Фотински водопади, с. Фотиново и Бекови скали край с. Равногор (Част 2)

Здравейте, Приятели!

В неделя сутринта на 22.07 станахме и повторихме процедурата по закуска от предишната сутрин. В дневния план, освен прибирането към София, влизаше и посещение на местност Бекови скали край село Равногор и по-точно една наблюдателна площадка. От нея има гледка към язовир Въча. Трябваше да се повъртим още малко из района, докато стигнем целта. Село Равногор не е на особено голямо разстояние от Фотиново, но прекият път, който свързва селата е черен и въобще не съм сигурен колко е проходим за лек автомобил. Затова трябваше да се върнем до Пещера и от там да се отклоним към гр. Брацигово. След това да се изкачим до Равногор, навлизайки отново в Родопите. Малко преди 12 часа успяхме да се изнесем от Вълчановата къща.

Разстоянието по обиколния път от Фотиново до Равногор е около 50 км. За сравнение, по черният път е под 20 км. След около 45 минути и 36 км. стигнахме в Брацигово.

Отново се движехме по третокласния път 377. В Брацигово установихме, че има няколко забележителности. Отделно града има стара част с по-особена архитектура. Не бяхме подготвени, а и не разполагахме с повече време, за да се разходим из Брацигово, затова минахме транзитно и продължихме по пътя си към село Равногор.

Последваха около 16 км. до селото по стръмно изкачване със завои и лош асфалт.

След около 25 минути се озовахме в село Равногор.

Така, значи за село Равногор циркулират едни легенди в Интернет, че през далечната 1993(1994) година от NASA били направили някакво измерване, с което се установило, че землището на Равногор и периметъра около него разполагат с най-чистият въздух на Балканския полуостров. Вероятно за 25 години нещата са се променили в някаква посока и понеже ми стана интересно се поразрових и честно не можах да намеря никаква официална информация на уебсайта на NASA кога точно е направено това замерване.

Такава информация има разпространена по различни сайтове от типа "опознай България" или в някой блог за пътеписи. В крайна сметка нищо официално, което да е останало от тогава, та рекламата на селото лежи на стара слава, която днес е малко съмнителна. Но, в Равногор отидохме не заради евентуално най-чистият въздух на Балканите, а заради местността Бекови скали и панорамната наблюдателна площадка. Пътят за местността полага началото си по черен път, който започва от единия край на селото. До там има поставени няколко табели из селото, за които трябва да се внимава. С колата се движихме по черния път около 1 км., след което спряхме пред един параклис, където имаше спрени и други коли.

От там продължихме пеша, като изобщо не бяхме сигурни дали ще може да бутаме количката до площадката. Питахме едни хора и ни казаха, че пътя до площадката почти целия е така както го виждаме, което беше добре.

Единствено накрая имало едни 5 метра, които са по тясна пътечка, която извежда на площадката и там няма как да минем с количка, което пак беше добре. Докато нагласим всички такъми, дойдоха още едни хора, които пък ни казаха, че било далече и няма да може да стигнем с количката. И сега? Решихме да пробваме, пък докъдето стигнем и после кръгом.

В действителност пътя не беше никак лош и бутането беше далеч по-приятно от бутането на количка по раздрънкан софийски тротоар с паркирани автомобили. Неприятното беше, че по пътя няма грам сянка, но за наш късмет почти през цялото време се появяваше някой облак, който да ни пази от слънцето.

За приятната атмосфера допринасяха гледките наоколо. По тези ширини се отглеждат картофи и почти навсякъде покрай пътя имаше ниви с посеви на картофи. На 2-3 места пътят се разклонява и има указателни табели.

По черният път се разминахме с няколко леки автомобила, но аз не бих рискувал да мина по пътя с колата, тъй като имаше няколко критични места, а пък и последния участък, по който минахме според мен не може да се вземе с кола, но може и да има друг път.

Именно този последен участък беше най-тежкият и малко се поозорих, докато избутам количката по баира, по който за капак имаше и едри камъни. Все пак си зависи и от количката, може би с някои количка, ще е доста трудно да не кажа невъзможно да се стигне до площадката, но ние нашата я избирахме специално да е с големи помпащи се гуми и с меко окачване на всички колела.

След около 2 км. и 40 минути бутане стигнахме до мястото където оставихме количката. Всъщност тясната пътека няма и 5 метра. Гледката заради, която дойдохме тук е следната:

Снимките далеч не могат да пресъздадат усещането за това място, но според мен пътя до наблюдателната площадка определено си струва. На скалите са монтирани няколко пейки и предпазна ограда, а над тях има построена беседка. От Бековите скали има изглед към язовир Въча, панорамния път покрай язовира, който е част от път 866 Кримич - Девин и село Осиково в далечината. След като се налюбувахме на гледката и се снимахме, забутахме количката обратно към колата.

Разходката от черквата до Бекови скали запечатахме в следния трак - Бекови скали. Забравих да изгася Endomondo-то след като се качихме в колата и се сетих да го спра някъде по пътя след Равногор. Между черквата и селото, по черния път, има чешма, на която спряхме да си измием обувките, защото бяха прашасали.

Изглед от чешмата към село Равногор, което се намира на 1 320 метра надморска височина.

До Брацигово се движихме по същия път.

Там завихме по една табела за Пазарджик. Такава посока даваше и навигацията. По този начин не минахме през Пещера, а се движихме по някакъв третокласен или четвъртокласен път, който на картата е горе-долу успореден на главния път.

Този път минава през едно село с име Капитан Димитриево и непосредствено преди Пазарджик се обединява с главния път 37 Пазарджик - Пещера. Самият път не е по-лош от другия. След Пазарджик продължихме по стария път за София, за да избегнем натоварената магистрала.

Оказа се, че старият път е блокиран в отсечката Ихтиман - Вакарел поради ремонт, което наложи качването ни на магистралата веднага след Ихтиман. Като цяло отсечката от стария път, по която се движихме е неподдържана и в доста лошо състояние.

След като се качихме на магистралата продължихме по нея до София и така се прибрахме успешно у дома.

В заключение, мнението ми е, че Фотинските водопади не са особено впечатляващи. Прехода до тях също не се характеризира с нещо особено, а последния етап е дори неприятен и труден за ограничената видимост към водопадите. Село Фотиново също не може да впечатли толкова колкото Лещен и Ковачевица например, но все пак е приятно място за релаксация в красивата планина. Бековите скали и гледката от там си заслужават. Единствено трябва да се вземе под внимание, че в горещите летни дни пешеходния преход от село Равногор до тях може да се окаже неприятен и дори опасен, поради липсата на грам сянка по почти равния и лесен път.

Целият маршрут, който изминахме през уикенда е следния - https://goo.gl/maps/7RtUv11nhh32

Маршрут: София - Фотиново - Равногор - София.

Общо километри: 401 км.
Среден разход:  6,7 л/100 км.
Средна скорост: 54,8 км/ч.
Общо литри бензин:  26,9 л.

<<< Фотински водопади, с. Фотиново и Бекови скали край с. Равногор (Част 1)

Край!