петък, 14 февруари 2014 г.

Св. Валентин във Велинград

Здравейте, Приятели!


Тази година започваме пътешествията малко по-рано. За това, разбира се, предразположи и необичайно хубавото време за зимата. Първата разходка за 2014, която си направих е до град Велинград или както обичат да го рекламират - СПА столицата на Балканите. Дааа, градът е обявен за СПА столица на Балканите през 2008 година на Конференцията на Световната браншова организация на хотелиерите и ресторантьорите. Във Велинград има 80 минерални извора, от които блика вода с ниска минерализация и температури от 26 до 94 градуса по Целзий. Водата от различните извори е със свойства, които са полезни при лечението и профилактиката на различни заболявания. Именно и затова там има толкова много SPA&Wellness хотели, както и балнеоложки центрове, които се посещават целогодишно от хора от целия свят. Градът е разположен в Родопите на около 130 километра от София. Състои се от три квартала - Каменица, Лъджене и Чепино, които преди 1948 година са били отделни села, а след това са обединени в град. Природата в района е доста красива. За мен това е второ посещение в града, като първото ми беше командировка за 6-7 часа през 2010 година и общо взето нищо не съм разглеждал тогава, но пък за сметка на това се случи през късна пролет, когато навсякъде беше много зелено. Второто ми посещение се случи в периода 14-16.02.2014 по случай Св. Валентин :). Както и се падна уикенд със слънчево и доста топло време за Февруари се получи доста добра комбинация. От София до Велинград, най-бързо се стига по магистрала Тракия, като от разклона за Церово и Септември се излиза от магистралата. До там са около 80 км. от центъра на София. След това се тръгва към град Септември, като се минава през селата Виноградец, Карабунар и Злокучене. Следва Септември и последното село, през което се минава преди да се стигне до Велинград, е Варвара. Дължината на пътя от разклона на магистралата до Велинград е 50 км. Рехабилитацията на цялата тази отсечка беше направена съвсем скоро, а резултата е перфектен асфалт, маркировка, знаци и всичко както трябва да е. Във Велинград пристигнах на 14.02 към 19:00 по тъмно, като директно се настаних в хотела.


петък, 11 октомври 2013 г.

Една легенда оживява - Цари Мали град

Здравейте, Приятели!


Както и да го гледаме, месец Октомври си е първия месец от есента и съответно времето е доста променливо и непредсказуемо. Затова всеки един слънчев и топъл ден може да се окаже последният такъв за годината. Точно заради това, реших да се възползвам от хубавото време на 11.10 и отдалата ми се възможност да посетя с. Белчин, община Самоков. Само по себе си, селото не е известно с нищо друго освен минералните си води - най-обикновено замиращо и оредяващо откъм население българско село. На хълма, непосредствено до селото, от векове е скрита антична история, която за масовата аудитория видя бял свят през Юли месец тази година. Става въпрос за хълма Св. Спас и реставрираната римска крепост Цари Мали град. За тази крепост аз бях чул за първи път миналта година при посещението ми на Историческия музей в гр. Самоков, но тогава метереологичните условия не позволяваха посещението и. Затова пък след това се поразрових в Интернет и разбрах, че там текат активно археологически изследвания и реставрационно строителство, и, че откриването на обекта ще се състои това лято. Тъй като с. Белчин е на около 65 км. от вкъщи, пъвоначалния замисъл беше за екскурзия без преспиване, но случайно набарах ваучер за един хотел в Самоков от онези в сайтове за намаления и така екскурзията стана с преспиване в Самоков. Обекта си има работно време, с което трябва да се съобразява човек, както и едно въжено влакче (фуникуляр), което също си има там разни интервали за почивка, профилактика и т.н. За актуалните часове може да проверите на официалния уебсайт Цари Мали град, както и за подробна информация за мястото. Затова към 12 часа тръгнах към с. Белчин,

хем и да понапече малко слънцето.


Най-удачния път до селото е през Бистрица и Железница. Пътя е повече от добър и приятен за шофиране - завои, планина, спускане, изкачване, равно поле...Общо взето по малко от всичко без магистрала за тези 65 км. След около час се стига в селото, където имаше инвазия от туристически автобуси.


четвъртък, 3 октомври 2013 г.

Международен панаир Пловдив - есен 2013

Здравейте, Приятели!


Общо взето, тази година гледам да обърна внимание на изложенията и панаирите, затова поредния панаир, на който присъствах след Рощилиадата и Автосалона в София, е есенният Пловдивски Международен Технически Панаир. Тази година той се проведе от 30.09.2013 до 05.10.2013 и празнува 121-та си годишнина, като аз за първи път му отдадох чест, откакто се провежда. Официалния сайт на панаира е www.fair.bg. Няма да изпадам в подробности за отделните изложби (на сайта има подробна информация), затова накратко - имаше изложби за технологиии и управление на водите, за транспорт и автосервизно оборудване, за електроника е електротехника, енергетика и екология, ИТ, машиностроене, строителство, химия, минна промишленост и...естествено авто изложение. На мен най-интересно ми беше на откритите площи извън халетата. В халетата бяха изложени най-различни инструменти, машини, апарати, уреди и т.н., които нямаше да ми стигне цял ден да нащракам затова и не съм си правил труда. Най-интересното от там бяха различните симулации на работещи машини и роботизация. Деня на посещение беше 03.10 - студен, мрачен и облачен ден, който изобщо не беше подходящ за подобно нещо, но какво да се прави. Затова и разходка из Пловдив няма. Не че и остана време де :)). И така,

От София до Пловдив уж все е аутобан,


ама реалността е малко по-друга. 50-60 километра магистрала, останалото друс-друс-друс и чат пат някоя строителна площадка. Все пак, ако не броим излизането от София и влизането в Пловдив, пътя се взима за 1 час с разумно шофиране. Иначе като цяло - почти 2 часа. След точно толкова ето ни в Пловдив на входа на панаира