понеделник, 22 септември 2014 г.

Чудесата на Анатолия - втори ден в Кападокия

Здравейте, Приятели!


Още преди да тръгнем, бяхме решили на място да се възползваме от туровете, които се предлагат в Кападокия от различни местни туристически агенции. Всъщност, атракциите и забавленията, които се предлагат са от най-различен характер, така че всеки ще намери нещо за себе си - пешеходни обиколки, велосипеди под наем, бъгита под наем, джипове, скутери, абе каквото се сетите. А всичко е толкова добре организирано, че за мен това е еталон в обслужването и правенето на туристически бизнес. Всичко по веригата е така навързано, че отвсякъде могат да ти вземат някоя друга лира и ти ще ги дадеш с кеф.
За този ден си бяхме запазили т.нар. Зелен тур или Южен тур. Заявката я направихме още при резервацията на хотела, а като пристигнахме, на място само уточнихме в кой ден какво ще правим. Туристическата агенция, която работи с хотела си има луксозни микробуси, с които те развеждат из забележителностите, като те взимат и накрая те оставят до вратата на хотела. Има екскурзовод, който непрекъснато обяснява разни неща. Агенцията, която обслужваше нашия хотел беше Freelance Travel, а цената на Зеления тур е 120 турски лири на човек - около 85 лв. Това включва транспорт, екскурзовод, обяд в ресторант и входните такси на обектите, които се посещават по време на тура (някои от тях са без вход). Обектите са - Долината на гълъбите, Подземния град Деринкую, Долината Ихлара, Манастир Селиме, Белисърма. На пръв поглед цената не е малка, обаче като се направи сметка, само обяда и пътя на човек излиза около 40 лв, а някои входове са от порядъка на 15 лв. Така че, цената е добра - предимството е, че те развеждат и ти разказват неща, а недостатъка е, че навсякъде имаш някакви ограничения - тука имате 5 минути за снимки, тука 10 минути, на места каквото си снимал, докато приказва екскурзовода, това е. Продължителността на тура е формално от 9 и 30 до 18 часа, а реално, може би, започна в 10 и свърши в 17 часа. Към 3 часа минават в път между различните обекти. Според мен си заслужават туровете, въпреки малкото време, което човек има на обектите. Обаче, ако тръгнеш сам да обикаляш, ще ти трябва два пъти повече време да обиколиш същите забележителности, защото се бавиш повече.
Както казах малко след 9:30 дойде въпросния бус и ни взе от хотела, после минахме през още едни два хотела и тръгнахме към първата спирка - Uçhisar.


събота, 20 септември 2014 г.

Чудесата на Анатолия - Голямото пътуване

Здравейте, Приятели!


Днес слагам начало на дългоочакваната екскурзия за 2014 година. Датата е 20.09 и ще ви отведа на повече от 1300 км. югоизточно от София. Крайната точка е Земята на красивите коне - Кападокия. Плануването на тази екскурзия започна още в края на 2013 година и първото нещо, което проучих, беше през кое време на годината е най-удачно да се посети тази местност. Отговорът е или в периода Май-Юни или Септември-Октомври. Лятото там не е особено приятно за разходки, поради високите температури. Тъй като Май месец ми се строи прекалено близо, затова беше решено пътуването да се осъществи през втората половина на Септември. Едно от предположенията за произхода на името "Кападокия" произлиза от древното персийски име "Катпатука", което всъщност означава "земя или страна на хубавите коне". Кападокия е историческа местност, която се намира в Централна Анатолия, Турция, като най-известните и големи градове в местността са Кайсери и Невшехир. По-просто казано, намира се горе долу в центъра на Турция, гледайки картата. За по-любопитните мога да кажа, че в Интернет има страшно много информация за дестинацията, тъй като е една от топ дестинациите в света. Затова не мисля да отегчавам с повече исторически бележки, а да карам по същество.
Екскурзията е изцяло самостоятелно планирана - резервация на хотел, транспорт и места за посещение. Главните герои са двама авантюристи и добре познатото Рено, което до тогава не знаеше, че това ще му е последната толкова дълга екскурзия :)))


събота, 30 август 2014 г.

Поход до 5-те Рилски езера

Здравейте, Приятели!


Сигурно шашнах всички още от заглавието какви пък са сега тия 5 рилски езера. Ако е станало така, веднага ще кажа, че това не е някаква нова забележителност в Рила планина, а всъщност става въпрос за добре познатите 7 Рилски езера. Както ще стане по-ясно нататък в пътеписа, поради стечение на поредица от обстоятелства, обаче, не можах да стигна до всичките езера. И така, датата е 30.08.2014, ден който се оказа крайно неподходящ за поход в планината. По принцип, времето беше слънчево и топло, но се оказа, че не така стоят нещата при 2500+ метра надморска височина. Целта беше да стигна до хижа Пионерска над к.к Паничище по асфалтов път, след това да се кача на лифта до хижа Рилски езера и оттам да тръгна на обиколка около езерата. Пътят от София до хижа Пионерска е грубо 90 км., като в по-голямата си част (до Дупница) е автомагистрала. Пътя се взима за около час и половина, тъй като след Сапарева баня, има едни 15-20 км. с остри завои и изкачване, по които се кара с 30 км/ч. Няколко километра след Паничище на пътя те спира един чичка, който иска 5 лв за паркинг, ако искаш да продължиш още малко и да спреш на някакъв мега импровизиран паркинг. Спирането си е просто на пътя. Цената е за цял ден. Според това къде си успял да спреш, след малко ходене се стига до хижата.