Европейска Турция - Текирдаа

Здравейте, Приятели!

През месец Май, в периода 16-23, бяхме една седмица на гости в най-големия град в европейската част на Турция - град Чорлу. Той се намира в една от трите области, разположени в европейската част на Турция - Tekirdağ (Текирдаа). Въпреки, че Чорлу не е областен град, той е най-големия и най-гъсто населения град, тъй като в неговите околности са разположени значителен брой производствени фабрики, което го превръща във важен индустриален център. Освен това, градът е известен и с големия си брой български турци, които са били изселени от България в края на 80-те години.

Сам по себе си градът не е кой знае какво - типичен работнически турски град, който се развива със скоростта на светлината. Тук живота кипи на пълна пара и всичко е толкова оживено и динамично, че само да седиш на някоя пейка и да гледаш, се изморяваш. За сметка на това, областния град Текирдаа, който се намира само на 30 километра от Чорлу, на брега на Мраморно море, изглежда доста по-интересен град. Разбира се, винаги, когато морето е наоколо, обстановката е по-впечатляваща. В Текирдаа съм ходил няколко пъти, като всеки път града е претърпял някакви промени. Например, крайбрежната алея претърпяваше поредната си реконструкция и обновяване, пътят между Чорлу и Текирдаа вече е станал еднопосочен, от онзи тип турски пътища, които приличат на нашите магистрали, но всъщност не са. Така, всичко започна на 16.05 в дъждовен за София ден.

Още с напускането на София дъжда спря, но все още небето беше заплашително тъмно.

От София до Капитан Андреево ни предстояха около 290 км. изцяло магистрален път. Предстоеше ми за първи път да шофирам по новата отсечка на автомагистрала "Марица".

С изминаване на километрите времето все повече се подобряваше, а по време на почивките не пропускахме да отбележим всеки детайл.

След около 180 км. напуснахме магистрала "Тракия, и поехме по новата "Марица".

Отклонението става лесно и въпреки, че имаше някакво ограничение (май беше 100 км/ч), спокойно може да се отклониш без да си нарушаваш ритъма на шофиране. Както се казва - новото си е ново.

Е, това не пречеше в даден участък да се извършваха довършителни или гаранционни ремонти, което е нормално в днешно време. Отсечката е около 100 км. и към датата на пътуване, след отклонението от Тракия, първата бензиностанция е чак край Любимец. Като цяло магистралата е скучна - сравнително права и равна. Рядко се намираше нещо, с което да се разнообразим.

С наближаване на границата ситуацията стана такава:

После така:

Общо взето мисля, че засякох някъде към 10 км. колона от ТИР-ове. Наистина вече от София до Капитан Андреево се стига значително по-бързо. Разстоянието от 290 км. взехме за 2 часа и 50 минути с постоянна скорост от 120 км/ч, като си направихме една почивка и едно спиране за зареждане на бензин. За сравнение, преди пътя отнемаше около 4 часа. Границата минахме бързо и безпрепятствено. Реших да не караме по магистралата в Турция и да минем по т.нар "стар път". А навигацията ми, подобно като в Хърватия, започна да показва функции, които не се наблюдават в България.

А както вече многократно съм показвал, ето така изглеждат главните пътища, които не са магистрали.

От границата до Чорлу са около 150 км., които се взимат за около 2 часа. Така за 5 часа и малко стигнахме в Чорлу. Преди това разстояние ни отнемаше към 7 часа. Разходката из Текирдаа си направихме на 19.05. Разстоянието от 30 км. между Чорлу и Текирдаа вече се взима неусетно. Общо взето докато се засиля и не разбрах как стигнахме до разклона на пътя Истанбул-Текирдаа. При последното ми ходене пътя там все още беше двупосочен и тесен, и придвижването ставаше бавно и напрегнато, тъй като трафика е натоварен, имаше завои и изпреварванията на претоварените камиони клонеше към нула. Но, както казах, сега е друга бира.

Докато бяхме в Турция, разбрахме, че на 19-ти май се чества празника на Ататюрк, младежта и спорта. Затова целия град беше окичен с турския байрак и снимка на Ататюрк.

Паркирането на крайбрежната улица е безплатно.

От тук започна разходката ни в Текирдаа и по-специално по крайбрежната алея.

Крайбрежната алея претърпяваше поредната си реконструкция, като готовата част имаше доста съвременен вид.

Налице е пешеходна зона, успоредно на нея има велоалея и отделно място за тичане с мека повърхност, като тази на детските площадки.

Лошо впечатление прави мръсотията. Не е като да няма кошчета, но навсякъде хвърчат най-различни боклуци. Обичайната картинка е красива детска площадка, а на земята огромно количество слънчогледови люспи от онези големите. Децата си играят и се търкалят, а в същото време родителите, давайки непрекъснато наставления, чоплят семки на поразия и хвърлят на земята, където си играят децата им.

Текирдаа е град с история, който съществува още от преди Византийската епоха. По нейно време градът се е казвал Родосто.

Още по времето на хан Крум, градът е бил достигнат от българите и няколко пъти разграбван, а по време на Балканската война през 1912 година, българската армия е превзела града. Една година по-късно Родосто е бил повторно завладян от турците, а през 1919 година е попаднал, заедно с Източна Тракия, на гръцка територия.

В крайна сметка, по време на неуспешната за Гърция Гръцко-турска война, градът е върнат на Турция и така до ден днешен. В парка има паметник на известия турски поет и писател Намък Кемал.

След като се разходихме край морето, се отправихме към вътрешната част на града.

Текирдаа е сравнително хълмист град, затова и пътят от брега към вътрешността на града е стръмен.

В централната си част, градът е типично оживен и забързан.

Когато се отделиш от главните улици и обстановката рязко се променя. Хората са значително по-малко, трафика оредява и става по-тихо. В Текирдаа новите бетонни сгради се преплитат с доста стари постройки, може би от края на XIX век и началото на XX век.

След като се разходихме седнахме в един ресторант да пробваме местните кюфтета, които са известни като Tekirdağ köftesi, които забравих да снимам. Нищо кой знае какво - малки кюфтенца, само че под формата на кебапчета. Общо взето като сръбските чевапчици. Така приключи разходката ни в Текирдаа, а ние се отправихме отново към крайбрежната улица, където бяхме паркирали колата.

Маршрутът от София до Текирдаа, като се мине през Чорлу, е нещо подобно:

Маршрут: София - Чорлу - Текирдаа
Общо километри:  478 км.

Край!