Здравейте, Приятели!
Приключенията ни през 2018 година започват малко късничко, но за това си имаше уважителни причини. Скромната ни групичка претърпя трансформация, като се увеличи с нов мини член, а пък Dacia-та заменихме с нов автомобил. Така вече сме трима и отново ще се возим в Renault Megane, с което се сдобихме малко изненадващо и непланирано. Преди Нова година отидохме до шоурума да купим нови чистачки за Dacia-та и без да искаме се завъртяхме около новото Renault Megane IV Sedan и освен с чистачки, от там излязохме и с примамлива оферта за ново Рено с обратно изкупуване на Dacia-та. Понеже си харесвахме Dacia-та, а дори още нямаше 3 години, почти категорично бяхме отхвърлили офертата, докато от новогодишната питка моят късмет не излезе "Нов автомобил". Решихме, че ни е писано и така се пуснахме по пързалката. От 02.05 наш помощник в пътешествията се очертава да бъде Renault Megane IV Sedan 1.2 TCe EDC7 Intense, на чиято задна седалка ще се вози нашият мъник. С всички тези новости покрай нас, за първа дестинация също избрахме нещо ново. В мерника ни се озова язовир Батак и по-точно ваканционно селище Цигов чарк. Като за първи път с малкия член на екипажа, решихме да се задоволим (по-скоро да не рискуваме) само с една нощувка, която осъществихме в периода 02-03.06. Потеглянето ни от София протече драматично. Оказа се, че малко преди да потеглим в района между Нови хан и Вакарел по автомагистрала „Тракия“ се е обърнала цистерна и пътят е блокиран. За това бяхме предупредени от наши приятели, които щяха да бъдат с нас на Цигов чарк, но те бяха потеглили по-рано и бяха попаднали в капана. Затова излязохме от София по необичаен начин - през Елин Пелин, Нови хан, по стария път към Вакарел и от там се включихме на магистралата, прескачайки тапата.
Бяхме тръгнали час и половина след нашите приятели и когато ние бяхме на разклона за Велинград, те тепърва се включваха на магистралата от Нови хан.
За щастие нататък по пътя към Велинград нямаше изненади. Преди Велинград се отклонихме в ляво по третокласния път 376 и към 14:30 пристигнахме успешно в Цигов чарк, където ни чакаше прекрасна гледка.
Нощувката си бяхме запазили във вила Santa Maria посредством booking.com. Настанихме се в апартамент с изглед към язовира на цена от 106 лв. със закуска за двамата (за малкия е безплатно). Бих казал, че направихме страхотно попадение с тази вила.
Отдавна не бяхме оставали толкова удовлетворени от нощувка на територията на България и единственото, за което може да съжаляваме е, че бяхме само за една вечер. Вилата няма абсолютно никакви забележки. Всичко в апартамента беше перфектно и чисто, гледката от терасата към язовира също е перфектна, паркинг, персонал и т.н... без забележки. Вилата има ресторант, където се хранихме и общо взето не ядохме нищо лошо. Менюто е семпло, но добре подбрано и на нас ястията ни допаднаха. Ако мога да обобщя, вилата наистина ни хареса страшно много и я препоръчваме. С удоволствие ще се върнем пак за по-дълго, може би още тази година. А ето го и Реното, което оставихме да си почива с гледка към язовира.
През това време ние се разходихме покрай язовир Батак.
Язовир Батак е шестият по големина язовир на територията на България с площ от 22 кв. км. и с обем 309 милиона кубични метра.
Цигов чарк от своя страна е ваканционен курорт, намиращ се в югозападната част на язовира. По брега на язовир Батак има множество вили за настаняване, както и хотели. За силен сезон в Цигов чарк се смята предимно лятото, въпреки че зимния туризъм също е развит, но не до такава степен. В близост до селището има на разположение две ски писти.
Около язовир Батак има и други ваканционни селища, които се намират на другия бряг и са сравнително по-спокойни, докато Цигов чарк се води "шумен" курорт.
В язовира има едно малко островче, до което може да се стигне с помощта лодка.
В интерес на истината в района на Цигов чарк няма кой знае какви места за разхождане освен пътя, който се вие покрай езерото. Основните начини за развлечение тук са риболов, колоездене, кану и...май е това. А, да, и алкохолизмът :).
Нашата разходка около язовира представлява нещо такова - язовир Батак. След като приключихме с разходката се настанихме в ресторанта на вила Санта Мария, за да хапнем, пийнем и после по леглата.
Неделното утро на Цигов чарк започна със страхотната гледка, която ни предоставяше балкона на стаята.
Слязохме на закуска в ресторанта. Закуската е по избор от няколко предварително подбрани менюта и като всичко останало, тя също беше на ниво. Разбира се, докато закусвахме продължихме да се наслаждаваме на гледката към язовир Батак.
Планът за деня беше да се придвижим с колата по панорамния път от източната страна на язовира и да стигнем до най-северната част, а там някъде да се поразходим, за да видим и друга гледна точка. Сбогувахме се с вила Санта Мария и потеглихме.
Панорамният път от източната страна на язовира е с дължина около 13 км.
Като цяло бих казал, че е в добро състояние за такъв тип път. Почти целият път е в завои, но няма значителни изкачвания и спускания.
В най-горната точка, пътят се разклонява надясно към летовище Свети Константин, а наляво продължава по съвсем кратката северна част на язовира.
От разклонението продължихме наляво и преминавайки по нещо като язовирна стена се озовахме пак от западната страна, само че в най-горната точка. Продължихме още малко и на едно по-широко място паркирахме колата на припек.
Като за начало се върнахме пеша до "нещото" което прилича на язовирна стена.
Там поснимахме, тъй като гледката по цялата дължина на язовир Батак в южна посока ни хареса.
След това тръгнахме отново към колата.
Подминахме Реното и продължихме по асфалтовият път, който постепенно свърши и се превърна в черен път. В тази част ни направи впечатление, че има няколко по-големи хотела. Повървяхме известно време по черният път, докато ни омръзне. Като цяло от него не се откриват кой знае какви гледки.
Скоро решихме да се връщаме обратно и да се ориентираме към София. Но преди да тръгнем, решихме да хапнем и за целта седнахме в едно заведение с име "Шишарката", което се оказа доста ретро. Даже беше на самообслужване, а от скромното меню имаше 30% от нещата. Криво-ляво изядохме по няколко кебапчета със силно съмнително качество и газ по колите.
Понеже не ми се искаше да минавам по същия път на връщане за София, обмислях варианта да се върнем по панорамният път и да се приберем по пътя Батак-Пещера-Пазарджик-София. В последствие се загледах по пътя, който продължава към летовище Свети Константин. Той също стига до Пазарджик и въпреки че е много "тънък" на картата и дори няма номер, реших да го пробвам. Все пак не можеше да е чак толкова зле щом води до разни летовища. Наистина пътят се оказа интересен и не беше по-различен от панорамния покрай язовира, от гледна точка на асфалтовото покритие.
Пътят е тесничък, но спокойно се разминават две коли. Освен завоите, по този път има едно изкачване последвано от спускане към село Дебръщица. Другата му разлика с панорамния път е, че през цялото време се вие в гориста местност. Прибирането ни към София по магистралата беше също толкова драматично както тръгването. Възползвах се от новата функционалност на навигацията на колата, която показва live трафик информация и пътни инциденти по маршрута. Тази информация се оказа доста актуална, тъй като пак някъде между Вакарел и Нови хан ми показваше, че има пътен инцидент, който ще ме забави над 10 минути. Изобщо без да го мисля много много, на разклона за Вакарел се отклонихме по стария път и така без да попадаме в задръстване се прибрахме. А после като гледахме новините в действителност съобщиха за ПТП и задръстване в този участък.
Така след благополучното прибиране и първата разходка с мъника, която премина доста по-приятно и по-гладко отколкото се бяхме настроили, се надъхахме в бъдеще да продължим с разходките и да посетим още места заедно. А тази разходка до Цигов чарк и престоят ни във вила Санта Мария ще запомним като една от най-хубавите ни разходки на територията на България, въпреки че беше твърде кратка.
А доста необичайният маршрут, по който минахме изглежда така: https://goo.gl/maps/QQJBRKmuENL2
Общо километри: 363 км.
Среден разход: 6,4 л/100 км.
Средна скорост: 59,9 км/ч.
Общо литри бензин: 23,2 л.
Неделното утро на Цигов чарк започна със страхотната гледка, която ни предоставяше балкона на стаята.
Слязохме на закуска в ресторанта. Закуската е по избор от няколко предварително подбрани менюта и като всичко останало, тя също беше на ниво. Разбира се, докато закусвахме продължихме да се наслаждаваме на гледката към язовир Батак.
Планът за деня беше да се придвижим с колата по панорамния път от източната страна на язовира и да стигнем до най-северната част, а там някъде да се поразходим, за да видим и друга гледна точка. Сбогувахме се с вила Санта Мария и потеглихме.
Панорамният път от източната страна на язовира е с дължина около 13 км.
Като цяло бих казал, че е в добро състояние за такъв тип път. Почти целият път е в завои, но няма значителни изкачвания и спускания.
В най-горната точка, пътят се разклонява надясно към летовище Свети Константин, а наляво продължава по съвсем кратката северна част на язовира.
От разклонението продължихме наляво и преминавайки по нещо като язовирна стена се озовахме пак от западната страна, само че в най-горната точка. Продължихме още малко и на едно по-широко място паркирахме колата на припек.
Като за начало се върнахме пеша до "нещото" което прилича на язовирна стена.
Там поснимахме, тъй като гледката по цялата дължина на язовир Батак в южна посока ни хареса.
След това тръгнахме отново към колата.
Подминахме Реното и продължихме по асфалтовият път, който постепенно свърши и се превърна в черен път. В тази част ни направи впечатление, че има няколко по-големи хотела. Повървяхме известно време по черният път, докато ни омръзне. Като цяло от него не се откриват кой знае какви гледки.
Скоро решихме да се връщаме обратно и да се ориентираме към София. Но преди да тръгнем, решихме да хапнем и за целта седнахме в едно заведение с име "Шишарката", което се оказа доста ретро. Даже беше на самообслужване, а от скромното меню имаше 30% от нещата. Криво-ляво изядохме по няколко кебапчета със силно съмнително качество и газ по колите.
Понеже не ми се искаше да минавам по същия път на връщане за София, обмислях варианта да се върнем по панорамният път и да се приберем по пътя Батак-Пещера-Пазарджик-София. В последствие се загледах по пътя, който продължава към летовище Свети Константин. Той също стига до Пазарджик и въпреки че е много "тънък" на картата и дори няма номер, реших да го пробвам. Все пак не можеше да е чак толкова зле щом води до разни летовища. Наистина пътят се оказа интересен и не беше по-различен от панорамния покрай язовира, от гледна точка на асфалтовото покритие.
Пътят е тесничък, но спокойно се разминават две коли. Освен завоите, по този път има едно изкачване последвано от спускане към село Дебръщица. Другата му разлика с панорамния път е, че през цялото време се вие в гориста местност. Прибирането ни към София по магистралата беше също толкова драматично както тръгването. Възползвах се от новата функционалност на навигацията на колата, която показва live трафик информация и пътни инциденти по маршрута. Тази информация се оказа доста актуална, тъй като пак някъде между Вакарел и Нови хан ми показваше, че има пътен инцидент, който ще ме забави над 10 минути. Изобщо без да го мисля много много, на разклона за Вакарел се отклонихме по стария път и така без да попадаме в задръстване се прибрахме. А после като гледахме новините в действителност съобщиха за ПТП и задръстване в този участък.
Така след благополучното прибиране и първата разходка с мъника, която премина доста по-приятно и по-гладко отколкото се бяхме настроили, се надъхахме в бъдеще да продължим с разходките и да посетим още места заедно. А тази разходка до Цигов чарк и престоят ни във вила Санта Мария ще запомним като една от най-хубавите ни разходки на територията на България, въпреки че беше твърде кратка.
А доста необичайният маршрут, по който минахме изглежда така: https://goo.gl/maps/QQJBRKmuENL2
Маршрут: София - Цигов чарк - София.
Среден разход: 6,4 л/100 км.
Средна скорост: 59,9 км/ч.
Общо литри бензин: 23,2 л.
Край!
Няма коментари:
Публикуване на коментар