неделя, 17 март 2019 г.

Благоевград

Здравейте, Приятели!


Стартът на сезон 2019 отбелязахме с една не толкова популярна туристическа дестинация (да не кажа хич). Покрай Благоевград сме минавали транзитно безброй пъти, но никога не сме се отбивали, за да поразгледаме какво има в този град. Обикновено, когато пътуваме в тази посока, градът се пада прекалено близо до София и искаме час по-скоро да стигнем за където сме тръгнали. На връщане, ситуацията е горе-долу подобна - прекалено е близо до вкъщи и искаме най-после да се приберем. Близкото местоположение на Благоевград до София пък предразполага да се правят еднодневни екскурзии до града. Ясно беше, че ако не отделим специално един такъв ден за Благоевград, ще продължим да си го подминаваме при всяко следващо пътуване, без да узнаем нищо за него. След 4 месечна зимна пауза, по време на която не излязохме от София нито веднъж, бяхме крайно мотивирани при първия хубав и слънчев почивен ден да си спретнем разходка из града. Този ден се оказа 17.03 и без капка колебания потеглихме по автомагистралата за Благоевград.


От вкъщи до центъра на Благоевград са точно 100 км., които изминахме за 1 час. Като се замислих, почти толкова ни отнема, за да стигнем до Панчарево в ненатоварено време


Като за начало, се отправихме към най-старият квартал на Благоевград, който носи името Вароша.


Кварталът се намира в централната част на града, на левия бряг на река Бистрица, където спряхме колата.


Във Вароша интерес за нас представляваше старата част, която в днешно време е обявена за Етнографски архитектурен комплекс.


Тази част е осеяна с калдъръмени улици и къщи в характерен архитектурен облик.


Вароша възниква през XVII век като в началото кварталът има пет турски махали и една българска. До началото на XX век къщите са били едноетажни и с малки прозорци.


По-късно навлиза тенденцията къщите да се изписват отвън, а през втората половина на XX век започват да се появяват къщи с дюкяни на долния етаж и жилищни помещения на горния.


Една от най-интересните сгради във Вароша е църквата „Въведение Богородично“.



През 80-те години на XX век общината реставрира квартала, тъй като къщите са били почти разрушени, като е запазен оригиналния им облик.
     За разходката из Вароша ни бяха необходими около 30-40 минути. Малко ни беше трудно с количката по каменистите улици, но се справихме. Върнахме се към колата, която всъщност бяхме спрели на стратегическо място в началото на алеята за градския парк „Бачиново“ (на ул. Димитър Йосифов), за да ни е удобно. Именно парк „Бачиново“ беше основната ни цел в Благоевград.


Честно казано вече ни е поомръзнало да се разхождаме из Софийските паркове и искахме нещо ново. Този парк се оказа страхотно попадение. Алеята, която води към парка е дълга над 2 км., достатъчно широка е и има само пешеходци, чат пат и някой велосипедист. Настилката също е отлична.



Недостатък е, че по-голяма част от алеята няма сянка, особено когато дърветата все още не са цъфнали и нямат гъсти корони от листа, които да хвърлят тук-там сянка. Пътят върви успоредно на река Бистрица.



С мнооого бавна крачка, някъде за около един час, извървяхме цялата алея.


Самия парк, ако изключим алеята, е по-скоро малък и няма къде да се разхождаш много-много. Има езеро, покрай което може да се ходи и в края на парка има един голям ресторант.



Има и малък приключенски парк за децата.


Обиколихме езерото, поседяхме малко и си починахме.





По обратния път бяхме значително по-бързи и за около половин час стигнахме почти в началото на алеята, където по препоръка на един колега, който е от Благоевград, седнахме да ядем в едно заведение край реката с име "Дива". На отиване ресторанта се пръскаше по шевовете и нямаше къде да седнем. На връщане успяхме да седнем, макар и не край реката, а вътре. Понеже часа минаваше 16:00, обяда ни по-скоро беше следобедна закуска. По принцип храната в заведението ни хареса много, но чакането докато дойде направо ни съсипа мерака, а пък ни провали и посещението на едно от местата, които си бяхме набелязали. Чакахме точно 60 минути, докато ни сервират храната след вземането на поръчката. Както и да е, като хапнахме все пак усмивките ни се върнаха на лицата и продължихме към центъра на Благоевград, минавайки отново покрай колата и по моста над река Бистрица между Вароша и центъра.


Бих казал, че центъра на Благоевград не може да впечатли с нищо.




Позната картинка от почти всеки роден град - соц облик с лек привкус на занемареност. Намерихме хладилника на Raffy и докато си ближем сладоледа неусетно минахме покрай Съдебната палата и се озовахме в градската градинка до главната сграда на Американския колеж.



Завъртяхме се в градинката и после се върнахме в колата и потеглихме към София. В програмата ни влизаше и посещението на местността „Заева поляна“, която се намира на хълм до града, при ей този кръст.


Ако не се бяхме забавили толкова в ресторанта, щяхме да успеем да се качим на хълма с колата и да погледнем Благоевград от високо, но остана за друг път. И без това алеята и парк „Бачиново“ ни харесаха за разходки, пък и се стига неусетно от София, така че имаме мерак да се върнем в Благоевград някога отново, когато са цъфнали дърветата. Тогава ще се качим и на хълма.


Цялата ни разходка в Благоевград представлява нещо такова - Благоевград. Маршрутът до там е повече от ясен - https://goo.gl/maps/hKLW8knoJaGWKBcb9


Маршрут: София - Благоевград - София.
Общо километри: 206 км.
Среден разход:  6,7 л/100 км.
Средна скорост: 78,4 км/ч.
Общо литри бензин:  13,7 л.

Край!

Няма коментари:

Публикуване на коментар