Още от миналата година бях хвърлил око на едно мероприятие, което се провежда в сръбския град Лесковац всяка година. На сръбски името му е "Roštiljijada" (Роштиљијада) произлиза от сръбската дума за скара "роштиљ". На български е известно като "Рощилиада", "Олимпиада на скарата" или "Фестивал на скарата" и представлява нещо като бирения фестивал в Германия, само, че тук скарата е на първо място, а бирата на второ, докато там е обратното. Обикновено се провежда от началото на последната седмица на август до началото на септември в рамките на една седмица. А какво се случва там - ядене и пиене, гарнирано със сръбска музика :)). Тази година фестивала се проведе от 26.08 до 01.09 включително, а деня, който аз бях избрал за посещение беше събота 31.08. В плана реших да включа и още няколко места за посещения, тъй като до сега в Сърбия съм бил един път и този един път ми беше транзитното преминаване оттам миналото лято, по път за Унгария. Другите места по пътя, които влизаха в плана, са Власинското езеро и град Пирот, като имаше и опция за Погановския манастри, но той отпадна, поради липса на време. А маршрута беше горе долу така: София - ГКПП Стрезимировци - Власинското езеро - Лесковац - Пирот (през Ниш) - ГКПП Калотина - София. Успях да тръгна с малко повече от половин час закъснение от уречения час и
в началото всичко започна добре
и по план. И времето беше супер.
Вечерта по новините бяха давали някакви километрични опашки на Калотина на излизане от България, породени от прибиращите се гастербайтери и останах малко изненадан, когато към 10:30 се стоварих на ГКПП Стрезимировци и заварих това:
3 км. преди границата спрях, точно когато се бях засилил да изпреварвам два автомобила :)) После ми стана неудбно, че ги изпреварих точно преди началото на опашката. Откъде да знам, че толкова народ иска да яде плескавица в Лесковац. И нищо по пътя не подсказваше за тази опашка там. Съвсем спокойно движение в тази посока. Започна се едно чакане, което отне повече от 2 часа, и още тук стана ясно, че Погановския манастир отпада. Сега борбата беше да запазим в графика Пирот. Иначе пътя от София до Стрезимировци е добър. От Перник се тръгва в посока гр. Брезник, от там през гр. Трън и хоп на ГКПП-то. Общо 90 км., но зависи от коя част на София се тръгва. С помествания по няколко метра се приближавах към пункта, а там беше много скучно. Само една врата през, която се минава, никакви магазини, заведения или подобни места. Даже и тоалетни май няма никъде. Всеки там говореше за плескавици, чебапчета, увиячи и т.н. Минаха двата часа и към 12:30 вече бях на прага на Сърбия.
Не можах да мина от първия път. След проверката на личните карти ми казаха "Давай!", аз дадох и системата им се разпищя. Върнах се назад и пак наново. В сръбската част, пак само проверка и въпрос "На къде?", и след отговор "Лесковац", газ напред.
Тук е момента да отбележа, че вече имам повече опит по сръбските пътища, освен магистралите и пътя Калотина - Ниш, и мога да кажа, че пътищата, по които минах бяха почти супер. Още повече, като се има впредвид и планинския район, през който минах. Не минах през първоначалния маршут, който бях набелязал. Промених го в движение и исках да мина по друг, но после се оказа, че съм минал по трети, но не съжалявам. Просто карах по табелите, тъй като не можах да си намеря карта на Сърбия за GPS-a, която да има пътища, различни от магистралите. И така, след границата, завойчета и изкачване до към 1200 и малко метра надморска височина,
Именно тук промених маршрута и реших да мина по панорамния път около езерото, че нещо много малко се видя. По пътя на различни места има отбивки, от които може да се слезе до езерото.
На една такава реших да спра и да щракна някоя снимка на езерото.
Общо взето гьол като гьол - става за риболов и къмпингуване. От там продължих към Црна Трава, откъдето идеята ми беше да завия така, че да се включа на главния път от Лесковац към Македония. Табелите към Лесковац обаче ме пратиха в друга посока - към Састав Река.
Пътя се оказа много приятен, с движение клонящото към нула. Завои, планина и зеленина, сравнително хубав асфалт. Така криволичейки стигнах до един по-големичък град - Власотинце. Първоначално си помислих, че съм стигнал в Лесковац, тъй като си мислех, че се движа по друг път, който бях разглеждал и знаех, че няма големи градове по него. За разлика от пътищата останах разочарован от липсата на табели. Не, че няма, но ми се сториха малко. И на този град нито при влизане, нито при излизане видях табела. Почти съм сигурен, че не съм ги пропуснал. В града, и не само там, а по всичките населени места, през които минах велосипеда се използваше доста за транспорт. Направи ми силно впечатление.
На едно място видях Менячница (чейндж бюро) и спрях да обменя някое друго евро и да питам в Лесковац ли съм :))) Мъжа там ми каза, че още 15 километра направо и съм там, а менячницата беше част от смесен магазин. Каза ми да внимавам за полицаите, че се криели в цивилни коли и се разделихме.
където като по поръчка се паркирах до една Врачанска кола, точно в началото на "улицата на мръвката". А там беше така:
Навалица, сергии, скара, пушеци, музика. Панаир по всички показатели. Теглих един тигел по дължина на улицата от началото до края и дойде времето за ядене. Тази граница избута обяда - беше 15:00 българско време (14:00 местно). А ето това е Рощилиадата в снимки.
Значи, бирената бутилка е култува :))) Не бях виждал такава бирена бутилка от 10-ти клас. Музика, танци, пиене и ядене! Това са думите, с които мога най-кратко и най-точно да опиша мероприятието. Като изживяване е добре като за един път, но аз не бих повторил. Просто интереса, който предизвиква и навалицата, която става на границата и в двете посоки ми дойдоха в повече. Може би ако се отиде за 1-2-3 нощувки на яко ядене и пиене и на концертите на местните музикални звезди картинката ще изглежда малко по-различна. Иначе за ядене и пиене аз бих повторил през останалото време на годината. Цените - 250 динара плескавица, 300 динара бирата, шопска салата 700 динара, една пърленка 70 динара. Малко скъпо, но все пак в ресторанта е по-друго, но в границите на нормалното за такова събитие. Иначе ако не се сяда в ресторант, като вървях ми се мяркаха и цени от по 100-150 динара за плескавица.
Очертаваше се, с малко повече късмет, в Пирот да съм малко преди мръкване. Все пак и нощните разходки не са лоши. И така, отново поради липсата на табели, неуспешно се опитах да се отправя към Ниш. Преди да изляза от града спрях до един боклукчийски камион да питам накъде все пак е Ниш. Упътиха ме и първо исках да мина по "стари пут", за да не плащам магистрална такса. Карах малко успоредно до магистралата и накрая реших да тръгна по "Аутопута", хем да заобиколя Ниш, за да стигна навреме в Пирот, хем и, че по главните пътища има повече табели. От Лесковац до Ниш магистралата струва 190 динара, 2 евро или 3,25 лв с карта. Аз платих с карта VISA Electron 3,25 лв. От там, откъде се включих аз, до малко след Ниш, където свършва магистралата, разстоянието е 50-тина километра. След това пътя започва да се вие покрай познатия ми на мен път покрай река Нишава. За разлика от миналата година, когато минавах и времето беше мрачно, сега беше слънчево и наоколо изглеждаше доста по-различно и позитивно.
Пътя беше ужасно натоварен откъм насрещно движение. Снимките са от издебнати моменти, когато няма коли.
точно, когато слънцето започваше да залязва. Първото нещо, което ми направи впечатление още на влизане в града беше една крепост.
Крепост оставена на произвола на съдбата. Много интересно защо сърбите не я поддържат и не я рекламират като туристически атракция. Това ако беше в България, какъв бизнес щеше да се върти от него...След крепостта се отправих към река Нишава, и по точно към речния парк, който си бях набелязал още от София.
Парка край реката си го представах по много различен начин. Много цветно, зелено, подредено и т.н. Явно съм се пресилил с фантазията и очакванията си. Все пак не беше кой знае колко лошо. Става човек да се разхожда привечер, иначе през летните дни сигурно много пече.
Отгоре при дърветата има алея за вървене и за каране на велосипед. Докато се мотая там с бавна крачка си се стъмни. След известна дилема дали да се върна пак покрай реката или да тръгна по една уличка обратно, реших да избера да тръгна по улицата. Оказа се правилния избор, защото за малко щях да си тръгна от Пирот без да видя баш центъра. По въпросната улица имаше доста яки къщи. А централната пешеходна улица изглежда по следния начин:
В другия й край излезнах на един площад, на който имаше фонтани и разни странни паметници.
На първите две снимки се вижда Пиротското НДК, а на последната снимка в далечината се вижда хотел Пирот, който изглежда и е пуст като "Хотелът на ужасите". Общото ми впечатление от Пирот за час и половина разходка като цяло е добро. Не е лош града. Не мога да го сравня с Лесковац, защото просто там освен при плескавиците и ущипиците, на друго място не ходих. Отправих се към колата, която бях паркирал при крепостта. Тръгнах по пътя, по който бях дошъл и в тъмното срещу мен видях една шарена картина, досущ като луна парк. Така и така беше станало късно поне да изхарча последните динари. Озовах се на мястото.
Накефих се, отдавна не се бях качвал на такива работи. С луна парка окончателно приключи разходката в Сърбия и се отправих към Калотина. И там въпреки късния час беше фраш и още в Димитровград колоната спря и се почна чакането, като пускаха на талази. И там откарах едни два часа и половина в чакане и накарая се прибрах по никое време вкъщи - 02:00 часа.
Доволен съм от разходката, единствено чакането на границата развали пълното удоволствие, защото близо петте часа, които загубих във висене, можеше да се оползотворят с по-дълъг престой в Лесковац или посещение на Погановския манастир. Е, пълно щастие няма, но както казах аз за яденето в Сърбия вече няма да ходя по време на Рощилиадата :)
Маршрута и данните от пътуването:
Не можах да мина от първия път. След проверката на личните карти ми казаха "Давай!", аз дадох и системата им се разпищя. Върнах се назад и пак наново. В сръбската част, пак само проверка и въпрос "На къде?", и след отговор "Лесковац", газ напред.
Тук е момента да отбележа, че вече имам повече опит по сръбските пътища, освен магистралите и пътя Калотина - Ниш, и мога да кажа, че пътищата, по които минах бяха почти супер. Още повече, като се има впредвид и планинския район, през който минах. Не минах през първоначалния маршут, който бях набелязал. Промених го в движение и исках да мина по друг, но после се оказа, че съм минал по трети, но не съжалявам. Просто карах по табелите, тъй като не можах да си намеря карта на Сърбия за GPS-a, която да има пътища, различни от магистралите. И така, след границата, завойчета и изкачване до към 1200 и малко метра надморска височина,
докато не се появи Власинското езеро.
Именно тук промених маршрута и реших да мина по панорамния път около езерото, че нещо много малко се видя. По пътя на различни места има отбивки, от които може да се слезе до езерото.
На една такава реших да спра и да щракна някоя снимка на езерото.
Пътя се оказа много приятен, с движение клонящото към нула. Завои, планина и зеленина, сравнително хубав асфалт. Така криволичейки стигнах до един по-големичък град - Власотинце. Първоначално си помислих, че съм стигнал в Лесковац, тъй като си мислех, че се движа по друг път, който бях разглеждал и знаех, че няма големи градове по него. За разлика от пътищата останах разочарован от липсата на табели. Не, че няма, но ми се сториха малко. И на този град нито при влизане, нито при излизане видях табела. Почти съм сигурен, че не съм ги пропуснал. В града, и не само там, а по всичките населени места, през които минах велосипеда се използваше доста за транспорт. Направи ми силно впечатление.
На едно място видях Менячница (чейндж бюро) и спрях да обменя някое друго евро и да питам в Лесковац ли съм :))) Мъжа там ми каза, че още 15 километра направо и съм там, а менячницата беше част от смесен магазин. Каза ми да внимавам за полицаите, че се криели в цивилни коли и се разделихме.
Точно след 15 километра бях в Лесковац,
където като по поръчка се паркирах до една Врачанска кола, точно в началото на "улицата на мръвката". А там беше така:
Навалица, сергии, скара, пушеци, музика. Панаир по всички показатели. Теглих един тигел по дължина на улицата от началото до края и дойде времето за ядене. Тази граница избута обяда - беше 15:00 българско време (14:00 местно). А ето това е Рощилиадата в снимки.
Значи, бирената бутилка е култува :))) Не бях виждал такава бирена бутилка от 10-ти клас. Музика, танци, пиене и ядене! Това са думите, с които мога най-кратко и най-точно да опиша мероприятието. Като изживяване е добре като за един път, но аз не бих повторил. Просто интереса, който предизвиква и навалицата, която става на границата и в двете посоки ми дойдоха в повече. Може би ако се отиде за 1-2-3 нощувки на яко ядене и пиене и на концертите на местните музикални звезди картинката ще изглежда малко по-различна. Иначе за ядене и пиене аз бих повторил през останалото време на годината. Цените - 250 динара плескавица, 300 динара бирата, шопска салата 700 динара, една пърленка 70 динара. Малко скъпо, но все пак в ресторанта е по-друго, но в границите на нормалното за такова събитие. Иначе ако не се сяда в ресторант, като вървях ми се мяркаха и цени от по 100-150 динара за плескавица.
Очертаваше се, с малко повече късмет, в Пирот да съм малко преди мръкване. Все пак и нощните разходки не са лоши. И така, отново поради липсата на табели, неуспешно се опитах да се отправя към Ниш. Преди да изляза от града спрях до един боклукчийски камион да питам накъде все пак е Ниш. Упътиха ме и първо исках да мина по "стари пут", за да не плащам магистрална такса. Карах малко успоредно до магистралата и накрая реших да тръгна по "Аутопута", хем да заобиколя Ниш, за да стигна навреме в Пирот, хем и, че по главните пътища има повече табели. От Лесковац до Ниш магистралата струва 190 динара, 2 евро или 3,25 лв с карта. Аз платих с карта VISA Electron 3,25 лв. От там, откъде се включих аз, до малко след Ниш, където свършва магистралата, разстоянието е 50-тина километра. След това пътя започва да се вие покрай познатия ми на мен път покрай река Нишава. За разлика от миналата година, когато минавах и времето беше мрачно, сега беше слънчево и наоколо изглеждаше доста по-различно и позитивно.
Пътя беше ужасно натоварен откъм насрещно движение. Снимките са от издебнати моменти, когато няма коли.
В Пирот стигнах към 20:00
точно, когато слънцето започваше да залязва. Първото нещо, което ми направи впечатление още на влизане в града беше една крепост.
Крепост оставена на произвола на съдбата. Много интересно защо сърбите не я поддържат и не я рекламират като туристически атракция. Това ако беше в България, какъв бизнес щеше да се върти от него...След крепостта се отправих към река Нишава, и по точно към речния парк, който си бях набелязал още от София.
Парка край реката си го представах по много различен начин. Много цветно, зелено, подредено и т.н. Явно съм се пресилил с фантазията и очакванията си. Все пак не беше кой знае колко лошо. Става човек да се разхожда привечер, иначе през летните дни сигурно много пече.
Отгоре при дърветата има алея за вървене и за каране на велосипед. Докато се мотая там с бавна крачка си се стъмни. След известна дилема дали да се върна пак покрай реката или да тръгна по една уличка обратно, реших да избера да тръгна по улицата. Оказа се правилния избор, защото за малко щях да си тръгна от Пирот без да видя баш центъра. По въпросната улица имаше доста яки къщи. А централната пешеходна улица изглежда по следния начин:
В другия й край излезнах на един площад, на който имаше фонтани и разни странни паметници.
На първите две снимки се вижда Пиротското НДК, а на последната снимка в далечината се вижда хотел Пирот, който изглежда и е пуст като "Хотелът на ужасите". Общото ми впечатление от Пирот за час и половина разходка като цяло е добро. Не е лош града. Не мога да го сравня с Лесковац, защото просто там освен при плескавиците и ущипиците, на друго място не ходих. Отправих се към колата, която бях паркирал при крепостта. Тръгнах по пътя, по който бях дошъл и в тъмното срещу мен видях една шарена картина, досущ като луна парк. Така и така беше станало късно поне да изхарча последните динари. Озовах се на мястото.
Накефих се, отдавна не се бях качвал на такива работи. С луна парка окончателно приключи разходката в Сърбия и се отправих към Калотина. И там въпреки късния час беше фраш и още в Димитровград колоната спря и се почна чакането, като пускаха на талази. И там откарах едни два часа и половина в чакане и накарая се прибрах по никое време вкъщи - 02:00 часа.
Доволен съм от разходката, единствено чакането на границата развали пълното удоволствие, защото близо петте часа, които загубих във висене, можеше да се оползотворят с по-дълъг престой в Лесковац или посещение на Погановския манастир. Е, пълно щастие няма, но както казах аз за яденето в Сърбия вече няма да ходя по време на Рощилиадата :)
Маршрута и данните от пътуването:
Маршрут: София - ГКПП Стрезимировци - Састав Река - Власотинце - Лесковац - Ниш - Пирот - ГКПП Калотина - София
Общо километри: 462 км.
Общо километри: 462 км.
Среден разход: 6,0 л/100 км.
Средна скорост: 50,4 км/ч
Общо литри бензин: 27,8 л.Вижте по-голяма карта
Край!
Браво! Отдавна не бях чела нещо толкова добре написано, със спокоен тон, обективно... Благодаря!
ОтговорИзтриванеАни/София
Благодаря!
ОтговорИзтриванеЧудесен пътепис! Иска ми се и аз да съм там.
ОтговорИзтриванеМного добър пътепис, обективен и точен и служещ ни за навигация за тазгодишния Фестивал, само че ние направихме две нощувки, една в Лесковац и една в Нишка Баня с минерален басейн и т.н. и е супер добре!
ОтговорИзтриване