Здравейте, Приятели!
Тази година ми се стори, че през месец Юли валя повече от нормалното, но въпреки това успяхме да уцелим един уикенд без съществени превалявания, през който да си организираме една екскурзия. Късметлийският уикенд беше в периода 20-22.07. На прицел се озоваха Родопите и по-точно село Фотиново, което е отправна точка за Фотинските водопади, които се намират край селото. Понеже рядко минаваме само с едно място за посещение, особено когато на разположение имаме повече от един ден, затова в програмата зае място още едно родопско село в тази част на Родопи планина. Потеглихме в петък около обяд по магистрала "Тракия". До с. Фотиново, където щяхме да нощуваме следващите две вечери, ни предстояха около 180 км. Също така, да отбележа, защото има две села с име Фотиново в Родопите, става въпрос за селото, което се намира в община Батак. От Пазарджик се отклонихме в посока Пещера и Батак.
По пътя до Пещера и по-точно до пещера Снежанка сме минавали и друг път, но по-натам по този път не се бяхме движили преди. Пътя се води второкласен и има номерация 37. Не е от най-хубавите, да не кажа че клони към лош.
По принцип завоите не ни плашат изобщо, даже напротив, но в комбинация с остарелия асфалт и лошо поддържаните банкети, не са особено приятни. Отделно, не бих казал, че точно тази отсечка между Пещера и Батак е кой знае колко живописна. На около 2 км. преди Батак, се отклонихме наляво по третокласния път 377 в посока Фотиново. От разклона до селото са около 17 км. Минава се през с. Нова махала, откъдето остават 12 км. до Фотиново.
След още 5 км. следва последната отбивка за Фотиново. Участъкът от третокласния път не се различава кой знае колко с този от пътя Пещера-Батак. Разликата е, че е малко по-тесен и кажи-речи без движение. На отбивката се завива надясно за Фотиново. Последните 7 км. до селото са по общински път, но за сметка на това той е нов и идеален. Тесен е, но две коли се разминават спокойно.
Село Фотиново е крайно село, разбирай, пътя след селото свършва и по-натам няма друго населено място. Във Фотиново пристигнахме малко след 16:00 часа.
Бяхме си резервирали от booking.com две нощувки във Вълчановата Къща. Цената на нощувка е 60 лв. с включена закуска. Не съм на 100% сигурен, но мисля че във Фотиново няма друго място от подобен тип, което да предлага настаняване.
Като цяло, къщата за гости е добро място за отсядане и съответства на цената си. Стаята, в която ни бяха настанили беше доста просторна и с балкон. Е, специално тази стая имаше изглед към площада на селото и към входа на дискотеката в отсрещната сграда, но пък на село като излезеш на балкона какво друго да правиш, освен да клюкариш кой минава и заминава.
Към Вълчановата къща има механа, където се хранихме по време на целия престой. Оценката ни за механата, както и за закуската е средна работа. Някои неща ставаха, други не чак толкова. Цените ни се сториха леко "напрегнати", но нищо фрапиращо. Понеже къщата се намира точно на площада на селото, основният й недостатък беше, че наоколо е шумно. Преди всичко шума идва от разните МПС-та, които минават по пътя отпред. От дискотеката също се чуваше думба-лумба и малко от механата. Въобще, Фотиново се оказа доста оживено село, не само от туристите, но си имаше доста местни хора - възрастни, млади и деца.
След като се настанихме в стаята, веднага се инсталирахме в механата и направихме нещо между обяд и вечеря. Веднага след това подкарахме количката по стръмните улички на Фотиново. Записът от разходката из селото е следния: Фотиново.
В днешно време селото не може да се похвали със забележителна архитектура, като например Лещен и Ковачевица, където сме били. За сметка на това, жителите са му изобретателни в начина на декориране на къщите си от най-различни неща.
Всъщност, докато се разхождаме ни направи впечатление, че като че ли къщите в селото са преминали през няколко етапа на живота си. Това което се вижда и на снимките е, че може би преди 30-40 или повече години, къщите са били едноетажни и зидани от камъни, докато в днешно време ясно си личи как е направен втория етаж.
Освен това, някои видимо изоставени къщи, макар и рушащи се, все още имат вида на къщите в Ковачевица.
Разбира се, това са си моите разсъждения на фона на това, което видяхме и изобщо без да съм запознат със строителство и архитектура, камо ли в детайли. Докато се разхождаме из такива селца, независимо дали са в България или в чужбина, като че ли се заформи една традиция при нас - винаги да запръска дъжд, че понякога и да си завали. Разбира се, това се случи и във Фотиново. Заваля си един летен дъжд, от който се скрихме под едно дърво и изчакахме 10-тина минути докато премине.
Ние обаче ставаме все по-силни и вече подобни дъждове изобщо не могат да ни уплашат. Обикновено сме заредени и с чадър, но незнайно защо този път премятах чадър от едната седалка на колата на друга, докато подготвяме количката и накрая чадъра остана в колата.
По официални данни постоянните жители на селото са около 900 души, което на фона на ситуацията със селата у нас си е впечатляващо. Населението е смесено като малко повече от половината е от турци (не помаци), а останалата част от българи. Това обяснява и наличието на джамия в селото.
Ще си призная, че за мен една от най-впечатляващите забележителности на селото е наличието на дискотека и начина, по който се събираха младежите като започна да се смрачава. Върнах се 15-20 години назад, когато и в моето село имаше дискотека и изглеждаше подобно, с разликата, че стълбите не бяха нагоре, а надолу. Добре дошли в дискотека "При Орхи"!
Както споменах по-нагоре, работа е сериозна и дискотеката работи на пълна пара. Докато "киризя" какво става (от балкона, разбира се), даже се разрових и видях, че дискотеката си има активна страница във Фейсбук. Като всяко такова място и тук през деня е мъртвило отпред.
Така приключи петъчният ден и разходката из Фотиново. За съботата беше отредено посещението на Фотинските водопади, които всъщност бяха основната ни цел при това пътуване. Отправната точка на пътя към водопадите е центъра на селото. Според табелата, която седи на един стълб, разстоянието до тях е 3 км. Не знам как се получиха нещата, но нашия трак до водопадите и обратно излезе двойно, т.е вместо 6 км. в двете посоки, се получиха общо около 12 км - Фотински водопади. Може би сме се повъртели повечко на едно място, но все пак моята лична преценка е, че разстоянието е повече от 3 км. в посока, може би някъде около 5 км. Маршрута към водопадите започва по едни стълби непосредствено до кметството.
След това, на няколко къщи и стълбове по маршрута, има закачени указателни табели, докато не свърши селото и не започне същинската пътека.
Пътеката е лесна за вървене. Широка е колкото за една кола, даже се личи, че по нея минават МПС-та. По-голямата част е на открито и слънцето напича. Почти през цялото време покрай пътеката тече Фотинската рекичка. Пътеката е скучна за вървене, тъй като няма абсолютно никакви гледки, които да хващат окото. На нас най-интересно по пътя ни беше да гледаме и да снимаме пеперудите и цветята.
Към края пътеката навлиза в гориста местност и вече сянката от дърветата е постоянен факт.
След около час и половина с няколко кратки почивки достигнахме една беседка, откъдето започва трудната част на пътеката към водопадите. Според мен, някъде до тук са 3 км., а после по завъртулките надолу към самите водопади си е съвсем "друга бира".
Хубавият и широк път продължава по маршрута към язовир Въча. За Фотинските водопади, обаче, следва спускане по стръмна и тясна пътека. Още в самото начало тя се разклонява на две, като единия ръкав води към т.нар. първи водопад, а другия ръкав - към втори и трети водопад.
До първият водопад направихме опит да стигнем, но пътеката е доста трудна и се отказахме. За решението ни допринесоха и хората, които вече бяха направили (не)успешни опити, като ни казаха, че надолу става кално и хлъзгаво, а за капак почти нищо не се вижда от водопада и не си струва усилието. Затова се върнахме и тръгнахме по другата пътечка за другите два водопада.
Тази пътека е малко по-приятна за ходене, въпреки че на няколко места и тя си имаше своите критични точки. Успяхме да стигнем до подножието на втория и третия водопад, макар и да не се виждат изцяло.
Всъщност, Фотинските водопади са един водопад, състоящ се от 3 отделни пада. Най-големият пад е с височина 16 метра и се явява втори. Малко по-назад по пътеката за втория и третия водопад има още едно разклонение. Това разклонение се изкачва отново нагоре и се стига до едно място, от което има панорамна гледка към трите пада.
Водопадите остават малко отдалечено, а дърветата и храстите пречат, за да се получи хубава снимка. Затова на снимките не се виждат особено ясно трите пада. Въпреки по-ограничената видимост и отдалечеността на водопадите, според мен това е най-добрата позиция, от която може да се "усети" цялата каскада от падове. Скоро закрачихме отново по пътеката, но този път обратно и нагоре.
Колкото лежерна да ни се стори разходката по широката пътека, тази последната част до самите водопади си е трудна и като цяло може да определим, че Фотинските водопади са малко по-трудно достъпни. Или поне от това, което си представяхме първоначално. По пътеката на обратно, колкото и да се опитвахме да се забавляваме, отново умряхме от скука и общо взето нямахме търпение да се приберем във Вълчановата къща.
За да отидем и да се върнем до водопадите ни бяха необходими някъде около 5 часа с всички спирки за кратки почивки, снимане и ядене. Общото ни впечатление от разходката до Фотинските водопади е леко смесено. Мисля че сме ходили до достатъчно водопади и като че ли тези водопади не можеха да ни грабнат с нищо - нито самите те, нито пък прехода до тях ни предложи някакви забележителни гледки.
След такава разходка огладняхме достатъчно и затова след като се прибрахме в къщата, веднага нападнахме кюфтетата в механата и по този начин положихме края на този ден.
По пътя до Пещера и по-точно до пещера Снежанка сме минавали и друг път, но по-натам по този път не се бяхме движили преди. Пътя се води второкласен и има номерация 37. Не е от най-хубавите, да не кажа че клони към лош.
По принцип завоите не ни плашат изобщо, даже напротив, но в комбинация с остарелия асфалт и лошо поддържаните банкети, не са особено приятни. Отделно, не бих казал, че точно тази отсечка между Пещера и Батак е кой знае колко живописна. На около 2 км. преди Батак, се отклонихме наляво по третокласния път 377 в посока Фотиново. От разклона до селото са около 17 км. Минава се през с. Нова махала, откъдето остават 12 км. до Фотиново.
След още 5 км. следва последната отбивка за Фотиново. Участъкът от третокласния път не се различава кой знае колко с този от пътя Пещера-Батак. Разликата е, че е малко по-тесен и кажи-речи без движение. На отбивката се завива надясно за Фотиново. Последните 7 км. до селото са по общински път, но за сметка на това той е нов и идеален. Тесен е, но две коли се разминават спокойно.
Село Фотиново е крайно село, разбирай, пътя след селото свършва и по-натам няма друго населено място. Във Фотиново пристигнахме малко след 16:00 часа.
Бяхме си резервирали от booking.com две нощувки във Вълчановата Къща. Цената на нощувка е 60 лв. с включена закуска. Не съм на 100% сигурен, но мисля че във Фотиново няма друго място от подобен тип, което да предлага настаняване.
Като цяло, къщата за гости е добро място за отсядане и съответства на цената си. Стаята, в която ни бяха настанили беше доста просторна и с балкон. Е, специално тази стая имаше изглед към площада на селото и към входа на дискотеката в отсрещната сграда, но пък на село като излезеш на балкона какво друго да правиш, освен да клюкариш кой минава и заминава.
Към Вълчановата къща има механа, където се хранихме по време на целия престой. Оценката ни за механата, както и за закуската е средна работа. Някои неща ставаха, други не чак толкова. Цените ни се сториха леко "напрегнати", но нищо фрапиращо. Понеже къщата се намира точно на площада на селото, основният й недостатък беше, че наоколо е шумно. Преди всичко шума идва от разните МПС-та, които минават по пътя отпред. От дискотеката също се чуваше думба-лумба и малко от механата. Въобще, Фотиново се оказа доста оживено село, не само от туристите, но си имаше доста местни хора - възрастни, млади и деца.
След като се настанихме в стаята, веднага се инсталирахме в механата и направихме нещо между обяд и вечеря. Веднага след това подкарахме количката по стръмните улички на Фотиново. Записът от разходката из селото е следния: Фотиново.
В днешно време селото не може да се похвали със забележителна архитектура, като например Лещен и Ковачевица, където сме били. За сметка на това, жителите са му изобретателни в начина на декориране на къщите си от най-различни неща.
Всъщност, докато се разхождаме ни направи впечатление, че като че ли къщите в селото са преминали през няколко етапа на живота си. Това което се вижда и на снимките е, че може би преди 30-40 или повече години, къщите са били едноетажни и зидани от камъни, докато в днешно време ясно си личи как е направен втория етаж.
Освен това, някои видимо изоставени къщи, макар и рушащи се, все още имат вида на къщите в Ковачевица.
Разбира се, това са си моите разсъждения на фона на това, което видяхме и изобщо без да съм запознат със строителство и архитектура, камо ли в детайли. Докато се разхождаме из такива селца, независимо дали са в България или в чужбина, като че ли се заформи една традиция при нас - винаги да запръска дъжд, че понякога и да си завали. Разбира се, това се случи и във Фотиново. Заваля си един летен дъжд, от който се скрихме под едно дърво и изчакахме 10-тина минути докато премине.
Ние обаче ставаме все по-силни и вече подобни дъждове изобщо не могат да ни уплашат. Обикновено сме заредени и с чадър, но незнайно защо този път премятах чадър от едната седалка на колата на друга, докато подготвяме количката и накрая чадъра остана в колата.
По официални данни постоянните жители на селото са около 900 души, което на фона на ситуацията със селата у нас си е впечатляващо. Населението е смесено като малко повече от половината е от турци (не помаци), а останалата част от българи. Това обяснява и наличието на джамия в селото.
Ще си призная, че за мен една от най-впечатляващите забележителности на селото е наличието на дискотека и начина, по който се събираха младежите като започна да се смрачава. Върнах се 15-20 години назад, когато и в моето село имаше дискотека и изглеждаше подобно, с разликата, че стълбите не бяха нагоре, а надолу. Добре дошли в дискотека "При Орхи"!
Както споменах по-нагоре, работа е сериозна и дискотеката работи на пълна пара. Докато "киризя" какво става (от балкона, разбира се), даже се разрових и видях, че дискотеката си има активна страница във Фейсбук. Като всяко такова място и тук през деня е мъртвило отпред.
Така приключи петъчният ден и разходката из Фотиново. За съботата беше отредено посещението на Фотинските водопади, които всъщност бяха основната ни цел при това пътуване. Отправната точка на пътя към водопадите е центъра на селото. Според табелата, която седи на един стълб, разстоянието до тях е 3 км. Не знам как се получиха нещата, но нашия трак до водопадите и обратно излезе двойно, т.е вместо 6 км. в двете посоки, се получиха общо около 12 км - Фотински водопади. Може би сме се повъртели повечко на едно място, но все пак моята лична преценка е, че разстоянието е повече от 3 км. в посока, може би някъде около 5 км. Маршрута към водопадите започва по едни стълби непосредствено до кметството.
След това, на няколко къщи и стълбове по маршрута, има закачени указателни табели, докато не свърши селото и не започне същинската пътека.
Пътеката е лесна за вървене. Широка е колкото за една кола, даже се личи, че по нея минават МПС-та. По-голямата част е на открито и слънцето напича. Почти през цялото време покрай пътеката тече Фотинската рекичка. Пътеката е скучна за вървене, тъй като няма абсолютно никакви гледки, които да хващат окото. На нас най-интересно по пътя ни беше да гледаме и да снимаме пеперудите и цветята.
Към края пътеката навлиза в гориста местност и вече сянката от дърветата е постоянен факт.
След около час и половина с няколко кратки почивки достигнахме една беседка, откъдето започва трудната част на пътеката към водопадите. Според мен, някъде до тук са 3 км., а после по завъртулките надолу към самите водопади си е съвсем "друга бира".
Хубавият и широк път продължава по маршрута към язовир Въча. За Фотинските водопади, обаче, следва спускане по стръмна и тясна пътека. Още в самото начало тя се разклонява на две, като единия ръкав води към т.нар. първи водопад, а другия ръкав - към втори и трети водопад.
До първият водопад направихме опит да стигнем, но пътеката е доста трудна и се отказахме. За решението ни допринесоха и хората, които вече бяха направили (не)успешни опити, като ни казаха, че надолу става кално и хлъзгаво, а за капак почти нищо не се вижда от водопада и не си струва усилието. Затова се върнахме и тръгнахме по другата пътечка за другите два водопада.
Тази пътека е малко по-приятна за ходене, въпреки че на няколко места и тя си имаше своите критични точки. Успяхме да стигнем до подножието на втория и третия водопад, макар и да не се виждат изцяло.
Всъщност, Фотинските водопади са един водопад, състоящ се от 3 отделни пада. Най-големият пад е с височина 16 метра и се явява втори. Малко по-назад по пътеката за втория и третия водопад има още едно разклонение. Това разклонение се изкачва отново нагоре и се стига до едно място, от което има панорамна гледка към трите пада.
Водопадите остават малко отдалечено, а дърветата и храстите пречат, за да се получи хубава снимка. Затова на снимките не се виждат особено ясно трите пада. Въпреки по-ограничената видимост и отдалечеността на водопадите, според мен това е най-добрата позиция, от която може да се "усети" цялата каскада от падове. Скоро закрачихме отново по пътеката, но този път обратно и нагоре.
Колкото лежерна да ни се стори разходката по широката пътека, тази последната част до самите водопади си е трудна и като цяло може да определим, че Фотинските водопади са малко по-трудно достъпни. Или поне от това, което си представяхме първоначално. По пътеката на обратно, колкото и да се опитвахме да се забавляваме, отново умряхме от скука и общо взето нямахме търпение да се приберем във Вълчановата къща.
За да отидем и да се върнем до водопадите ни бяха необходими някъде около 5 часа с всички спирки за кратки почивки, снимане и ядене. Общото ни впечатление от разходката до Фотинските водопади е леко смесено. Мисля че сме ходили до достатъчно водопади и като че ли тези водопади не можеха да ни грабнат с нищо - нито самите те, нито пък прехода до тях ни предложи някакви забележителни гледки.
След такава разходка огладняхме достатъчно и затова след като се прибрахме в къщата, веднага нападнахме кюфтетата в механата и по този начин положихме края на този ден.
Искам да направя малко уточнение, относно разсъждението Ви за къщите във Фотиново.
ОтговорИзтриванеНикога не е имало едноетажни къщи!
Всички къщи са строени с камък първи етаж и тухли втори етаж.
Имате снимки на няколкото останали столетни домове. И те са на два етажа!
На повечето къщи северната стена е от камък. Около 70 см дебелина е зида.