия километър бях на разклона за село Царичина.

Веднага след разклона следва едно стръмно спускане, което пълни душата след всичките километри. За съжаление, твърде кратко, но достатъчно, за да се развие скорост. Тук асфалта пак беше много гладък, та така чак до Градец. След спускането свърши лесното и се почна мъката. До Царичина само нагоре! Плавно със завойчета, абе както си трябва. Вече пътя си стана планински, което беше добре, че из полето скука. И движението вече беше почти нулево. Няма какво да се лъжем, всичко започна добре, леко изкачване, завойчета, равен асфалт е т.н. Викам си, май ще го взема целия път нагоре на колелото. Е, да, ама докога? Накрая ми излезе душата :)) Денивелацията за 10 километра е почти 400 метра положителна. И от тия 10 км помня само едно леко спускане не повече от 300 метра. Но като цяло до Градец се справих добре, като не слязох от колелото изобщо.

Точно на табелата спрях да си почина малко. И след това вече до Царичина мъка голяма. Още в селото един баир ти казвам, аз се мъча напред да карам, то назад ме връща. Викам си да пробвам пеша, ама то пак трудно. Издрапах някак си и хайде на седалката пак. И тук се почна - мина 300 метра и краката отказват :)) Слизам, не мога да стъпя на тях - треперят като след секс. Мина 100 метра пеша, айде пак на седалката, казвам си то май по-лесно да въртя лекинко на първа и втора и така до 100-ния метър, когато краката почват пак да отказват. До 301-я метър закръпвам положението и после труп на земята:)) Абе шоу. Така, къде пеш, къде на седалката, щраках по някоя друга грозна снимка.

Как стигнах до Царичина не разбрах.

Ни табела видях, ни нищо. 

Ни за влизане - ни за излизане. По едно време, както бях настъпил баира по врата и виждах едно връхче, което ми даваше сили и надежда, че идва спускане, започнаха да се появяват тук там къщите. Гледам в далечината една шарена стена и на нея пише "Дупката" с големи букви и още нещо с малки. Приближих се и започнах да разчитам "пивница" и викам ха такааа - ей я де дупката като в нашето село. Стигнах до пивницата, нещо като площадче, отсреща и една църква. Естествено, отпред имаше група зяпачи на по пиво, които започнаха да ме гледат като полезно изкопаемо. Сигурно с това колело и раницата ме помислиха за извънземното от дупката. Те ме гледат - аз ги гледам, те продължават да ме гледат, обаче и аз ги гледам и така леко на първа, докато се чудя дали да ги питам къде е тая дупка с извънземното, щракнах втора и ги подминах. Казах си, в чуждо село съм, да не им задавам неудобни въпроси, че ако взема да ги засегна, ще ми се видят малко 18-те скорости :)). А и като видях спускането напред - пътя беше мой. На фона на тази цяла картинка, като прибавим и умората от баира, забравих за снимките. Затова снимки от Царичина - йок. В интерес наистина се и оглеждах, но не видях нищо, което да прилича на дупка, въпреки че тя е заровена отдавна. Така продължих още напред с надеждата че ще изскочи нещо ама това не се случи. Та общо взето да си кажа от сега - нищо не видях в Царичина. Ни дупка, ни извънземно. А селото по-скоро ми прилича на вилна зона, защото къщите са пръснати и са на разстояние една от друга. Затова и нито разбрах кога влизам в селото, нито кога излизам. Самото село изобщо не прилича на "мястото на ужасите", както го дават в документалните филми. Най-обикновено си селце, та даже и с пивница, и хора дето си правят скара-бира в дворовете. Планинско, готино местенце. Една къщичка там ще ми отива за уикендите ама няма. Аз карах до това място

Принципно имах намерение да карам още малко, докато къщите свършат съвсем, обаче от тази къща в далечината видях нещо черно и рошаво. И така си лежи на верандата. Намалих и започнах леко да се приближавам и черното започна да мърда и взе, че стана. Както и очаквах - кученце. Естествено, спрях и започнахме да се надлъгваме с далечни погледи. Взех, че надделях и то си легна пак. Бях слязъл от колелото и реших да се пробвам пеша. Е, да, ама кучето пак стана и пак се почнаха едни погледи...Пак легна, аз пак тръгнах, то пак стана и реших да се предам и да се връщам обратно. Не ми изглеждаше никак добро това куче. Затова се върнах на мостчето и седнах.

Докато си почивам започнах да чувам из зад завоя гласове и лека музика и се надъхах да мина с надеждата, че ако все пак ме подгони, ще има кой да ме спасява. После обаче като погледнах часовника и като направих една груба сметка, че май ще замръкна, докато се прибера (както и стана), реших да си бия камшика на обратно. Малко депресиран, че ме чака баира, по който се бях спуснал, тръгнах леко нагоре и стигнах пак до пивницата, откъдето най-сетне кефа започна. Като се започна едно спусканеее и те така 10 километра пълна газ само по инерция, с ръце на двете спирачки.

Още на първия километър разбрах, че голяма част от пътищата у нас не стават за каране не само на автомобил, но и на велосипед. Започна се едно друсане надолу...тая гад друса от всяка пукнатина по асфалта, а аз имах чувството, че до Градец ще се разглобя на парчета. На излизане от Градец, като стъпих на гладкия асфалт, вече толкова се бях засвяткал, че започнах да настигам колите. Друго си е на гладкия асфалт. Обаче наистина започнах да настигам една кола пред мен, понеже наближавахме два-три 180 градусови завоя. По едно време почти дишах във врата на колата, когато гледам ограничение 40 и знак "опасен завой", а на моя километраж - скорост от 51 км/ч с леко натиснати спирачки. Викам си, бреййй! Ето защо го настигам. Реших да намаля, че ще изхвърча от завоя, а и на всичкото отгоре, ако зад завоя нашите момчета са спрели и решили да стрелят...ще вземат да ме стрелнат за превишена скорост и после ще има "К'во пра'им? Ще пишем ли?". Тъй и тъй бях убил скоростта, реших да направя една снимка на кариерата, която подминах на отиване.

Кефа беше на път да свърши, защото ме чакаше баирчето, преди излизане на главния път, на което се кефех на отиване. Обаче като стиснах зъбите...взех го без да слизам. После отново следва спускане до Костинброд. Вече започна да се мръква и в Костинброд снимах за последно още един път кръговото.

Оттам като включих на шеста и големия зъб и газ до София със скорост 25-28 км/ч. Гумите ми издаваха звук като от Лада Нива, а краката вече бяха станали на кочани и не ми пукаше. Така и така беше ясно, че на следващия ден щях да бъда в реанимация. А като се паркирах пред блока и слязох от колело
то, краката ми от кочани се бяха превърнали в дървени патерици и ходех като пингвин :)).

Та те така, не можах да се срещна с извънземното. Нито успях да усетя и енергията, за която разправят, че имало в селото, защото само аз си знам как го качих баира и какво ми беше на другия ден. Относно заключенията, аз си ги имах преди да отида до там. За мен просто цялата работа мирише ужасно и до ден днешен. Мисля си, че на времето някои наивни хора или настина са си помислили, че именно в България и точно в Царичина, ще се е скрило първото човешко същество (което на всичкото отгоре, го описват като травестит) или, че ще намерят съкровище. Ако е първото, мисля си, че това нещо е нямало да бъде потулено, а в момента България щеше да е център на света (майко мила!). А за съкровището - то така ако всеки, който копне дупка успяваше да извади по един сандък с жълтици, заровен от всеки хан, княз и цар на България...От цялата дандания си мисля, че е имало хора и от двата лагера, които се събрали да търсят нещо, ама като са видели, че нищо няма да намерят, са решили да проточат операцията 2 години и да "усвоят" някой друг държавен милион, за да не отиде напразно труда им. Все пак само висши офицери и генерали са копали - всеки държавен лев си струва, да гледа човек как висш държавен служител заработва с кирката :)). Жалко, че не са го давали live. А и освен това, имало ли е по подходящо време от тогавашното за такава операция? Отговора е ясен на всеки.

Ето и маршрута в endomondo. Ето и в bikemap. Моето колело изхарчи около 2,5 литра вода и две вафли Боровец. Цялата статистика е:

Общо километри:  48,93км.

Среден разход на чешмяна вода: 5,1 л/100 км.

Добавка "Боровец": 4 бр./ 100 км (преди това обаче стабилно хапване)

Общо литри вода:  2,5 л. 

Обърнато в левове - горе-долу 1 лв. с бакшиша. Хайде, до нови срещи.

Край!