събота, 16 септември 2017 г.

Тетевенски водопад, Етрополски манастир и водопад Варовитец

Здравейте, Приятели!


В навечерието на есента си спретнахме еднодневна разходка в близост до София. Основната дестинация, която бяхме набелязали беше Тетевен и по-точно еко пътеката "Под пръските на водопада", водеща до Тетевенския водопад. В последствие плановете ни претърпяха промяна и вместо да се разходим из Тетевен, решихме да минем през Етрополския манастир и водопада Варовитец, който се намира непосредствено до манастира (или по-скоро под него). Съботния ден 16.09 беше топъл и приятен слънчев ден, който предразполагаше за разпускаща и небрежна разходка из природата. Подготвихме си раницата със сандвичи и вода и малко преди обяд потеглихме към Тетевен. След по-малко от час стигнахме до разклона на магистралата за Ябланица и Тетевен.


Започнахме да се движим по третокласен път с номер 358.


Този път не беше в кой знае колко добро състояние. Движихме се по него около 20 км. до Тетевен.


Тетевен е малко "разлят" град и след табелата продължихме още няколко километра, докато навлезем в същинската част на града. През цялото време се движихме направо и все по-главния път. На едно от пресичанията над р. Вит има табелка с надпис "Водопад Скока". По моста пресякохме реката, минавайки през някакъв битак и продължихме по тесен път, покрит с износен асфалт.


След 3 км. по този път стигнахме до едно мостче, непосредствено пред което бяха спрели автомобили. Там спряхме и ние. Началото на еко пътеката "Под пръските на водопада" се намира от лявата страна на пътя, след като се прекоси мостчето. GPS координатите са: 42°53'37.0"N, 24°15'07.4"E.


Поехме по пътеката в търсене на водопада.


Пътеката е с дължина около 600 метра и бих казал, че е лесна за изминаване. Има няколко изкачвания, но са съвсем кратки и полегати.


През цялото време пътечката се извива покрай рекичка с името Козница, а на едно две места има пейки за отдих. Понеже беше станало време тъкмо за обяд, на една от пейките изядохме сандвичите, които си носехме. На няколко пъти пресякохме реката над специално направени дървени мостчета.



Мостчетата бяха основната атракция по пътеката. Снимахме се на всеки един от тях.


Може би някъде за около 30 минути, с много паузи за снимки и наслаждаване на природата стигнахме под пръските на водопад "Скока".


По това време на годината водопада не е особено пълноводен и бих казал, че изобщо не е впечатляващ. Височината му е някъде около 30 метра. По принцип, водопада има още един ръкав, който е с височина 60 метра, но той беше пресъхнал и не течеше вода.


Тук към нас се присъедини една двойка познати, с които продължихме разходката си през този ден. След като се повъртяхме малко и си направихме снимки край водопада, тръгнахме обратно по пътеката към колите.


Разходката по еко пътеката е приятна и лека. Цялата разходка по нея ни отне малко над един час. За да се види пълния потенциал на водопада по-удачния период за посещение със сигурност би бил в края на пролетта и началото на лятото. А нашият път до водопада и обратно изглежда по следния начин: Под пръските на водопада.
     След известно чудене болшинството реши да отидем до с. Рибарица. Качихме се на колите и потеглихме натам.


След около 15 километра стигнахме в Рибарица. И до ден днешен не съм сигурен защо изобщо тръгнахме в тази посока и какво се очакваше да видим в Рибарица освен многобройните вили.


Не бях подготвен да ходим в тази посока и затова си мисля, че една разходка в Тетевен щеше да бъде много по-смислена от тигела, който направихме с колите през Рибарица и накрая на селото направихме обратен завой, за да се настаним в едно заведение край реката, където гладните ядоха, а жадните пиха.


След като приключихме и тази фаза, все още имаше време да посетим още нещо и да завършим тази екскурзия подобаващо, така както я започнахме. Решихме да минем през Етрополския манастир и водопадът "Варовитец". Върнахме се обратно по пътя, минахме отново през Тетевен и след като излязохме от града, завихме наляво по четвъртокласния път 3701 към с. Черни Вит.


В началото пътят беше сравнително добър, даже бих казал без забележки и много живописен. Това продължи някъде около 12 км. като след с. Черни Вит настилката постепенно започна да става по-лоша.


Обстановката рязко се влоши, след един десен завой (почти обратен), от който продължихме към село Ямна.


Следващите 7-8 км. си бяха направо кошмарни. Едни дупки, ама направо трапове. На места асфалта липсва, по пътя паднали дървета, остатъци от свлачища... ужас.



Всеки момент очаквах, че пред нас ще изскочи нещо и ще трябва да се връщаме обратно. Буквално пътя е забравен от органите, че съществува, но пък за сметка на това табелата за винетка не беше забравена. Просто е скандално, че за такъв път е необходима винетка.


Напълно разбрах защо навигацията предлагаше на пръв поглед безумен вариант за придвижване от Тетевен до Етрополе - да се върнем обратно на магистралата през Ябланица и да се отклоним към Етрополе, минавайки през Правец. След село Ямна обстановката започна да се подобрява.


Продължихме да се движим по път 3701 към Етрополе и някъде непосредствено преди да стигнем в града завихме наляво по един тесен и стръмен път, който води до манастира. Изкачвахме се по стръмният път в продължение на 2,5 км., но въпреки че пътят беше тесен, поне беше с нов асфалт.


Озовахме сме точно пред входа на Етрополски манастир "Св. Троица". Около манастира очевидно се извършваха някакви ремонтни дейности.



Етрополският манастир е известен и под името Варовитец, тъй като е (бил) изграден от варовиков камък. В момента дали все още е такава ситуацията не знам, защото е повече от видно, че съвсем скоро манастирът е реновиран изцяло.


По-голям интерес за нас представляваше водопада, затова набързо се разходихме в двора на манастира и покрай прилежащите постройки.



Тръгнахме по пътеката, която започва от задната част на манастира и по специално изградени стълби се спуска надолу, в подножието на водопада.


Пътеката има разклонение, което се оказа, че започва почти веднага след отклонението от главния път. Тоест, последните два километра и малко, които изкачихме с колата, могат да бъдат изкатерени по специално направената еко пътека, която свършва в задния край на манастира и след това се спуска към водопада.


Бих казал, че спускането до подножието на водопад Варовитец е незначително, също както и текущото му състояние.


Тънки струи вода се спускат от височина не повече от 20 метра в коритото на река Малък Искър.


Както и другия водопад, вероятно и този е далеч по-впечатляващ в периода на късна пролет. Все пак си направихме няколко снимки за спомен под тънките струи на водопад Варовитец. Повъртяхме се още малко наоколо по пътечката, при което се получи следния маршрут: водопад Варовитец. На изкачване към манастира, го снимахме още един път от друг ъгъл, след което се качихме в колите и отпрашихме към София.


Минахме транзитно през Етрополе и Правец, след което се качихме на магистралата и по пътя замръкнахме. Като цяло се получи добра еднодневна екскурзия и ако можех сега да променя нещо е, че щях да настоявам да се разходим из Тетевен, вместо да направим заблудената разходка до Рибарица. Но така или иначе, имам желанието да видя как изглеждат двата водопада пролетно време, така че вероятно някоя пролет ще се върнем отново като тогава ще отделим време и на градовете (Тетевен, Етрополе и Правец).

Целият маршрут, по който минахме изглежда така - https://goo.gl/maps/eDbeMGyXHQr.


Маршрут: София - Тетевен - с. Рибарица - с.Ямна - Етрополски манастир - София.
Общо километри: 296 км.
Среден разход:  5,7 л/100 км.
Средна скорост: 55,5 км/ч.
Общо литри бензин:  16,8 л.


Край!

Няма коментари:

Публикуване на коментар