Здравейте, Приятели!
Започваме 2017 година с посещение за първи път на Македония - държава, която ни е много близо, но редът и времето за нейното посещение дойде едва сега. За първи път заговорихме за посещение на Македония и по-точно на Охридското езеро през 2015 година, като от тогава насам отложихме два пъти, докато не дойде новата година и не започна да наближава поредния 14-ти Февруари. Вече почти окончателно сме се отказали да ходим където и да е, когато е някакъв празник и затова разходката до Македония я запланувахме в периода 18-20 Февруари. Е, дестинацията в Македония не беше Охридското езеро, тъй като по това време на годината там не е интересно. Избрахме си по-близко място до българската граница, а пък за Охридското езеро ще разказвам някой друг път. Дестинацията е град Берово, като при хубаво време имаше опция да се поразходим до град Струмица. Резервирахме си две нощувки в Хотел "Манастир" в Берово. Хотела харесахме през booking.com, но там за тези дати беше резервиран и решихме да пробваме чрез формата за резервации през сайта. От хотела ни върнаха отговор на македонски и не че не разбрах какво ни пишат, ама леко се издразних и мислех да им пиша на български, но се отказах. Нещо не ми харесаха условията им да си пратя данните на картата по e-mail, за да си гарантирам резервацията и се бяхме отказали. От хотела, обаче излязоха много упорити и ни писаха второ писмо на македонски, което отново отсвирих, а няколко дни преди датата се свързаха по Viber, да питат к'во става. Разбира се, отново на македонски. В крайна сметка сами предложиха да отидем без да им пращам данните на картата и така на 18.02 потеглихме към Благоевград, откъдето се запътихме към ГКПП Станке-Лисичково или Логодаж.
От края на АМ "Струма" при Зелендол до границата са около 20 км. Тази отсечка е ремонтирана скоро и настилката все още е в много добро състояние.
Пътят е планински, със завои, изкачвания и спускания. Минава се през няколко села - Зелендол, Селище, Логодаж и Обел. Логодаж е село, което сме го чували покрай вината, които се продават под такъв бранд.
Отсечката се минава за по-малко от 30 минути, като почти няма движение.
На българската граница цареше абсолютна пустош. Не се виждаха дори и служители. Започнахме да се оглеждаме наоколо и в будките, обаче не виждаме никой. Будките са с едни затъмнени стъкла, нищо не се вижда, и не може да разбереш има ли някой вътре. А нашите се крият като малки деца, все едно са направили някоя пакост. И така напред-назад с колата и накрая прозорчето на една от будките се отвори и се показа една леля, която веднага започна да ми се кара какво правя, щял съм да влезна в някаква шахта. Еми може и да влезна, да, ама и Вие другари и другарки митничари може да не се криете зад затъмнените стъкла и като дойде някой, да се размърдате и да проявите малко признак на живот. Наистина е трудно да се оглеждаш за някой скрил се граничен служител, от коя страна на будката да застанеш и в същото време да шофираш и маневрираш, избягвайки необозначените и потрошени шахти. Може да вземете пример от македонските си колеги, само трябва да си подадете носовете от будките. От македонската страна ни провериха и ни казаха, че ако ще пребиваваме повече от 48 часа, трябва да си вземем бележка от хотела или да си направим временна адресна регистрация, ако ходим на гости. Накараха ме да отворя багажника и тъкмо да тръгнем се появи някаква цивилна жена и с митничарите започнахме да водим пазарлъци, като тяхното искане беше да закараме жената до първото населено място Делчево. Аз веднага пуснах кино лентата и в главата ми започнаха да се въртят паралелно няколко сценария, докато ме успокояваха, че жената работи там и е митничар. Просто и е свършила смяната. Аз обаче запънах сериозно и даже бях склонен ако се разсърдят и ни върнат обратно да си обърна колата и газ към София. Те обаче започнаха да се смеят и казаха на македонски нещо от сорта "Добре, страх те е" и ми махнаха да тръгвам. Така и направихме - много съм далеч от мисълта да возя непознати хора, още повече пък качени от границата и на чужда територия. В Македония ни посрещна трилентов път и спускане към Делчево.
Скоро се озовахме в началото на Делчево, откъдето се завива на ляво към Пехчево и Берово.
Пътя вече стана двупосочен с по една лента за движени в посока.
Предстояха ни около 35 км. до Берово. Пътят не беше много добър, горе долу на нивото на нашите междуселски пътища. В началото се движихме в равнината, но после пътя придоби малко планински вид, та даже имаше и сняг по края.
Изминавайки първите километри в Македония, не можахме да направим почти никаква разлика с България. Обстановката се издаваше, че сме в Македония, единствено по тук там веещите се македонски знамена от някоя къща. Наложи се да върнем часа с един час назад и някъде след 13 и нещо местно време пристигнахме в Берово.
Малко се притеснихме, че пристигаме рано, тъй като настаняването в хотела беше след 14:00 часа, но ни приеха. Берово, по принцип, се води град ама прекосявайки го от край до край, за да стигнем до хотела, направо си прилича на едно голямо село. По-голяма част от къщите бяха занемарени и лошо поддържани и по всичко личеше, че хората живеят по-скоро бедно. На фона на това хотела изглеждаше малко не на мястото си.
Огромна сграда, построена в битов стил, предлагаща доста екстри. След като минахме процедурата по настаняване на рецепцията се отправихме към стаята.
Цената на стаята е 40 евро за двама души със закуска. В стаята има LCD телевизор, минибар, баня с някаква модерна душ-кабина. Най-важното е, че стаята беше чиста, мебелите поддържани и всичко работеше и функционираше както се очаква. Общо взето за 80 лв. не са много местата, които могат да предложат това ниво. Да не говорим, че има хотели за 150 лв. нощувка и спалнята им е две съединени единични легла. В цената от 40 евро влиза и ползването на 1 час дневно СПА център, който наистина е пресилено да се каже, че е СПА център. Състои се от сауна, парна баня и джакузи. Срещу допълнително заплащане има и 3-4 типа масажи. Посещението на СПА центъра става с предварително записване като, това в известна степен ти гарантира, че 1 час всичките съоръжения ще са изцяло на твое разположение. Тъй като хотела е построен някак си от отделни сгради, някои от които нямат вътрешна връзка, първия път, не знам защо, от рецепцията ни накараха да минем за СПА центъра отвън, при положение, че имахме топла връзка точно до нашата стая.
Казаха ни, че там има съблекални и всички необходими неща, като халати, чехли и т.н. и наистина беше така, но за следващия път ние вече знаехме как се минава и от стаята директно по бански и чехли слизахме в СПА центъра. Вечерта прекарахме в ресторанта на хотела, където храната и обслужването беше на ниво, а цените бяха перфектни. Имаше и "жива свирка" и данданията беше пълна. Гости на хотела бяха хора част голяма група от България, които празнуваха нещо - според мен бяха на тиймбилдинг.
От края на АМ "Струма" при Зелендол до границата са около 20 км. Тази отсечка е ремонтирана скоро и настилката все още е в много добро състояние.
Пътят е планински, със завои, изкачвания и спускания. Минава се през няколко села - Зелендол, Селище, Логодаж и Обел. Логодаж е село, което сме го чували покрай вината, които се продават под такъв бранд.
Отсечката се минава за по-малко от 30 минути, като почти няма движение.
На българската граница цареше абсолютна пустош. Не се виждаха дори и служители. Започнахме да се оглеждаме наоколо и в будките, обаче не виждаме никой. Будките са с едни затъмнени стъкла, нищо не се вижда, и не може да разбереш има ли някой вътре. А нашите се крият като малки деца, все едно са направили някоя пакост. И така напред-назад с колата и накрая прозорчето на една от будките се отвори и се показа една леля, която веднага започна да ми се кара какво правя, щял съм да влезна в някаква шахта. Еми може и да влезна, да, ама и Вие другари и другарки митничари може да не се криете зад затъмнените стъкла и като дойде някой, да се размърдате и да проявите малко признак на живот. Наистина е трудно да се оглеждаш за някой скрил се граничен служител, от коя страна на будката да застанеш и в същото време да шофираш и маневрираш, избягвайки необозначените и потрошени шахти. Може да вземете пример от македонските си колеги, само трябва да си подадете носовете от будките. От македонската страна ни провериха и ни казаха, че ако ще пребиваваме повече от 48 часа, трябва да си вземем бележка от хотела или да си направим временна адресна регистрация, ако ходим на гости. Накараха ме да отворя багажника и тъкмо да тръгнем се появи някаква цивилна жена и с митничарите започнахме да водим пазарлъци, като тяхното искане беше да закараме жената до първото населено място Делчево. Аз веднага пуснах кино лентата и в главата ми започнаха да се въртят паралелно няколко сценария, докато ме успокояваха, че жената работи там и е митничар. Просто и е свършила смяната. Аз обаче запънах сериозно и даже бях склонен ако се разсърдят и ни върнат обратно да си обърна колата и газ към София. Те обаче започнаха да се смеят и казаха на македонски нещо от сорта "Добре, страх те е" и ми махнаха да тръгвам. Така и направихме - много съм далеч от мисълта да возя непознати хора, още повече пък качени от границата и на чужда територия. В Македония ни посрещна трилентов път и спускане към Делчево.
Скоро се озовахме в началото на Делчево, откъдето се завива на ляво към Пехчево и Берово.
Пътя вече стана двупосочен с по една лента за движени в посока.
Предстояха ни около 35 км. до Берово. Пътят не беше много добър, горе долу на нивото на нашите междуселски пътища. В началото се движихме в равнината, но после пътя придоби малко планински вид, та даже имаше и сняг по края.
Изминавайки първите километри в Македония, не можахме да направим почти никаква разлика с България. Обстановката се издаваше, че сме в Македония, единствено по тук там веещите се македонски знамена от някоя къща. Наложи се да върнем часа с един час назад и някъде след 13 и нещо местно време пристигнахме в Берово.
Малко се притеснихме, че пристигаме рано, тъй като настаняването в хотела беше след 14:00 часа, но ни приеха. Берово, по принцип, се води град ама прекосявайки го от край до край, за да стигнем до хотела, направо си прилича на едно голямо село. По-голяма част от къщите бяха занемарени и лошо поддържани и по всичко личеше, че хората живеят по-скоро бедно. На фона на това хотела изглеждаше малко не на мястото си.
Огромна сграда, построена в битов стил, предлагаща доста екстри. След като минахме процедурата по настаняване на рецепцията се отправихме към стаята.
Цената на стаята е 40 евро за двама души със закуска. В стаята има LCD телевизор, минибар, баня с някаква модерна душ-кабина. Най-важното е, че стаята беше чиста, мебелите поддържани и всичко работеше и функционираше както се очаква. Общо взето за 80 лв. не са много местата, които могат да предложат това ниво. Да не говорим, че има хотели за 150 лв. нощувка и спалнята им е две съединени единични легла. В цената от 40 евро влиза и ползването на 1 час дневно СПА център, който наистина е пресилено да се каже, че е СПА център. Състои се от сауна, парна баня и джакузи. Срещу допълнително заплащане има и 3-4 типа масажи. Посещението на СПА центъра става с предварително записване като, това в известна степен ти гарантира, че 1 час всичките съоръжения ще са изцяло на твое разположение. Тъй като хотела е построен някак си от отделни сгради, някои от които нямат вътрешна връзка, първия път, не знам защо, от рецепцията ни накараха да минем за СПА центъра отвън, при положение, че имахме топла връзка точно до нашата стая.
Казаха ни, че там има съблекални и всички необходими неща, като халати, чехли и т.н. и наистина беше така, но за следващия път ние вече знаехме как се минава и от стаята директно по бански и чехли слизахме в СПА центъра. Вечерта прекарахме в ресторанта на хотела, където храната и обслужването беше на ниво, а цените бяха перфектни. Имаше и "жива свирка" и данданията беше пълна. Гости на хотела бяха хора част голяма група от България, които празнуваха нещо - според мен бяха на тиймбилдинг.
Няма коментари:
Публикуване на коментар