Петият ден от престоя ни в Хърватия започна със слънчево утро в Скрадин. 10.06 беше деня определен за разходка из Национален парк "Крка". След като вече бяхме разгледали Плитвишките езера и водопади, които са по-популярната дестинация, не мислехме, че парка "Крка" може да ни впечатли кой знае колко. Още с пристигането ни в Скрадин, обаче, останали омаяни от красотата на това място започнахме леко да се съмняваме в това и започнахме да си мислим какво ли ще ни предложи Крка. Паркът се намира на грубо 200 км от Плитвишките езера и на 20 км от Адриатическото крайбрежие. Разположен е от двете страни на река Крка - от извора и в западното подножие на Динарските планини до вливането й в Адриатическо море. На сайта на Национален парк "Крка" има подробна информация за всичко. В 8 и 30 бяхме на пристанището и най-после дойде времето да пробваме нещо за закуска от хърватските пекарници, които пети ден ни се набиваха на очи във всяко едно населено място. Преди това се отбихме в офиса на парка, за да си закупим билети и да получим информация за някои въпроси, които ни тормозеха.
Работното време на Скрадински бук е от 8 до 20 часа, а първата лодка от Скрадин тръгва в 8 часа. Цената на билета за периода, в който бяхме ние, е 110 куни (малко над 28 лв.) за възрастен човек - цена като тази на Плитвишките езера. Тя включва престоя в парка за цял ден, като може да влизаш и излизаш от него. Споменавам това, тъй като точно тук е разликата спрямо Плитвишките езера. Оказа се, че корабчето, с което отиваш до парка всъщност няма общо с цената на билета и е безплатно. Тръгва на всеки час от пристанището в Скрадин, където ние чакахме да стане 9 часа, за да потеглим.
През това време се заигравахме с лебедите, които бяха като кучета - видяха ни, че ядем и дойдоха към нас и чакаха да им хвърлим нещо.
Тъй като паркът е на много голяма територия, и няма как да се обходят всичките му части и забележителности пеша, в ценовата листа на сайта, ще видите, че има отделни таблици с цени за различни корабни екскурзии из парка. Разбрахме, че в тази цена от 110 куни на човек не влизат тези мини екскурзии и за тях се заплаща допълнително и като направиш сметката се получава една дебела цифра. Затова още от София, бяхме пратили мейл да ни изяснят това нещо, че нещо не ни стана ясно от написаното в ценовата листа за отделните билети, за да може да си планираме времето. На място потвърдиха това, както и че, ако си закупим билета от 110 куни може като разгледаме едната част, да излезем от парка и с кола или велосипеди да отидем до другите места. Така и бяхме решили да направим - след като разгледаме Скрадински бук, до който се стига с корабчето, после да се върнем, да вземем колата и да посетим Рошки слап и останалите места. Стана 9 часа и ни пуснаха да се качин на едно от корабчетата, след което потеглихме.
Просто гледките на това място са уникални. Много красиво изглежда и моста на магистралата, който се вижда в далечината.
Корабчето се движи по линията Скрадин - Лозовац.Пътуването трае около 20 минути и минава неусетно, докато гледаш красотата наоколо.
След като минем под моста, по който минахме предния ден с колата, вече официално сме на територията на Национален парк "Крка".
Скрадински бук е най-дългият водопад по поречието на река Крка. Освен това е и най-красивият - не само на територията на парка, а изобщо от всичките водопади, които някога съм виждал, включително и тези в Плитвишките езера.
В 9:30 бяхме отново на земя, а кораба, който ни докара изглеждаше така:
Тук разбрахме, че май кораба всъщност е безплатен, тъй като при качване изобщо не ни проверяваха билетите, а на тук също имаше гише за купуване на билети. Прегледахме картата както и попитахме един от служителите, в коя посока е най-добре да тръгнем. Противно на това, което каза служителя, ние тръгнахме в обратната посока, тъй като всички тръгваха в посоката, която ни каза служителят. Целта беше да избегнем туристическите групи и само да се разминаваме с тях.
Накрая на разходката, направихме заключение, че това обратния път е по-добър и в това, че виждаш най-красивите неща накрая, а не в началото и после да ти е тъпо да обикаляш.
Паркът е направен подобно на Плитвишкия. Върви се по едни дървени пътеки, има информационни табели и чистота е на ниво. Рибките плуват свободно и се виждат.
Тази част от парка се обхожда по-бързо от Плитвишките езера. Освен това, в началато нямаше почти нищо кой знае колко интересно и красиво. Затова си мислехме тия пък защо искат входна такса колкото в Плитвишките езера, като няма почти нищо интересно, а на всичкото отгоре и допълнително заплащане за екскурзиите из парка.
Тук няма различни маршрути - обхождането е в кръг. Тръгваш или в едната посока или в другата и това е. Постепенно започнахме да виждаме красиви неща.
На едно място имаше много добър изглед към водопадите, на който откарахме повече време.
Това, което започнахме да виждаме, определено ни хареса. Надъхани, че все пак ще видим красиви и интересни неща, продължихме да вървим по пътеката.
Тук нямаше големи езера.
Бяхме минали повече от половината пътека, когато стигнахме до един асфалтов път, край който имаше едни къщички.
Оказа се, че това са реставрирани етнографски паметници, чрез които посетителите могат да се запознаят с особеностите на региона. Водениците, с които се запознахме в Rastoke ги има и тук.
Всъщност, именно тук видяхме нагледно механизма, по който чрез енергията на водата се смила царевица. На входа на мелницата имаше едно изкуствено магаре.
В различните къщички имаше различни предмети, които описват отделните отрасли.
Между къщите тече вода.
Впечатление ни направи Ковачницата.
В нея ковача правеше жива демонстрация на това как се кове подкова.
Този комплекс от къщички ми прилича на Етнографския комплекс в Златоград, от който имам най-пресни спомени за подобно място. Когато излезеш от къщите, се виждат водопадите.
Много е красиво! Парите, които бяхме заплатили за вход, започваха лека по лека да се оправдават.
Всичките тези каскади са част от Скрадински бук. Колкото и снимки да покажа, няма снимка, която да изобразява това, което може да види човек с очите си. Там е поне 10 пъти по красиво.
По пътеката има и места, по които трябва да се върви с повишено внимание.
Бизнесът тук също е на почит. Има магазинчета за сувенири в изобилие, както и подобни сергии, от които може де си купиш нещо местно производство.
За 20 куни ( 5 лв.) си купихме една пълна кутийка (на снимката са почти свършили) захаросани бадеми, които на око може би имаха 100-150 грама.
За разлика то Плитвишките езера, където плуването е забранено, тук има специално мясно, където може да се влиза във водата. Плажът представлява ей това нещо, с изглед към водопада:
Жалко, че не си носехме банския. В тая жега, си помислихме дали да не се върнем до хотела и да си облечем банския, след което да прекараме остатъка от деня тук :)). След малко зяпане решихме, да се придържаме към плана си. Плитко е и долу е много каменисто и като гледахме хората как трудно се движат се отказахме от идеята. Тук всъщност е другия край (начало) за обикаляне на Скрадински бук. За финал от това място - още няколко снимки на красивия водопад.
Забързахме се към изхода за да успеем да хванем кораба от 12:30.
Корабите в обратна посока тръгват и в половина на всеки час. За обикаляне на Скрадински бук ни бяха необходими 3 часа. Кораба, с който плавахме обратно беше доста по-голям.
Като видяхме навалицата от пенсионери, които чакаха да се качат от туристическите групи си помислихме, че ще останем за следващия, тъй като ги пуснаха първо тях. На първия етаж на този кораб, ние бяхме най-младите, а средната възраст сигурно беше между 60-65 години. Ето ни вече на борда по обратния път.
Малко след 13:00 бяхме на пристанището в Скрадин.
Отправихме се към хотела, за да вземем колата и да продължим разходката по останалата част на парка. След кратка почивка, се качихме и тръгнахме към Рошки слап. По пътя решихме, че няма да ходим до Шибеник и ще си оставим този град за разглеждане при някоя друга екскурзия в Хърватия. В тази връзка, след около 10 километра се се отклонихме от пътя и тръгнахме към остров Висовац.
Съвсем скоро стигнахме до края на пътя където се паркира ей така:
Имаше една табела с разписания на лодките и според това разписание следващата лодка щеше да дойде след час. Не стана ясно обаче каква е тази лодка и част от допълнителните турове ли е. Както и да е, така или иначе нямаше да седим 1 час и да чакаме лодката, затова се насладихме на гледката към осторова отдалече.
На осторв Висовац се намира един францискански манастир и църква, като в манастира са изложени изключително редки документи, книги и ръкописи.
Върнахме се на пътя, от който се бяхме отклонили и продължихме към Рупе. Като цяло, по пътищата, по които минахме покрай парка, селата бяха малко по-западнали. Пътищата пък на места бяха по-тесни и стърмни.
След като минахме през Рупе стигнхаме до едно кръстовище.
Завихме към Рошки слап, до който оставаха още 3 км. Малко след разклона има един вираж във високото, от който има много красива панорама.
Естествено, спряхме на отбивката да погледаме малко.
Скоро стигнахме Рошки слап, където ни посрещнаха служителите на Национален парк "Крка". Спряхме колата на мястото, където ни посочиха и тръгнахме по пътеката.
Рошки слап е малко по-особен водопад, спрямо всички останали, които бяхме видяли до сега.
Водопадът представлява съвкупност от последователни малки каскади и на пръв поглед дори не изглежда като водопад.
Съчетан с природата наоколо, обаче, е красив.
Пълния ефект от водопада може да се види, някъде от високо. Затова се отправихме към друга забележителност на парка - пещерата Oziđana. За да се стигне до нея, трябва да се изкачат 517 стъпала.
На пръв поглед изглежда лесна задача, докато не започнеш да изкачваш стъпалата, а пред теб непрекъснато се появяват още и още и още. Тогава разбираш, че 517 стъпала са си доста, особено и като видиш една табела, че си минал едва половината.
Колкото повече се изкачвахме, толкова по-красив беше изгледа към Рошки слап.
Докато почивахме, се забавлявахме с гущерите, които наоколо са като мравки. Голямо дебнене падаше, докато уцелим кадъра.
Малко преди пещерата е най-красивият изглед към Рошки слап, който със снимки не може да се пресъздаде.
На входа на пещерата ни посрещнаха две девойки. Едната ни провери билетите, а другата ни даде по една каска и започна да ни говори за опастностите в пещерата. След това ни разказа и малко история. Самата пещера не беше кой знае какво - една дупка, дълга 30 метра, в която спокойно може да си се разхождаш без да се навеждаш или нещо подобно.
Вътре няма нищо впечатляващо. Качването на стълбите си заслужава единствено заради изгледа към Рошки слап, но не и за хора, които са влизали, например, в Леденика. Тъй като времето нещо започна да се мръщи и в далечината се чуваха гърмежи, тръгнахме надолу по стълбите. Слизането е доста по-лесно и скоро бяхме отново на земята и продължихме по пътеката.
Отново стигнахме до място, където има къщички с прословутите водни мелници.
В различните къщички е показано как навремето са живели хората.
Тук имаше една къщичка, която беше по-различна от останалите. В нея бяха направени различни предмети от отпадъци - шишета, капачки, кутийки от паста за зъби и лекарства и всичко каквото се сетите. Това беше най-интересната къщичка.
Между къщичките има заведения, а също така и пристанище, където идваха лодките.
Леко започна да пръска, въпреки че слънцето не спираше да пече. Видяхме едно много интерсно дърво.
На пипане беше пухкаво. Скоро се разделихме и с тази част на парка като тръгнахме обратно към колата.
Качихме се в колата и тръгнахме в посока Kistanje, за да стигнем до последната забележителност. Предстояха ни около 30 километра.
В Kistanje има отбивка към манастира Крка, но ние решихме да го пропуснем. Същото направихме и с афмитеатърът Бурнум, който се намира след Kistanje, непосредствено преди отбивката към нашата цел. (Снимката е навръщане, на отиване Бурнум се пада от лявата страна).
Нашата цел беше да стигнем до водопада Манойловац. Спира се по следния начин, като трябва да се внимава да не се подмине отбивката.
Запътихме се пеша по пътя към водопада.
Установих, че може да се влезе с колата по този път и да се стигне малко по-навътре до друго място за паркиране, но така или иначе не е фатално, тъй като разстоянието не е голяма и пътя до водопада е не повече от 10 минути.
Водопадът Манойловац е най-високият водопад на територията на Национален парк "Крка". Неговата височина е почти 60 метра.
Въпреки, че има места, от които има пряка видимост към водопада, той се намира на далечно разстояние и не се вижда особено добре. Дори първоначално се слива с всичко останало. Гледката наоколо става, но като цяло останахме със смесени чувства дали си струваше пътя до водопада. Тук освен нас и още два души, които си тръгнаха малко след като ние дойдохме, нямаше никой друг. Поостанахме 10-15 минути да се поснимаме за спомен.
Така сложихме край на обиколкота ни в Национален парк "Крка". Качихме се в колата и потеглихме обратно към хотела ни в Скрадин. Очакваха ни последните 40 километра за деня. През целият следобяд някак си успяхме да се разминем с дъжда. Стигнахме в Скрадин по светло към 19:00 часа. След като се освежихме и починахме малко, се отдадохме на вечерята, за която се бяхме заканили предната вечер.
Ресторанта, който си бяхме избрали предната вечер се казва Bonaca. Ядохме прясна риба, която май ни извадиха от аквариума.
Заплатихме към ХХХ лева, а заедно със сметката ни донесоха една купа с череши за десерт, който беше безплатен. След вечерята си направихме вечерта разходка из Скрадин.
Когато се прибрахме и разглеждах снимките, осъзнах, че изобщо не сме се сетили да отидем до моста, за да видим как свети през нощта. Това е пропуск, който направихме и, за който съжалявам. Въпреки че вече си изядохме десерта, все пак седнахме в една сладкарница, която също си бяхме набелязали предната вечер.
Нещата, които ядохме, бяха леко разочароващи на вкус. И за финал от Скрадин:
Както бяхме констатирали предния ден, Скради е едно много приятно местенце за почивка. Всичко наоколо е много красиво, цари чистота и спокойствие. Съжеляваме единствено, че не ни остана време да посетим по-големия град Шибеник, който също изглеждаше интересен. Национален парк "Крка" незаслужено стои в сянката на Плитвишките езера и според мен е не по-малко красив от Плитвишките езера. Трудно е да се определи кое от двете места е по-хубавото, тъй като имат доста допирни точки, но и разлики, които правят двете места уникални сами по себе си. Затова най-добре е да се посетят и двата парка. В Крка също видяхме чистота, удобства и организация. Единствено при съпоставка между цената на входния билет и услугите, които са включени в тази цена, изглежда леко завишена спрямо тази на Плитвишките езера. Но, ако отидеш до Плитвешките езера с личен автомобил, трябва да се сложат в сметките и цената за паркинг и така може би горе долу нещата се балансират.
Маршрута от Скрадински бук включва и движението ни с лодката в двете посоки - Скрадински бук.
Маршрута от Рошки слап е следния, като накрая пак бях забравил да го изключа и има част от движението с колата - Рошки слап
С колата се движихме по следния маршрут: https://goo.gl/maps/GmEYb
Маршрут: Skradin - Visovac -Rupe - Roški Slap - Kistanje - Manojlovac - Skradin
<<< По Адриатическото крайбрежие (Четвърти ден)
Няма коментари:
Публикуване на коментар