сряда, 31 май 2017 г.

Черноморска обиколка на Северна Турция - на плаж в Шиле

Здравейте, Приятели!


Готови ли сте за пътешествие от 5 000 км. море, планини, градове, села и курорти, изпълнени с много разнообразие и запознаване с местната кухня, традиции и особености в различните части на Северна Турция? Ако отговорът е "да", се пригответе за 12 дневно препускане с Dacia Logan II, по време на което ние осъзнахме колко голяма държава е Турция и колко е различна/еднаква в отделните райони. Идеята за това пътешествие се появи още миналата година през лятото, като в първоначалния си вид беше 9 дневно, но след поредица от трансформации достигна 12 дни. Подготовката или по-точно проучването започна още есента и трая цяла зима. Честно казано ми отне доста време, за да филтрирам най-интересните места за посещение спрямо нашите интереси, хотелите, в които да нощуваме, как да разделим пътя, състоянието на пътищата и всякакви други детайли от голямо или малко значение. Този район на Турция не е особено популярен сред чуждестранните туристи и като цяло местата, които посетихме ги подбрахме с много четене в Интернет. Основното място, от което избирахме местата за настаняване, беше сайта booking.com. Както знаем, при някои хотели цените в този сайт са малко по-високи от тези, които евентуално биха ни дали от рецепцията при директен контакт. Затова, хотелите, които ни устройваха като цена, ги резервирахме директно през сайта, а тези които ни се струваха със завишени цени ги проверявахме на сайтовете на самите хотели и директно звъняхме на телефоните, за да договорим по-добра цена. При някои се получиха нещата и успяхме да договорим по-добри цени, а при други не. При трети пък нямаше значение дали ще резервираме през booking, сайта на хотела или по телефона. За състоянието на пътищата, както винаги, много ми помогна Google Street View. Изминах не малко виртуални километри с помощта на Google, откъдето придобих основна преценка за пътищата и евентуалните изненади по тях. Освен това, черпих информация от разказите на няколко души, които имаха реална представа за движението по пътищата в тази част на Турция:
От всичката събрана информация (Google Street View + пътеписите), дефинирахме местата за нощуване и отделните отсечки, така че да не се изморяваме прекалено много от път и същевременно да ни остава достатъчно време да разгледаме това, което си бяхме набелязали предварително и по-възможност нещо спонтанно. Е, че времето никога не стига за всичко е повече от факт, но все пак прогнозният ни план беше доста добър и успяхме да го изпълним със съвсем малки отклонения и изненади.
На последно място избрахме точните дати за осъществяване на пътешествието от 31.05 до 11.06 включително, като последната ни нощувка беше на гости на позната територия. По принцип, ни се искаше да направим пътуването от средата до към края на Юни, за да може морето да се е позатоплило повечко, но към края на месеца имахме доста важен повод (сватба на сестра), който нямаше как да пропуснем, а вълненията и емоциите са подобаващи с наближаването на подобно събитие. От друга страна искахме да избегнем летните отпуски и навалици, затова не пътувахме по-късно и както обикновено се случва, когато има куп неща с които да се съобразяваш...пропускаш нещо. Ние пропуснахме, че през този период в Турция (и не само) е Рамазан, а както знаем, не малка част от хората там са крайно настроени към религията. Като цяло бих определил този пропуск като незначителен, тъй като това не оказа негативно влияние върху нашето приключение (дори си имаше плюсовете), но се наложи всеки ден да живеем с мисълта, че е Рамазан.
Повече подробности ще има по пътя, затова е време да хвърлим бегъл поглед над общия маршрут и да потегляме, че доста път ни чака...


За момента това ни е най-продължителното пътешествие като дни и най-дългото като километри. Всеки един ден изминавахме определено разстояние с колата, което се базираше на това по какъв път ще се движим и колко спирки ще имаме по пътя. Нощувахме на различно място всяка вечер, като само на едно място нощувахме две вечери. Това място го определихме като средата на пътешествието и крайната точка, от която ще започнем да се връщаме обратно към България.
В 7:15 часа на 31.05 сутринта, бяхме готови да сложим началото на това незабравимо пътешествие. Навигацията беше настроена с маршрута до първото ни място за настаняване.


Целта беше да стигнем в известният за истанбулци турски курорт Шиле, който се намира непосредствено след Истанбул в североизточна посока на брега на Черно море. Предстояха ни около 650 км. до хотела, който си бяхме резервирали. Първите 180 км. по магистрала Тракия до разклона с магистрала Марица са ни достатъчно омръзнали, затова първите ни фотоси изгряха след като се отклонихме в посока Свиленград.



Прави впечатление колко по-слаб е трафика по тази магистрала спрямо Тракия, да не кажа, че липсваше съвсем. След малко повече от 3 часа път с едно спиране за закуска край Пазарджик и спиране за дозареждане край Любимец, вече бяхме много близо да ГКПП Капитан Андреево.


Няколко километра преди граничния пункт се появи обичайната гледка.



На границата се забавихме повече от турската страна, но да сме чакали максимум 20 минути. След като минахме успешно на турска територия, ни очакваха около 180 км. до предградията на Истанбул, откъде започваха новостите за нас. Преди това, обаче, започнахме трескаво да се оглеждаме откъде може да се сдобием HGS стикер за турските магистрали, тъй като стария стикер остана на стъклото на Реното, а освен това стикерите са свързани с номера на колата. На първия Shell не продават стикери, а само зареждат. От там ни казаха, че стикер може да си купим след 20 км. на първите гишета при Едирне. Там обаче, мястото за купуване е от другата страна и трябва да се правят някакви шантави гимнастики от рода да пресичаш магистралата през мантинелата. Затова на следващата бензиностанция Petline, 200 метра по-напред, тръгнахме да се пробваме пак и тъкмо като завивах, фокусирахме надписа Ptt, което ще рече турските пощи. А там задължително трябва да продават стикери. Отстрани на самата бензиностанция има един фургон, откъдето за 70 лири (35 лева) се сдобихме с така бленувания стикер. От тия 70 лири 7.50 са за самия стикер, а останалите 62.50 остават в сметката за таксуване по магистралите. За закупуването на стикера трябват паспорт и номера на колата. Залепихме стикера под огледалото според инструкциите и след това газ по магистралата със 120 км/ч на автопилот.


Трафика беше много слаб, докато не наближихме Истанбул.


На 22 км. от Истанбул според табелата вече бяхме в надпреварата кой ще смени най-много пъти лентата за движение в рамките на следващите 2 километра, докато два-три-четири камиона не са запушили всичко.



От предишните ми премеждия в Истанбул за себе си съм стигнал до извода, че ми е най-готино да се движа в лявата лента до мантинелата. Така е възможно само от едната страна да ти се навират, освен ако няма някой край мантинелата, който да продава гевреци, вода или каквото се сетите.


Освен това ми е по-лесно да се адаптирам към ултра динамичното движение броня до броня със 100-110 км/ч. Така или иначе тук никой няма време и желание да ти присветва и свири дълго време, а вместо това прави опити да те изпревари по осевата линия на две гуми. Престрояването от най-лявата лента към някое разклонение става задължително без мигач, защото иначе всички започват да се объркват. Както съм казвал и в предишни пътеписи за Турция, единственото правило за движение в Истанбул (и не само там, а в Турция) е толерантност. На фона на целия хаос в движението, който те кара да мислиш колко ужасни и нагли шофьори са турците, цари една такава небрежна толерантност и почти всички са склонни да те пропуснат веднага само и само да не им се пречкаш с мигащ мигач. След известна доза километри в интензивния трафик успях да се адаптирам към местното шофиране и вече ми беше без значение в коя лента ще се движим.


Малко преди Mall of Istanbul минахме през гишетата за изход от магистралата. Целта ни беше да се отклоним към новия трети мост над Босфора Явуз Султан Селим (Yavuz Sultan Selim). Като се прибрахме в София си направих регистрация в официалният сайт за HGS, откъдето с изненада установих, че разстоянието от Едирне до Махмутбей (разклона при МОЛ-а) не ми е таксувано. На една електронна табела имаше изписана информация, че трафика по моста е слаб.


Това ни надъха, че евентуално ще прекосим Истанбул без да се бавим много. Отклонихме се по новата градска магистрала, която носи името Kuzey Marmara Otoyolu (нещо като нашата Северна тангента). Отново на една информационна табела имаше съобщение, че този път е платен.


Това, разбира се, не ни спря, тъй като нашата цел беше да минем по новия мост и затова се изстреляхме напред, щом трафика оредя. Това, че пътя е платен обясни защо и движението по него е толкова слабо.


Не остана и помен от динамиката няколко километра по-рано. Още повече - дори не остана помен от Истанбул. Рязко намаляха сградите, след което изчезнаха и все едно се движехме извън града . Наоколо освен нас имаше само камиони и много рядко друг автомобил.


Пресичането на Истанбул през третия най-северен мост ни удължава пътя с 30 км., но като време мисля че е почти два пъти по-бърз. Прекосихме града за около 45 минути като през цялото време освен в тунелите и на моста (и където другаде имаше някакви ограничения поради довършителни ремонти), се движихме с магистрално темпо.


Докато обсъждаме темповете и мащабите, с които се строи, в далечина пред нас се появиха колоните на моста.


С вълнение изминахме оставащите километри до първата забележителност по нашия маршрут. Първата копка на моста е направена на 29.05.2013 година, а е отворен за движение на 26.08.2016. Дето се вика, мостът беше още пеленаче на под една годинка. С височина от 322 метра, мостът Yavuz Sultan Selim e най-високият мост с висяща конструкция в света и втори по-височина сред мостовете от всякакъв тип след френският Millau Viaduct (343 м.).  Широчината му е 58.5 метра, а дължината - 2 164 метра. Състои се с от четири пътни ленти за движение в една посока и по един железопътен в посока. Строежът на моста е на стойност 2.5 млрд. щатски долара.


Мостът е част от вече споменатата магистрала Kuzey Marmara, която все още е в процес на строеж в по-голямата си част, като дължината на целия път ще бъде 260 км. и ще преминава изцяло северно от Истанбул.


Каквото и да кажа за моста ще е малко - просто страхотно съоръжение, което имахме честта да сефтосаме, докато още мирише на ново.





Удобството да избегнеш истанбулският трафик си има своята цена. Преминаването по моста и завършената част от новата магистрала струва 31.95 лири (16 лв.) за лек автомобил. Като туристи за нас не е кой знае какъв проблем да платим еднократно таксата, но сигурно не така мислят местните, ако трябва да минават ежедневно в двете посоки. Явно затова трафика е толкова слаб и предимно от камиони, въпреки че мостът пести време. За сравнение, другите два моста се заплащат по 7 лири (3.5 лв.). На фона останалите платени отсечки, тази е значително по-скъпа. След като ни приспаднаха сумата от сметката, продължихме движението си, но вече на азиатска територия.


Освен всичко това, направихме заключение, че почти не усетихме тръпката от прекосяването на мегаполиса. Тъкмо се бяхме надъхали от хаоса и трябваше да се отклоним за моста, а на азиатска територия нещата не се промениха изобщо и до отклонението за Шиле, трафика остана все така слаб.


Е, това всъщност ни беше идеята - че новия път няма да е толкова натоварен и ще прекосим Истанбул по възможно най-бързият начин, за да стигнем по-рано в Шиле. На картата на навигацията, както и на тази в Google Maps все още няма означено отклонението за Шиле при Hüseyinli, но на практика вече съществува макар активно да строяха наоколо, затова следвахме табелите и напуснахме малко по-рано магистралата в посока Шиле от новопостроеният разклон.


Включихме се към път D020 и ни предстояха около 30 км. до хотела в Шиле. В този участък пътят няма разлика спрямо българските разбирания за магистрала, че дори на места е трилентов.


Ограничението е 110 км/ч и е безплатен. Наоколо отново шареха само камиони натъпкани със земна маса и имах подозрението, че са пряко свързани със строящата се някъде там нова магистрала. Ние обаче тръпнехме все повече в очакване да стигнем в Шиле. Табелата се появи пред нас точно в 3:30.


Времето беше супер и по всичко личеше, че ще ни огрее следобеден плаж. Отклонихме се от главния път и се запътихме по инструкциите на навигацията към хотела.


Шиле не е много голям град и по пътя за хотела минахме през центъра му.



Хотелът, който си избрахме се намира в по-крайната част на града, но като го избирахме гледахме да е максимално близо до някакъв плаж, за да не губим време и по възможност да не ползваме колата. В 16 без нещо часа стигнахме в хотела, който всъщност се води мотел, тъй като стаите са на едно ниво една до друга.


Fener Motel резервирахме през сайта booking.com за сумата от 100 лв. за двойна стая за една нощувка със закуска. Хотелът разполага с частен паркинг, където се спира по следния начин:


Стаята разполага с всички необходими удобства като за 100 лв., като е достатъчно голяма, за да не се прескачаме взаимно. Това като че ли е за сметка на малката баня, която е с формата на коридор и е неудобна и тясна в частта при мивката. Това е единствения недостатък, който може да отбележим. На територията на хотела има много приятна градина с дръвчета и цветя, където са разположени шезлонзи и чадъри.


Пред всяка стаичка има малка веранда с маса и стол. Освен това на разположение за безплатно ползване от гостите на хотела е басейн, покрай който отново има шезлонзи.


Навсякъде е чисто и добре поддържано, а персонала е повече от любезен. Без да губим време облякохме банските и се запътихме към плажа.


Плажът Ağlayan kaya(Аалаян кая, в превод Плачещата скала) се оказа буквално на 1 минута от хотела по диагонал. Толкова е близо, че чак на плажа хващахме wifi-то от хотела. Плажът, а и целият квартал носят името на скалата, която се намира в началото на плажа, от която сълзи вода.


Още от бусовете усетихме, че става нещо на плажа. Оказа се, че снимат видео клип на песен на известна турска поп певица. Малко плахо крачехме, като очаквахме някой да ни спре и да ни върне обратно, но за целия снимачен екип бяхме като призраци. Разпънахме си хавлиите в единия край така че да не пречим.


От плажуващите бяхме само ние и още по пътя се настройвахме, че ще теглим по една сладка дрямка на плажа, тъй като водата беше студена и още не ставаше за къпане. Нещата изобщо не се получиха, тъй като пускаха музика, танцуваха, снимаха разни сцени и общо взето достатъчно привличаха вниманието към себе си. Плажчето обаче беше супер.


Сравнително малък и е с много фин пясък. В съседство има още един плаж с име Life beach. Дели ги една скала, покрай която се минава спокойно.


По-късно от един магазинер разбрахме, че сезонът в Шиле обикновено започва след 15 Юни, когато приключат учениците. Но тази година заради Рамазан Байрам, който започва на 24 Юни, вероятно ще закъснее малко, тъй като по време на Рамазан турците се лишават от всякакви удоволствия и освен на работа не ходят никъде другаде. Сигурно плажът се пълни доста по време на сезона и си го представям каква е тъпканица, въпреки че в Шиле и района има доста плажове. Гледките към отсрещния бряг на малкото заливче са супер.


Поседяхме около 2 часа и след 183-тото слушане на песента вече ни писна и решихме да се прибираме в хотела, да се освежим и да излезем на разходка из Шиле. Ето го и легендарният клип към песента, който няколко дни след като се прибрахме в София беше факт - Ozan Doğulu feat. Demet Akalın - Kulüp.


Безспорно Шиле е град известен най-вече с възможностите за плажуване, и както вече споменах, е топ дестинация за бягство на истанбулци към морето, тъй като в мегаполиса кой знае какви хубави плажове няма. Нашият хотел, освен че беше почти на плажа, беше и на около 15 минути пеша от основните забележителности и центъра. Не ни трябваше много време, за да разберем, че Шиле е обитаван (и посещаван) от по-заможните хора.


Луксозните къщи обособени в малки комплекси с частни паркинги и охрана не бяха рядкост, също както и вилите с гледки към морето, накацали на високите места. Освен това се срещаха и доста коли от луксозните марки автомобили (разбирай последни модели Мерцедес, BMW), които не са толкова типични в Турция, както в България. Въобще, в Турция за да караш такава кола, значи си голяма работа и печелиш доста добре.
През центъра на Шиле минахме с колата на път за хотела и като цяло прилича на всички други централни части на който и да е било турски град. Затова се концентрирахме над забележителности като морския фар, замъка и като цяло крайбрежието.


Именно на този фар (или fener на турски) е кръстен нашия хотел. По принцип, имаше табела с часове за посещение, които вече бяха преминали и не можахме да влезем, въпреки че ни беше любопитно какво интересно може да има за разглеждане в един фар. Затова само се разходихме и снимахме около фара.



Личеше си, че летния сезон още не е започнал от затворените заведения. Освен това и покрай Рамазана в Турция, религиозните хора спазват нещо като постите, само че с разликата че от изгрев до залез слънце не ядат и пият абсолютно нищо, че дори и вода не пият. Както споменах в началото, това за нас се яви като лек проблем по време на екскурзията, понеже голяма част от ресторантите не работят през деня или ако работят обикновено са със силно ограничено меню. За сметка на това, след залез слънце падаше голямо ядене и пиене.


Е, все пак не сме оставали гладни, даже хич, защото навсякъде ни правеха ядене. Просто ни беше някак си вътрешно неудобно понеже хората гладуват, а ние ядем, въпреки че това си е техен доброволен избор, който ние не разбираме.



Но да се върнем към морския фар...Фарът в Шиле е построен през 1869-та година, а разстоянието, на което излъчва светлина е 37 км. навътре в Черно море. Както ще видим по-късно, функционира до ден днешен като изпълнява всички свои функции.


Крайбрежието около фара, предлага много красиви гледки от различните ъгли и позиции.



След фенера обърнахме внимание на замъкът Шиле, но го гледахме от крайморския парк от разстояние.


Замъкът е от XIV век, но е реновиран през 2015 година. Сметнахме, че е по-интересно и красиво да го гледаш отдалече на фона на залязващото слънце, отколкото да отидем до него.



Още повече, бяхме достатъчно огладнели и затова решихме да се настаним в един ресторант с гледка към морето и замъка. Ресторантът с име "Fusha", който се намира в парка изглеждаше като луксозен ресторант и с ясната представа, че вероятно ще ни отрежат главите от кръста при връчване на сметката, се настанихме в него. Наистина тази гледка, тежкия сервиз и красиво оформените чинии потвърдиха това усещане. Като ни поднесоха храната веднага се нахвърлихме и забравихме да снимаме. В крайна сметка, в Турция трудно може да те съборят с цените в ресторантите. Платихме 70 лири (35 лв.) сметка, като имахме безплатно вода, разядки и хляб към нещата, които си поръчахме. Последните три, по принцип, на повечето места са стандарт. Все пак е облекчение да делим сумата на 2, отколкото да я умножаваме, както е в Западна Европа. След като хапнахме, се поразходихме още малко из Шиле на нощна светлина, в търсене на нещо за десерт, тъй като в ресторанта нямаше нищо интересно.



На връщане към хотела минахме отново покрай фарът, който вече светеше.


Пред хотела пък ни чакаше един от служителите, който беше тръгнал да си ходи ама не знаел колко рано ще си тръгваме сутринта, а пък искал да ме пита откъде съм купил колата. Тегли ми един разпит като едвам се разбрахме, че в Турция Dacia Logan II се продава под името Renault Symbol. Той обаче до последно повтаряше, че като си купувал неговото Sandero Stepway, в шоурума на Dacia не е имало като моята кола, а пък предницата и била същата като на неговата. И аз пак: "ама такава като моята трябва да търсиш в шоурума на Рено", а той "Ама на Реното предницата била различна, а задницата като на твоята" и въобще беше влезнал в голям филм с предниците и задниците. На сутринта беше дошъл с неговото Sandero, за да ми го покаже (не че не съм виждал, ама да се изфука) и започнахме същия разговор наново. Включи се още един от персонала и двамата по между си се разбраха, че всъщност Renault Symbol и Dacia Logan са една и съща кола с различна емблема. После се съгласиха с мен и си стиснахме ръцете. Трака нещо не се получи добре, понеже докато ходим ми е свършила батерията на телефона и GPS-a се е изключил, за да пести ток - Шиле.
Шиле се оказа доста приятно местенце и изглежда като добро място за почивка по Черноморието. Плажът, на който бяхме беше много чист и ми напомни на нашите плажове от времето, когато бях 15 годишен. Сериозно се замисляме дали някое лято да не посетим Шиле отново за морска почивка и да останем отново в същия хотел за по-дълго време. За място като Шиле е интересно какви биха били цените за нощувка през летния сезон.

Първата отсечка за пътешествието изглежда по-следния начин, като Google не знае още за разклона, който споменах по-рано - https://goo.gl/maps/qQ1W9BcXGw72


Маршрут: София - Istanbul - Şile
Общо километри:  655 км.

7 коментара:

  1. Страхотен пътепис. Непременно, ще посетим Шиле и то точно този мотел. Прекрасен разказ. Благодарим. Желаем здраве и още много нови дестинации и вълнуващи пътувания.

    ОтговорИзтриване
  2. Прекрасно градче! 10 дни /2018г/на фестивал,върнахте ме отново там...

    ОтговорИзтриване
  3. Браво. Много хубав пътепис. Ясен и лаконичен, без излишни емоционални отклонения и битовизми. Мерси и за линка към парчето :)

    ОтговорИзтриване
  4. Прекрасен текст и добри снимки. Пътувал съм по този маршрут по-рано, когато изобщо нямаше идея за трети мост над Босфора. Сега е много интересно да сравнявам. Шиле още беше строителна площадка, вкл. кулата. Искрено благодаря - не спирайте!

    ОтговорИзтриване
  5. Думата, посочена като Хилея в гръцките текстове, е свързана с гръцката дума „устни“, според арменския свещеник от Трабзон Биджишкян, който пътува из цялото Черно море и пише мемоарите си в началото на 19 век, и според Йожан Öztürk, той е наречен Şile поради произношението на гръцкия звук /H/ като /Ş/ в понтийски гръцки. Йозтюрк също така твърди, че рекичката Псилис, която се споменава в бележките на по-стария Плиний и Птолемай и се излива в този залив, където се подслоняват малки кораби, е източникът на името Шиле.

    ОтговорИзтриване
  6. Иключителен пътепис ,много съм доволен от доброто описание.Бъдете живи и здрави .Г. Георгиев.

    ОтговорИзтриване
  7. Благодаря за прекрасният коментар!

    ОтговорИзтриване