Назад във времето - с. Лещен и с. Ковачевица

Здравейте, Приятели!

Последната разходка за 2016 направихме в навечерието на 2017 година в периода 27-29.12, като се възползвахме от подарък, който ни бяха направили нашите приятели Ваня и Васко (и Дарин) по случай сватбата. Дестинацията беше място, което отдавна имаме в списъка си (с. Лещен), а покрай него посетихме и още едно-две места, за да запълним времето. Чисто от метеорологична гледна точка, може би това не е най-удачния период за посещение, но ние нямахме кой знае какви алтернативи, за да изберем по-подходящо време. От друга страна, докато повечето хора трескаво се подготвят за посрещане на новата година, ние успяхме да се насладим на пълно спокойствие, тъй като хотела, в който бяхме, работеше почти само за нас. На 27-сутринта потеглихме в посока Благоевград по АМ "Струма". Определено през изминалата 2016 година югозападният изход на София се оказа нашата топ отправна точка, като това ни беше 5-тото излизане в тази посока.

Малдивите - това ли е Раят? (Част 3)

Здравейте, Приятели!

На 26.10 дойде времето за неизбежната раздяла с това невероятно място, на което преживяхме незабравими моменти и прекарахме страхотно време. Процедурата по изпращането ни от острова беше също така добре организирана, както всичко останало. Предния ден ни бяха предоставили информация в колко часа ще отплаваме с моторницата към летището, в колко часа ще дойдат да ни вземат багажа и кога трябва да освободим стаята. Нормално, стаята се освобождава до 12:00 часа, като малко преди това дойдоха да ни вземат куфарите, а острова предстоеше да напуснем в 15:30 часа. Преди това, обаче, предстоеше една от най-важните части - разплащането. Плащането на абсолютно всички услуги от резервацията и трансфера до използваните услуги, изпити коктейли и т.н, се извършва на т.нар. Касиер, които е само един. Плащането се прави накрая, като е възможно да се правят и междинни плащания по желание на клиента и за негово удобство. По време на престоя никой и никъде не ни е говорил за пари. Единственото, което се случваше, беше подписване на една бележка след използването на дадена услуга. Накрая Касиерът смята всички събрани бележки и тегли чертата. Ние си платихме всички сметки предния ден, тъй като крайната сума става доста дебела и имахме някои опасения да не превишим дневния лимит на банковите карти. Непосредствено преди да си тръгнем, пък доплатихме само това, което сме консумирали от предходното плащане. След приключването на тази важна част, това което ни оставаше да правим, докато настъпи часът на тръгване, беше да направим последната обиколка на острова и да изпием по едно Малдивско смути за последно.

Малдивите - това ли е Раят? (Част 2)

Здравейте, Приятели!

Бях споменал в началото, че силният сезон на Малдивите е от средата на Ноември до края на Април, като това се определя от времето. Малдивите се намират в тропическия климатичен пояс и са разположени непосредствено над Екватора в Северното полукълбо. Това означава, че на Малдивите температурите целогодишно варират между 26-33 градуса, влажността е доста висока и има два сезона - сух, който е през зимата и дъждовен, който е през лятото. Нашето време на пребиваване беше точно в прехода между двата сезона - в края на дъждовния сезон и началото на сухия сезон. През сухия сезон изобщо не означава, че не валят дъждове, а напротив. На Малдивите времето е такова, че както си грее едно хубаво слънце, което те изгаря отвътре навън, така в следващия момент се изсипва един дъжд, който започва по най-странния начин на света, все едно някоя рязко отваря крановете докрай. Предстои 30 минути дъжд, който буквално тече перпендикулярно към земята, след което някой рязко затваря крановете, слънцето отново пеква и всичко е песен. Да вали дъжд с часове или дни по-скоро е нещо като рядък феномен. Просто през т.нар. сух сезон вероятността да завали е по-малка, докато през дъждовния тази вероятност е по-голяма. Затова, цените за настаняване през двата сезона са с двойна разлика. Но както знаем, времето е на късмет и като цяло бих казал, че уцелихме някакво средно време. Имахме достатъчно слънчеви часове, като от 7 дни не валя само деня, в който си тръгвахме до 15:30. След това може и да е заваляло. Само един ден облачността беше на 100%, но пък и това си имаше своя плюс. Слънцето на Малдивите е страшно силно. Имах чувството, че изгарям под плътната сянка на палмите и дори през тениската. Първият ден се чудехме защо тия хора влизат да плуват с тениски, ама на третия ден разбрахме. Аз също започнах да влизам във водата с тениска. Затова бих казал, че не е никак лошо да се появява някой облак да скрива слънцето. А дори и да завали малко, температурите остават почти същите - най-много да паднат до 26-27 градуса.

Малдивите - това ли е Раят? (Част 1)

Здравейте, Приятели!

Тази година се лишихме от посещение на по-интересни дестинации (дори и от лятна почивка на море), за да може да си направим едно хубаво сватбено пътешествие на екзотична дестинация като тези от списанията и филмите. :) За целта, веднага след сватбата започнахме да гледаме различни екзотични дестинации. След проучване, установихме, че Малдивите и Бора Бора (като цяло островите от Френска Полинезия) предлагат изживяването, което търсим:

• Романтика и уединение.
• Уникална природна красота.
• Да може да обиколиш острова пеша за 20 минути с бавна крачка.
• Да се разхождаш бос по пясъка през цялото време.
• Да може да се разхождаш 24 часа (почти) по бански.
• Остров, който се намира много далеч от България.
• Остров, на който имаш усещането, че времето е спряло.
• Изживяване, което ще запомним за цял живот.

Най-много искахме да отидем във Френска Полинезия и по-специално на о-в Бора Бора, но ентусиазмът ни много бързо угасна като теглихме чертата и погледнахме резултата - да отидеш на Бора Бора е много скъпо. Цената се надува най-вече от пътните разходи - до там от София се стига с N на брой прекачвания, почти винаги през САЩ, за където трябва виза и въобще крайната цена за самолетни билети и трансфери е зашеметяваща. За Бора Бора си трябват поне 10 000 лв. за двама души за 7-8 нощувки, като повече от 50% от сумата е за път. Докато избирахме се запознахме с доста екзотични дестинации (Сейшели, о-в Мавриций, Кабо Верде, Занзибар, о-в Пукет, Бали, Карибски острови и други), като някои разгледахме по-подробно и научихме някои детайли, които непрекъснато променяха посоката на везните. В крайна сметка като събрахме всички променливи и константи и съставихме уравнението, неговото решение се оказа сватбено пътешествие на Малдивите.

Есенни пейзажи по Вазовата екопътека

Здравейте, Приятели!

Есента е сезонът, който винаги представя природата под формата на букет от цветове, а съчетан със слънчеви дни и температура от около 20-22 градуса, е и приятен за разходка. 1-ви Октомври се оказа един от тези приятни есенни дни, в които може да излезеш от града и да отидеш в планината, за да се насладиш на голяма част от цветовата палитра. Ние избрахме това да се случи в покрайнините на София и по-точно в Искърското дефиле, в района на селата Гара Бов и Заселе, между които се простира Вазовата екопътека. Тази пътека е била многократно изминавана от Великият българският поет, черпейки вдъхновение за своите разкази. Пътеката може да бъде прекосена в две посоки. За нас не беше от голямо значение коя точка ще изберем за начална, тъй като трябваше да се върнем обратно до колата, но избрахме началната ни точка да е с. Гара Бов. Екопътекака е на около 50 км. от София, като пътя минава през гр. Нови Искър и Своге в посока Мездра. При последното ми преминаване по този път, преди няколко години, се извършваха мащабни ремонтни дейности и сега цялото трасе от Нови Искър до Мездра е ремонтирано цялостно, с хубава асфалтова настилка. Всички тези положителни неща и несъмнено страхотната природа из дефилето обещаваха една приятна есенна разходка, за която нямахме търпение. Изчакахме слънцето хубаво да се надигне и затопли въздуха и малко след 11 часа дадохме старт на приключението.

Из ждрелото на р. Ерма по Трънската екопътека

Здравейте, Приятели!

Ждрелото на река Ерма и Трънската екопътека са места, които си бяхме набелязали отдавна, затова беше въпрос на време да дойде деня, в който ще бъдат зачеркнати в нашия списък като "посетени". Град Трън е най-западния град в България и се намира в Пернишка област. За разлика от миналото, когато градът и района са били далеч по-гъсто населени и по-добре развити, сега цялата община е доста западнала и обезлюдена. При последното преброяване, във всичките населени места в община Трън, са регистрирани едва 4200 души. Според различни източници в Интернет, 80% от населението на общината е от роми, като по-голямата част се издържат от социални помощи. На фона на тази неособено обнадеждаваща картина, района се отличава с красива природа, за което допринася р. Ерма и нейното ждрело. Може да се каже, че именно ждрелото и наличието на няколко екопътеки, придават известна доза популярност на района в наши дни. Ждрелото на река Ерма се намира на под 100 км. от София, което го превръща в идеална дестинация за еднодневна разходка из природата. Освен това, то е включено и в 100 НТО. За дата на нашата разходка избрахме последния ден на месец Юли за 2016 година - 31.07. Някъде към 11 часа потеглихме от София в посока Калотина. След магазин МЕТРО се отклонихме към Божурище и тръгнахме в посока град Брезник през селата Гурмазово, Пожарево, Златуша и компания по път 638. Този път е от третокласната пътна мрежа, но откъм асфалтово покритие, спокойно може да се конкурира с второкласните и някои първокласни пътища в България. Единствения му недостатък е, че е тесен, а на места дори разминаването е затруднено.

7-те Рилски езера

Здравейте, Приятели!

Тази година успяхме да си изпълним заканата от 2014 да повторим похода до Рилските езера, тъй като тогава, поради поредица от лоши обстоятелства, стигнахме само до пет от тях. След като стриктно следихме прогнозата за времето, денят, който избрахме за похода, беше набелязан - 23.07.2016. Силно се надявахме този път да няма изненади както с времето, така и с лифта. Запасени с вода, хамбургери и за всеки случай връхни дрехи, потеглихме рано към Рилските езера. До Сапарева баня нямаше нищо ново и непознато по пътя, а от там до Паничище и х. Пионерска, пътят беше изцяло ремонтиран и изкачването до лифта вече се случва далеч по-приятно. Малко след 8 и 30 бяхме на познатия импровизиран паркинг, за който се плаща 5 лв. за целия ден.

Празник на черешата в Кюстендил и Стобските пирамиди

Здравейте, Приятели!

Кюстендилска област е известна със своите масиви от череши, които се произвеждат на територията й, а Кюстендил сам по себе си се води "Столицата на черешата". Затова всяка година, в края на Юни месец, когато е пикът на черешите, в Кюстендил се провежда празник посветен на черешата. През 2016 година празникът се проведе в периода 24-26.06, а ние решихме да станем част от него в ролята посетители. Денят, който избрахме, беше 25.06, събота. Кюстендил е град, който съм посещавал през детските си години и спомените ми бяха общо взето нулеви, затова с нетърпение се отправихме към тази дестинация. В плана влизаше и посещение на село Стоб, което се намира недалеч. Стоб пък е известно село, заради намиращите в покрайнините му скални образувания, известни като Стобските пирамиди. От София до Кюстендил вариантите за пътуване са по стария път през Перник или през автомагистрала "Струма". Първият вариант е с дължина около 90 км. и е по-бавен, а втория е с дължина около 105 км. и е по-бърз. Аз избрах първия вариант, тъй като не бях минавал по този път.

Европейска Турция - Текирдаа

Здравейте, Приятели!

През месец Май, в периода 16-23, бяхме една седмица на гости в най-големия град в европейската част на Турция - град Чорлу. Той се намира в една от трите области, разположени в европейската част на Турция - Tekirdağ (Текирдаа). Въпреки, че Чорлу не е областен град, той е най-големия и най-гъсто населения град, тъй като в неговите околности са разположени значителен брой производствени фабрики, което го превръща във важен индустриален център. Освен това, градът е известен и с големия си брой български турци, които са били изселени от България в края на 80-те години.

Мелник, Рупите и Сандански - 4 години по-късно

Здравейте, Приятели!

Въпреки че има  толкова много места, които чакат да бъдат посетени, понякога така се случват нещата, че на някои места се връщаш отново. Такава се оказа съдбата на Мелник, Рупите и Сандански, които посетих за втори път след точно 4 години. Датите са 23-24.04.2016 година, част от участници различни, а местата - все същите както съм ги описал през 2012: Екскурзия до Мелник, с. Кашина, м. Попина лъка, Сандански и Петрич. Е, този път част от тях бяха пропуснати, но и времето, с което разполагахме беше по-малко. До Сандански вече се стига по-бързо, тъй като вече в експлоатация е част от автомагистрала "Струма", която започва от Перник (края на автомагистрала "Люлин") и към момента стига до Благоевград. След Благоевград, движението се осъществява по стария път и така до Сандански.

Винен туризъм в с. Старосел и разходка из Панагюрище

Здравейте, Приятели!

Започваме 2016 година с двудневна разходка до винарска изба "Старосел" в покрайнините на село Старосел и близкия възрожденски град Панагюрище по случай 14 Февруари. Първоначалният ни замисъл беше да отидем в Македония, но и на двете места, които си харесахме,  уцелихме греда. От първото място така и не получихме отговор на запитването, а от второто място 5 дни след запитването получихме отговор, че след 2-3 дни ще получим оферта. След още 5 дни получихме оферта, но тъй като 14 Февруари наближаваше, още на първия отговор решихме, че няма да ги чакаме и ще гледаме нещо в България. След дълго избиране се спряхме на оферта за две нощувки на 13 и 14 Февруари в комплекса на винарска изба "Старосел". Според маршрута, по който избрах да се придвижим, Старосел се намира на около 130 км. от София. Уикенда 13-14 не обещаваше особено хубаво време още от събота сутринта, когато над София беше облачно.