Пътуване до Ботевград, с. Скравена, Козлодуй и Лом

Здравейте Приятели!

Днес ще Ви разкажа за моето юнско приключение из България, което включва посещение на 3 български града и едно село. Датата на пътуването беше 20.06.2012, а главната цел беше град Козлодуй, където посетих кораба-музей "Радецки", с което щях да събера всички печати и марки от 100 НТО във Врачанска област, а по пътя посетих и още няколко интересни за мен места. Този път за местата, които посетих не трябваше кой знае каква подготовка и предварително проучване, затова и когато дойде деня, просто се качих в колата и потеглих...

Към 9:30 успях да се измъкна от София и бях на магистрала Хемус. Въпреки ранния час, вече беше започнало да пече ужасно. Прогнозата за времето беше да стане 34 градуса през деня и наистина стана толкова, даже на слънце и още повече. След има няма 30-40 минути стигнах първата спирка, а именно

Орхание или Ботевград.

До 1934 година Ботевград е носил името Орхание, от името на султан Орхан Гази. През 1876 по време на Априлското въстание, местните жители активно се подготвят за въстанието и изживяват потушаването чрез съдбата на Христо Ботев и неговите четници. Това е и поводът на 1 декември 1934 градът да бъде преименуван на Ботевград и от тогава насам градът носи името на националния герой. След като стигнах в града и следвайки табелите за центъра стигнах до едно място, където паркирах Реното. Скоро до нас се появи една жена и каза добър ден, но аз се направих на разсеян, защото ми се стори, че е от онези дето се опитват да ти продадат разни неща. Оказа се обаче, че жената събира пари за паркинг, въпреки че никъде нямаше табелка с означение, че това всъщност е паркинг, и че на всичкото отгоре е и платен. Поне аз табели не видях. Иска ми 1 лев и ми даде билетче. Хвана ме яд не за единия лев, а защото на въпросния паркинг беше само моята кола и още две. Можеше да се върна и да спра на друго място, но вече бяхме спрели и бях обходил колата дали всичко се е заключило и затова платих, и човъркайки ме отвътре как може в такова малко градче да ми искат пари за паркинг се отправих към центъра, който точно там започваше.

 Имаше и фонтани

За мен, интерес представляваше символа на града, който е включен в 100 НТО - Часовниковата кула.

Тя е построена в периода 1862-1864 година. Центърът, е приличен за размерите на града, и горе-долу поддържан. За делничен ден ми се стори доста оживено, в кафенетата имаше доста хора. Зад кулата се намира сградата на Общината, която по външни белези, плаче за ремонт.

Разходих се едно хубаво и из останалата пешеходна зона, набелязвайки си къде да пия сутрешното кафе и се отправих към историческия музей.

Музеят беше хубав. Нова сграда, всичко вътре ново (без експонатите естествено), лъснато и добре поддържано. Имаше и климатици вътре, които ми помогнаха да се разхладя малко след разходката, защото навън вече не се издържаше. Входа е 1 лв. на човек. Научих от историята на града и разгледах стари снимки на града и центъра. По време на социализма в града е имало няколко големи производства. Там са се правели автобусите "Чавдар", които и до ден днешен се срещат доста по улиците, но за съжаление завод вече няма. Друго голямо производство е Заводът за микроелетроника, който днес работи, но не с предишния си капацитет. Други все още действащи заводи, но с ниска продукция са Завода за металообработване и зъбни колела и Керамичния завод. На последния етаж имаше и изложба на рисунки и разни други неща правени от деца. След като разгледах музея, пих кафе и към 11:45 се отправих към втората дестинация.

с. Скравена

Селото се намира на 2 км. от Ботевград и до него се стига като по едно отклонение от главния път Ботевград-Видин. На входа на селото ме посрещна един щъркел, който кротко си седеше в гнездото и се оглеждаше.

В с. Скравена се отбих да видя друг обект от 100 НТО - Паметник-костница на Ботевите четници. В него се съхраняват черепите на 10 от четниците. Мисля, че има вариант и да се влезе вътре, но аз реших да не влизам и не съм се интересувал допълнително.

До самия паметник иначе се стига лесно - от отбивката от главния път като се тръгне по-пътя и се стига до центъра на селото, където се вижда и паметника. Няма как да се пропусне. Туристическия информационен център, от който трябваше да си взема печат и марка беше в обедна почивка от 12 до 14 часа. Останах много разочарован, защото за 10 минути бях ги изпуснал. На лист хартия обаче пишеше, че за печат и информация по време на обедната почивка може да се обърнем към Кметството, което се намира точно отсреща. Това и сторих.

От там все пак ми удариха печат, но марки имало само в информационния център. На площада имаше и старо оръдие.

Около селото има и два манастира за посещение, но аз ги пропуснах. Така тръгнах към следващата спирка - гр. Козлодуй. След Враца пътя се води второкласен, но беше повече от добър.

Единствения недостатък беше, че понеже не е толкова натоварен и поради липса на поддръжка на доста места дърветата и храстите се простираха над пътя, принуждавайки камионите и ТИР-овете да се движат по средата на пътя. Това затрудняваше тяхното изпреварване, а камиони се срещаха чат-пат, защото, освен към Козлодуй, пътя води и до Оряхово, където е ферибота Оряхово-Бекет за Румъния. За сметка на това обаче се срещаха интересни паметници.

Други интересни неща няма - предимно прав път без никаква природа. На 8 км. преди гр. Мизия има табела и разклон наляво за Козлодуй. 

По спомен, като бях гледал картата, си мислех, че пътя ни ще минава през Мизия и затова веднага пуснах GPS-a за проверка, но и той изчисли тази посока и така продължих, минавайки през още няколко селца. На 1 км. от Козлодуй стигнах до портала на АЕЦ "Козлодуй" и веднага спрях.

Имаше доста охрана и полицаи, които проверяваха колите, които влизат и излизат. Аз исках да се снимам пред табелата, но веднага щом слязох от колата и почнах да се глася да се снимам, двама полицаи се засилиха към нас и ни казаха, че снимането е забранено. По-надолу по пътя, между храстите, обаче успях да снимам малко от централата.

Скоро стигнах и до

пустия Козлодуй.

Този град наистина ми се стори пуст и мрачен. Противно на очакванията ми, че най-вероятно специалистите работещи в АЕЦ са добре заплатени, в града липсваше живинка. Може би това се дължеше на жегата и делничния ден, но ако оставим дори това настрана картинката пак беше същата. Няма хора по улиците, всичко е старо и занемарено и може би заради асоциациите с АЕЦ и украинския град Припят, всичко ми изглеждаше като изоставено. Е добре, може би малко преувеличих, но нещо липсва тук.

Тук няма като в останалите градове пешеходна улица и фонтан, а има 300-400 метра улица с начупени плочи и без пейки.

В града стигнах към 14:00 и веднага започнах да си търся място за хранене. Разходката я направих след обяда. Липсваха и симпатични места за хранене, но аз не се задълбочих много в търсене, защото бях достатъчно гладен вече. Уви, останах разочарован и от храната, въпреки че все пак седнах на място, където имаше 3-4 заети маси, за разлика от другите места, които мернах. Единственото нещо, което ми направи добро впечатление беше и главното нещо заради, което отидох - Ботевият парк и парахода "Радецки".

Но и тук нямаше почти никой. Парка се намира в западната част на града, където на картите гледам, че е отбелязано пристанище. Пристанище обаче аз не видяхме. Поне не такова, каквото съм виждал в другите градове. Освен парахода и още един параход, който изглеждаше, че просто си седи там, други плавателни съдове нямаше. В парка има и пътеки за разходки отбелязани на една карта, но аз нямах време да обикалям, затова се отправих към паметника и парахода.

Тук на Козлодуйския бряг на 17 май 1876 година с парахода " Радецки" слиза Христо Ботевата чета. В чест е издигнат паметник. На самия бряг, който води към парахода има още една табела, показваща наличието на крайречна пътека.

За парахода се бях информирал от Интернет, че през пролетта е бил на ремонт в Русе. Настоящия параход не е истинският, с който е дошла четата, а е реплика построена със средства събрани от ученици и работещи. Входната такса е 2лв. за възрастни, и 1 лв за ученици и студенти. Ето и няколко снимки от парахода.

На мен кораба ми хареса, покри очакванията ми. А и го уцелих точно след ремонт - боядисване и смяна на някакви неща по задвижващата част, за да може да се движи самостоятелно. Ето и снимка на Дунав и брега от парахода.

С това приключи посещението ми в Козлодуй, за да се отправя към последната спирка. Пътя Козлодуй - Лом не е в особено добро състояние, но нищо фрапиращо. И тук пътя е равен и няма хубави гледки. За сметка на това минах по един интересен мост:

Разстоянието е около 40 км. Все още обсъждайки видяното в Козлодуй се появи

павирания Лом.

Както се движех и изведнъж пътя стана павиран.

Въпреки, че характеризирах Лом като павиран, градът не беше в павета, но останах с впечатление, че в покрайнините е такъв, защото и на влизане от Козлодуй доста се движих по павета и на излизане в посока Монтана също. Градът обаче ми хареса най-много от всички места. Отново по табелите "център" и малко с помощта на GPS-а се центрирах на брега на Дунав пред Митницата.

Тук вече нещата изглеждаха по друг, противоположен, на Козлодуй начин. Скоро направена речна градинка край брега, където децата си играеха и едни кранове, които приличат на жирафи. Те се виждаха отвсякъде из града.

Тук и пристанището се вписва в моите представи, но бях малко далече от него, но го видях по пътя. До него стигаше и ЖП гара, където "жирафите" товарят и разтоварят кораби и влакове. В противоположна на реката посока е и центъра на града, където в половината от него цареше чувството за подновяване.

Не подминах и общината, както и големия площад "Свобода", където имаше паметник в чест на борците паднали при борба срещу фашизма.

Друга забележителност в града е читалището. Пред него има и плоча, на която е изписано старото име на Лом - Алмус.

Реклама на бира Алмус ме преследваше навсякъде в Лом. По пешеходната зона имаше доста народ, въпреки че на снимките не личи. Докато аз се борех с един сладолед се натъкнах на оркестър от възрастни хора, които свиреха хубаво и вдигаха шум на улицата - беше хубаво.

Към 19:00 часа бях готов да потегля

обратно към вкъщи.

Както обикновено, понеже гледам по възможност на връщане да не минавам по един и същи път, се отправихм към Монтана, откъдето през прохода Петрохан, щях да пресека Стара планина. Пътят от Лом за Монтата беше колкото хубав откъм асфалт, толкова и скучен като пътуване.

Път, почти само в права линия, без движение и кой знае колко населени места. Най-острите завои бяха на 170-160 градуса, от които пак виждаш направо, а коли освен един ТИР, който ме настигна и ме изпревари не помня. Имах чувството, че колата сама се движи. Обаче минах през едно село с много интересно име :))

През Монтана минах без да спирам, но нещо обърках и можеше да не минавам през града, а да го заобиколим. GPS-a заедно с табелите се справи добре и така се озовах в посока Берковица, където имаше изкърпване на пътя. Прохода Петрохан си е в обичайното сравнително не добре поддържано състояние, но без фрапиращи неща. 

За втори път минавам през него и този път учудващо за мен нямаше почти никакво движение. Може би заради късния час на преминаване около 20:30-21:00. На две места около с. Гинци имаше свлачища и пътя беше една лента. В 22:00 часа бях в София и директно се засилих към McDonalds-а на Орион.

Така свърши и тази моя екскурзия. Ако трябва да съм честен, не бих се върнал на нито едно от местата, които посетих. Но все пак няма как човек да знае и да си направи изводите преди да е посетил всяко място, а и разнообразието също е важно, макар и понякога човек да не остава очарован от него. Разбира се, това си е мое мнение, а за всеки който има желание, и Ботевград, и Козлодуй, и Лом, както и селцето Скравена чакат своите посетители. Въпреки всичко, аз си направихме класация, като най-много ни хареса посещението в Лом, после Ботевград и Скравена и накрая Козлодуй.

Статистиката от това пътуване е:

Маршрут: София(Обеля 2 през цялата Южна дъга на околовръстното) - Ботевград - с. Скравена - Враца - с. Крушовица - с. Бутан - с. Гложене - с. Хърлец - Козлодуй - Лом - Монтана - Петрохан - София

Общо километри: 450 км.

Среден разход: 5,4 л/100 км.

Средна скорост: 52 км/ч

За повече информация тук http://www.spritmonitor.de/en/detail/292910.html

Колата изгори около 24 литра бензин А95 или около 60 лв. Аз изхарчих 32 лв. за входни такси, сувенири и кафе, обяд, вечеря и други.

Приятно четене!

Вижте по-голяма карта

КРАЙ!