И
такааа...С малко закъснение (има няма 2-3 месеца) и с лека носталгия
към последните дни от лятото, ще Ви разкажd, как се повозих на
Драгалевския седалков лифт. По предложение на моите приятели Любо и Марина, на 09.09 решихме да отидем до Драгалевци и да се
изкачим с лифта нагоре по Витоша, след което да се поразходим и да се
върнем обратно отново с лифта. Някои не се бяха возили изобщо, други 1-2
пъти много отдавна, а трети повече пъти, но за всички да се возим с
лифта се оказа голямо приключение и доста забавно, а за някои дори малко
страшно. Нарамих раницата, натоварихме се в колата и тръгнахме към
Драгалевци. До там стигнахме лесно, но вътре в квартала, поради липса на
табели, малко се обърках и се наложи да се връщам и да попитам,
накъде точно е лифта. С малко упътвания се добрах до началната станция
на лифта и там започна едно голямо чакане, за да се качим. С приказки,
30-40 минути не се усетиха кой знае колко и скоро дойде нашия ред за
качване. Билетите се закупуват на каса непосредствено преди да се качиш
на лифта, като има различни видове билети, според това колко станции ще
ползваш. За съжаление цените вече не ги помня, но не бяха нещо кой знае
какво. Ние си взехме билети за двете посоки през всички станции, тъй
като все пак лифта ни беше основната причина за разходката. А ето ме вече на борда
