Здравейте, Приятели!
На 02.08 поставихме края на нашата екскурзия из Румъния. Този край белязахме с прибирането в България като по пътя минахме през град Миовени (Mioveni), в чиито покрайнини се намира гордостта на румънците - автомобилният завод за леки автомобили Dacia. Идеята за посещение на завода се роди в главата ми още по времето, когато си купихме Dacia-та, но обстоятелствата така се стекоха, че докато стигнем до там, сменихме колата. Dacia и Renault имат толкова много общи неща по между си, за които много хора дори не подозират, затова изобщо не се поколебахме да се „щракнем“ пред завода по начина, по който щяхме да го направим и с Dacia-та. В България се прибрахме през Русе, като окончателния финал направихме в Тутракан, където седяхме няколко дни на гости и чак след това се прибрахме в София. Предстоеше да напуснем хотела в Бран, но преди това закусихме в двора. За целта, изтичах да купя от лангошите, които ядохме по-рано, но този път пробвахме други комбинации. Освен „чисти“, лангошите се продават с различни плънки - сирене, кашкавал, шунка и общо взето за хора като нас, които си падат по тестените закуски, лангошите са доста вкусен вариант. Освобождаването на хотела протече мъчително. Наложи се да почакаме доста, докато собственичката се появи, за да може да платим. Накрая от чакане се поизнервихме и се опитахме да заговорим чистачката, която ходеше напред-назад, но тя знаеше само румънски и общо взето нито ние успяхме да ѝ обясним, нито тя можа да ни разбере болежката. След като успяхме да платим, потеглихме по път DN73 в посока Къмпулунг (Câmpulung).