Малдивите - това ли е Раят? (Част 3)

Здравейте, Приятели!

На 26.10 дойде времето за неизбежната раздяла с това невероятно място, на което преживяхме незабравими моменти и прекарахме страхотно време. Процедурата по изпращането ни от острова беше също така добре организирана, както всичко останало. Предния ден ни бяха предоставили информация в колко часа ще отплаваме с моторницата към летището, в колко часа ще дойдат да ни вземат багажа и кога трябва да освободим стаята. Нормално, стаята се освобождава до 12:00 часа, като малко преди това дойдоха да ни вземат куфарите, а острова предстоеше да напуснем в 15:30 часа. Преди това, обаче, предстоеше една от най-важните части - разплащането. Плащането на абсолютно всички услуги от резервацията и трансфера до използваните услуги, изпити коктейли и т.н, се извършва на т.нар. Касиер, които е само един. Плащането се прави накрая, като е възможно да се правят и междинни плащания по желание на клиента и за негово удобство. По време на престоя никой и никъде не ни е говорил за пари. Единственото, което се случваше, беше подписване на една бележка след използването на дадена услуга. Накрая Касиерът смята всички събрани бележки и тегли чертата. Ние си платихме всички сметки предния ден, тъй като крайната сума става доста дебела и имахме някои опасения да не превишим дневния лимит на банковите карти. Непосредствено преди да си тръгнем, пък доплатихме само това, което сме консумирали от предходното плащане. След приключването на тази важна част, това което ни оставаше да правим, докато настъпи часът на тръгване, беше да направим последната обиколка на острова и да изпием по едно Малдивско смути за последно.

Малдивите - това ли е Раят? (Част 2)

Здравейте, Приятели!

Бях споменал в началото, че силният сезон на Малдивите е от средата на Ноември до края на Април, като това се определя от времето. Малдивите се намират в тропическия климатичен пояс и са разположени непосредствено над Екватора в Северното полукълбо. Това означава, че на Малдивите температурите целогодишно варират между 26-33 градуса, влажността е доста висока и има два сезона - сух, който е през зимата и дъждовен, който е през лятото. Нашето време на пребиваване беше точно в прехода между двата сезона - в края на дъждовния сезон и началото на сухия сезон. През сухия сезон изобщо не означава, че не валят дъждове, а напротив. На Малдивите времето е такова, че както си грее едно хубаво слънце, което те изгаря отвътре навън, така в следващия момент се изсипва един дъжд, който започва по най-странния начин на света, все едно някоя рязко отваря крановете докрай. Предстои 30 минути дъжд, който буквално тече перпендикулярно към земята, след което някой рязко затваря крановете, слънцето отново пеква и всичко е песен. Да вали дъжд с часове или дни по-скоро е нещо като рядък феномен. Просто през т.нар. сух сезон вероятността да завали е по-малка, докато през дъждовния тази вероятност е по-голяма. Затова, цените за настаняване през двата сезона са с двойна разлика. Но както знаем, времето е на късмет и като цяло бих казал, че уцелихме някакво средно време. Имахме достатъчно слънчеви часове, като от 7 дни не валя само деня, в който си тръгвахме до 15:30. След това може и да е заваляло. Само един ден облачността беше на 100%, но пък и това си имаше своя плюс. Слънцето на Малдивите е страшно силно. Имах чувството, че изгарям под плътната сянка на палмите и дори през тениската. Първият ден се чудехме защо тия хора влизат да плуват с тениски, ама на третия ден разбрахме. Аз също започнах да влизам във водата с тениска. Затова бих казал, че не е никак лошо да се появява някой облак да скрива слънцето. А дори и да завали малко, температурите остават почти същите - най-много да паднат до 26-27 градуса.

Малдивите - това ли е Раят? (Част 1)

Здравейте, Приятели!

Тази година се лишихме от посещение на по-интересни дестинации (дори и от лятна почивка на море), за да може да си направим едно хубаво сватбено пътешествие на екзотична дестинация като тези от списанията и филмите. :) За целта, веднага след сватбата започнахме да гледаме различни екзотични дестинации. След проучване, установихме, че Малдивите и Бора Бора (като цяло островите от Френска Полинезия) предлагат изживяването, което търсим:

• Романтика и уединение.
• Уникална природна красота.
• Да може да обиколиш острова пеша за 20 минути с бавна крачка.
• Да се разхождаш бос по пясъка през цялото време.
• Да може да се разхождаш 24 часа (почти) по бански.
• Остров, който се намира много далеч от България.
• Остров, на който имаш усещането, че времето е спряло.
• Изживяване, което ще запомним за цял живот.

Най-много искахме да отидем във Френска Полинезия и по-специално на о-в Бора Бора, но ентусиазмът ни много бързо угасна като теглихме чертата и погледнахме резултата - да отидеш на Бора Бора е много скъпо. Цената се надува най-вече от пътните разходи - до там от София се стига с N на брой прекачвания, почти винаги през САЩ, за където трябва виза и въобще крайната цена за самолетни билети и трансфери е зашеметяваща. За Бора Бора си трябват поне 10 000 лв. за двама души за 7-8 нощувки, като повече от 50% от сумата е за път. Докато избирахме се запознахме с доста екзотични дестинации (Сейшели, о-в Мавриций, Кабо Верде, Занзибар, о-в Пукет, Бали, Карибски острови и други), като някои разгледахме по-подробно и научихме някои детайли, които непрекъснато променяха посоката на везните. В крайна сметка като събрахме всички променливи и константи и съставихме уравнението, неговото решение се оказа сватбено пътешествие на Малдивите.

Есенни пейзажи по Вазовата екопътека

Здравейте, Приятели!

Есента е сезонът, който винаги представя природата под формата на букет от цветове, а съчетан със слънчеви дни и температура от около 20-22 градуса, е и приятен за разходка. 1-ви Октомври се оказа един от тези приятни есенни дни, в които може да излезеш от града и да отидеш в планината, за да се насладиш на голяма част от цветовата палитра. Ние избрахме това да се случи в покрайнините на София и по-точно в Искърското дефиле, в района на селата Гара Бов и Заселе, между които се простира Вазовата екопътека. Тази пътека е била многократно изминавана от Великият българският поет, черпейки вдъхновение за своите разкази. Пътеката може да бъде прекосена в две посоки. За нас не беше от голямо значение коя точка ще изберем за начална, тъй като трябваше да се върнем обратно до колата, но избрахме началната ни точка да е с. Гара Бов. Екопътекака е на около 50 км. от София, като пътя минава през гр. Нови Искър и Своге в посока Мездра. При последното ми преминаване по този път, преди няколко години, се извършваха мащабни ремонтни дейности и сега цялото трасе от Нови Искър до Мездра е ремонтирано цялостно, с хубава асфалтова настилка. Всички тези положителни неща и несъмнено страхотната природа из дефилето обещаваха една приятна есенна разходка, за която нямахме търпение. Изчакахме слънцето хубаво да се надигне и затопли въздуха и малко след 11 часа дадохме старт на приключението.