петък, 2 август 2019 г.

Пътешествие из Румъния - Заводът на Dacia край Миовени

 Здравейте, Приятели!



На 02.08 поставихме края на нашата екскурзия из Румъния. Този край белязахме с прибирането в България като по пътя минахме през град Миовени (Mioveni), в чиито покрайнини се намира гордостта на румънците - автомобилният завод за леки автомобили Dacia. Идеята за посещение на завода се роди в главата ми още по времето, когато си купихме Dacia-та, но обстоятелствата така се стекоха, че докато стигнем до там, сменихме колата. Dacia и Renault имат толкова много общи неща по между си, за които много хора дори не подозират, затова изобщо не се поколебахме да се „щракнем“ пред завода по начина, по който щяхме да го направим и с Dacia-та. В България се прибрахме през Русе, като окончателния финал направихме в Тутракан, където седяхме няколко дни на гости и чак след това се прибрахме в София. Предстоеше да напуснем хотела в Бран, но преди това закусихме в двора. За целта, изтичах да купя от лангошите, които ядохме по-рано, но този път пробвахме други комбинации. Освен „чисти“, лангошите се продават с различни плънки - сирене, кашкавал, шунка и общо взето за хора като нас, които си падат по тестените закуски, лангошите са доста вкусен вариант. Освобождаването на хотела протече мъчително. Наложи се да почакаме доста, докато собственичката се появи, за да може да платим. Накрая от чакане се поизнервихме и се опитахме да заговорим чистачката, която ходеше напред-назад, но тя знаеше само румънски и общо взето нито ние успяхме да ѝ обясним, нито тя можа да ни разбере болежката. След като успяхме да платим, потеглихме по път DN73 в посока Къмпулунг (Câmpulung).


четвъртък, 1 август 2019 г.

Пътешествие из Румъния - Синая - перлата на Трансилвания

 Здравейте, Приятели!



С шестия ден от нашето пътешествие изпратихме Юли месец и поставихме началото на Август 2019. 01.08 беше последният пълен ден, в който щяхме да бъдем на територията на Румъния. Минахме през основата, сърцето, душата и какво ли не на Трансилвания, за да стигнем и до нейната перла. Така оприличавам аз следващата дестинация от пътешествието ни - Синая и двореца Пелеш. За разлика от замъка на Дракула, нямах нищо против повторното посещение на този в Синая, че даже бих и потретил. Преди да потеглим за Синая на дневен ред беше да закусим. Решихме да пробваме място, където предлагат закуски тип „английска“, „континентална“ и т.н. Харесахме си място и седнахме. А навън като за добро утро се изсипа един дъжд...Направо наводни за нула време. Започнахме да разглеждаме вариантите, които по описание не изглеждаха никак зле и звучаха обещаващо. Цените също не бяха зле, подобаващо високи. Викаме си, айде берекет да ни е и дъжд заваля...ще ни върви по вода. Уви, бяхме се пренавили в надеждата си да закусим така, както ни се искаше. За сметка на това за закуска изядохме, ако не се лъжа, четвъртия шамар, който ни сервира Бран. Не знам защо имахме някакви илюзии, че щом цените са високи, ще се нахраним добре. За да не се изхвърлим, поръчахме две закуски, различен тип. Скоро ни поднесоха две чинии с диаметър като за голяма пица. Моментът как си погледнахме чиниите и после един друг, може би, ще го помня вечно. В едната чиния, имаше три половинки(?!) чери домат, триъгълно парче сирене с хипотенуза 3 см., половин(?!) варено яйце и три мини кренвиршчета с дължина 3 см. В другата чиния имаше триъгълен тост от филийка за тостер, разрязана по диагонал, три резенчета домат, три маслини и половин сварено яйце (ето къде е другата половина на яйцето). Явно всичко се въртеше около сакралното число 3. Става ми смешно като се сетя колко нелепо изглеждаха чиниите, но шока беше толкова голям, че не се сетихме да снимаме. Накратко, сервираха ни две порции, с които би се нахранил един човек и то при условие, че е на строга диета. Камо ли да се нахраним двама души, че даже и бебе. Поръчахме допълнително една палачинка за малкия и просто бяхме във възторг, че не беше наполовина или на три хапки, а изглеждаше като нормална палачинка. За цялото това удоволствие платихме сума, за която обикновено вечеряме доста обилно - около 40 лв. Не знам как се казваше това заведение, но знам къде се намира и ако случайно някой ден отново се озова в Бран, ще минавам на отсрещния тротоар. Но на отсрещния тротоар пък се намира кафенето, в което седнахме предния ден, така че май ще трябва да прелитам. Искахме тази пародия да приключи по най-бързия начин, но навън продължаваше да вали като из ведро и се наложи да почакаме вътре, докато поне дъжда отслабне. Щом това се случи, заджапахме по локвите към колата и потеглихме към Синая.


сряда, 31 юли 2019 г.

Пътешествие из Румъния - Бран и Брашов

Здравейте, Приятели!


Утрото на петия ден от нашата екскурзия 31.07 започна в Бран със слънчево и приятно време, въпреки че през нощта валя дъжд. Още от предишния ми разказ за това място е ясно, че основите на румънския туризъм са изградени на базата на забележителностите около Бран. За 7 години промени почти липсват, но няколко неща ми направиха негативно впечатление спрямо предишното ми посещение. Първия шамар, изядохме с мястото за настаняване The Guesthouse. Собственичката си е същата, но се оказа, че вече не се предлага закуска срещу допълнително заплащане. А аз невероятната закуска от 2012 година я помня до ден днешен и общо взето доста се разочаровах от липсата ѝ Още повече, че като сме с малко бебе, това ни беше едно от основните изисквания от гледна точка на удобството. Друго негативно нещо е, че беше въведено правило за непрекъснато заключване на външната врата, което си беше досадно. Бяхме поискали бебешка кошара, която беше разпъната, но с изненада установихме, че освен кошарата нямаше нищо друго като матрак, чаршафи, възглавничка и т.н. Може би, ако бяхме поискали, щяха да ни дадат, но предпочетохме да не влизаме в полемики. Бяхме си подготвени и си ползвахме нашите неща. За капак, стаята в която бяхме настанени, имаше леко занемарена баня, която се наводняваше като се къпем. Все пак, за цената от 215 лв. за трите нощувки, която заплатихме, условията бяха повече от прилични - голяма стая, добра чистота, супер местоположение, паркинг, хубав двор. При предишното посещение съотношението цена/качество просто не знам дали имаше аналог по онова време. Но предвид, най-вече частта със закуската и некомфортната баня, бих предпочел да бяхме платили малко повече пари, за да получим същото качество като тогава или да отседнем на друго място. В Бран поне места за отсядане да искаш. 


вторник, 30 юли 2019 г.

Пътешествие из Румъния - В сърцето на Трансилвания

Здравейте, Приятели!


Четвъртия ден от пътешествието ни из Румъния 30.07 беше най-пъстрия ден в програмата. Предстоеше да изминем около 285 км. и да посетим някои от най-емблематичните места на Трансилвания. Основната ни точка за посещение беше родния град Сигишоара (Sighişoara) на румънския владетел Влад Цепеш, по-известен като Граф Дракула. Освен това, в тази част на Румъния са известни саксонските села с т.нар. укрепени или крепостни църкви. По пътя се отбихме в две такива села. В първото село се отбихме, за да видим какво представлява една такава църква на живо. Второто село посетихме заради автентичния саксонски облик, който има. В края на деня, трябваше да стигнем в Бран, където щяхме да останем да нощуваме останалите три вечери от екскурзията ни. През този ден времето започна така, както го оставихме вечерта - топло, но облачно. В началото бях споменал, че при планирането си бях набелязал бензиностанциите на Rompetrol за зареждане, но така и не заредих нито един път от тази верига. На излизане от Сибиу трябваше отново да допълним резервоара на колата и естествено се озовахме в набелязаната от мен бензиностанция на Rompetrol. Оказа се, че бензиностанцията e на самообслужване. Това добре, обаче, колонките са от онези западния тертип дето си плащаш на колонката с карта. Започнах да гледам колонката като индианец пишеща машина и в цялата шарения, картинки и т.н., не можах да намеря точните инструкции на разбираем език и затова елегантно се върнах обратно в колата. След 200 метра заредихме от Petrom по познатия за нас начин. Не знам каква е разликата между двете бензиностанции освен разликата в цветовите украски, но на касовата бележка пак пишеше Rompetrol. С пълен резервоар се изнизахме от Сибиу и по път DN14 се отправихме към Сигишоара.


понеделник, 29 юли 2019 г.

Пътешествие из Румъния - Сибиу и Национален музеен комплекс „АСТРА“

Здравейте, Приятели!


Третият ден от пътешествието ни из Румъния беше най-стационарния ден от гледна точка на придвижването с кола. Както бях споменал предния ден, в Сибиу останахме да нощуваме в Gasthof Clara, където си бяхме резервирали две нощувки със закуски на цена от 243 лв. общо. На сутринта, домакините се бяха появили от рано и бяха организирали всичко покрай закуската, която е на блок маса. Като се има предвид непретенциозното място, закуската беше повече от задоволителна, както и всичко покрай настаняването. Най-големия плюс на хотела е, че се намира на пешеходно разстояние от центъра и извън зоната за платено паркиране. В стаята няма хладилник, както и климатик. От второто нямахме нужда по време на нашия престой, защото през по-голяма част времето беше дъждовно и облачно. 29.07 бяхме заделили изцяло за разглеждане на Националния музеен комплекс „АСТРА". Този музей имах мерак да го посетя още през 2012 година, но тогава не ми остана време. А в действителност, за този комплекс си трябва  1 ден за спокойно разглеждане. Всякакви амбициозни планове за разходка от 1-2 часа означават, че парка няма да може да бъде обходен изцяло и разгледан подробно. Музея са намира в периферията на Сибиу, като разстоянието от табелата на града до входа на музея е около 3 км. Ръмеше лек дъжд, докато пътувахме с колата. Общо взето, някъде тук може да се каже, че времето в Румъния леко ни поизостави и до края на екскурзията доста често ни валя дъжд. За щастие, в най-ключовите моменти или спираше да вали, или в най-лошия случай ръмеше лек дъжд, който не можеше да ни уплаши и развали разходките ни из набелязаните места за посещение. Малко след 11 часа бяхме на входа на музея.


неделя, 28 юли 2019 г.

Пътешествие из Румъния - Проходът Трансалпина

Здравейте, Приятели!


На 28.07 започнахме деня със закуска в хотел Golden House, която беше повече от задоволителна. Предвид особеността на забележителността, която беше на дневен ред, през този ден прекарахме почти цялото време в пътуване. Денят беше изцяло резервиран за реализирането на моята мечта да премина през прохода Трансалпина. След закуската събрахме кервана, разплатихме се с хотела и малко след 10 часа бяхме готови да потегляме. От паркинга се измъкнахме със същата маневра, с която влезнахме, само че назад. Преди това да се случи проведохме един диалог с човека на едната кола, която на пръв поглед изглеждаше, че е запушила нашата кола. Човека се беше изненадал как съм влезнал и се беше притеснил леко как ще излезем без да го закачим и предложи да си помести колата. Аз пък бях по-притеснен от него той да не закачи нашата кола. Затова му казах, ако от снощи не е местил колата, ще изляза както съм влезнал, а освен това, че имам и сензори. Каза, че не е мърдал и така пред неговия невярващ поглед се „изхлузихме“ от смотания паркинг и потеглихме.


събота, 27 юли 2019 г.

Пътешествие из Румъния - Крайова

Здравейте, Приятели!


Генералният план за лятото на 2019 година включваше да отидем за първи път два пъти на море в годината - един път в Гърция и един път в Турция. Между двете морета пък, решихме да извадим от архивите и да изтупаме прахта от планът ни за разходка из Румъния, който бяхме направили, може би, през 2016 година. След първото море, което беше в Гърция в края на Юни и началото на Юли, започнахме с нетърпение да чакаме датата 27.07, за да сложим старта на пътуването ни из Румъния. То беше в продължение на 7 дни и 6 нощувки на общо три спирки по пътя. За мен това се очертаваше да бъде трето посещение в Румъния, а за половинката (и малкия) първо. През вече далечната 2012 Румъния беше част от комбинирано пътуване заедно с Унгария по време, на което имах възможността да посетя Сибиу и прохода Трансфагарашан, както и най-известните забележителности в Румъния, замъците в Бран и Синая. В Сибиу още тогава се бях зарекъл, че някой ден ще се върна, за да доразгледам това, което не успях тогава. Замъкът в Бран не ме беше впечатлил особено, но виж замъка Пелеш в Синая нямах нищо против да го посетя повторно. Всъщност, заради половинката и този път двата замъка бяха основната причина, за да тръгнем на това пътешествие. Освен това, аз исках да премина и през втория по-популярност високопланински проход в Румъния, който носи името Трансалпина. Това пък беше моята основна цел на това пътуване. Така щях да съм си изпълнил мечтата да премина с автомобил през два от най-красивите високопланински проходи, които на всичкото отгоре се намират много близо до нас. За да залепим двете парчета и да получим една красива  обща картина, по пътя минахме през още няколко интересни дестинации в Румъния. Някои бяха достатъчно известни, други не чак толкова, но заслужаващи вниманието ни. Това беше и първия „тест“, ако мога така да го нарека, през който малкия щеше да пътува по начина, по който обичаме да пътуваме. Не че имахме съмнения, но всичко мина така както си го представяхме. За да не се натоварваме прекалено, отсечките и местата за посещения бяха така разделени, че да не изминаваме повече от 300-350 км. на ден. А по време на тези километри да има достатъчно време за почивка и разходки. И така, първата дестинация от това пътешествие беше румънския град Крайова. Потеглихме малко след 8:30 в посока Петрохански проход. След 2 часа и малко път стигнахме в Монтана.


събота, 25 май 2019 г.

Бистришки водопад край Дупница

Здравейте, Приятели!


Може да се каже, че след дългата зимна пауза, през месец Май буквално скъсахме синджира и нямахме уикенд, през който да не отидем някъде. За наш късмет времето също беше с нас всеки един път и допринесе за това да осъществим всяка една набелязана цел. На 25.05 се отправихме в района на град Дупница, за да повървим по екопътека, която води до Бистришки водопад. Докато проучвам това място, с изненада установих, че Бистришкия водопад, до който се стига по екопътека, започваща от Бистрица и стигаща до местност наречана „Самоковището“ край Дупница, съвпада 1:1 по имена с Бистрица, Бистришки водопад, екопътеката и местността „Самоковището“ край София. На няколко пъти докато чета из различни сайтове, си помислих, че някой ми прави скрита камера, защото на едно място ставаше въпрос за София, на друго за Дупница. По едно време колкото и невероятно да ми се струваше, започнах да си мисля, че става въпрос за някаква колосална екопътека, която свързва София и Дупница. В крайна сметка, за да се убедим, че всичко е точно и едното място е на Витоша, а другото на Рила, се отправихме по автомагистрала „Струма“ към Дупница.


събота, 18 май 2019 г.

Вършец

Здравейте, Приятели!


18.05 беше поредната слънчева събота през месец Май, която решихме да оползотворим с разходка извън София. На прицел се оказа град Вършец, място което често сме „прелиствали“, когато търсим следваща дестинация. Вършец е място, на което обикновено се ходи на лечебна ваканция или отпускаща SPA почивка. Понеже вече имахме един общо взето неуспешен опит за SPA почивка с бебе, в нашия случай си запазихме това право за по-късен етап в нашия живот, а сега се задоволихме само с кратка еднодневна разходка. Дори тази еднодневна програма, която бяхме направили, се оказа прекалено амбициозна за изпълнение от наша страна. Имахме за цел освен да се разходим из града, да посетим водопадите Райски кът и Заноженски водопад, както и Клисурския манастир по път. Не можахме да стигнем до нито едно от трите места основно, защото закъсняхме още с тръгването от София и просто нямахме необходимото време. Най-близо бяхме до достигането на водопад Райски кът, но последната част от пътеката малко ни изненада, понеже изобщо не беше подходяща за бутане на количка. Освен това беше малко кална и просто нямаше как да носим на ръце хем бебето, хем и количката. Другите две места, макар и да се намират в близката периферия на града си искаха своето време, което на нас накрая просто не ни остана. От София тръгнахме след 12:00 часа, като се отправихме в посока Петрохански проход.


събота, 11 май 2019 г.

Погановски манастир в Сърбия

Здравейте, Приятели!


На 11.05 трябваше да направя годишното обслужване на Реното по случай навършването му на една година. Бях запазил час за 9:00 сутринта и в уречения час отидох в сервиза да сменят маслото и другите консумативи. Утрото беше едно такова майско. Синьо небе с тук-там някое бяло, пухкаво и невинно облаче за фон и с приятна температура - абе, баш време като за разходка. Докато пия кафе и чакам да ми се обадят от сервиза, започнаха да ми се въртят идеи като взема колата дали да не се раздвижим нанякъде. Както се казва, едвам се самонавих и се обадих на домочадието да се приготвя и да ме чака на полусъединител, заедно с паспортите. Целта за атака беше близка дестинация до София, но в друга държава - Погановския манастир в Сърбия. Обикновено манастирите винаги се намират на живописни места, така че спонтанното решение не ни плашеше. Малко преди 11 часа се прибрах, приготвихме се набързо и след 12 вече се движехме по пътя София - Калотина.


петък, 3 май 2019 г.

В Гърция... на планина (Част 3)

Здравейте, Приятели!


Настъпи 03.05 и беше време да се ориентираме към вкъщи. На нас, обаче, хич не ни се прибираше. Времето беше повече от чудесно и това ни накара да започнем да мислим варианти как да си удължим пътя. Първият вариант, който ни хрумна, беше да се върнем в Дион и да видим дали ще ни пуснат със същите билети да разгледаме и Археологическия музей. Бързо го отхвърлихме този вариант, понеже хем не беше съвсем сигурно, че ще може да влезем със същите билети, хем идеята да бутаме количката из музея или да гоним бебе из него не ни допадна. След това започнахме да гледаме картата и общо взето вариантите ни не бяха много. На изток е морето, на юг се отдалечавахме още повече, на север пък отивахме към вкъщи. Честно казано не ни се пътуваше отново по магистралата към Солун, затова остана варианта да тръгнем на запад. В тази посока е Олимп и веднага ни светна крушката, че вероятно ще бъде красиво. И така, взехме решение да прекосим планината от изток на запад и да плакнем очите с красиви гледки като предимно се возим в Реното, което междувременно вчера (02.05.2019) навърши една година и ни чакаше мирно пред хотела.


четвъртък, 2 май 2019 г.

В Гърция... на планина (Част 2)

Здравейте, Приятели!


Започнахме втория ден 02.05 от нашата екскурзия със закуска в хотела. За съжаление, опасенията ни се оказаха верни и закуската в хотела не беше никак добра. Нямаше почти никакво разнообразие. Мисля, че за първи път ни се случи да имаме закуска в хотел на шведска маса, на която да няма сирене или нещо производно. И това при положение, че сме при гърците, които се бият в гърдите с тяхното фета сирене. Отделно, например, бяха сложили два банана и три ябълки, за които даже се скараха децата на две семейства с по две деца, които бяха заедно. Е, гладни не останахме и ядохме каквото имаше. След това се преориентирахме към изпълнението на плана, който бяхме подготвили предната вечер. Като първа спирка за деня си бяхме набелязали един водопад с името Urlias (Ρέμα Ορλιάς) на 35 км. от хотела в посока древното селище Дион (Δίον), което се намира между Литохоро и Катерини.


сряда, 1 май 2019 г.

В Гърция... на планина (Част 1)

Здравейте, Приятели!


Едни от първите неща, за които човек се сеща, когато стане въпрос за Гърция вероятно са морето и  безкрайните плажни ивици. След това, идват наред сиртакито, узото, гръцката салата, маслините, зехтина, гръцката криза, гръцката митология и т.н. Някъде накрая се появят и асоциациите за Олимп и планините в Гърция като цяло. Може би не всеки си представя Гърция в тази последователност, но образът, който се очертава в нашето съзнание за Гърция е именно такъв. За да обогатим този образ, решихме да започнем опознаването на страната в аспект различен от морския. Идеята за това се роди още през 2018 година, докато бяхме на море в Неи Пори (Νέοι Πόροι) и една седмица гледахме планината Олимп от шезлонги на плажа. Видяхме, че само на няколко километра от Неи Пори има едно планинско селце, тип Долен, Лещен и Ковачевица, с името Палеос Пантелеймонас (Παλαιός Παντελεήμονας). Не ни се искаше да хабим от дните си, които бяхме определили за целодневно излежаване и мързелуване на плажа за странични обиколки, затова взехме решение, че ще се върнем на това място специално. Така, докато сме набрали скорост и без да отлагаме много във времето, направихме посещението на Палеос Пантелеймонас през 2019 година в периода от 01.05 до 03.05. Честно казано, изобщо не бяхме наясно какво точно ще правим два дни в това малко село и нямахме предварително начертан план, освен че бихме искали да отскочим до една сладкарница в Неи Пори, която ни стана любимо място по време на лятната ни почивка. В последствие се получи много добра импровизация, като запълнихме времето пълноценно и се поразходихме доста.
     Тръгнахме малко след 10 часа от София. Маршрутът ни беше ясен и ако няма изненади по пътя, се очакваше да пристигнем в Палеос Пантелеймонас в ранния следобяд.


събота, 27 април 2019 г.

Винарна „Тодорофф“ в село Брестовица и град Пловдив

Здравейте, Приятели!


По време на Великденско-майските празници през 2019 посетихме с. Брестовица като отседнахме за една вечер във винена резиденция „Тодорофф“. На следващия ден се разходихме из Пловдив, тъй като досега го бяхме правили в ранните си училищни години по време на екскурзии и спомените бяха много мътни, да не кажа никакви. Всичко това се случи на 26-27.04. Да отседнем за нощувка във винарната ни беше мерак отдавна, затова беше редно да отметнем и това място. На 26.04 потеглихме към Пловдив около обяд. С началото на пролетта тъкмо се бяха разгърнали ремонтите по автомагистрала „Тракия“ и в пакет с дългите почивни дни се очакваха драматични ситуации по пътя. Първата т.нар. „тапа“ успяхме да избегнем ловко благодарение на навигацията, като заобиколихме през Нови хан и се пуснахме по магистралата чак след Вакарел. Втория път, обаче, сам съм си виновен и не знам защо не повярвах на навигацията. Тя упорито се опитваше да ме изкара от магистралата при Динката към Пазарджик и да продължим по стария път за Пловдив. Така се навряхме в нова тапа точно за основния разклон за Пазарджик, където имаше ремонт. Висяхме час и половина в това задръстване и ако бях минал така както ми показваше навигацията, щяхме да стигнем много по-бързо. Както и да е, излязохме от магистралата от разклона за Цалапица и се понесохме из пловдивските села.


неделя, 17 март 2019 г.

Благоевград

Здравейте, Приятели!


Стартът на сезон 2019 отбелязахме с една не толкова популярна туристическа дестинация (да не кажа хич). Покрай Благоевград сме минавали транзитно безброй пъти, но никога не сме се отбивали, за да поразгледаме какво има в този град. Обикновено, когато пътуваме в тази посока, градът се пада прекалено близо до София и искаме час по-скоро да стигнем за където сме тръгнали. На връщане, ситуацията е горе-долу подобна - прекалено е близо до вкъщи и искаме най-после да се приберем. Близкото местоположение на Благоевград до София пък предразполага да се правят еднодневни екскурзии до града. Ясно беше, че ако не отделим специално един такъв ден за Благоевград, ще продължим да си го подминаваме при всяко следващо пътуване, без да узнаем нищо за него. След 4 месечна зимна пауза, по време на която не излязохме от София нито веднъж, бяхме крайно мотивирани при първия хубав и слънчев почивен ден да си спретнем разходка из града. Този ден се оказа 17.03 и без капка колебания потеглихме по автомагистралата за Благоевград.