Есен в Копривщица

Здравейте, Приятели!

Последната екскурзия за 2017 година, която си направихме, беше по време на последния уикенд на месец Ноември 25-26.11. Тъй като възнамерявахме да отидем някъде само за една нощувка, предпочетохме да изберем дестинация близо до София, на около 100 км. разстояние. Спряхме се това да бъде възрожденския град Копривщица. В Копривщица сме били няколко пъти, но за кратко и без преспиване, затова този път решихме да се задържим малко повече време. Копривщица е място, за което каквото и да кажа ще бъде малко - богата история, автентична възрожденска архитектура, множество забележителности под формата на музеи, калдъръмени улички и други. Но преди всичко, Копривщица е родното място на редица революционери, отдали своя живот за България и огнището, където избухва Априлското въстание на 20 Април 1876 година, което дава гласност за желанието на българския народ да извоюва свободата си от 500 годишното османско владичество.

     Към Копривщица тръгнахме някъде по обяд. Излязохме от София по Северната тангента и поехме по подбалканския път Е871.

За момента времето беше слънчево и ясно. Подбалканският път е в задоволително състояние.

След около час и половина бяхме на разклона за Копривщица и се отклонихме по третокласен път 606. Оставаха ни още 12 км. до пристигането във възрожденския град.

Към 16:00 часа пристигнахме. В Копривщица се настанихме в къща за гости "Астра". Къщата няма обособен паркинг, но отпред има къде да се спира. Платихме 60 лв. за нощувка и по желание си доплатихме още 8 лв. за закуска. За цената си настаняването беше перфектно. Стаята беше достатъчно голяма и уютна. Закуската също беше добра и общо взето останахме доволни от всичко.

Нямаше смисъл да обикаляме музеите сега, затова решихме да го оставим за сутринта преди да си тръгнем. За сметка на това си направихме дълга разходка из градчето. Междувременно в Копривщица времето беше "намръщено", а освен това постепенно започна да става мъгливо.

Още като влязохме в Копривщица, силно впечатление ни направи навалицата. Останахме изненадани от интереса към града по това време на годината. След бърза справка в Интернет се оказа, че си има причина.

Оказа се, че 25.11.2017 е Ден на шопската спържа и суджука. Мероприятието не се провеждаше на площада, но някъде от далечината се чуваше музика.

Заслушахме се от коя посока идва данданията и тръгнахме по звука, за да хвърлим едно око какво се случва. По пътя са захласвахме по сергиите.

Определено бяхме се ориентирали добре и вървяхме в правилната посока, тъй като звука от музиката се усилваше. Минахме покрай Класно училище "Св. Св. Кирил и Методий". В двора си направихме няколко снимки.

В днешно време сградата се използва под формата на "Жив музей". В него са експонирани етнографски сбирки с възможност за изучаване на различни занаяти. За съжаление, вече беше затворено и не можахме да влезем вътре. Продължихме по пътя.

Движехме се по протежението на крайречен парк "Тополница". Оглеждахме се по къщите в типичната възрожденска архитектура, както и по атрактивните търговци на всякакви стоки и джунджурии.

Музиката се усилваше все повече и повече, а града лека полека започна да свършва.

Събитието беше почти в края на града, в някакъв двор. Купонът беше в своята кулминация.

Бяхме позакъснели доста, Юнашкият тиган беше празен.

Все пак, все още се въртяха разни кебапчета и кюфтета по скарите, но ние пропуснахме. Разливаха се последните литри вино, а суджуците пък висяха окачени по следния начин:

Хората от своя страна вече бяха вдигнали градуса и със зачервени от виното лица друсаха хорото. Ние като абсолютни кибици зяпахме как се извива хорото и сергиите със сувенири наоколо.

След като загубихме интерес и времето започна да става все по-студено се ориентирахме в обратна посока. На връщане закрачихме по калдъръмените улички на Копривщица.

Докато се оглеждаме улисани по старите къщи, мъглата започна застрашително да поглъща града.

Припомнихме си къде точно се намират по-голяма част от къщите музеи и си начертахме в главите маршрут, по който на следващия ден да ги обходим.

По време на Възраждането Копривщица се е превърнало в едно от най-богатите селища през този период. Затова не случайно тук е било огнището на революционните дейности.

Просперитетът на Копривщица се дължи на факта, че по онова време жителите на града се занимавали с най-доходоносните занаяти за времето - бегликчийство (събиране на данъци), абаджийство (снабдяване на Османската империя с платове) и джелепство (търгуване с добитък).

Общо взето, историческите факти показват, че още от далечните години предимно по-заможната и богата част от населението е в състояние да предизвика, организира и налага общонародни промени в начина на живот на цялостното население на дадена държава.

Лека полека се прибрахме в стаята. След като се освежихме, отново излязохме, но този път с цел да седнем да вечеряме някъде. За нас това се оказа голямо предизвикателство. Където и да правехме опит да седнем, ни питаха: "Имате ли резервация?". Останахме доста изненадани, че навсякъде ресторантите са резервирани предварително. Общо взето, почти обиколихме цяла Копривщица повторно в търсене на свободна маса. Да си призная честно, по едно време сериозно се притеснихме, че ще останем гладни, но слава богу в едно заведение намерихме една нерезервирана мини-масичка, където да седнем, за да вечеряме.
     На следващата сутрин си оправихме багажа и слязохме долу да хапем закуската, която си бяхме поръчали предварително. Опакованият багаж оставихме в стаята, а ние се отправихме за пореден път по уличките на Копривщица. Този път за обиколка на музеите.

За обиколка на музеите си закупихме комбиниран билет на цена от 5 лв. на човек. Той включва посещение на 5 къщи-музеи - на Любен Каравелов, Димчо Дебелянов, Тодор Каблешков, Георги Бенковски и Лютова къща. За Ослековата къща билетът е отделен и струва 2 лв., но тази къща май не работеше и ние не можахме да влезем в нея. Повече информация за отделните къщи може да бъде намерена на официалният сайт на Копривщица.
     След като посетихме къщата на Димчо Дебелянов, се отправихме към къщата на авторът на Кървавото писмо Тодор Каблешков.

От там минахме през Лютовата къща. Тези три къщи се намират близо една до друга в западната част на Копривщица спрямо река Тополница. Къщата на Любен Каравелов заедно с къщата на Георги Бенковски се намира от другата страна на реката. Тази на Любен Каравелов се намира съвсем близо до мястото, където бяхме отседнали и тъй като времето за освобождаване на стаята наближаваше, се отправихме в тази посока.

След като разгледахме и тази къща, освободихме стаята. Решихме да се придвижим с колата към къщата на Георги Бенковски, която е малко по-встрани. Не че е далече, но не искахме да се връщаме после обратно за колата преди да си тръгнем. Според мен, къщата на Георги Бенковски се намира на най-хубавото място, откъдето има гледка над Копривщица. Към комбинираният билет като 6-ти обект е включен т.нар. Просветен център през Възраждането.

Като част от историческата обиколка на Копривщица пропуснахме мостът "Първа пушка", тъй като бяхме минали от там предния ден. За финал на разходката се отправихме към паметникът на Георги Бенковски.

От там се открива панорама към Копривщица.

А ето го и самият паметник на Бенковски, който е висок 7.80 метра и изобразява фигурата на националният герой, яхнал понесен във вихрен конник.

С това приключи разходката ни във възрожденският град Копривщица, който пленява със своята архитектура и дух от миналото. Преди да напуснем града, решихме да обядваме. Успяхме да го направим от първия път. След това по живо, по здраво се разделихме с Копривщица.

Докато се включим към подбалканския път направихме няколко красиви кадъра на Балкана.

Маршрутът, по който минахме изглежда по следния начин на картата - https://goo.gl/maps/fXLzGoC4pqj

Маршрут: София - Копривщица - София.

Общо километри: 241 км.
Среден разход:  5,0 л/100 км.
Средна скорост: 61 км/ч.
Общо литри бензин:  11,1 л.

Край!