Природното чудо Памуккале

Здравейте, Приятели!

Неделната сутрин на 23.07 започнахме със закуска в хотела, след което без да се бавим излишно се приготвихме и отправихме към входа за терасите на Памуккале. Природният феномен е достъпен посредством два входа, като единия (т.нар. "долен") се намира в селото, а т.нар "горен" се намира над селото, като до него се стига след около 3 км. движение с кола. Ние използвахме входа, който е от селото. Цената за разходка из травертиновите тераси и античния град Хиераполис е 35 турски лири за възрастен, което се равнява на около 17,50 лв. По тези географски ширини времето е доста горещо още от преди обяд (около 30 градуса), затова искахме да обиколим Памуккале преди да са настъпили големите жеги, но въпреки това започнахме разходката си някъде около 10:30.

Черноморска обиколка на Северна Турция - Последна спирка в Сафранболу

Здравейте, Приятели!

Последната точка от Черноморската ни обиколка определихме да бъде турският град Сафранболу (Safranbolu), който е част от световното наследство на ЮНЕСКО. До там ни предстояха за изминаване около 400 км., но преди да започнем тяхното отмятане имахме за довършване обиколката на Амасия. Десетият ден 09.06 започна с поредната лоша закуска. Закуската в Lalehan Otel заслужи честа да я включим в топ 3 на най-лошите закуски по време на нашето пътешествие. По принцип и не очаквахме нещо кой знае какво, затова може да се каже, че очакванията ни се покриха. След като натоварихме багажа в колата, се впуснахме в издирване на Музеят на Любовта „Ферхат и Ширин" (Ferhat İle Şirin Aşıklar Müzesi) из Амасия. Понеже изпитахме леки затруднения в ориентацията къде точно се намира този музей, направо показвам местоположението му - ето тук. Това, което бяхме успели да намерим с мъки от Интернет като адрес беше крайно неточно, тъй като е посочено само името на булеварда. То хубаво, ама тоя булевард цепи през цяла Амасия, пък и все пак ние го търсихме като точка в Амасия, а като гледам картата музея си е направо извън Амасия. Факта, че дори подминахме табелата за изход от града потвърждава това. Всъщност, като минахме табелата за изход, вече се бяхме отказали да го търсим. Аз започнах да дебна за място, от което да направя обратен завой, понеже пътя ни беше в другата посока и карайки, минахме покрай музея и малко след това имаше място за обратен завой. Та така, почти без да искаме се озовахме в музея.