Благоевград

Здравейте, Приятели!

Стартът на сезон 2019 отбелязахме с една не толкова популярна туристическа дестинация (да не кажа хич). Покрай Благоевград сме минавали транзитно безброй пъти, но никога не сме се отбивали, за да поразгледаме какво има в този град. Обикновено, когато пътуваме в тази посока, градът се пада прекалено близо до София и искаме час по-скоро да стигнем за където сме тръгнали. На връщане, ситуацията е горе-долу подобна - прекалено е близо до вкъщи и искаме най-после да се приберем. Близкото местоположение на Благоевград до София пък предразполага да се правят еднодневни екскурзии до града. Ясно беше, че ако не отделим специално един такъв ден за Благоевград, ще продължим да си го подминаваме при всяко следващо пътуване, без да узнаем нищо за него. След 4 месечна зимна пауза, по време на която не излязохме от София нито веднъж, бяхме крайно мотивирани при първия хубав и слънчев почивен ден да си спретнем разходка из града. Този ден се оказа 17.03 и без капка колебания потеглихме по автомагистралата за Благоевград.

Из Пирин и Родопите - Скално образувание "Побит Камък" (Част 5)

Здравейте, Приятели!

Ето че настъпи последният ден от разходката ни. На 29.08 сутринта закусихме набързо и напуснахме комплекс "Романтика". Предстояха ни около 200 км. до София. Решихме да запълним деня като по пътя се отбием до с. Побит камък, където има едно скално образувания, което го причисляват към категорията "природен феномен". Преди това си взехме едно "Доскоро!" с язовир Доспат, което запечатахме със снимка.

Из Пирин и Родопите - Доспат (Част 4)

Здравейте, Приятели!

На 28.08 се събудихме от чуруликането на птичките. Из въздуха се носеше аромат на свежи борчета, примесен с аромата на кафе и мекици... Да бе, да! Събудихме се от бебе-стръвник, което не носи на глад. В действителност, птичките навън наистина чуруликаха, слънцето се беше показало и прокарваше лъчи между високите борови дървета. Времето, обаче, беше хладно. Имаше и лек ветрец, който на тази височина беше и хладен. След като оправихме бебето, се ориентирахме към ресторанта да закусим и ние. Уви, картинката от предната вечер започна да се повтаря. Направо дежа вю. Седнахме и зачакахме някой да благоволи да спре на нашата маса и да ни остави меню, при условие, че болшинството хора вече бяха закусили. И като се почна едно чакане... Наложи се да отидем и да си поискаме менюто от бара. И така, както споменах по-рано, закуската не влиза в цената за нощувка и си поръчваш каквото искаш от менюто, което си има и хубавата страна. Обаче вече си бяхме научили урока от снощи и заедно с поръчката си поискахме и сметката. По-интересното е, че докато дойдат да си приберат парите, ние успяхме яваш-яваш да си изядем закуската и да си изпием кафето/чая. Оставяме неволите с ресторанта на страна и продължаваме с красивата гледка, с която приключихме вчерашния ден.