Из Софийските села...с велосипед

Здравейте, Приятели!

След дъъъългата зимна пауза, е време да възродя блога, стартирайки сезон 2013 с нещо по-различно и необичайно за мен. Понеже изобщо не обичам студа, не съм мърдал кой знае къде извън София и само съм гледал тъжно през прозореца навън в очакване на по-топло време. И така от чудене какво да правя ми се роди гениалната идея на пролет да си купя велосипед. Е, това време дойде и велосипеда вече е факт. Засега тази идея се оказва доста сполучлива, тъй като беше време да се захвана сериозно с някакъв спорт, че по-цели дни (и нощи) на работа пред тия компютри, а и във вкъщи не си е работа - ще се парализирам съвсем. Но преди да продължа със същинската част нека се запознаем с

предисторията...

Едва ли са много хората, които като малки не са се качвали на Балканче. Аз съм от болшинството, които като малки са имали възможността да карат колело (даже по няколко модела). Като дете всеки кара колелото, което са му купили родителите и е на седмото небе от щастие и едва ли му е пукало какво точно колело кара. Пък и то много варианти нямаше. В днешно време обаче нещата стоят доста по-различно и избора на колело е подобен на избора на автомобил или някаква техника. Различни марки, различни модели, различни екстри, различно предназначение, различни цени, различни коментари и мнения. Абе накратко главата да те заболи и да се объркаш съвсем. Основното направление по-което се върви е, разбира се,  цената, защото се оказа, че цените на велосипедите започват от поне половината на минималната работна заплата (от 150лв.) и то даже ако е някоя промоция. А сметката доста може да набъбне ако става въпрос за някой по-качествен велосипед. Прекарах известно време в четене какво колело да избера за моите цели, какво да гледам, откъде да купя и т.н. Няма да изпадам в подробности тъй като в Интернет има много изписано по-темата, само ще отбележа моя така да се каже съветник - www.mtb-bg.com. В сайта и форума му може да намерите всичко от А до Я за велосипедите. Така аз се спрях на марката Drag и модела ZX1.

За моите нужди и финанси този велосипед се оказа най-добрия вариант. Нека кажа и

няколко думи за самия велосипед.

Купих го от официален магазин на марката в София на ул. "Княз Борис I" №145 за 339 лв. бройката, като от тази цена си изпросих 5% отстъпка. Изглежда много красиво въпреки, че за тази цена е гол като пушка. Всяка една джаджа, освен нещата, които са на снимката, се продава отделно и то сравнително скъпичко. Или поне на мен така ми се струва. Дори светлоотразителите, звънеца и светлоотразителните жилетки, които според продавачите се изискват задължително от закона (все още не съм направил справка дали наистина е така) се продават отделно. Айде, за жилетката добре ама звънеца и светлоотразителите...все едно да си купиш от магазина нов автомобил и да плащаш допълнително за фарове и клаксон, понеже по закон без тях не може. На мен ми е странно ама бизнеса трябва да върви. Все пак, заедно с 5-те процента отстъпка, си изпросих и комплект светлоотразители и звънец за подарък, така че го преглътнах лесно :)). Колелото е с 20" рамка. Разлика в цената на рамките няма. И това мога да го сравня с автомобилите - все едно Рено Клио да се продава на цената на Рено Меган при положение, че са с еднакви екстри. Но какво да се прави, реалността е такава. Ето и останалите характеристики:

Рамка     A6+
Вилка     Hi-Ten Steel

Кормило     Promax HB-T 205

Капли     Handbuilt Double Wall
Гуми     26x1.95 Kenda

Скорости     Shimano Tourney SL-RS35 3x6 speed
Преден дерайльор     Shimano FD-TZ30 42T
Заден дерайльор     Shimano Tourney RD-TX35
Курбел     Alloy 42/34/24T 170mm

Средно движение     Thun BB cartridge, 119 mm.

Верига     KMC Z30

Венец-касета     Shimano MF-TZ20-6 speed
Седалка     COX Strike Pro
Спирачки     Alloy V-Brake
Общо тегло на велосипеда     13.6 кг.
 

А сега е време да се отправим и към първата по-дълга разходка с велосипед и

началото на сезон 2013.

На 13.04 реших да направя малко по-сериозна обиколка (поне за мен) с новата си придобивка. До тогава бях направил две-три обиколки в квартала, като бях минал общо не повече от 20 км. Затова сега целта беше да измина повече километри на веднъж и да се раздвижа повече ( та чак трупясах накрая). Обиколката включваше селата Мрамор, Доброслваци, Балша, Голяновци и Житен, като общото разстояние, което изминах е почти 32 км. Маршрута може да видите тук. Целият маршрут е по асфалтов път. По-принцип, велосипеда се води универсален, дори е повече планински бегач (MTB - Mountain bike), затова неговата сила не са асфалтовите отсечки, но все пак не е проблем.

Напускането на квартала

и пресичането на бул. Ломско шосе и Околовръстния път е най-неприятното нещо от цялата работа, като добавим и някои кучета, които са силно против колоездачите. След пресичането на Околовръсния път до с. Мрамор се стига почти по равен терен и натоварен от автомобили път. В селото имаше някакъв концерт/фестивал/сбор или нещо от сорта и беше голяма навалица. Сергиите бяха опънати навсякъде.

След кратко блеене продължих по пътя си към Доброславци. Следващите няколко километра бяха отново по равен асфалт, като този път движението на автомобили почти отсъстваше, което улеснява карането. До Доброславци изминах точно 10 км., които ми се сториха много леки и затова реших да продължа към Балша. Иначе, разглеждах и вариант от Доброславци да тръгна директно към Житен, по по-къс маршрут, но все пак реших да мина по по-дългият. После съжалих, че като за първи път не минах по-късия, защото вторите 10 км изобщо не бяха като първите, а за останалите 10 да не говорим. Умората си каза думата, а на всичкото отгоре от Доброславци към Балша е един плавен и продължителен баир, който направо ме съсипа.

С доста мъка, къде пеша къде на колелото, успях да го изкача, като постоянно бях на косъм да се върна обратно. Крепеше ме надеждата, че след изкачването все ще дойде и спускането. След като минах и Балша накрая буквално паднах за почивка. А между другото най-после да си покажа и велосипеда. Кръстил съм го Синята стрела :))

След почивката последва още един кратък баир, които взех почти целия пеша и се озовах на едно кръстовище, откъдето се задаваше жадуваното спускане. Даже се и заоблачи.

И така газ надолу.

Еййй голям кеф! Следващите няколко километра без грам въртене, без движение, завоичета и скорост от 40-50 км/ч. Адреналина толкова ми се вдигна, че забравих за мъките по баира. За кратко време стигнах Голяновци и после Житен, където дъжда в крайна сметка заваля и се наложи да се скрия под една автобусна спирка.

Поизчаках 5-10 минути, докато отмине, а аз направих заключение, че заради кефа от спускането, изкачването на всичките баири си заслужава. От Житен излязох с пълна скорост по равен и прав път отново до Мрамор. Оказа се, че облаците се движат в моята посока, защото настигнах дъжда, малко ме намокри и след това го изпреварих. В Мрамор все още всичко течеше със силна пара, с разликата че вече нямаше никой на сцената, а наоколо дънеше музика като на лятна дискотека. Починах за последно там, след което се отправих към вкъщи. Естествено, кучетата не ме бяха забравили и отново направиха опит да ме подгонят. За сега най-големия ми проблем като карам велосипед е да не ме подгони отнякъде куче. В крайна сметка всичко приключи успешно и се прибрах трупясал.


Край!