понеделник, 24 юли 2017 г.

По пътя към вкъщи

Здравейте, Приятели!


В понеделник сутринта на 24.07 дойде времето, в което трябваше да кажем "Чао!" на Памуккале и да подпечатаме пътния лист за прибиране. Предстояха ни малко над 1000 км. за изминаване, в това число прекосяване на Дарданелите с ферибот и преминаване на Турско-българската граница. Затова станахме възможно най-рано за закуска като този път имаше места на масите край басейна и седнахме там. Това се оказа грешка, понеже през цялото време наоколо се мотаеха котки, които само досаждаха и общо взето не ни оставиха да закусим на спокойствие. За капак се разхождаше и едно голямо куче. Чувството беше все едно се намираме в зоологическа градина, а не в ресторант на хотел по време на закуска. Ако трябва да поставям черна точка на прекрасния хотел, то това е именно досадните котки и кучета. Малко след 8:30 се изстреляхме от хотела.


Според навигацията ни предстояха 13 часа път, което се оказа доста оптимистична прогноза. Ако трябва да съм честен, моята прогноза дори беше още по-оптимистична. Мислех, че след максимум 12 часа ще сме си в София. Напуснахме Памуккале триумфално по правия и пуст булевард.


След това минахме по познатия път през селата и махалите.


Първите 260 км. до Балъкесир (Balıkesir) се движихме по същия път като на отиване към Памуккале.


За два дни нищо по пътя не се беше променило и гледката ни разнообразяваха чудатите МПС-та по турските пътища.


Направихме "проверка" колко са дръпнали ремонтните дейности по пътищата в отделните участъци.


Нещо ново, което ни направи впечатление от друг ъгъл е наличието на множество оризища някъде из пустите земи.


Лозовите масиви също са често срещана реколта край пътя. А какво ли си случва в тези бидони, непосредствено до лозята?


Така стигнахме до Акхисар (Akhisar). Този път заобиколихме града по околовръстното. Или по-скоро се опитахме.


Вероятно обходния път още не е завършен напълно, тъй като изведнъж стигнахме до някакво кръстовище, от което завихме надясно в нашата посока и пътя продължи през града. Е, булеварда, по който минахме не беше централен, но все пак градското движение се усети. Не знам дали преминаването стана по-бързо, спрямо това ако бяхме цепили на пряко през центъра. След Акхисар настана времето на пъпешите.


Още на отиване си казахме, че на връщане ще спрем да си купим от тези пъпеши. Обичайно за Турция, рекламата им е много силна до момента, в който не се запознаеш с детайлите. На всяка сергия едни големи надписи "4 пъпеша за 10 лири", което на фона на размера на пъпешите си е направо без пари. Понеже сергиите са страшно много и както се движим с около 100 км/ч, преброихме до три, започнах да спирам и където спря колата, там направихме пазарлъка. Още със слизането разбрах каква е работата с четирите пъпеша за има няма 5 лв. Бях спрял колата точно до едни пъпеши, които седят малко по-настрани и имаха супер нетърговски вид, направо за животни. Все пак започнахме ритуала по пазаруване - посрещна ни един дядка и веднага ни отряза по едно парче от двата сорта пъпеши за проба. Вкуса беше ставащ - яли сме и по-хубави пъпеши, яли сме и по-лоши. Решихме, че ще купуваме и дядката ни пита "От кои?". Казахме по един от двата вида за всяко семейство (демек 4 пъпеша), а той започна да избира пъпеши и да ги носи към кантара. До последно имах надежда, че използва кантара само като временно място, на което слага пъпешите, но накрая ни обяви цена далеч от десетте лири. Питаме го "Какво стана с четирите пъпеша за 10 лири?" и той, разбира се, ни посочи умрелите пъпеши до Dacia-та. И като пусна котва и запъна... няма никакъв пазарлък. Все пак си купихме пъпешите, като цената им се върза горе долу около 10 лири за пъпеш, който тежи около 5 кг, т.е. на нормална цена за кг. в разгара на сезона. Друг е въпроса, че поне нашите два пъпеша бяха много зле на вкус, даже единия го изхвърлихме почти целия. Освен пъпешите си купихме малко грозде и едни набръчкани маслини. С тях поне направихме малко пазарлък. Маслините бяха страхотни - все още като видим в магазините в България набръчкани маслини  и купуваме, в търсене на същия вкус, но не уцелваме за момента. Докато обсъждаме търговията в Турция и хитрия дядка подминахме Балъкесир, откъдето се отклонихме по Е881 (всъщност, продължихме) към Бурса и Истанбул. По този път минавахме за първи път. След 50 км. напуснахме Е881 и поехме по D565 към Бандърма (Bandırma). След още толкова стигнахме в града.


До момента бяхме минали около 380 км. в рамките на 5 часа. Тук решихме да обядваме и спряхме в един МОЛ, който беше на главния път, по който се движихме. Обядвахме и си купихме някои други неща за ядене за България. Бандърма е голям град с население от близо 150 000 души. Разположен е на брега на Мраморно море и играе важна търговска и пристанищна роля в района. Земите около Бандърма са плодородни. От Бандърма ни предстояха още 130 км. на азиатска територия по път, който е успореден на Мраморно море, но достатъчно отдалечен, за да не виждаме морето. Макар че вече доста сме свикнали с турското движение, все още при подобни ситуации цъкаме с език. Да уточня, че другото платно не е в ремонт.


Текущата ни отправна точка бе град Лапсеки (Lapseki), откъде предстоеше да се качим на ферибот, който да ни разтовари в Гелиболу (Gelibolu). По този начин, щях да съм използвал и трите фериботни линии за прекосяване на Дарданелите. Надявам се, следващото преминаване да е по мост. Пътя, по който се движим е с номерация E90 (D200) и в последните си километри преди Лапсеки, все пак се вие непосредствено до Мраморно море.


Към 17 часа бяхме на територията на Лапсеки.


Захода за ферибота е директно от главния път, обаче специално за мен (и за този зад мен) се оказа предизвикателство. Нещата на навигацията не изглеждаха точно така както са в действителност и горката започна да ме кара да правя "резки" маневри, затова престанах да й обръщам внимание. По принцип си гледах и табелите, но точно където трябваше да завия ми се стори, че това е пътя за камионите, понеже имаше табела с камион. Следващия момент разбрах, че колоната е една и... спряхме след като подминахме разклона. Изчаках колата след мен да ни изпревари и дадох малко назад, за да се наредя на колоната. Същевременно и колата след мен направи същата операция. Наредихме се на опашката и зачакахме. Този път поне виждахме рампата и фериботите.


Общо взето минахме за приемливо време. Когато застанахме на опашката товареха ферибота, който замина, а ние останахме за следващия, който тръгва след 30 минути. Цената на този ферибот е 35 лири (17лв.) за лек автомобил. Ето ни и нас на борда.


Явно имаше някакво забавяне с товаренето на ферибота в обратна посока и затова повисяхме около 10 минути в морето, докато се освободи понтон на европейска територия.



Така цялото ни преминаване с чакането трая около час и половина и в 18:30 бяхме на европейска територия в Гелиболу.


Господинът от паметника е Пири Реис .Той е отомански мореплавател и картограф, създател на мореплавателския атлас Бахрие (Морска книга), под формата на стихове. Тя описва детайлите на Егейско и Средиземно море - видове ветрове, течения, картографиране на бреговете и т.н. Понеже при слизане от ферибот обикновено става лека галимация, докато всеки се ориентира на къде да хване, реших да не се набутвам в трафика и завих в някаква друга посока, след което навигацията ни прекара през интересни места в Гелиболу. 



Напуснахме Гелиболу и продължихме по познатия ни път към Едирне.


Оставаха ни точно 200 км. до Едирне и границата, които взехме за 2 часа. Докато се движим, слънцето започна бавно да се скрива зад хоризонта




В 20:30 бяхме на разклона за обходния път и центъра на Едирне. В най-добрия случай до София ни оставаха още поне 3 часа и половина път и по всичко личеше, че ще се приберем по никое време, затова решихме да се отбием в града и да вечеряме за последно турска храна.


След като вечеряхме се наредихме на опашката на границата, където си почакахме достатъчно дълго, по-голяма част на българската граница. На първата бензиностанция в България "треснахме" по едно истинско еспресо, след което газ към София. Прибрахме  се някъде към 3 през нощта. В бъдеще съм решил да съм по-резервиран в прогнозите си относно това за колко време се изминават 1000 км., по които има фериботи и граници.

Така приключи това пътуване до остров Бозджаада и природната забележителност Памуккале. Предвид нагласата ни, че ще прекараме 7 мързеливи дни, търкаляйки се на плажовете на Бозджаада и последвалото разочарование от това, все пак останахме цялостно с  приятни чувства и хубави спомени от всеки един ден.

Маршрута, по който минахме на връщане към София е: https://goo.gl/maps/2bHobVPZeZH2


Що се отнася до останалата част от статистиката, цялото приключение за нас двамата излезе около 2100 лв., като цената за път (бензин+фериботи) сме си я делили с другата двойка. Разбита сумата изглежда така:

- 7 нощувки в Aspasia house Bozcaada - 1050 лв.
- 2 нощувки във Venus Suite Hotel Pamukkale - 138 лв.
- Бензин - 166 лв. (общо е 332 лв.)
- Ферибот Килитбахър - Чаннаккале - 7,50 лв. (общо е 15 лв.)
- Ферибот Гейикли - Бозджаада - Гейикли - 17,50 лв. (общо е 35 лв.)
- Ферибот Лапсеки - Гелиболу - 8,50 лв. (общо е 17 лв.)
- Храна и други разходи - 725 лв.

Общо километри:  2 316 км.
Среден разход:  6,3 л/100 км.
Средна скорост: 66 км/ч.
Общо литри бензин:  147 л.

<<< Природното чудо Памуккале


Край!

Няма коментари:

Публикуване на коментар