събота, 15 април 2017 г.

Лакатнишки скали

Здравейте, Приятели!


Всеки път, когато съм минавал през Искърското дефиле, в полезрението са ми попадали скалните образувания край Гара Лакатник, извисяващи се над пътя край река Искър. Гледайки ги отдолу, изглеждат така сякаш изкачването им може да направи само някой опитен алпинист със сериозно оборудване, но истината е, че съществува сравнително лесна и приятна за ходене пътека, по която Лакатнишките скали могат да бъдат превзети. Стимулът за това е панорамната гледка, която има от върха на скалите към Искърското дефиле и хълмовете на Стара планина. За да се насладим на тази гледка избрахме един от почивните дни покрай Великденските празници 15.04, в който да изкачим Лакатнишките скали. За целта не ни трябваше особена подготовка, освен да заредим раницата с храна и вода, и да потеглим с колата по познатия ни път през Искърското дефиле. Този ден не започна с особено обнадеждаващо време, което в София беше облачно и в позиция всеки момент да завали. Това ни караше известно време да се чудим да тръгваме ли изобщо и докато се чудим, стана 11 часа. Накрая решихме да тръгваме, а ако завали да се върнем обратно. И без това разстоянието е около 60 км. в посока. Към 12 без нещо вече се бяхме изстреляли, а между другото времето започна да се подобрява.


Оклонихме се към Нови Искър и Своге.


Все още имахме пресни спомени от есента за пътя през дефилето, с разликата че този път наоколо цареше зеленина, а не различни нюанси на червения цвят.


Минахме през Своге, а малко след това подминахме и разклона за Вазовата екопътека. Започнаха да се появяват скалните образувания.


След 5-6 километра пред нас се появи табелата за Лакатник.


Бяхме се информирали, че пътеката започва непосредствено от пътя, затова започнахме да се оглеждаме за изходния пункт. Паркира се край пътя по следният начин:


На мястото, където спряхме има пешеходен мост над река Искър.




Няколко метра по-напред по пътя, от лявата страна има едно заведение, което се ремонтираше, а още няколко метра по-напред, от дясната страна от към реката има пункт, откъдето се организира рафтинг по реката. След кратко оглеждане установихме къде точно трябва да стигнем.


Горе на върха се намира паметникът на Септемврийците, загинали през 1923 г. Освен това, има и един 10 метров метален кръст, който пък е в чест на загиналите алпинисти. Пресякохме главния път и се озовахме пред табелата, която не дава информация за самата пътека, а обща информация за Врачанския балкан.


Името както на скалите, така и на цялата местност идва от това, че там река Искър прави естествена извивка под формата на лакът. В подножието на скалите се намира карстов извор, който носи името "Житолюб".


До извора минаваше някаква тръба, която беше продупчена на няколко места, а от дупките ефектно избиваше някаква вода, която ни отвличаше вниманието от извора. Освен това водата пръскаш наоколо, затова не се задържахме много много и започнахме да изкачваме пътеката.


В началото пътеката е по-стръмна и на места представлява изкачване на стълби. Това води до сравнително бързо набиране на височина. На по-опасните и по-тесните места има метални предпазни парапети. Следващата забележителност по пътеката е пещерата Темната дупка. За нея има малко отклонение вдясно от една информационна табела.


Самата пещера не е от облагородените и влизането в нея трябва да се направи след предварителна подготовка под формата на фенери и други.


Най-добре е ако има някой случаен или познат, който познава част от пещерата, за да води, тъй като вътре тя представлява сложен лабиринт от тунели и галерии с обща дължина над 7 км. Тъй като ние не сме пещерняци, само отидохме до входа, след което продължихме по пътеката към върха на Лакатнишките скали. Последва продължително вървене, по време на което при всяка възможност за панорамна снимка запечатвахме набирането на височина.




От време на време разнообразявахме като се заглеждахме и снимахме различните растения, като цветя, треви и други.





Когато липсваха, отново се връщахме към снимането на околностите от още по-високо, като се забавлявахме с размера на Dacia-та, която виждахме почти през цялото време.





Крайната цел изглеждаше все по-близо до нас.



Поредната забележителност по пътя е алпийският заслон "Орлово гнездо". До него може да се стигне само "по въже", т.е. от алпинисти или катерачи с необходимите умения и оборудване. За обикновените хорица като нас, остава единствено да го гледаме отстрани.


Заслонът е на височина около 300 метра и е поставен през далечната 1938 година. На финалния етап от прехода, пътеката минава през вътрешността на гората.


След около 1 час и 45 минути достигнахме и крайната цел.


На полянката на върха на скалите се намира паметникът на Септемврийците загинали през 1923. От там се открива най-красивата панорама към околността.






Достатъчно изгладнели се нахвърлихме върху сандвичите, като в началото имахме намерение да оставим половината и да ги довършим като слезем долу. Естествено, нещата не се получиха и сандвичите свършиха за отрицателно време. Доволни и сити поседяхме известно време и гледахме от високо реката, природата, движението на колите по пътя и влакът, който премина докато бяхме там. Разбира се, направихме си и голям брой снимки под различни ъгли. След като ни омръзна да седим тръгнахме по пътя надолу.


При изкачването бяхме подминали металния кръст и на връщане направихме втори опит да се доберем до него. За съжаление отново не успяхме. Не видяхме никъде означение или пътечка, която да води към него. Останахме с впечатление, че до кръста не може да се стигне. Пътят надолу го взехме за по-малко от час, тъй като вече бяхме снимали всичко интересно по него.





Още когато пристигнахме по-рано, напред по пътя, срещу пункта за рафтинг видяхме едно дърво, което беше цъфнало много красиво. Затова, след като слязохме на пътя отново, се запътихме към него, за да го разгледаме от близо.



Общото време за ходене, което ни трябваше за изкачване и слизане на Лакатнишките скали е 2 часа и 30 минути. Ето и записа от прехода - Лакатнишки скали. В 17:00 бяхме готови и тръгнахме по обратния път.


Лакатнишките скали се оказаха прекрасно място за еднодневна разходка край София в красивия пролом. Колкото и плашещо да изглежда изкачването на скалите от пътя, на практика изкачването на скалите по пътеката далеч не е тежко. Съществуват няколко по-трудни, но кратки етапа в началото, а през останалото време разходката по пътеката е по-скоро лежерна, тъй като където трябва е обезопасена и достатъчно широка. Гледката отгоре със сигурност си заслужава отделеното време.

Статистиката и маршрутът, по който минахме са следните - https://goo.gl/maps/frBTvy5WUJC2


Маршрут: София - Гара Лакатник - София.
Общо километри: 115 км.
Среден разход:  4,9 л/100 км.
Средна скорост: 48,7 км/ч.
Общо литри бензин:  5,6 л.


Край!

1 коментар:

  1. Поредният ти добър пътепис. За съжаление селянията не може да го оцени!

    ОтговорИзтриване