Здравейте, Приятели!
Едва ли има човек, обичащ да броди по света и у нас, който да не е посетил една от топ дестинациите в България, пещера Леденика. Понеже ние попадаме в тази група, а Врачанския Балкан, където се намира пещерата, все още представлява интерес за нас, решихме да поразгледаме какво друго съществува в района на Враца. Оказа се, че има немалко маршрути и екопътеки във Врачанския Балкан. Част от тях бележат своето начало (или край) от пещера Леденика. След като поразгледахме различните варианти, се спряхме на този, който отговаряше на условията, които имаме - маршрута да е подходящ за разходка с бебе в кенгуру, да е кръгов, да е с времетраене максимум 2 часа и да е на сянка, скрит под дърветата. Това се оказа познавателния маршрут "Карст и биологично разнообразие". За разходка бяхме отредили 12.08, прекрасен летен ден. До Леденика разстоянието е около 130 км., като вариантите за път са два - през Искърското дефиле или по магистрала Хемус през Ботевград. Ние избрахме да се движим по Искърското дефиле, тъй като пътя там ни е по-интересен и по-живописен, въпреки че е с близо час по-бавен.
Още преди да тръгнем от София си бях набелязал, че в село Лютиброд ще се отклоним по четвъртокласния път 1004, през селата Челопек и Паволче. Минавал съм по тази отсечка през 2012 година, но този път вече е тотално забравен. По пътното платно между пукнатините на стария и разрушен асфалт е поникнала трева, а за останалото състояние на пътя даже не ми се говори.
Пътят до село Челопек се изкачва нагоре, а малко след това започва да се спуска надолу.
Скоро стигнахме във Враца и след кратко движение из града се отклонихме към пещера Леденика и "захапахме" баира нагоре. 15-те километра изкачване до паркинга пред хижа Леденика бяха най-драматичните от целия път. Цялата отсечка се ремонтира, като се прави цялостен ремонт, естествено от сега си личеше колко некачествен ще бъде крайния резултат, ама... Абстрахираме се и се наслаждавахме на красотата на Врачанския Балкан.
Пред пещерата нещата доста са се променили за последните 6 години. Там също е направен ремонт като е наблегнато на различни развлекателни приспособления за деца. Като краен резултат се е получило прилично и се е оформил т.нар. Развлекателен парк "Леденика".
Началото на познавателния маршрут се води, че започва от амфитеатъра. Започнахме да се оглеждаме за указателни табели. Видяхме една, която сочи просто нанякъде. Докато се въртим, намерихме и информационната табела. Гледахме, гледахме и нещо не можахме да се ориентираме за посоката, по която трябва да започнем да „въртим“ маршрута. Тази карта или е начертана наистина наобратно или нашето мислено е наобратно, но гледайки я изглежда, че трябва да започнем похода от посоката, от която дойдохме, а пък табелата, която сочеше нещо беше точно в противоположна посока. Приехме, че ние разчитаме картата грешно и като навързахме нещата, с мъка видяхме още една стрелка, която пак сочи нещо в небето. Това нещо беше тази полянка.
Почти бяхме на път да се откажем, но плахо закрачихме по полянката с надеждата, че от горичката най-после ще започне тази пътека. Така и стана, пътеката започна с нова информационна табела с характеристиките на маршрута.
Така започна двучасовата ни разходка по маршрута „Карст и биологично разнообразие“. Почти цялата пътека се откроява, макар че на места е тясна и почти обрасла. Периодично на някое дърво има закачена указателна табелка.
Разбира се, ние бяхме единствените хора, които бяха решили да вървят по тази пътека. Не срещнахме абсолютно никой друг в нито една посока.
През определено разстояние по маршрута има още информационни табели, които предоставят информация за различното биологично разнообразие и структурата на почвата и скалите.
От към денивелация пътеката не е нищо особено. Тук-там има незначителни спускания и изкачвания. На две-три места се преминава през камъни, а накрая има едно по-продължително спускане, което общо взето е в гората и пътеката се откроява с доста въображение.
След това се излиза на „финалната права“, която е част от друга пътека.
Маршрутът бележи своя край няколко метра в страни от полянката, от която стартира. Всъщност, в началото ние се бяхме засилили да започнем прехода от тук, но това което ни спря е, че указателната табела сочеше поляната, а и имаше информационна табела за другия маршрут. С почивките времето за изминаване на пътеката ни отне 2 часа и малко. Трака изглежда така - Карст и биологично разнообразие. Като цяло маршрутът не е кой знае какво. Това си личеше през цялото време и от липсата на други ентусиасти освен нас. Знам ли, може би пък не е толкова популярен на фона на всичко останало в местността. Едва ли ще го повторим някога, но нашата цел беше да подишаме малко планински въздух, отколкото да видим нещо уникално и запомнящо се. Затова бележим мисията като успешна и сме доволни.
Имахме амбиции, ако изминем екопътеката навреме, преди да се приберем в София, да минем и през паметника Околчица. Тези амбиции бяха подложени на силно съмнение още като тръгвахме, тъй като се позабавихме. Окончателно изчезнаха като погледнахме часовника, който показваше 18 и нещо. Отказахме се, тъй като щяхме да се приберем доста късно, ако се отбием и там. Затова само набързо разгледахме забележителностите в парка.
Не знам какъв е материала, от който са построени нещата, но на вид изглеждат като от камък, обаче като чукна е нещо като картон или гипс и е кухо. Ако някой е ходил в Скопие, там най-новите „исторически забележителности“ на града са построени от нещо подобно. Както казах още в началото, на децата тук не им е скучно.
Даже и капанчето е тематично (вече беше затворило).
Запознахме се в детайли с новостите покрай пещера Леденика. Вероятно някой ден ще се върнем тук отново. След това потеглихме към вкъщи.
Спрях на разклона, където пътя се разделя в едната посока за хижа Пършевица, а в другата продължава към Враца. Там има хубава гледка към Врачанския Балкан и понеже имам подобна снимка от преди 6 години с червено Рено, реших, че трябва да имам и една с бежово Рено.
Започнахме да се спускаме по завойчетата надолу към Враца. На навигацията те изглеждат по този начин:
Така или иначе отклонението към Околчица отпадна, затова навръщане си спестихме преминаването през селата Паволче и Челопек и минахме по „царският“ път покрай Мездра и при село Ребърково поехме по Искърското дефиле.
Придвижването по дефилето си е бавно и разбираемо замръкнахме, докато се доберем до София. Така завърши и това наше пътуване.
Маршрутът, макар и познат, изглежда по следния начин - https://goo.gl/maps/9wUTRcuNrEU2.
Общо километри: 244 км.
Среден разход: 6,0 л/100 км.
Средна скорост: 44,3 км/ч.
Общо литри бензин: 14,7 л.
Почти бяхме на път да се откажем, но плахо закрачихме по полянката с надеждата, че от горичката най-после ще започне тази пътека. Така и стана, пътеката започна с нова информационна табела с характеристиките на маршрута.
Така започна двучасовата ни разходка по маршрута „Карст и биологично разнообразие“. Почти цялата пътека се откроява, макар че на места е тясна и почти обрасла. Периодично на някое дърво има закачена указателна табелка.
Разбира се, ние бяхме единствените хора, които бяха решили да вървят по тази пътека. Не срещнахме абсолютно никой друг в нито една посока.
През определено разстояние по маршрута има още информационни табели, които предоставят информация за различното биологично разнообразие и структурата на почвата и скалите.
От към денивелация пътеката не е нищо особено. Тук-там има незначителни спускания и изкачвания. На две-три места се преминава през камъни, а накрая има едно по-продължително спускане, което общо взето е в гората и пътеката се откроява с доста въображение.
След това се излиза на „финалната права“, която е част от друга пътека.
Маршрутът бележи своя край няколко метра в страни от полянката, от която стартира. Всъщност, в началото ние се бяхме засилили да започнем прехода от тук, но това което ни спря е, че указателната табела сочеше поляната, а и имаше информационна табела за другия маршрут. С почивките времето за изминаване на пътеката ни отне 2 часа и малко. Трака изглежда така - Карст и биологично разнообразие. Като цяло маршрутът не е кой знае какво. Това си личеше през цялото време и от липсата на други ентусиасти освен нас. Знам ли, може би пък не е толкова популярен на фона на всичко останало в местността. Едва ли ще го повторим някога, но нашата цел беше да подишаме малко планински въздух, отколкото да видим нещо уникално и запомнящо се. Затова бележим мисията като успешна и сме доволни.
Имахме амбиции, ако изминем екопътеката навреме, преди да се приберем в София, да минем и през паметника Околчица. Тези амбиции бяха подложени на силно съмнение още като тръгвахме, тъй като се позабавихме. Окончателно изчезнаха като погледнахме часовника, който показваше 18 и нещо. Отказахме се, тъй като щяхме да се приберем доста късно, ако се отбием и там. Затова само набързо разгледахме забележителностите в парка.
Не знам какъв е материала, от който са построени нещата, но на вид изглеждат като от камък, обаче като чукна е нещо като картон или гипс и е кухо. Ако някой е ходил в Скопие, там най-новите „исторически забележителности“ на града са построени от нещо подобно. Както казах още в началото, на децата тук не им е скучно.
Даже и капанчето е тематично (вече беше затворило).
Запознахме се в детайли с новостите покрай пещера Леденика. Вероятно някой ден ще се върнем тук отново. След това потеглихме към вкъщи.
Спрях на разклона, където пътя се разделя в едната посока за хижа Пършевица, а в другата продължава към Враца. Там има хубава гледка към Врачанския Балкан и понеже имам подобна снимка от преди 6 години с червено Рено, реших, че трябва да имам и една с бежово Рено.
Започнахме да се спускаме по завойчетата надолу към Враца. На навигацията те изглеждат по този начин:
Така или иначе отклонението към Околчица отпадна, затова навръщане си спестихме преминаването през селата Паволче и Челопек и минахме по „царският“ път покрай Мездра и при село Ребърково поехме по Искърското дефиле.
Придвижването по дефилето си е бавно и разбираемо замръкнахме, докато се доберем до София. Така завърши и това наше пътуване.
Маршрутът, макар и познат, изглежда по следния начин - https://goo.gl/maps/9wUTRcuNrEU2.
Маршрут: София - Леденика - София.
Среден разход: 6,0 л/100 км.
Средна скорост: 44,3 км/ч.
Общо литри бензин: 14,7 л.
Край!
Няма коментари:
Публикуване на коментар