Из Пирин и Родопите - Скално образувание "Побит Камък" (Част 5)

Здравейте, Приятели!

Ето че настъпи последният ден от разходката ни. На 29.08 сутринта закусихме набързо и напуснахме комплекс "Романтика". Предстояха ни около 200 км. до София. Решихме да запълним деня като по пътя се отбием до с. Побит камък, където има едно скално образувания, което го причисляват към категорията "природен феномен". Преди това си взехме едно "Доскоро!" с язовир Доспат, което запечатахме със снимка.

Из Пирин и Родопите - Доспат (Част 4)

Здравейте, Приятели!

На 28.08 се събудихме от чуруликането на птичките. Из въздуха се носеше аромат на свежи борчета, примесен с аромата на кафе и мекици... Да бе, да! Събудихме се от бебе-стръвник, което не носи на глад. В действителност, птичките навън наистина чуруликаха, слънцето се беше показало и прокарваше лъчи между високите борови дървета. Времето, обаче, беше хладно. Имаше и лек ветрец, който на тази височина беше и хладен. След като оправихме бебето, се ориентирахме към ресторанта да закусим и ние. Уви, картинката от предната вечер започна да се повтаря. Направо дежа вю. Седнахме и зачакахме някой да благоволи да спре на нашата маса и да ни остави меню, при условие, че болшинството хора вече бяха закусили. И като се почна едно чакане... Наложи се да отидем и да си поискаме менюто от бара. И така, както споменах по-рано, закуската не влиза в цената за нощувка и си поръчваш каквото искаш от менюто, което си има и хубавата страна. Обаче вече си бяхме научили урока от снощи и заедно с поръчката си поискахме и сметката. По-интересното е, че докато дойдат да си приберат парите, ние успяхме яваш-яваш да си изядем закуската и да си изпием кафето/чая. Оставяме неволите с ресторанта на страна и продължаваме с красивата гледка, с която приключихме вчерашния ден.

Из Пирин и Родопите - с. Долен (Част 3)

Здравейте, Приятели!

Дойде времето, в което трябваше да се разделим с Mentor Resort и Гайтаниново и да потеглим към следващата спирка от нашето пътуване. В Понеделник 27.08 започнахме деня със закуската в хотела, след което стегнахме багажа. През изминалите два дни имахме само приятни и положителни емоции от престоят ни край село Гайтаниново в Пирин планина. С удоволствие бихме се върнали отново. През следващите два-три дни се пренесохме в Родопите, посещавайки една дълго желана от нас дестинация - яз. Доспат. Малко преди обяд успяхме да съберем кервана и за пореден път се отправихме към Гоце Делчев.

Из Пирин и Родопите - с. Делчево (Част 2)

Здравейте, Приятели!

През неделния ден 26.08 бяхме решили да се отдадем предимно на мързелуване. Започнахме деня с бавна закуска в ресторанта на хотела. Седнахме навън и докато закусваме утринното слънце малко по-малко започна да ни напича. Така ни напече, че докато приключим със закуската, мързела удари своя връх и едвам станахме от масата. Изпълзяхме обратно до стаята и си облякохме банските. След това се преместихме на шезлонгите покрай басейна и се започна едно излежаване, въртене, разтягане, пиене на кафе... мани, мани... Мъка! Първата половина от деня прекарахме така.

Из Пирин и Родопите - с. Гайтаниново (Част 1)

Здравейте, Приятели!

Тази година мога да кажа, че Родопите се оказаха нашата най-често посещавана дестинация. През месец Август продължихме с атаката на тази планина и опознаването на нови за нас места. По случай втората годишнина от сватбата ни в периода 25-29.08 си спретнахме мини пътешествие от 5 дни с 4 нощувки, като две бяха в Пирин планина и две в Родопи планина. Тъй като това се очертаваше да бъде най-продължителното като време и най-дългото пътуване с новия член на екипажа, маршрутът беше така изготвен, че да не се получават прекалено големи интервали на движение. Първите два дни 25-ти и 26-ти щяхме да бъдем в Пирин, а вторите два 27-ми и 28-ми в Родопите. Целта беше на 27-ми да сме на място, на което искаме да отидем от няколко години, но все не успявахме. Кога отлагахме, кога като се наканим все нямаше места... Затова за по-сигурно този път си резервирахме нощувките доста по-рано. Отне ми известно време, докато избера точно по кои пътища да минем и реда на местата за посещение, но накрая се получи много добра подредба и перфектно изпълнение. Зачакахме да дойде 25.08 и в деня потеглихме в посока Гоце Делчев. Маршрутът, който избрахме не е традиционния през Банско, а през Сандански и прохода Попови ливади. Пътят от там е по-дълъг и по-бавен, но минахме по него преди всичко, защото досега не сме минавали по този път, а пък прочетохме, че бил живописен. А в крайна сметка и тази година си взехме дозата "Мелник", която през Юни месец пропуснахме за една бройка. Бяхме го набелязали като междинна точка за почивка и разделяне на маршрута.

Познавателен маршрут „Карст и биологично разнообразие“

Здравейте, Приятели!

Едва ли има човек, обичащ да броди по света и у нас, който да не е посетил една от топ дестинациите в България, пещера Леденика. Понеже ние попадаме в тази група, а Врачанския Балкан, където се намира пещерата, все още представлява интерес за нас, решихме да поразгледаме какво друго съществува в района на Враца. Оказа се, че има немалко маршрути и екопътеки във Врачанския Балкан. Част от тях бележат своето начало (или край) от пещера Леденика. След като поразгледахме различните варианти, се спряхме на този, който отговаряше на условията, които имаме - маршрута да е подходящ за разходка с бебе в кенгуру, да е кръгов, да е с времетраене максимум 2 часа и да е на сянка, скрит под дърветата. Това се оказа познавателния маршрут "Карст и биологично разнообразие". За разходка бяхме отредили 12.08, прекрасен летен ден. До Леденика разстоянието е около 130 км., като вариантите за път са два - през Искърското дефиле или по магистрала Хемус през Ботевград. Ние избрахме да се движим по Искърското дефиле, тъй като пътя там ни е по-интересен и по-живописен, въпреки че е с близо час по-бавен.

Извор „Живата вода“ край село Боснек

Здравейте, Приятели!

Август месец на 2018 за нас започна с по-лека и близка до София разходка. В неделния ден 05.08 по предложение на наши приятели и заедно с тях се разходихме до "от другата страна" на Витоша. Целта на разходката беше да посетим извор Живата вода край Пернишкото село Боснек. До изворът има нещо като екопътека, чиято отправна точка е селото. Разстоянието от София до Боснек е според зависи от коя част на София се тръгва, но да кажем, че от центъра до селото са грубо 45 км. От западните квартали на София е по-удачно да се мине по Ускорителя (магистрала Люлин). Така направихме и ние. Разклона за село Боснек е след като се подмина яз. Студена по магистрала Струма. След разклона има още около 5 км. до селото по тесен и лош път.

Фотински водопади, с. Фотиново и Бекови скали край с. Равногор (Част 2)

Здравейте, Приятели!

В неделя сутринта на 22.07 станахме и повторихме процедурата по закуска от предишната сутрин. В дневния план, освен прибирането към София, влизаше и посещение на местност Бекови скали край село Равногор и по-точно една наблюдателна площадка. От нея има гледка към язовир Въча. Трябваше да се повъртим още малко из района, докато стигнем целта. Село Равногор не е на особено голямо разстояние от Фотиново, но прекият път, който свързва селата е черен и въобще не съм сигурен колко е проходим за лек автомобил. Затова трябваше да се върнем до Пещера и от там да се отклоним към гр. Брацигово. След това да се изкачим до Равногор, навлизайки отново в Родопите. Малко преди 12 часа успяхме да се изнесем от Вълчановата къща.

Фотински водопади, с. Фотиново и Бекови скали край с. Равногор (Част 1)

Здравейте, Приятели!

Тази година ми се стори, че през месец Юли валя повече от нормалното, но въпреки това успяхме да уцелим един уикенд без съществени превалявания, през който да си организираме една екскурзия. Късметлийският уикенд беше в периода 20-22.07. На прицел се озоваха Родопите и по-точно село Фотиново, което е отправна точка за Фотинските водопади, които се намират край селото. Понеже рядко минаваме само с едно място за посещение, особено когато на разположение имаме повече от един ден, затова в програмата зае място още едно родопско село в тази част на Родопи планина. Потеглихме в петък около обяд по магистрала "Тракия". До с. Фотиново, където щяхме да нощуваме следващите две вечери, ни предстояха около 180 км. Също така, да отбележа, защото има две села с име Фотиново в Родопите, става въпрос за селото, което се намира в община Батак. От Пазарджик се отклонихме в посока Пещера и Батак.

Рупите, Сандански и Златолист

Здравейте, Приятели!

Ето че през 2018 година за поред път пътищата ни отведоха до Сандански, Рупите и района. Това се случи в периода 22-24.06. Сандански и околностите са на достатъчно разстояние от София, така че да те накарат да се почустваш откъснат от големия град, а в същото време до там се стига за около 2 часа и половина. Като вземем под внимание и това, че районът е красив и предлага достатъчно забележителности и места за разходки, се оказва, че през определен период изпитваме нужда да посетим някои места отново и отново. За да разнообразим нещата, този път решихме да нощуваме в Петрич, а в последствие към програмата включихме и нещо ново. На 22.06 след работа се понесохме по познатия маршрут по E79, който в сравнение с последния път не е претърпял никакви промени.

Уикенд в Цигов чарк

Здравейте, Приятели!

Приключенията ни през 2018 година започват малко късничко, но за това си имаше уважителни причини. Скромната ни групичка претърпя трансформация, като се увеличи с нов мини член, а пък Dacia-та заменихме с нов автомобил. Така вече сме трима и отново ще се возим в Renault Megane, с което се сдобихме малко изненадващо и непланирано. Преди Нова година отидохме до шоурума да купим нови чистачки за Dacia-та и без да искаме се завъртяхме около новото Renault Megane IV Sedan и освен с чистачки, от там излязохме и с примамлива оферта за ново Рено с обратно изкупуване на Dacia-та. Понеже си харесвахме Dacia-та, а дори още нямаше 3 години, почти категорично бяхме отхвърлили офертата, докато от новогодишната питка моят късмет не излезе "Нов автомобил". Решихме, че ни е писано и така се пуснахме по пързалката. От 02.05 наш помощник в пътешествията се очертава да бъде Renault Megane IV Sedan 1.2 TCe EDC7 Intense, на чиято задна седалка ще се вози нашият мъник. С всички тези новости покрай нас, за първа дестинация също избрахме нещо ново. В мерника ни се озова язовир Батак и по-точно ваканционно селище Цигов чарк. Като за първи път с малкия член на екипажа, решихме да се задоволим (по-скоро да не рискуваме) само с една нощувка, която осъществихме в периода 02-03.06. Потеглянето ни от София протече драматично. Оказа се, че малко преди да потеглим в района между Нови хан и Вакарел по автомагистрала „Тракия“ се е обърнала цистерна и пътят е блокиран. За това бяхме предупредени от наши приятели, които щяха да бъдат с нас на Цигов чарк, но те бяха потеглили по-рано и бяха попаднали в капана. Затова излязохме от София по необичаен начин - през Елин Пелин, Нови хан, по стария път към Вакарел и от там се включихме на магистралата, прескачайки тапата.