събота, 25 ноември 2017 г.

Есен в Копривщица

Здравейте, Приятели!


Последната екскурзия за 2017 година, която си направихме, беше по време на последния уикенд на месец Ноември 25-26.11. Тъй като възнамерявахме да отидем някъде само за една нощувка, предпочетохме да изберем дестинация близо до София, на около 100 км. разстояние. Спряхме се това да бъде възрожденския град Копривщица. В Копривщица сме били няколко пъти, но за кратко и без преспиване, затова този път решихме да се задържим малко повече време. Копривщица е място, за което каквото и да кажа ще бъде малко - богата история, автентична възрожденска архитектура, множество забележителности под формата на музеи, калдъръмени улички и други. Но преди всичко, Копривщица е родното място на редица революционери, отдали своя живот за България и огнището, където избухва Априлското въстание на 20 Април 1876 година, което дава гласност за желанието на българския народ да извоюва свободата си от 500 годишното османско владичество.
     Към Копривщица тръгнахме някъде по обяд. Излязохме от София по Северната тангента и поехме по подбалканския път Е871.


събота, 16 септември 2017 г.

Тетевенски водопад, Етрополски манастир и водопад Варовитец

Здравейте, Приятели!


В навечерието на есента си спретнахме еднодневна разходка в близост до София. Основната дестинация, която бяхме набелязали беше Тетевен и по-точно еко пътеката "Под пръските на водопада", водеща до Тетевенския водопад. В последствие плановете ни претърпяха промяна и вместо да се разходим из Тетевен, решихме да минем през Етрополския манастир и водопада Варовитец, който се намира непосредствено до манастира (или по-скоро под него). Съботния ден 16.09 беше топъл и приятен слънчев ден, който предразполагаше за разпускаща и небрежна разходка из природата. Подготвихме си раницата със сандвичи и вода и малко преди обяд потеглихме към Тетевен. След по-малко от час стигнахме до разклона на магистралата за Ябланица и Тетевен.


събота, 19 август 2017 г.

с. Боженци и гр. Трявна

Здравейте, Приятели!


След дългите екскурзии из Турция в началото на лятото на 2017 година и в последствие поради стеклите се обстоятелства, остатъка от лятото прекарахме на по-бавно темпо. Един от уикендите на горещия Август, решихме да прекараме някъде на планина и по-точно Родопите. Избрахме си няколко дестинации, обаче навсякъде уцелихме греди с настаняването, тъй като никъде нямаше свободни места. Преориентирахме се към Централен Балкан и след още няколко греди си намерихме свободно място в с. Боженци. Уикендът, който бяхме избрали, беше 19-20.08. Точно два дни преди да тръгнем ми се развали телефона и събота преди да потеглим към Боженци, първо теглихме един тигел през магазините на мобилните оператори да видим имат ли апарата, който си бях харесал. И понеже ни вървеше на греди, по този въпрос също уцелихме такава и през целия уикенд обмислях каква схема да направя, че да се сдобия с телефона, който исках. Като разбрахме, че работата с телефона няма да стане толкова лесно не ни остана нищо друго освен да се понесем по раздрънканата магистрала "Хемус".


понеделник, 24 юли 2017 г.

По пътя към вкъщи

Здравейте, Приятели!


В понеделник сутринта на 24.07 дойде времето, в което трябваше да кажем "Чао!" на Памуккале и да подпечатаме пътния лист за прибиране. Предстояха ни малко над 1000 км. за изминаване, в това число прекосяване на Дарданелите с ферибот и преминаване на Турско-българската граница. Затова станахме възможно най-рано за закуска като този път имаше места на масите край басейна и седнахме там. Това се оказа грешка, понеже през цялото време наоколо се мотаеха котки, които само досаждаха и общо взето не ни оставиха да закусим на спокойствие. За капак се разхождаше и едно голямо куче. Чувството беше все едно се намираме в зоологическа градина, а не в ресторант на хотел по време на закуска. Ако трябва да поставям черна точка на прекрасния хотел, то това е именно досадните котки и кучета. Малко след 8:30 се изстреляхме от хотела.


неделя, 23 юли 2017 г.

Природното чудо Памуккале

Здравейте, Приятели!


Неделната сутрин на 23.07 започнахме със закуска в хотела, след което без да се бавим излишно се приготвихме и отправихме към входа за терасите на Памуккале. Природният феномен е достъпен посредством два входа, като единия (т.нар. "долен") се намира в селото, а т.нар "горен" се намира над селото, като до него се стига след около 3 км. движение с кола. Ние използвахме входа, който е от селото. Цената за разходка из травертиновите тераси и античния град Хиераполис е 35 турски лири за възрастен, което се равнява на около 17,50 лв. По тези географски ширини времето е доста горещо още от преди обяд (около 30 градуса), затова искахме да обиколим Памуккале преди да са настъпили големите жеги, но въпреки това започнахме разходката си някъде около 10:30.


събота, 22 юли 2017 г.

Пътуване до Памуккале

Здравейте, Приятели!


Както бях споменал в началото, напускането на Бозджаада, когато си с автомобил, става по малко по-особен начин. Поради забраната за движение на автомобили из селото, пропускането на автомобилите до рампата за ферибота става контролирано чрез бариерата, която се намира на входа на селото. Тази бариера се вдига само ако преди това си направил резервация през онлайн системата. Двата най-важни параметъра, които трябва да се опишат са номера на автомобила и часът на ферибота, с който ще се напусне острова. На рампата трябва да се отиде 15 минути преди часа на отплаване. Като цяло системата е много добре измислена и работи перфектно и културно. Единственото нещо, което не са взели под внимание е, както бях споменал, ако нямаш турски номер, по време на резервацията не може да продължиш, защото полето е задължително. Първоначално мислех да помоля собственика на хотела да ни направи резервацията, но тъй като ме беше ядосал, не исках изобщо да контактувам с него. След това се сетихме, че може да влезем във връзка с познати от Турция и да използваме техните телефонни номера. В крайна сметка, телефона е формалност, тъй като потвърждението за резервацията освен като SMS идва и като e-mail. Разбира се, при поредното ни ходене до селото за вечеря, бях попитал служителите, които седят при бариерата, дали не мога направо при тях да си направя резервацията, но казаха че това е невъзможно и всички резервации се правят през онлайн системата, за да не се получат фалове с дублирани резервации. На 22.07 се разделихме с това приятно и красиво местенце, на което не можахме да прекараме почивката си на море пълноценно, но пък за сметка на това Бозджаада ще остане в съзнанията ни като очарователно и запомнящо се място.


сряда, 19 юли 2017 г.

Лятна почивка на остров Бозджаада - Островът в детайли

Здравейте, Приятели!


Остров Бозджаада е третият по големина остров в Турция и също така е познат със старогръцкото си наименования Тенедос. Островът е сменял собствеността си между Гърция и Турция няколко пъти, но окончателно е станал част от територията на Турция след края на Балканската война. През 1923 г. е подписано споразумение, с което до ден днешен островът, заедно с Гьокчеада, принадлежат на Турция. Бозджаада е с големина от 40 кв. км., с най-високата точка от 192 метра и постоянно население от близо 2 500 души. Климатът е средиземноморски и често преобладават северни ветрове. Основният поминък на острова е туризма и производството на вино от различни сортове грозде, от които два-три сорта са строго специфично само за Бозджаада. През 2000-та година са построени 17 вятърни турбини, които произвеждат значително повече електрическа мощност от тази, която е необходима за покриване на нуждите на острова. Затова по-голямата част от енергията се отвежда към континента за подпомагане на нуждите на област Чанаккале. На острова има няколко интересни закона, като например, че е забранен строежът на големи, високи и луксозни хотелски комплекси. Има лимит в големината на постройките и той е максимум 80 кв. метра разгъната площ, независимо от големината на парцела. От 2008 година е забранено разпространението на найлонови торбички на територията на острова. Затова в магазините винаги опаковат продуктите в хартиени торбички. От 2005 година пък, определен процент от лозовите масиви не се третират с препарати, с което се цели производството на екологично чисто и качествено грозде.


събота, 15 юли 2017 г.

Лятна почивка на остров Бозджаада - Пътуване

Здравейте, Приятели!


През 2017 година решихме да прекараме лятната си почивка на море на остров Бозджаада (Bozcaada) в периода от 15 до 22.07. Бозджаада е турски остров разположен в Егейско море и е третият по големина остров в Турция и втори в Егейско море след Гьокчеада (Gökçeada). Сам по себе си, островът е известен като дестинация за лятна почивка най-вече сред местното население и няма славата на турските топ курорти като Кушадасъ, Бодрум, Мармарис или Анталия. За сметка на това, като всеки остров, има собствен чар и атмосфера, съчетани с небрежно спокойствие. В допълнение на почивката в периода 22-24.07 посетихме още една от най-известните забележителности в Турция, която до този момент нямахме възможността да посетим. Това ще остане изненада, докато му дойде времето :). С Бозджаада се запознахме миналата година, когато проучвахме варианти за по-скромно сватбено пътешествие и понеже ни направи приятно впечатление, островът получи своя шанс да бъде посетен на по-късен етап като място, на което да прекараме някоя от летните си почивки. Като разположение, островът се намира в района на Дарданелите близо до град Чанаккале (Çanakkale) и е на 600 км. от София. За да стигнем до Бозджаада ни бяха необходими малко повече от 12 часа пътуване с кола, но с малко повече късмет, времето за път може да бъде и в порядъка на 8-9 часа. Към 7 часа сутринта на 15.07, заедно с още едно приятелско семейство, се изстреляхме с Dacia-та в посока Капитан Андреево. Тъй като пътуването ни беше в активния период на потока от "гастарбайтери", на границата чакахме малко над час. Повече време се забавихме от турската страна. След като стъпихме на турска територия към 12 часа, продължихме по стария път D100 към Хавса (Havsa) в продължение на 50 км., минавайки покрай Едирне. От Хавса, завихме надясно към Кешан (Keşan) и Чанаккале.


неделя, 11 юни 2017 г.

Черноморска обиколка на Северна Турция - Обобщение

Здравейте, Приятели!


След 470 км. от Чорлу до София, на 11.06 се прибрахме вкъщи благополучно. Така окончателно приключи дванадесет дневното ни пътешествие из Черноморска Турция, по време на което изминахме точно 4 993 км. Имахме възможността да посетим редица турски градове и села, да отидем на плаж, да се разхождаме в планина, да отседнем в курортни комплекси, да посетим пещера, водопади, исторически сгради, музей, манастир, джамия, църква, морски носове и други. Поради независещи от нас причини нe можахме да посетим няколко места, но пък за сметка на това имахме възможност да посетим други забележителност, които ни направиха впечатление случайно или научихме за тях в последствие. Затова успяхме да изпълним първоначалния план почти на 100%. Може да се каже, че времето почти през целият 12 дневен престой в Турция беше с нас и не ни попречи по никакъв начин да се насладим на преживяването. По пътя също не сме изпитвали никакви проблеми от каквото и да е естество. В София се прибрахме изпълнени с много емоции и спомени, част от които запечатахме под формата на снимки. Не помня колко точно бяха всички снимки, но след разчистване на лошите кадри, на финала останаха точно 4 921 снимки. Купихме си няколко сувенира под различна форма, предимно от местата, които ни харесаха най-много. Някои от тях бяха за ядене, други за украса или за ежедневно приложение. От Амасра имаме подложка за топли неща.


събота, 10 юни 2017 г.

Черноморска обиколка на Северна Турция - На път за вкъщи през Истанбул

Здравейте, Приятели!


На 10.06 поставихме началото на единадесетият ден от Черноморското ни приключение из Северна Турция, с който отбелязваме края на пътешествието. До вкъщи ни предстояха почти 1000 км. и искахме да ги разделим, затова останахме още една вечер на гости в Чорлу (Çorlu). Така разстоянието за изминаване през този ден се редуцира на 550 км. В Akyeri konak имахме удоволствието като за последно да се насладим на най-вкусната и най-богата закуска по време на пътешествието. Наистина домакините се постараха и направиха всичко запомнящо се. За финал, преди да потеглим от Сафранболу, искахме за посетим пещерата Булак (Bulak mağarası). Тя е известна и с друго име - Менджилис (Mencilis mağarası). По време на обиколката не успяхме да посетим единствено пещера и по този начин направихме и това. Пещерата се намира на около 8 км. от конака, непосредствено след като се излезе от града.


петък, 9 юни 2017 г.

Черноморска обиколка на Северна Турция - Последна спирка в Сафранболу

Здравейте, Приятели!


Последната точка от Черноморската ни обиколка определихме да бъде турският град Сафранболу (Safranbolu), който е част от световното наследство на ЮНЕСКО. До там ни предстояха за изминаване около 400 км., но преди да започнем тяхното отмятане имахме за довършване обиколката на Амасия. Десетият ден 09.06 започна с поредната лоша закуска. Закуската в Lalehan Otel заслужи честа да я включим в топ 3 на най-лошите закуски по време на нашето пътешествие. По принцип и не очаквахме нещо кой знае какво, затова може да се каже, че очакванията ни се покриха. След като натоварихме багажа в колата, се впуснахме в издирване на Музеят на Любовта „Ферхат и Ширин" (Ferhat İle Şirin Aşıklar Müzesi) из Амасия. Понеже изпитахме леки затруднения в ориентацията къде точно се намира този музей, направо показвам местоположението му - ето тук. Това, което бяхме успели да намерим с мъки от Интернет като адрес беше крайно неточно, тъй като е посочено само името на булеварда. То хубаво, ама тоя булевард цепи през цяла Амасия, пък и все пак ние го търсихме като точка в Амасия, а като гледам картата музея си е направо извън Амасия. Факта, че дори подминахме табелата за изход от града потвърждава това. Всъщност, като минахме табелата за изход, вече се бяхме отказали да го търсим. Аз започнах да дебна за място, от което да направя обратен завой, понеже пътя ни беше в другата посока и карайки, минахме покрай музея и малко след това имаше място за обратен завой. Та така, почти без да искаме се озовахме в музея.


четвъртък, 8 юни 2017 г.

Черноморска обиколка на Северна Турция - Амасия

Здравейте, Приятели!


08.06, ден номер 9 от пътeшествието ни... Честит рожден ден, моя милост! По случай рожденият ми ден като подарък включихме още една нощувка в програмата в град Амасия (Amasya). През този ден намеренията ни бяха да сме възможно най-малко време на път, за да може да празнуваме повече в Амасия. За това ни предстояха около 370 километра от Ерзинджан до Амасия изцяло по път Е80. Закуската в Meva Hotel е на блок маса и изглежда като посредствена на фона на всичко останало. Просто като видяхме колко е луксозно всичко в хотела и някак си очакванията ни за закуската също се бяха вдигнали. От вечерта бях издирил адрес на обменно бюро и първата работа, която направихме след закуска преди да потеглим от Ерзинджан, бе да си обменим парите. По булеварда, на който ни беше хотела се върнахме обратно около 1,5 км., за да стигнем до бюрото, където успешно и за нула време свършихме работата и потеглихме към Амасия. Минахме отново покрай хотела.


сряда, 7 юни 2017 г.

Черноморска обиколка на Северна Турция - През Артвин към Ерзинджан

Здравейте, Приятели!


Времето през осмия ден 07.06 започна така, както го бяхме оставили предния ден. Утрото в Айдер беше облачно и с големи мъки се сдържаше да не завали. Още вечерта си бяхме събрали такъмите, за да може да се изстреляме възможно най-бързо от този хотел, който с цялата си атмосфера ни влияеше негативно. Закуската на втората сутрин не беше нищо по-различно от предната. Изключение беше, че вече имаше още 4-5 човека и храната беше сервирана под формата на шведска маса.  Изводите от отношението в този, пак казвам, не чак толкова лош хотел, оставям на читателите. Този ден ни предстояха повече километри от обичайното през последните дни. Бяхме си приготвили около 540 км. като в последствие дори ги увеличихме. Следващата ни нощувка предстоеше да бъде в меката на кюрдско-турските размирици, град Ерзинждан (Erzincan). Програмата по пътя включваше посещение на град Артвин (Artvin) и язовирната стена Деринер (Deriner barajı), движение в долината на река Чорух (Çoruh nehri) и посещение на водопада Тортум (Tortum şelalesi). Останалото - каквото ни хване окото по пътя. В 09:40 потеглихме от намусения Айдер.


вторник, 6 юни 2017 г.

Черноморска обиколка на Северна Турция - Айдер и околностите

Здравейте, Приятели!


Освен че по тези места слънцето залязва по-рано, то и изгрява по-рано. Още преди 05:00 навън става светло като ден, а когато се събудихме към 8 часа за n-ти път от светлината, имах чувството, че вече е 12 на обяд. Така сложихме началото на седмия ден от пътешествието ни 06.06. За съжаление, неволите ни с хотела продължиха и на закуска. Тъй като бяхме само ние, получихме по една чиния празна/пълна горе-долу 50:50. Закуската ни представляваше едно кубче сирене с размерите на половин кибрит, две колелца краставица, две резенчета домат и две кубчета кашкавал. Към това имахме по 3 маслини, по едно маргаринче и по едно сладко от онези пакетираните, и цяяяяяла панерка хляб. А, да и чай. Дотук добре, успокоихме се, че са загрижени за фигурите ни, затова ни подлагат на диета, ама поне нещата да бяха от тази сутрин, а не от снощи или оня ден. Най се подразних, че навсякъде са разлепили лозунги "традиционна селска закуска", а ни сервираха някакви остатъци. Освен това имахме още една нощувка. От разочарование даже не се сетихме да снимаме чиниите. Аз обаче не се стърпях и вечерта попитах това ли е селската закуска и това ли ще ни сервират отново на следващата сутрин. Отговорът беше, че всъщност селската закуска се заплащала допълнително 40 лири(!!!) на човек и това, което са ни сложили не е селска закуска, обаче щом не ние харесало, за следващата сутрин "ще направят нещо по въпроса". Петият шок дойде, когато поискахме информация къде ще ни препоръчат да се разходим в района, някакви насоки и т.н., поради тоталната липса на информационни материали в стаята и на рецепцията.


понеделник, 5 юни 2017 г.

Черноморска обиколка на Северна Турция - Трабзон, Узунгьол, Ризе

Здравейте, Приятели!


С настъпването на шестия ден от пътешествието ни 05.06, лека полека се доближихме до средата на това приключение. В края на деня се очакваше да стигнем т.нар. "крайна точка" на пътуването ни, след което да обърнем посоката на 180 градуса и постепенно да започнем да се връщаме към България. Крайната точка всъщност не беше много крайна, тъй като маршрутът ни беше кръгов. Освен това не бе и най-отдалечената точка от България, до която стигнахме. Целта, която си бяхме поставили от София, бе да стигнем до Ризе (Rize), столицата на чая в Турция и да преспим две нощувки в района. Дори като сме си говорили още преди да тръгнем, винаги сме говорили за "Екскурзия до Ризе". Защо точно до там? Ами защото, като гледахме картата на Турция, това беше най-отдалеченият град, за който преди това бяхме чували да е известен с нещо (в случая, производството на чай). По пътя за Ризе на дневен ред беше да посетим вторият по големина град по турското Черноморие Трабзон (Trabzon), езерото Узунгьол (Uzungöl), да се отбием за по чай в Ризе (Rize) и да акостираме за два дни в планината Качкар (Kaçkar Dağı). Там престоеше да нощуваме в известния планински курорт Айдер (Ayder). Под формата на изминат път, всичко това се равнява на приблизително 310 км. Утрото в Хамсикьой започна с чудесна гледка от терасата (коридора) пред стаята ни.


неделя, 4 юни 2017 г.

Черноморска обиколка на Северна Турция - Селски туризъм в Зигана и Хамсикьой и манастирът Сюмела

Здравейте, Приятели!


Ден пети от пътешествието 04.06 отново започна със слънчево утро. Този ден програмата ни беше по-разпокъсана и с по-малко километри за изминаване. След четири дни по Черноморското крайбрежие дойде време да разнообразим малко програмата и да се впуснем в планински приключения из турските села. До следващото място за преспиване ни предстояха 220 км. и имахме намерение след като се настаним в хотела, да изминем още около 100 км. из близките забележителности. Мястото ни за настаняваме беше в едно планинско село с име Хамсикьой (Hamsiköy). По пътя планът ни беше да минем през селото Зигана (Zigana), а след настаняването в хотела да отидем до скалния манастир Сюмела (Sümela Manastırı). Тази нощувка, всъщност, беше една от last minute промените, които направихме в програмата, тъй като останахме доста впечатлени от природната красота в този район на базата на снимките, които гледахме в Интернет. Затова включихме допълнително една нощувка, за да може да отделим повече времe за въпросните места. Закуската в Aktuğ Elegance Hotel беше под формата на шведска маса и буквално беше под всякаква критика. Продуктите бяха стари, топлите неща всъщност бяха студени, хляба беше като камък и въобще искахме да се махнем по възможно най-бързия начин. Не знам дали в хотелът имаше други гости освен нас, но докато бяхме в ресторанта за закуска не се появи никой.


събота, 3 юни 2017 г.

Черноморска обиколка на Северна Турция - Самсун, Орду, Инджебурун и Ясон Бурну

Здравейте, Приятели!


През четвъртият ден от пътешествието ни 03.06 трябваше да наваксваме пропуските от предния ден. Планът беше веднага след закуска да се върнем 10-15 км. обратно, за да посетим нос Инджебурун, който пропуснахме. След това планът включваше попътна спирка в столицата на турското Черноморие Самсун (Samsun), посещение на още един морски нос Ясон Бурну (Yason Burnu) и крайна спирка за деня град Орду (Ordu). Очакването ни беше през този ден да няма драми покрай пътната обстановка и да поддържаме прилично темпо. От Синоп до Самсун продължава пътят D010, който в тази част е като нашите магистрали, но не и според турските разбирания. След Самсун пък започва т.нар. Черноморска магистрала E70, която свършва чаааак в Грузия. Въпросната "магистрала" всъщност е продължение на D010 и не се води магистрала, тъй като движението е безплатно. Освен това няма разлика спрямо частта между Синоп и Самсун от гледна точка на брой ленти, начин на изграждане и т.н. Тази сутрин закуска ни беше с изглед към морето от ресторанта на хотела. Закуската беше поднесена под формата на шведска маса със средно качество и разнообразие, което по-скоро не отговаря на цената за нощувка.


петък, 2 юни 2017 г.

Черноморска обиколка на Северна Турция - Амасра и епичният път между Бартън и Синоп

Здравейте, Приятели!


02.06, ден трети от пътешествието ни започна със страхотна закуска в ресторанта на Kaf Konak. Толкова много вдигнаха летвата, че до последния ден от екскурзията ни, това беше закуската, за която мечтаехме всяка сутрин. Постлаха ни една бяла покривка, ама толкова бяла, че направо вади очите. След това започнаха да ни носят на етапи най-различни неща, а на нас започнаха да ни текат лигите и чакахме да спрат на носят, за да започнем. В един промеждутък решихме, че са приключили. Направихме снимка и се нахвърлихме. В последствие ни донесоха още толкова неща, които бяха от топлата кухня. Общо взето имаше най-различна храна общо за 5 човека, като половината не можахме да изядем и остана.


четвъртък, 1 юни 2017 г.

Черноморска обиколка на Северна Турция - гр. Бартън и плажът Инкум

Здравейте, Приятели!


Вторият ден от пътешествието ни 01.06 започна със слънчево утро, въпреки че през нощта времето рязко се промени и преди да заспим се изсипа дъжд. За този ден имахме запланувани за изминаване около 350 км. до следваща ни спирка по пътя, град Бартън (Bartın). Имахме намерение този ден отново да посетим някой плаж край Бартън, тъй като самият град няма директен излаз на море. За тази цел си харесахме плажът Инкум (Inkum), който се намира на около 15 километра северно от Бартън. Не бяхме сигурни дали ще имаме време, защото приблизително 1/3 от пътя, който трябваше да изминем, беше планински и бавен, но запазихме надеждата в себе си. По пътя имахме запланувано посещение на пещера Гьокгьол (Gökgöl Mağarası) в района на Зонгулдак (Zonguldak). След като събрахме багажа, към 9:30 се настанихме за закуска.


сряда, 31 май 2017 г.

Черноморска обиколка на Северна Турция - на плаж в Шиле

Здравейте, Приятели!


Готови ли сте за пътешествие от 5 000 км. море, планини, градове, села и курорти, изпълнени с много разнообразие и запознаване с местната кухня, традиции и особености в различните части на Северна Турция? Ако отговорът е "да", се пригответе за 12 дневно препускане с Dacia Logan II, по време на което ние осъзнахме колко голяма държава е Турция и колко е различна/еднаква в отделните райони. Идеята за това пътешествие се появи още миналата година през лятото, като в първоначалния си вид беше 9 дневно, но след поредица от трансформации достигна 12 дни. Подготовката или по-точно проучването започна още есента и трая цяла зима. Честно казано ми отне доста време, за да филтрирам най-интересните места за посещение спрямо нашите интереси, хотелите, в които да нощуваме, как да разделим пътя, състоянието на пътищата и всякакви други детайли от голямо или малко значение. Този район на Турция не е особено популярен сред чуждестранните туристи и като цяло местата, които посетихме ги подбрахме с много четене в Интернет. Основното място, от което избирахме местата за настаняване, беше сайта booking.com. Както знаем, при някои хотели цените в този сайт са малко по-високи от тези, които евентуално биха ни дали от рецепцията при директен контакт. Затова, хотелите, които ни устройваха като цена, ги резервирахме директно през сайта, а тези които ни се струваха със завишени цени ги проверявахме на сайтовете на самите хотели и директно звъняхме на телефоните, за да договорим по-добра цена. При някои се получиха нещата и успяхме да договорим по-добри цени, а при други не. При трети пък нямаше значение дали ще резервираме през booking, сайта на хотела или по телефона. За състоянието на пътищата, както винаги, много ми помогна Google Street View. Изминах не малко виртуални километри с помощта на Google, откъдето придобих основна преценка за пътищата и евентуалните изненади по тях. Освен това, черпих информация от разказите на няколко души, които имаха реална представа за движението по пътищата в тази част на Турция:
От всичката събрана информация (Google Street View + пътеписите), дефинирахме местата за нощуване и отделните отсечки, така че да не се изморяваме прекалено много от път и същевременно да ни остава достатъчно време да разгледаме това, което си бяхме набелязали предварително и по-възможност нещо спонтанно. Е, че времето никога не стига за всичко е повече от факт, но все пак прогнозният ни план беше доста добър и успяхме да го изпълним със съвсем малки отклонения и изненади.
На последно място избрахме точните дати за осъществяване на пътешествието от 31.05 до 11.06 включително, като последната ни нощувка беше на гости на позната територия. По принцип, ни се искаше да направим пътуването от средата до към края на Юни, за да може морето да се е позатоплило повечко, но към края на месеца имахме доста важен повод (сватба на сестра), който нямаше как да пропуснем, а вълненията и емоциите са подобаващи с наближаването на подобно събитие. От друга страна искахме да избегнем летните отпуски и навалици, затова не пътувахме по-късно и както обикновено се случва, когато има куп неща с които да се съобразяваш...пропускаш нещо. Ние пропуснахме, че през този период в Турция (и не само) е Рамазан, а както знаем, не малка част от хората там са крайно настроени към религията. Като цяло бих определил този пропуск като незначителен, тъй като това не оказа негативно влияние върху нашето приключение (дори си имаше плюсовете), но се наложи всеки ден да живеем с мисълта, че е Рамазан.
Повече подробности ще има по пътя, затова е време да хвърлим бегъл поглед над общия маршрут и да потегляме, че доста път ни чака...


събота, 15 април 2017 г.

Лакатнишки скали

Здравейте, Приятели!


Всеки път, когато съм минавал през Искърското дефиле, в полезрението са ми попадали скалните образувания край Гара Лакатник, извисяващи се над пътя край река Искър. Гледайки ги отдолу, изглеждат така сякаш изкачването им може да направи само някой опитен алпинист със сериозно оборудване, но истината е, че съществува сравнително лесна и приятна за ходене пътека, по която Лакатнишките скали могат да бъдат превзети. Стимулът за това е панорамната гледка, която има от върха на скалите към Искърското дефиле и хълмовете на Стара планина. За да се насладим на тази гледка избрахме един от почивните дни покрай Великденските празници 15.04, в който да изкачим Лакатнишките скали. За целта не ни трябваше особена подготовка, освен да заредим раницата с храна и вода, и да потеглим с колата по познатия ни път през Искърското дефиле. Този ден не започна с особено обнадеждаващо време, което в София беше облачно и в позиция всеки момент да завали. Това ни караше известно време да се чудим да тръгваме ли изобщо и докато се чудим, стана 11 часа. Накрая решихме да тръгваме, а ако завали да се върнем обратно. И без това разстоянието е около 60 км. в посока. Към 12 без нещо вече се бяхме изстреляли, а между другото времето започна да се подобрява.


понеделник, 20 февруари 2017 г.

За първи път в Македония - Струмица

Здравейте, Приятели!


Последният ден от престоя ни в Македония 20.02 започна със слънчево утро и приятно време за края на зимата. Това ни мотивира да изпълним на 100% плануваната програма и да отидем до един от по-големите градове в Македония - град Струмица. Градът е с население около 36 000 (2002 година) и спрямо Берово се води голям град (около 5-6 пъти по-голям). В общата класация на градовете в Македония се намира някъде около 10-тото място. Не бих казал, че Струмица може да се похвали с кой знае какви забележителности, архитектура или нещо по-специфично и интересно за разглеждане. По-скоро Струмица може да се похвали с планината Беласица и други природни забележителност в околностите, като например няколко водопада. Сезонът, обаче, далеч не е най-подходящия за разходки в планината или препускане по горски пътеки в търсене на водопади, затова ние се задоволихме с разходка в града. Без да губим много време, веднага след закуска, се разделихме с хотела, тъй като ни чакаха 55 км. по-лош планински път между Берово и Струмица.


неделя, 19 февруари 2017 г.

За първи път в Македония - Берово и околностите

Здравейте, Приятели!


На 19.02 сутринта станахме и се отправихме към ресторанта, за да закусим. Закуската е под формата на шведска маса със сравнително добро разнообразие. Времето през този ден не беше никак хубаво. Небето беше мрачно и всеки момент очаквахме да завали. Въпреки това, решихме да излезем и да се разходим, дори и да го направим с чадъри. Планът ни беше първо да се разходим из Берово, а после да отидем до Беровското езеро и за финал да отидем до една ферма, на която на македонски и казват бачило "Клепалото". Въпросната ферма се намира в планината близо до границата с България на 1400 надморска височина. От сайта на хотела видяхме, че правят някакви екскурзии до там, включващи обедни менюта приготвени от домашни продукти. Затова включихме и това място в програмата, като ние отидохме самостоятелно.


събота, 18 февруари 2017 г.

За първи път в Македония

Здравейте, Приятели!


Започваме 2017 година с посещение за първи път на Македония - държава, която ни е много близо, но редът и времето за нейното посещение дойде едва сега. За първи път заговорихме за посещение на Македония и по-точно на Охридското езеро през 2015 година, като от тогава насам отложихме два пъти, докато не дойде новата година и не започна да наближава поредния 14-ти Февруари. Вече почти окончателно сме се отказали да ходим където и да е, когато е някакъв празник и затова разходката до Македония я запланувахме в периода 18-20 Февруари. Е, дестинацията в Македония не беше Охридското езеро, тъй като по това време на годината там не е интересно. Избрахме си по-близко място до българската граница, а пък за Охридското езеро ще разказвам някой друг път. Дестинацията е град Берово, като при хубаво време имаше опция да се поразходим до град Струмица. Резервирахме си две нощувки в Хотел "Манастир" в Берово. Хотела харесахме през booking.com, но там за тези дати беше резервиран и решихме да пробваме чрез формата за резервации през сайта. От хотела ни върнаха отговор на македонски и не че не разбрах какво ни пишат, ама леко се издразних и мислех да им пиша на български, но се отказах. Нещо не ми харесаха условията им да си пратя данните на картата по e-mail, за да си гарантирам резервацията и се бяхме отказали. От хотела, обаче излязоха много упорити и ни писаха второ писмо на македонски, което отново отсвирих, а няколко дни преди датата се свързаха по Viber, да питат к'во става. Разбира се, отново на македонски. В крайна сметка сами предложиха да отидем без да им пращам данните на картата и така на 18.02 потеглихме към Благоевград, откъдето се запътихме към ГКПП Станке-Лисичково или Логодаж.