Здравейте Приятели,
В
следващите редове ще Ви разкажа за впечатленията си от еднодневната
екскурзия, която осъществих до град Враца и
околностите. Маршрутът, който бях измислил, беше София - пещера
Леденика (през Ботевград) - Враца - връх Околчица - Манастир 7-те
престола - Лакатнишките скали и пещера Темната дупка - София, а датата
беше 19.05.2012. Впоследствие, поради обилните валежи точно по това
време, отложих датата да бъде 20.05.2012, а маршрута се скъси. Поради
факта, че не остана време пропуснах Лакатнишките скали и пещера
Темната дупка. В Леденика аз съм ходил в ученическите си години (4-5
клас) и имах някакви спомени, но другите места бяха непознати.
Дъждовното начало...
И
така в 9:00 тръгнах и скоро бях на автомагистрала Хемус. Въпреки
че, в София валеше дъжд, още преди да изляза, за късмет дъждът спря и
времето обещаваше да бъде хубаво, както и после стана. Пътя по
магистралата ми е до болка познат, а от Ботевград посока Видин съм
минавал няколко пъти, така че никакви изненади по пътя.
През град Мездра минах транзит, но успях да снимам
Към 11 часа стигнах във Враца, където започнаха и първите дупки, след като излязох от София
Аз
за всеки случай си пуснах GPS-а, но указателни табели за пещерата не
липсваха. Минах транзит през града, тъй като първата ни спирка беше
Леденика, а в града щях да се отбия на връщане. Скоро напуснах града и пред мен отново започна прекрасната гледка.
Тези скали явно са подходящи за скално катерене и любители изобщо не липсваха.
Пътя
нагоре към пещерата беше кофти поддържан, с много неравности, насипи и
клони надвесени над пътя, но без големи и дълбоки препятствия.
пещера Леденика - спирка 1.
След
15-тина километра катерене пред мен се появи една полянка с едно
заведение и място, където се спираха колите. Изглеждаше сравнително
оживено. И аз оставих колата, взех си багажа и тръгнах по една
пътека, която се спуска надолу. След малко пред мен се появи постройка,
където се плаща входа и се изчаква, за да се събере група, тъй като в
пещерата се влиза с екскурзовод.
Нормалния
вход за възрастни е 4 лв., а за ученици, студенти и пенсионери 2лв. Група почти се беше събрала, но
изчаках 10-тина минути, докато се върне предишната. Тук е мястото да
спомена за тези, които не знаят, че в пещерата е студено и мокро. Аз си
облякох пуловер и едно средно дебело яке и ми беше добре. Хубаво е и
якето да е по-старо, защото капят разни неща отгоре и остават петна.
След кратък инструктаж влезнахме в дупката. :) Снимането е забранено, за
да не се смущават естествените обитателите на пещерата, които от цяла
България само там виреят. Нашия екскурзовод ни позволи да снимаме без
светкавици. Обиколката отне около 1 час като през цялото време ни се
разказваха разни неща.
Останах
повече от доволен за 4-те лева, които бях платил. В 13:00 бях при
колата, откъдето се отправих обратно към Враца. По пътя направих още
красиви снимки.
Ето че сме вече във гр. Враца, където и гарга не каца :)
Настроих
GPS-a да ни закара в централната част и се паркирах в синята зона
(която не важеше в неделя) зад общината. Първо посетих Регионалния
Исторически Музей - нормален вход 2 лв., за студенти 1 лв. Снимането е
забранено. Разгледах старинни работи, имаше и стая на Христо Ботев.
Рогозенското съкровище за мои късмет не беше на екскурзия някъде, а си
беше там и успях да го видя. Останах доволен от разходката в музея.
Отдавна не бях ходил в музей. После поех из централната улица. По пътя
си набелязах едно кафе, в което да седна и след бавна разходка
стигнах до една Billa, откъдето се върнах и седнах в набелязаното
кафе. Ето и снимка от града
Средно
оживен център. Очаквах да има повече народ, имайки предвид неделния
ден. Доста от магазините не работеха, за разлика от общинските
работници, които активно сменяха плочки на места. Кафетата бяха почти
пълни де. Пихме по едно безалкохолно и се отправих към колата. GPS-a
започна да ме кара да завивам по несъществуващи улици и накрая го
загасих и по табелите за София се изнизах от града. Веднага след това
има отбивка за Околчица.
По пътя на Ботевата чета...
Това
беше следващата спирка. Отново започнах да се изкачвам, а по пътя
минах през две села - Паволче и Челопек. Пътя беше по-добър в
сравнение с отсечката Враца - Леденика. За мои късмет някъде се бях разминал с дъжда.
На едно място спрях да погледам малко от високо.
След малко и от още по-високо същата картинка
Качих се на около 1100 метра надморска височина, където в чест на смъртта на
Христо Ботев и неговите четници е издигнат висок паметник.
Пътят на Ботевата чета може да се види на първата снимка. Гледката от самия паметник беше главозамайваща.
Нещата,
които се виждат на панорамната снимка, мисля че са за измерване на
скоростта на вятъра. Някой, който разбира да ме поправи, ако бъркам.
Малко по-нататък по пътя се намира х. Околчица, която не работеше. До
нея имаше и разни къщурки, в които в момента нямаше хора. Предполагам,
лятото може да се отиде на почивка, защото не изглеждаха изоставени.
Имаше
и две постройки подобни на рампи, изнесени напред, от които гледката
отново беше спираща дъха. Впоследствие разбрах, че служат за скачане с
делта и парапланери.
Отново си поиграх с най-новата ми зарибявка на телефона: http://www.endomondo.com/workouts/tcO0s-k9XdA
- маршрута от паметника до хижата и обратно до колата. Беше малко като
разстояние - под 1 км. На връщане по пътя снимах и една много
интересна маркировка. Аз не можах да се събера с Реното в дясната част -
мнооого широката кола ;D
Спрях и до табелите, указващи посоките, които на отиване подминах.
Реших да отида и до Лобното място на Христо Ботев. За тези, които се чудят в
момента, както и аз се чудех тогава - Лобното място е самото място, на
което е заловен и убит Христо Ботев. Аз си мислех, че това е мястото, на
което са лагерували, тъй като го свързвах с думата lobby. :( Засрамих
се заради моето незнание. Пътят надолу изглеждаше така
Тръгнах с колата, но бързо се отказах, защото долу беше с камъни и нагоре щеше
да боксува на места и да удрят камъните отдолу. Съжалих изобщо, че
тръгнах, защото после се наложи да карам назад до горе, понеже нямаше
как да обърна. Както и да е, моя съвет е без джип надолу не се пробвайте
да тръгвате. Оставихме колата ей така на пътя и тръгнах пеша.
Вървях по табелите, но лека по-лека започнах да се навирам в едни
храсталаци и се отказах да вървя повече, защото беше неприятно, а и
не бях подготвен за такъв вид туризъм. В крайна сметка не можах да
разбера кое точно е лобното място, но после като се прибрах разбрах, че има един камък, който аз не видях. Ето една снимка
докато вървях пеша (как ме е яд, че забравих да си пусна Еndomondo).
Върнах се по обратния път и в село Челопек завих за София (някак си като
обратен завой беше). След известни криволичения излязох на пътя покрай
Искърското дефиле.
През Искърското дефиле към последната ни спирка
За финала остана най-кофти мястото за пътуване. Природата беше страхотна, но пътя...Преди да тръгна бях чел, че септември 2011 година е започнала пълна рехабилитация на отсечката Нови Искър - Мездра, и че ще продължи 2 години, но не очаквах точно това. Определено се работи, но пътя е ужас - къде изоран, къде още стария асфалт с дупки, и все още нито метър нов асфалт. Не препоръчвам на никой да минава по този път докато не свърши ремонта, за удоволствие, както направих аз, защото се разваля цялостното впечатление от иначе прекрасното място. Но в крайна сметка преодолях и това, въпреки че аз не можах да се оглеждам пълноценно, тъй като вниманието ми беше концентрирано максимално на пътя. Чакам с нетърпение да го асфалтират от до, за да мина пак и да се насладя напълно. Стига толкова обяснения, ето и малко снимки по пътя към следващата спирка:
По пътя зърнах и Черепишкият манастир, но не спрях. Снимка и на река Искър
На
следващата снимка, реката изглежда беше излязла от коритото си, защото
дърветата изглеждаха малко странно залети. Спряхме да погледаме и да
коментираме малко.
С този влак после се движих заедно, като непрекъснато си разменяхме позициите ляво-дясно.
В
един момент го изгубих, докато не стигнах село Елисейна, откъдето
се отклоних към последната спирка - Осеновлашки манастир 7-те
престола. Там на едно странно кръстовище имаше прелез, на който
бариерата беше пусната и се наложи да чакаме. Казвам странно кръстовище,
защото веднага като завиеш е бариерата, и задницата на Реното остана на
главния път, а бях първа кола. Не че минават кой знае колко коли,
ама...моята глава все гледаше назад да не ме забърше някоя Жигула. След
малко се появи и познатия ни влак, който профуча и продължи посока
София, а аз - посока с. Осеновлаг. Тук пътя беше нов асфалт и най-после
си отдъхнах малко.
След около 10-11 километра се озовах пред манастира.
Вход
не се плаща. Манастира е направен, може и да отсядаш в него - имаше
окачен ценоразпис. Отвън добра поддръжка, има и заведение. Абе приятно
е. Манастира се намира преди самото село, а до него не отидох, защото
времето доста започна да ме притиска. Беше станало почти 19:00 часа, а
баща ми имаше РД и трябваше да се прибирам. Искаше ми се и до там да
стигна, но ще бъде друг път.
Обратно в София...
Поех обратно и снимах една рекичка, която се виеше до пътя.
Минах и последните километри от хубавия асфалт, за да изляза отново на Ужаса.
А
той се допълни и от това, че започна да се стъмва, а най-лошия участък
беше след Своге та чак до Нови Искър. И в самия Нови Искър главна улица
нямаше - всичко изровено и се подготвя за асфалтиране. Към 21:00 часа
стигнах у дома, а моите ръце зинзирикаха от вибрациите на волана.
В
заключение да обобщя: Леденика си струва да се види при всички
положения. Страхотно място! За град Враца съм със смесени, но понеже
Леденика е близко и така и така се минава от там, защо пък и да не се
направи някоя разходка. А и историческия музей заслужава внимание, дори
само заради Рогозенското съкровище. Паметника на Околчица също е добро
място за посещение - хем да се почете паметта на четниците, хем и
природата си заслужава. За манастира не си заслужава човек да пие път от
разстояние 150+ км специално заради него, но може да се съчетае с доста
други забележителности в околностите. Иначе за хора живеещи в София,
манастира е близко и може да се посети за една разходка. Ето и точния
маршрут и разходите около пътуването:
Маршрут: София(Обеля
2) - Ботевград - п. Леденика - Враца - в. Околчица - с. Челопек - с.
Лютиброд - с. Елисейна - Манастир 7-те престола - София
Общо километри: 296 км.
Среден разход: 5,2 л/100 км.
Средна скорост: 43 км/ч
За повече информация тук http://www.spritmonitor.de/en/detail/292910.html
Колата изгори около 15-16 литра бензин А95 или около 40 лв. Аз изхарчих 20 лв. за входни такси, сувенири и кафе във Враца. Храна си носех от вкъщи.
Приятно четене!
Вижте по-голяма карта
КРАЙ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар