Черноморска обиколка на Северна Турция - на плаж в Шиле

Здравейте, Приятели!

Готови ли сте за пътешествие от 5 000 км. море, планини, градове, села и курорти, изпълнени с много разнообразие и запознаване с местната кухня, традиции и особености в различните части на Северна Турция? Ако отговорът е "да", се пригответе за 12 дневно препускане с Dacia Logan II, по време на което ние осъзнахме колко голяма държава е Турция и колко е различна/еднаква в отделните райони. Идеята за това пътешествие се появи още миналата година през лятото, като в първоначалния си вид беше 9 дневно, но след поредица от трансформации достигна 12 дни. Подготовката или по-точно проучването започна още есента и трая цяла зима. Честно казано ми отне доста време, за да филтрирам най-интересните места за посещение спрямо нашите интереси, хотелите, в които да нощуваме, как да разделим пътя, състоянието на пътищата и всякакви други детайли от голямо или малко значение. Този район на Турция не е особено популярен сред чуждестранните туристи и като цяло местата, които посетихме ги подбрахме с много четене в Интернет. Основното място, от което избирахме местата за настаняване, беше сайта booking.com. Както знаем, при някои хотели цените в този сайт са малко по-високи от тези, които евентуално биха ни дали от рецепцията при директен контакт. Затова, хотелите, които ни устройваха като цена, ги резервирахме директно през сайта, а тези които ни се струваха със завишени цени ги проверявахме на сайтовете на самите хотели и директно звъняхме на телефоните, за да договорим по-добра цена. При някои се получиха нещата и успяхме да договорим по-добри цени, а при други не. При трети пък нямаше значение дали ще резервираме през booking, сайта на хотела или по телефона. За състоянието на пътищата, както винаги, много ми помогна Google Street View. Изминах не малко виртуални километри с помощта на Google, откъдето придобих основна преценка за пътищата и евентуалните изненади по тях. Освен това, черпих информация от разказите на няколко души, които имаха реална представа за движението по пътищата в тази част на Турция:

• Антон Конакчиев - Един човек, един мотор, една планина
• Драган Драганов - Армения и Грузия by Sandero
• Борислав Костов - На гости на картвелебите

От всичката събрана информация (Google Street View + пътеписите), дефинирахме местата за нощуване и отделните отсечки, така че да не се изморяваме прекалено много от път и същевременно да ни остава достатъчно време да разгледаме това, което си бяхме набелязали предварително и по-възможност нещо спонтанно. Е, че времето никога не стига за всичко е повече от факт, но все пак прогнозният ни план беше доста добър и успяхме да го изпълним със съвсем малки отклонения и изненади.
На последно място избрахме точните дати за осъществяване на пътешествието от 31.05 до 11.06 включително, като последната ни нощувка беше на гости на позната територия. По принцип, ни се искаше да направим пътуването от средата до към края на Юни, за да може морето да се е позатоплило повечко, но към края на месеца имахме доста важен повод (сватба на сестра), който нямаше как да пропуснем, а вълненията и емоциите са подобаващи с наближаването на подобно събитие. От друга страна искахме да избегнем летните отпуски и навалици, затова не пътувахме по-късно и както обикновено се случва, когато има куп неща с които да се съобразяваш...пропускаш нещо. Ние пропуснахме, че през този период в Турция (и не само) е Рамазан, а както знаем, не малка част от хората там са крайно настроени към религията. Като цяло бих определил този пропуск като незначителен, тъй като това не оказа негативно влияние върху нашето приключение (дори си имаше плюсовете), но се наложи всеки ден да живеем с мисълта, че е Рамазан.
Повече подробности ще има по пътя, затова е време да хвърлим бегъл поглед над общия маршрут и да потегляме, че доста път ни чака...

Лакатнишки скали

Здравейте, Приятели!

Всеки път, когато съм минавал през Искърското дефиле, в полезрението са ми попадали скалните образувания край Гара Лакатник, извисяващи се над пътя край река Искър. Гледайки ги отдолу, изглеждат така сякаш изкачването им може да направи само някой опитен алпинист със сериозно оборудване, но истината е, че съществува сравнително лесна и приятна за ходене пътека, по която Лакатнишките скали могат да бъдат превзети. Стимулът за това е панорамната гледка, която има от върха на скалите към Искърското дефиле и хълмовете на Стара планина. За да се насладим на тази гледка избрахме един от почивните дни покрай Великденските празници 15.04, в който да изкачим Лакатнишките скали. За целта не ни трябваше особена подготовка, освен да заредим раницата с храна и вода, и да потеглим с колата по познатия ни път през Искърското дефиле. Този ден не започна с особено обнадеждаващо време, което в София беше облачно и в позиция всеки момент да завали. Това ни караше известно време да се чудим да тръгваме ли изобщо и докато се чудим, стана 11 часа. Накрая решихме да тръгваме, а ако завали да се върнем обратно. И без това разстоянието е около 60 км. в посока. Към 12 без нещо вече се бяхме изстреляли, а между другото времето започна да се подобрява.

За първи път в Македония - Струмица

Здравейте, Приятели!

Последният ден от престоя ни в Македония 20.02 започна със слънчево утро и приятно време за края на зимата. Това ни мотивира да изпълним на 100% плануваната програма и да отидем до един от по-големите градове в Македония - град Струмица. Градът е с население около 36 000 (2002 година) и спрямо Берово се води голям град (около 5-6 пъти по-голям). В общата класация на градовете в Македония се намира някъде около 10-тото място. Не бих казал, че Струмица може да се похвали с кой знае какви забележителности, архитектура или нещо по-специфично и интересно за разглеждане. По-скоро Струмица може да се похвали с планината Беласица и други природни забележителност в околностите, като например няколко водопада. Сезонът, обаче, далеч не е най-подходящия за разходки в планината или препускане по горски пътеки в търсене на водопади, затова ние се задоволихме с разходка в града. Без да губим много време, веднага след закуска, се разделихме с хотела, тъй като ни чакаха 55 км. по-лош планински път между Берово и Струмица.