Здравейте, Приятели!
На 28.08 се събудихме от чуруликането на птичките. Из въздуха се носеше аромат на свежи борчета, примесен с аромата на кафе и мекици... Да бе, да! Събудихме се от бебе-стръвник, което не носи на глад. В действителност, птичките навън наистина чуруликаха, слънцето се беше показало и прокарваше лъчи между високите борови дървета. Времето, обаче, беше хладно. Имаше и лек ветрец, който на тази височина беше и хладен. След като оправихме бебето, се ориентирахме към ресторанта да закусим и ние. Уви, картинката от предната вечер започна да се повтаря. Направо дежа вю. Седнахме и зачакахме някой да благоволи да спре на нашата маса и да ни остави меню, при условие, че болшинството хора вече бяха закусили. И като се почна едно чакане... Наложи се да отидем и да си поискаме менюто от бара. И така, както споменах по-рано, закуската не влиза в цената за нощувка и си поръчваш каквото искаш от менюто, което си има и хубавата страна. Обаче вече си бяхме научили урока от снощи и заедно с поръчката си поискахме и сметката. По-интересното е, че докато дойдат да си приберат парите, ние успяхме яваш-яваш да си изядем закуската и да си изпием кафето/чая. Оставяме неволите с ресторанта на страна и продължаваме с красивата гледка, с която приключихме вчерашния ден.