Здравейте,
Приятели!
Тази година успяхме да си изпълним заканата от 2014 да повторим похода до Рилските езера, тъй като тогава, поради поредица от лоши обстоятелства, стигнахме само до пет от тях. След като стриктно следихме прогнозата за времето, денят, който избрахме за похода, беше набелязан - 23.07.2016. Силно се надявахме този път да няма изненади както с времето, така и с лифта. Запасени с вода, хамбургери и за всеки случай връхни дрехи, потеглихме рано към Рилските езера. До Сапарева баня нямаше нищо ново и непознато по пътя, а от там до Паничище и х. Пионерска, пътят беше изцяло ремонтиран и изкачването до лифта вече се случва далеч по-приятно. Малко след 8 и 30 бяхме на познатия импровизиран паркинг, за който се плаща 5 лв. за целия ден.
Нарамихме раниците и тръгнахме към лифта. За наше щастие лифта работеше. Наредихме се на касата за билети и зачакахме да ни дойде реда, като през това време мафията с джиповете кръжеше наоколо и зарибяваше хората как за по-евтино щели да ги качат до крайната станция. Който е бил преди знае, че джиповете не стигат до крайната станция, а ги спират преди хижа Рилски езера, на около 20-30 минути стръмно изкачване. Който знае - знае, който не знае се прецаква и освен, че дава почти същите пари, замърсява излишно, макар и косвено, природата, а за капак си удължава и времето за преход. Цената на двупосочния билет на човек за лифта е същата като от преди две години - 18 лв.
В 9:45 бяхме на крайната станция, откъдето започна нашия същински преход.
Този път извадихме късмет. Малко след като слязохме от лифта, докато се организираме и тръгнем, видяхме, че лифта спря да се движи, а хората "увиснаха". Явно е традиция лифта да се разваля. Не знам колко време не работи, тъй като ние започнахме да се изкачваме и се отдалечихме, но важното за нас беше, че при слизане лифта вече работеше и нямахме проблеми.
Тръгнахме по познатия маршрут, затова няма да изпадам в подробности, а само ще показвам красотите.
Първата ни по-сериозна почивка беше на Бъбрека.
Когато знаеш какво точно те очаква и си психически подготвен, прехода ти се струва по-лек.
Стигнахме до водопадите, от които се бяхме върнали преди 2 години. От тук започна новата част за нас.
Общо взето, изкачването към Окото и Сълзата е най-неприятната част от целия преход. Доста е стръмно, настилката е от камъни, а пътеките са тесни. Заради всички тези особености, тук струпването на хора е най-голямо, което още повече усложнява обстановката на придвижване. Но езерата и гледките си заслужават...ето го и Окото.
Откриха са гледки, които не бяхме виждали преди.
След още малко изкачване се стига и до последното езеро от 7-те Рилски езера - Сълзата. То се намира на най-високата надморска височина.
Съвсем малко над сълзата има едно хълмче, откъдето се виждат всичките езера, но в различни посоки.
След като видяхме всички езера, аз мога да кажа, че най ми харесва Бъбрека, след това Окото. Направихме си една по-дълга почивка, като изядохме почти всички хамбургери :). Установихме, че сме изгорели на поразия, въпреки че на моменти дори беше хладно, но слънцето си пече през цялото време. Към 14:30 тръгнахме обратно, покрай останалите езера, точно както през 2014 година.
Така с всичките невероятни красоти изминаха два часа и половина, през които направихме финалния преход към лифтената станция. В 17 часа се наредихме на опашката за качване на лифта и зачакахме реда си. Междувременно окончателно приключихме сандвичи. След около 30 минути се качихме на лифта.
Доволни, този път успяхме да покорим успешно и без изненади всичките седем езера. Като се прибрахме сравнявахме снимките и си припомнихме, колко по-различно беше времето първия път. Сега имаме два комплекта подобни снимки - едни в облачно и леко страховито време и едни в слънчево и светло време. За финал мога да кажа, че с удоволствие бихме потретили прехода до Рилските езера някога в бъдещето.
Прилагам линк към трак от прехода: Поход до 7-те Рилски езера
Този път магистралата не свършваше преди Дупница и в суматохата подминах разклона, от който трябваше да се отклоня. В резултат на това напуснахме магистралата от разклона за Дупница и минахме през самия град и затова общия ни пробег се удължи със седем километра: https://goo.gl/maps/mT53qNAp7KJ2
Маршрут: София - х. Пионерска - София
Общо километри: 200 км.
Средна скорост: 67 км/ч.
Край!
Нарамихме раниците и тръгнахме към лифта. За наше щастие лифта работеше. Наредихме се на касата за билети и зачакахме да ни дойде реда, като през това време мафията с джиповете кръжеше наоколо и зарибяваше хората как за по-евтино щели да ги качат до крайната станция. Който е бил преди знае, че джиповете не стигат до крайната станция, а ги спират преди хижа Рилски езера, на около 20-30 минути стръмно изкачване. Който знае - знае, който не знае се прецаква и освен, че дава почти същите пари, замърсява излишно, макар и косвено, природата, а за капак си удължава и времето за преход. Цената на двупосочния билет на човек за лифта е същата като от преди две години - 18 лв.
В 9:45 бяхме на крайната станция, откъдето започна нашия същински преход.
Този път извадихме късмет. Малко след като слязохме от лифта, докато се организираме и тръгнем, видяхме, че лифта спря да се движи, а хората "увиснаха". Явно е традиция лифта да се разваля. Не знам колко време не работи, тъй като ние започнахме да се изкачваме и се отдалечихме, но важното за нас беше, че при слизане лифта вече работеше и нямахме проблеми.
Тръгнахме по познатия маршрут, затова няма да изпадам в подробности, а само ще показвам красотите.
Първата ни по-сериозна почивка беше на Бъбрека.
Когато знаеш какво точно те очаква и си психически подготвен, прехода ти се струва по-лек.
Стигнахме до водопадите, от които се бяхме върнали преди 2 години. От тук започна новата част за нас.
Общо взето, изкачването към Окото и Сълзата е най-неприятната част от целия преход. Доста е стръмно, настилката е от камъни, а пътеките са тесни. Заради всички тези особености, тук струпването на хора е най-голямо, което още повече усложнява обстановката на придвижване. Но езерата и гледките си заслужават...ето го и Окото.
Откриха са гледки, които не бяхме виждали преди.
След още малко изкачване се стига и до последното езеро от 7-те Рилски езера - Сълзата. То се намира на най-високата надморска височина.
Съвсем малко над сълзата има едно хълмче, откъдето се виждат всичките езера, но в различни посоки.
След като видяхме всички езера, аз мога да кажа, че най ми харесва Бъбрека, след това Окото. Направихме си една по-дълга почивка, като изядохме почти всички хамбургери :). Установихме, че сме изгорели на поразия, въпреки че на моменти дори беше хладно, но слънцето си пече през цялото време. Към 14:30 тръгнахме обратно, покрай останалите езера, точно както през 2014 година.
Така с всичките невероятни красоти изминаха два часа и половина, през които направихме финалния преход към лифтената станция. В 17 часа се наредихме на опашката за качване на лифта и зачакахме реда си. Междувременно окончателно приключихме сандвичи. След около 30 минути се качихме на лифта.
Доволни, този път успяхме да покорим успешно и без изненади всичките седем езера. Като се прибрахме сравнявахме снимките и си припомнихме, колко по-различно беше времето първия път. Сега имаме два комплекта подобни снимки - едни в облачно и леко страховито време и едни в слънчево и светло време. За финал мога да кажа, че с удоволствие бихме потретили прехода до Рилските езера някога в бъдещето.
Прилагам линк към трак от прехода: Поход до 7-те Рилски езера
Този път магистралата не свършваше преди Дупница и в суматохата подминах разклона, от който трябваше да се отклоня. В резултат на това напуснахме магистралата от разклона за Дупница и минахме през самия град и затова общия ни пробег се удължи със седем километра: https://goo.gl/maps/mT53qNAp7KJ2
Маршрут: София - х. Пионерска - София
Общо километри: 200 км.
Среден разход: 6 л/100 км.
Общо литри бензин: 12 л.Средна скорост: 67 км/ч.
Край!
Това не са пътеписи, това са някакви изречения, пълни с тафтология.
ОтговорИзтриванеБлагодаря за коментара! Ще имам предвид забележката в бъдеще, въпреки че не мисля, че всички изречения са пълни с тавтология. Все пак, текстовете са писани на части и са сглобявани без редакторска намеса.
Изтриване