Откриваме сезон 2015 с разходка из Витоша и по-точно с посещение на Алековите водопади. Те се намират между кв. Драгалевци и кв. Симеоново, а изходната точка на пътеката е Драгалевския манастир "Света Богородица Витошка". До манастира може да се стигне с градски транспорт или с автомобил. Ние предпочетохме автомобила за придвижване до манастира, а деня беше 03.05 - слънчев, леко ветровит, но приятно топъл. По принцип Драгалевци не се слави с хубави пътища. Всичко е стръмно, а самата настилка до лифта е с павета. От лифта нагоре към манастира пък пътя е със страшно големи и дълбоки дупки, направо за джип. Определено на някои места по-ниските коли няма да могат да минат без да опрат. След като се подмине манастира, от ляво на пътя има паркинг, където може да се остави колата. От там започва и пътеката, която изглежда по следния начин:
Още в началото пътеката се разклонява, като трябва да се следват табелите за Симеоновските езера и кв. Бистрица. Пътеката е широка и лесна за вървене, почти без изкачване.
Единственият й недостатък е, че е споделена между пешеходци и велосипедисти, а велосипедистите се спускат като откачени и човек трябва да се пази от тях (въпреки, че навсякъде по табелите пише, че велосипедистите трябва да пазят пешеходците). Почти веднага се стига до едни дървени мостчета, по които се пресича реката.
Малко след това има една чешма, за която една баба ни каза, че от нея тече водата с най-подходящия състав за пиене.
Докато вървите по пътеката може да видите някои странни камъни.
На тази надморска височина, пролетта вече е в разгара си. Всички дървета са цъфнали и навсякъде е много зелено и красиво.
На някои места пътеката става една идея по-тясна и там разминаването с фучащите байкъри е още по-напрегнато.
На друго място пътеката пресича Драгалевския лифт, който в момента не работеше. От там между дърветата и въжетата на лифта се открива гледка към София.
А някои дървета имаха странни израстъци.
Ако пък се загледате в земята може да видите някое цъфнало цвете или цвят на диви ягоди.
Колкото повече напредвахме, пътеката като че ли стана по-спокойна (не че беше кой знае колко натоварена). Колоездачи също престанахме да срещаме.
Следващата открояваща се забележителност преди да стигнем до водопадите са едни големи камъни, струпани на едно място, а под тях се чува клокочене на вода.
След още 10-15 минути стигнахме до водопада.
Стъпвайки по камъните, го пресякохме. Пътеката от своя страна продължава към Симеоновските езера и Бистрица. Разстоянието до водопадите може да се вземе за около 45 минути до 1 час максимум, в зависимост от крачката. А с повече снимки по пътя отнема и двойно. :) До водопада изядохме по един сандвич, които бяхме си приготвили от вкъщи. След доволно количество снимки тръгнахме обратно.
Непосредствено преди (на връщане след) водопада е и най-красивата панорамна гледка, която се открива към София, вървейки по тази пътека. Такива гледки има няколко пъти, но тази определено е най-добрата.
А на въпросният паркинг, който споменах в началото се паркира по следния начин:
Така приключи разходката ни до Алековите водопади. Разходката до там е лека и приятна и отнема като цяло 3-4 часа.
Маршрута по който минахме е: https://www.endomondo.com/workouts/515016258/3524896
Край!
Още в началото пътеката се разклонява, като трябва да се следват табелите за Симеоновските езера и кв. Бистрица. Пътеката е широка и лесна за вървене, почти без изкачване.
Единственият й недостатък е, че е споделена между пешеходци и велосипедисти, а велосипедистите се спускат като откачени и човек трябва да се пази от тях (въпреки, че навсякъде по табелите пише, че велосипедистите трябва да пазят пешеходците). Почти веднага се стига до едни дървени мостчета, по които се пресича реката.
Малко след това има една чешма, за която една баба ни каза, че от нея тече водата с най-подходящия състав за пиене.
Докато вървите по пътеката може да видите някои странни камъни.
На тази надморска височина, пролетта вече е в разгара си. Всички дървета са цъфнали и навсякъде е много зелено и красиво.
На някои места пътеката става една идея по-тясна и там разминаването с фучащите байкъри е още по-напрегнато.
На друго място пътеката пресича Драгалевския лифт, който в момента не работеше. От там между дърветата и въжетата на лифта се открива гледка към София.
А някои дървета имаха странни израстъци.
Ако пък се загледате в земята може да видите някое цъфнало цвете или цвят на диви ягоди.
Колкото повече напредвахме, пътеката като че ли стана по-спокойна (не че беше кой знае колко натоварена). Колоездачи също престанахме да срещаме.
Следващата открояваща се забележителност преди да стигнем до водопадите са едни големи камъни, струпани на едно място, а под тях се чува клокочене на вода.
След още 10-15 минути стигнахме до водопада.
Стъпвайки по камъните, го пресякохме. Пътеката от своя страна продължава към Симеоновските езера и Бистрица. Разстоянието до водопадите може да се вземе за около 45 минути до 1 час максимум, в зависимост от крачката. А с повече снимки по пътя отнема и двойно. :) До водопада изядохме по един сандвич, които бяхме си приготвили от вкъщи. След доволно количество снимки тръгнахме обратно.
Непосредствено преди (на връщане след) водопада е и най-красивата панорамна гледка, която се открива към София, вървейки по тази пътека. Такива гледки има няколко пъти, но тази определено е най-добрата.
А на въпросният паркинг, който споменах в началото се паркира по следния начин:
Така приключи разходката ни до Алековите водопади. Разходката до там е лека и приятна и отнема като цяло 3-4 часа.
Маршрута по който минахме е: https://www.endomondo.com/workouts/515016258/3524896
Край!
Няма коментари:
Публикуване на коментар