Здравейте,
Приятели!
Започваме 2016 година с двудневна разходка до винарска изба "Старосел" в покрайнините на село Старосел и близкия възрожденски град Панагюрище по случай 14 Февруари. Първоначалният ни замисъл беше да отидем в Македония, но и на двете места, които си харесахме, уцелихме греда. От първото място така и не получихме отговор на запитването, а от второто място 5 дни след запитването получихме отговор, че след 2-3 дни ще получим оферта. След още 5 дни получихме оферта, но тъй като 14 Февруари наближаваше, още на първия отговор решихме, че няма да ги чакаме и ще гледаме нещо в България. След дълго избиране се спряхме на оферта за две нощувки на 13 и 14 Февруари в комплекса на винарска изба "Старосел". Според маршрута, по който избрах да се придвижим, Старосел се намира на около 130 км. от София. Уикенда 13-14 не обещаваше особено хубаво време още от събота сутринта, когато над София беше облачно.
Към 11 часа се отправихме към изхода на София в посока Пловдив. Скоро стъпихме на автомагистрала Тракия. С всеки изминат километър времето започваше да става все по-лошо.
Движението ни по магистралата продължи само 25 км. до разклона за Вакарел, откъдето се отклонихме в посока Панагюрище. Тук освен времето, се влоши и пътя.
Пътя, по който се движихме е с номер 801 и минава през няколко села някои, от които Мечковци, Поибрене и Оборище. Пътя в началото е сравнително прав, но по-късно прекосява планината Средна гора и е планински със завои.
Нас завоите не ни плашат, даже напротив.
Неприятното от цялата работа е, че пътят беше лош откъм асфалт, а времето тотално се развали и влезнахме в много гъста мъгла.
В последствие заваля и дъжд, а мъглата на моменти беше дори още по-гъста. По всичко личеше, че май ще се разминем с разходката в Панагюрище. По този път ако случайно се появи някоя табела, то тя е във вид подобен на този от следващата снимка.
Шанса да прочетеш в движение какво пише клони към 0%, още повече, когато времето е мъгливо и дъждовно, а за капак си концентриран да заобикаляш дупки. Добре, че имахме навигация и бях предварително подготвен какви завои и разклони следват. Въпреки всичко, пътят е живописен и си има своя чар, дори в лошото време.
55 км. след отклоняването ни от магистралата и около 90 км. от София, стигнахме във възрожденския град Панагюрище.
Все пак, времето се смили над нас и малко преди Панагюрище дъждът спря, а мъглата се разсея. Затова успяхме да си направим кратка разходка из града. Спряхме на паркинга на един магазин и тръгнахме пеша по центъра на града.
Град Панагюрище е изиграл ключова роля по време на освободителните битки на България от Османското робство. Градът е бил 4-ти революционен център по време на Априлското въстание през 1876 година. Градът е бил опожарен при потушаването на въстанието, затова, за разлика от Копривщица, в Панагюрище няма толкова много стари възрожденски къщи.
Градът разполага с един доста добре изглеждащ хотел с име Каменград.
Отправихме се към парка "Априлци", за да изкачим стълбите към мемориалния комплекс и паметникът издигнат по случай 100 годишнината от Априлската епопея.
След като се изкачихме до паметника, отгоре се откри леко мъглива, но приятна панорамна гледка над Панагюрище и околността.
А ето го и самият паметник отблизо, както и част от посланията наоколо.
Слязохме обратно и се запътихме по площада към хотела.
Пред хотела има паметник на Павел Бобеков, който е бил председател по време на Априлското въстание.
Съвсем близо е и сградата на общината, която бяхме подминали.
Тръгнахме по ул. "Райна Княгиня" и, вървейки по тротоара, тук вече започна да се усеща онзи възрожденски дух.
Тук улиците са павирани, също като тротоарите, които бяха направени много интересно. Наоколо започнаха да се мяркат по-стари сгради.
Скоро се озовахме точно пред паметника на Райна Княгиня.
Райна Попгеоргиева е ушила байрака на въстаниците, на който е било изписано "Свобода или смърт!". Тя е била само на 20 години, когато Бенковски и предлага това начинание. От едната страна на паметника се намира църквата "Св. Георги".
На малкото площадче, където се намира паметника, има информационни табели в кои посоки се намират останалите забележителности в Панагюрище.
За тях, обаче, ще разкажа друг път, тъй като е време да продължим към Старосел.
След като обядвахме, продължихме по пътя си. След Панагюрище, пътят е в значително по-добро състояние, даже бих казал без забележки, като се има предвид класа му. След 13 км. минахме покрай нашумелият покрай набезите на кмета си град Стрелча.
След още 10 км. стигнахме до с. Кръстевич, където се намира Туристически възпоменателен комплекс "Бунтовна". Там бяхме решили да се отбием на връщане, тъй като обектът е част от 100 НТО. Без да се отбиваме, продължихме към с. Красново, откъдето се отклонихме към Старосел. След 15 минути стигнахме до крайната цел.
Комплексът се намира извън селото, но за да стигнеш до комплекса, се минава през селото. В първия момент, след като видяхме огромния паркинг пълен с автомобили (на снимката се вижда една малка част) и мащабите на комплекса, останахме изненадани. Плановете ни за прекарване на романтичен и спокоен уикенд се изпариха още в мига, в който видяхме заетостта на паркинга и мащабите на комплекса. Определено мога да кажа, че това не е мястото за празнуване на Св. Валентин. От сайтът на комплекса останахме с впечатление, че към винарската изба има два малки хотела с 42 места и СПА зона, а то се оказа комплекс от 3 хотела, като само хотел Старосел е с 42 места. Другият хотел е Калина Малина, а третият се води и аз не знам как, но се състои от отделни къщички, които имат по няколко стаи с отделни входове.
Ние бяхме именно в тази част с къщичките, като по време на резервацията не са ни питали (то и ние не знаехме за съществуването им, че да имаме претенции). Единствено казаха, че имат свободни само студиа и ние се съгласихме. Цената за нощувка в едно такова студио е 120 лв. за петък и събота, а през останалите дни е по 105 лв. Студиото е доста големичко, просторно и има доста удобства, като камина и кухненски бокс. Всичко беше супер. Единствената ни драма беше с леглата, които бяха две единични завинтени с винтове за една табла, така че да не могат да се съединят. С големи мъки и убеждаване от старана на рецепцията, че леглата са били залепени за земята и нямало как да се съединят, накрая пратиха човек, който за 2 минути разви винтовете и съедини леглата, като отново ги зави за таблата на съответните дупки, за да не мърдат. Беше повече от очевидно, че тази операция е била правена многократно, но за нас остана мистерия защо от рецепцията направиха толкова голям проблем и се опитваха да ни убеждават, че леглата са залепени за земята. Както и да е.
Като цяло комплекса е направен хубаво, изкарахме си добре, но едва ли ще повторим. На територията на комплекса има два ресторанта - един голям и един по-малък. В големия ресторант се сервира и закуската, която е включена в цената за нощувка. Оказа се, че в селото няма къде на друго място да отидеш да ядеш и общо взето си принуден да останеш на територията на комплекса. Най-близкото място, където може да намериш нещо смислено е Хисаря - на 20 км. Затова, за да имаш място в ресторантите трябва да си направиш и резервация. В по-малкия ресторант първата вечер ударихме камък, тъй като нямаше места, затова бяхме в големия ресторант. При резервацията ни бяха казали, че ще има DJ, а всъщност имаше и певец, а когато запееше, адът слизаше на земята. Нито може да му разбереш какво пее, нито може да си кажеш нещо с отсрещния. Като се прибирахме вечерта, видяхме, че в по-малкия ресторант нещата са по-спокойни и след известно чудене, решихме втората вечер да не ходим до Хисаря, а да се пробваме и във втория ресторант. За целта на следващия ден още от обяд си запазихме маса. Малкия ресторант е доста по-приятен и като обстановка и като обслужване. И тук имаше DJ, за щастие без певец, но музиката не беше силна. В малкия ресторант и цените бяха една идея по-високи. Като цяло и в двата ресторанта цените са високи за това, което предлагат, но поне в малкия ресторант "Тероар", обслужването е на ниво. Първата вечер преди да седнем в ресторанта, обиколихме комплекса и си направихме винен тур. Из двора могат са се срещнат интересни животни, които се разхождат и летят на свобода.
По време на винения тур ни показаха и разказаха процеса на производство на вино и ракия в избата, като специално ни говориха за т.нар Вилямова ракия (ракия от круши сорт Уилямс), която произвеждат и как само тук може да я пробваме, и накрая в ресторанта ни сервираха, че реколтата била свършила и няма такава ракия.
Накрая на обиколката, който иска може да направи дегустация на вино, ако си я е заплатил предварително.
На следващия ден, решихме да се разходим до Тракийски култов комплекс "Старосел". Преди това закусихме в ресторанта. Закуската не е на шведска маса (с изключение на напитките), а е избор от карт-меню, което включва 4-5 варианта. Времето на 14-ти беше съвсем различно - слънчево и топло.
Тракийския култов комплекс се намира на около два километра и половина от винарския комплекс. Обект е от 100-те НТО. До там може да се стигне с автомобил, да се вземе колело от хотела, да впрегнеш кон с водач пак от хотела или да тръгнеш пеша. Тъй като времето беше много приятно, решихме да се поразходим пеша.
По пътя има отбивка за един храм.
Тракийския култов комплекс "Старосел" представлява комплекс от антични тракийски гробници и храмове.
Той се намира в т.нар "Четиньова могила" и е открит от Георги Китов през 2000 г.
Пътят, който стига до там е асфалтов. На места могат да се видят интересни неща и гледки.
Последната част от пътя представлява изкачване по една стръмна и павирана пътека.
На върха има каса, където се заплаща такса от 3 лв. на човек за влизане. Там има печат и марка на обекта.
Отвътре гробницата представлява следното нещо:
Останалото са информационни табели за мястото, как е открито, от кой и т.н. Всъщност, ние нямахме представа какво точно да очакваме от подобен обект и го посетихме само, защото е включен в списъка с туристическите забележителности. Реално няма какво повече да се види, затова и ако трябва да съм честен, това са едни от най-безсмислените 6 лв., които сме похарчили като туристи. Затова и няма да препоръчам посещението на обекта. Нито ще видите нещо повече от това, което е на снимката, нито ще прочетете или научите нещо повече от това, което е написано в Интернет за обекта. Със сигурност, обаче, гледките от хълма си заслужават повече от самото посещение на гробницата.
От хълма се вижда селото и хотелския комплекс.
След като поседяхме малко на една пейка, тръгнахме обратно към хотела. Тъй като вечерта бях забравил да си заредя батерията на телефона, успях да запиша разходката ни само в едната посока: Тракийски култов комплекс Старосел.
Следобяда бяхме решили да използваме СПА услугите на хотела. Има няколко вида сауни, парни бани и басейни, както и релакс зона, а срещу допълнително заплащане има и разни масажи и процедури. На фона на огромния комплекс и броя на гостите, не бих казал, че СПА зоната беше претъпкана. Но и ние нарочно отидохме към 15 часа, когато предполагахме, че част от гостите ще предпочетат да си почиват след обяда по стаите. Аз не съм много в час с различните видове СПА съоръжения, но най ми хареса сауната, която е като бъчва и е отвън при открития басейн. Вечерта прекарахме значително по-приятна вечер в ресторант "Тероар" и се почерпихме с розе. На мен специално, от вината на изба Старосел, които съм пробвал, най ми харесва именно розето.
В Понеделник сутринта, след закуска, дойде времето да си тръгнем от комплекса. Времето отново беше много приятно и затова решихме пак да минем през Панагюрище и да си довършим обиколката на града. Вече по-запознати с града, спряхме и на по-удобно място.
Непосредствено пред нас беше паметника на Райна Княгина, но този път обсипан със слънчеви лъчи.
Билетът за посещение на всички исторически сгради е общ и се закупува от касата на Историческия музей. Цената му е 7 лв. за възрастен и е направо без пари на фона на 3-те лева за Тракийския комплекс и красотите, които видяхме.
Обиколката ни започна от Историческия музей и трезора, където се съхранява Панагюрското злато. За снимки в трезора се заплаща отделно, но ние отказахме. Затова нямаме снимки на съкровището, но експозицията много ни хареса. След като минахме през трезора, излязохме в двора, където се намират Дриновата и Хаджидимитровата къщи.
След това влезнахме в Историческия музей.
В Историческия музей може да бъде видяна експозиция, посветена на Априлското въстание с оригинални реликви. Повече информация за музея може да намерите на следния адрес: Исторически музей - Панагюрище.
В двора на Историческия музей е Занаятчийската улица, където са отразени занаятите, които са били част от подготовката на Априлското въстание. Тук се намира и Дудековата къща.
Къщата е била собственост на на търговеца Петър Дудеков, който е бил убит при потушаването на Априлското въстание.
След като разгледахме Дудековата къща се отправихме към къщата-музей на Райна Княгина. По пътя снимахме други интересни сгради.
Родната къща на Райна Попгеоргиева е паметник на културата с национално значение.
В края на месец Март през 1876 година, Революционният комитет в Панагюрище и Георги Бенковски възлагат на учителката Райна Попгеоргиева да направи главно знаме на панагюрските въстаници. На 22 април знамето тържествено е осветено, а на него е изписано " Свобода или смърт!".
В двора на къщата има паметник на Райна Княгина, както и гроба на нейния баща и отец Героги Футеков.
Следващата спирка от историческата ни обиколка в Панагюрище беше Тутевата къща.
В Тутевата къща на 20 Април 1876 се обявява началото на Априлското въстание, откъдето излезли четиримата апостоли - Бенковски, Панайот Волов, Захари Стоянов и Икономов, облечени във въстанически униформи.
Къщата е била собственост на заможния панагюрски гражданин и участник в революционното дело Иван Тутев. Оцеляла е по време на бурните събития и до днес е останала непокътната.
Последната къща от обиколката е Лековата къща.
Къщата на Иван Леков е доста интересна и по-различна на външен вид от останалите.
От вътре къщата, също е изрисувана със стенописи, а впечатление прави "Колелото на живота".
На колелото е изразена житейската философия на възрожденския българин. Проследен е човешкия живот, етапите, през които преминава - раждане, съзряване, житейска и професионална реализация и смърт. Всичко това е изобразено така, както се случва със смяната на сезоните.
Към общия билет влиза и посещението на природно-научния музей, но за съжаление вратите му бяха заключени с катинар, но не разбрахме защо.
С това приключи обиколката ни в Панагюрище, като вече придоби по-завършен вид. Казахме "Чао!" на Панагюрище и продължихме по пътя за София.
По пътя се намира местността "Оборище", която също има ключова роля по време на подготовката на Априлското въстание. Там са се провеждали събрания. Решихме да посетим местността друг път и затова подминахме разклона.
Искахме да вземем още един печат и марка от 100 НТО, като посетим Туристически възпоменателен комплекс "Бунтовна" в село Кръстевич. За съжаление, не бяхме достатъчно подготвени с точното местоположение, затова не успяхме да стигнем до хижата. Табелите в селото изчезнаха, затова се наложи да попитаме местен представител, който ни посочи един път, за който си казахме, че не можа да е той и се отказахме. В действителност пътя след селото е бил този, който беше черен и с дължина около 10 километра. На мен не ми се стори никак проходим за лека кола още от самото начало, тъй като беше една кал...мани мани. Затова се отказахме и си тръгнахме. Някой хубав летен ден, когато пътят е в по-добро състояние може да отидем и там. За финал малко снимки от София.
Като цяло се получи една хубава разходка по случай празника. Прекарахме си добре в Старосел (въпреки неприятния момент с леглата), но според мен романтиката там отдавна се е изпарила (може би след построяването на частта с къщичките и втория хотел). Надали ще повторим посещение там по какъвто и да е повод. Панагюрище, обаче, е приятно място за припомняне на историята (или научаване), докато се разхождаш. Място, което може да бъде посещавано многократно, въпреки че остава малко в сянката на Копривщица.
Маршрутът, по който минахме е следния: https://goo.gl/maps/kDBCSrqhk2M2
Маршрут: София - Вакарел - Панагюрище - София
Общо километри: 282 км.
Средна скорост: 49.1 км/ч.
Към 11 часа се отправихме към изхода на София в посока Пловдив. Скоро стъпихме на автомагистрала Тракия. С всеки изминат километър времето започваше да става все по-лошо.
Движението ни по магистралата продължи само 25 км. до разклона за Вакарел, откъдето се отклонихме в посока Панагюрище. Тук освен времето, се влоши и пътя.
Пътя, по който се движихме е с номер 801 и минава през няколко села някои, от които Мечковци, Поибрене и Оборище. Пътя в началото е сравнително прав, но по-късно прекосява планината Средна гора и е планински със завои.
Нас завоите не ни плашат, даже напротив.
Неприятното от цялата работа е, че пътят беше лош откъм асфалт, а времето тотално се развали и влезнахме в много гъста мъгла.
В последствие заваля и дъжд, а мъглата на моменти беше дори още по-гъста. По всичко личеше, че май ще се разминем с разходката в Панагюрище. По този път ако случайно се появи някоя табела, то тя е във вид подобен на този от следващата снимка.
Шанса да прочетеш в движение какво пише клони към 0%, още повече, когато времето е мъгливо и дъждовно, а за капак си концентриран да заобикаляш дупки. Добре, че имахме навигация и бях предварително подготвен какви завои и разклони следват. Въпреки всичко, пътят е живописен и си има своя чар, дори в лошото време.
55 км. след отклоняването ни от магистралата и около 90 км. от София, стигнахме във възрожденския град Панагюрище.
Все пак, времето се смили над нас и малко преди Панагюрище дъждът спря, а мъглата се разсея. Затова успяхме да си направим кратка разходка из града. Спряхме на паркинга на един магазин и тръгнахме пеша по центъра на града.
Град Панагюрище е изиграл ключова роля по време на освободителните битки на България от Османското робство. Градът е бил 4-ти революционен център по време на Априлското въстание през 1876 година. Градът е бил опожарен при потушаването на въстанието, затова, за разлика от Копривщица, в Панагюрище няма толкова много стари възрожденски къщи.
Градът разполага с един доста добре изглеждащ хотел с име Каменград.
Отправихме се към парка "Априлци", за да изкачим стълбите към мемориалния комплекс и паметникът издигнат по случай 100 годишнината от Априлската епопея.
След като се изкачихме до паметника, отгоре се откри леко мъглива, но приятна панорамна гледка над Панагюрище и околността.
А ето го и самият паметник отблизо, както и част от посланията наоколо.
Слязохме обратно и се запътихме по площада към хотела.
Пред хотела има паметник на Павел Бобеков, който е бил председател по време на Априлското въстание.
Съвсем близо е и сградата на общината, която бяхме подминали.
Тръгнахме по ул. "Райна Княгиня" и, вървейки по тротоара, тук вече започна да се усеща онзи възрожденски дух.
Тук улиците са павирани, също като тротоарите, които бяха направени много интересно. Наоколо започнаха да се мяркат по-стари сгради.
Скоро се озовахме точно пред паметника на Райна Княгиня.
Райна Попгеоргиева е ушила байрака на въстаниците, на който е било изписано "Свобода или смърт!". Тя е била само на 20 години, когато Бенковски и предлага това начинание. От едната страна на паметника се намира църквата "Св. Георги".
На малкото площадче, където се намира паметника, има информационни табели в кои посоки се намират останалите забележителности в Панагюрище.
За тях, обаче, ще разкажа друг път, тъй като е време да продължим към Старосел.
След като обядвахме, продължихме по пътя си. След Панагюрище, пътят е в значително по-добро състояние, даже бих казал без забележки, като се има предвид класа му. След 13 км. минахме покрай нашумелият покрай набезите на кмета си град Стрелча.
След още 10 км. стигнахме до с. Кръстевич, където се намира Туристически възпоменателен комплекс "Бунтовна". Там бяхме решили да се отбием на връщане, тъй като обектът е част от 100 НТО. Без да се отбиваме, продължихме към с. Красново, откъдето се отклонихме към Старосел. След 15 минути стигнахме до крайната цел.
Комплексът се намира извън селото, но за да стигнеш до комплекса, се минава през селото. В първия момент, след като видяхме огромния паркинг пълен с автомобили (на снимката се вижда една малка част) и мащабите на комплекса, останахме изненадани. Плановете ни за прекарване на романтичен и спокоен уикенд се изпариха още в мига, в който видяхме заетостта на паркинга и мащабите на комплекса. Определено мога да кажа, че това не е мястото за празнуване на Св. Валентин. От сайтът на комплекса останахме с впечатление, че към винарската изба има два малки хотела с 42 места и СПА зона, а то се оказа комплекс от 3 хотела, като само хотел Старосел е с 42 места. Другият хотел е Калина Малина, а третият се води и аз не знам как, но се състои от отделни къщички, които имат по няколко стаи с отделни входове.
Ние бяхме именно в тази част с къщичките, като по време на резервацията не са ни питали (то и ние не знаехме за съществуването им, че да имаме претенции). Единствено казаха, че имат свободни само студиа и ние се съгласихме. Цената за нощувка в едно такова студио е 120 лв. за петък и събота, а през останалите дни е по 105 лв. Студиото е доста големичко, просторно и има доста удобства, като камина и кухненски бокс. Всичко беше супер. Единствената ни драма беше с леглата, които бяха две единични завинтени с винтове за една табла, така че да не могат да се съединят. С големи мъки и убеждаване от старана на рецепцията, че леглата са били залепени за земята и нямало как да се съединят, накрая пратиха човек, който за 2 минути разви винтовете и съедини леглата, като отново ги зави за таблата на съответните дупки, за да не мърдат. Беше повече от очевидно, че тази операция е била правена многократно, но за нас остана мистерия защо от рецепцията направиха толкова голям проблем и се опитваха да ни убеждават, че леглата са залепени за земята. Както и да е.
Като цяло комплекса е направен хубаво, изкарахме си добре, но едва ли ще повторим. На територията на комплекса има два ресторанта - един голям и един по-малък. В големия ресторант се сервира и закуската, която е включена в цената за нощувка. Оказа се, че в селото няма къде на друго място да отидеш да ядеш и общо взето си принуден да останеш на територията на комплекса. Най-близкото място, където може да намериш нещо смислено е Хисаря - на 20 км. Затова, за да имаш място в ресторантите трябва да си направиш и резервация. В по-малкия ресторант първата вечер ударихме камък, тъй като нямаше места, затова бяхме в големия ресторант. При резервацията ни бяха казали, че ще има DJ, а всъщност имаше и певец, а когато запееше, адът слизаше на земята. Нито може да му разбереш какво пее, нито може да си кажеш нещо с отсрещния. Като се прибирахме вечерта, видяхме, че в по-малкия ресторант нещата са по-спокойни и след известно чудене, решихме втората вечер да не ходим до Хисаря, а да се пробваме и във втория ресторант. За целта на следващия ден още от обяд си запазихме маса. Малкия ресторант е доста по-приятен и като обстановка и като обслужване. И тук имаше DJ, за щастие без певец, но музиката не беше силна. В малкия ресторант и цените бяха една идея по-високи. Като цяло и в двата ресторанта цените са високи за това, което предлагат, но поне в малкия ресторант "Тероар", обслужването е на ниво. Първата вечер преди да седнем в ресторанта, обиколихме комплекса и си направихме винен тур. Из двора могат са се срещнат интересни животни, които се разхождат и летят на свобода.
По време на винения тур ни показаха и разказаха процеса на производство на вино и ракия в избата, като специално ни говориха за т.нар Вилямова ракия (ракия от круши сорт Уилямс), която произвеждат и как само тук може да я пробваме, и накрая в ресторанта ни сервираха, че реколтата била свършила и няма такава ракия.
Накрая на обиколката, който иска може да направи дегустация на вино, ако си я е заплатил предварително.
На следващия ден, решихме да се разходим до Тракийски култов комплекс "Старосел". Преди това закусихме в ресторанта. Закуската не е на шведска маса (с изключение на напитките), а е избор от карт-меню, което включва 4-5 варианта. Времето на 14-ти беше съвсем различно - слънчево и топло.
Тракийския култов комплекс се намира на около два километра и половина от винарския комплекс. Обект е от 100-те НТО. До там може да се стигне с автомобил, да се вземе колело от хотела, да впрегнеш кон с водач пак от хотела или да тръгнеш пеша. Тъй като времето беше много приятно, решихме да се поразходим пеша.
По пътя има отбивка за един храм.
Тракийския култов комплекс "Старосел" представлява комплекс от антични тракийски гробници и храмове.
Той се намира в т.нар "Четиньова могила" и е открит от Георги Китов през 2000 г.
Пътят, който стига до там е асфалтов. На места могат да се видят интересни неща и гледки.
Последната част от пътя представлява изкачване по една стръмна и павирана пътека.
На върха има каса, където се заплаща такса от 3 лв. на човек за влизане. Там има печат и марка на обекта.
Отвътре гробницата представлява следното нещо:
Останалото са информационни табели за мястото, как е открито, от кой и т.н. Всъщност, ние нямахме представа какво точно да очакваме от подобен обект и го посетихме само, защото е включен в списъка с туристическите забележителности. Реално няма какво повече да се види, затова и ако трябва да съм честен, това са едни от най-безсмислените 6 лв., които сме похарчили като туристи. Затова и няма да препоръчам посещението на обекта. Нито ще видите нещо повече от това, което е на снимката, нито ще прочетете или научите нещо повече от това, което е написано в Интернет за обекта. Със сигурност, обаче, гледките от хълма си заслужават повече от самото посещение на гробницата.
От хълма се вижда селото и хотелския комплекс.
След като поседяхме малко на една пейка, тръгнахме обратно към хотела. Тъй като вечерта бях забравил да си заредя батерията на телефона, успях да запиша разходката ни само в едната посока: Тракийски култов комплекс Старосел.
Следобяда бяхме решили да използваме СПА услугите на хотела. Има няколко вида сауни, парни бани и басейни, както и релакс зона, а срещу допълнително заплащане има и разни масажи и процедури. На фона на огромния комплекс и броя на гостите, не бих казал, че СПА зоната беше претъпкана. Но и ние нарочно отидохме към 15 часа, когато предполагахме, че част от гостите ще предпочетат да си почиват след обяда по стаите. Аз не съм много в час с различните видове СПА съоръжения, но най ми хареса сауната, която е като бъчва и е отвън при открития басейн. Вечерта прекарахме значително по-приятна вечер в ресторант "Тероар" и се почерпихме с розе. На мен специално, от вината на изба Старосел, които съм пробвал, най ми харесва именно розето.
В Понеделник сутринта, след закуска, дойде времето да си тръгнем от комплекса. Времето отново беше много приятно и затова решихме пак да минем през Панагюрище и да си довършим обиколката на града. Вече по-запознати с града, спряхме и на по-удобно място.
Непосредствено пред нас беше паметника на Райна Княгина, но този път обсипан със слънчеви лъчи.
Билетът за посещение на всички исторически сгради е общ и се закупува от касата на Историческия музей. Цената му е 7 лв. за възрастен и е направо без пари на фона на 3-те лева за Тракийския комплекс и красотите, които видяхме.
Обиколката ни започна от Историческия музей и трезора, където се съхранява Панагюрското злато. За снимки в трезора се заплаща отделно, но ние отказахме. Затова нямаме снимки на съкровището, но експозицията много ни хареса. След като минахме през трезора, излязохме в двора, където се намират Дриновата и Хаджидимитровата къщи.
След това влезнахме в Историческия музей.
В Историческия музей може да бъде видяна експозиция, посветена на Априлското въстание с оригинални реликви. Повече информация за музея може да намерите на следния адрес: Исторически музей - Панагюрище.
В двора на Историческия музей е Занаятчийската улица, където са отразени занаятите, които са били част от подготовката на Априлското въстание. Тук се намира и Дудековата къща.
Къщата е била собственост на на търговеца Петър Дудеков, който е бил убит при потушаването на Априлското въстание.
След като разгледахме Дудековата къща се отправихме към къщата-музей на Райна Княгина. По пътя снимахме други интересни сгради.
Родната къща на Райна Попгеоргиева е паметник на културата с национално значение.
В края на месец Март през 1876 година, Революционният комитет в Панагюрище и Георги Бенковски възлагат на учителката Райна Попгеоргиева да направи главно знаме на панагюрските въстаници. На 22 април знамето тържествено е осветено, а на него е изписано " Свобода или смърт!".
В двора на къщата има паметник на Райна Княгина, както и гроба на нейния баща и отец Героги Футеков.
Следващата спирка от историческата ни обиколка в Панагюрище беше Тутевата къща.
В Тутевата къща на 20 Април 1876 се обявява началото на Априлското въстание, откъдето излезли четиримата апостоли - Бенковски, Панайот Волов, Захари Стоянов и Икономов, облечени във въстанически униформи.
Къщата е била собственост на заможния панагюрски гражданин и участник в революционното дело Иван Тутев. Оцеляла е по време на бурните събития и до днес е останала непокътната.
Последната къща от обиколката е Лековата къща.
Къщата на Иван Леков е доста интересна и по-различна на външен вид от останалите.
От вътре къщата, също е изрисувана със стенописи, а впечатление прави "Колелото на живота".
Към общия билет влиза и посещението на природно-научния музей, но за съжаление вратите му бяха заключени с катинар, но не разбрахме защо.
С това приключи обиколката ни в Панагюрище, като вече придоби по-завършен вид. Казахме "Чао!" на Панагюрище и продължихме по пътя за София.
По пътя се намира местността "Оборище", която също има ключова роля по време на подготовката на Априлското въстание. Там са се провеждали събрания. Решихме да посетим местността друг път и затова подминахме разклона.
Искахме да вземем още един печат и марка от 100 НТО, като посетим Туристически възпоменателен комплекс "Бунтовна" в село Кръстевич. За съжаление, не бяхме достатъчно подготвени с точното местоположение, затова не успяхме да стигнем до хижата. Табелите в селото изчезнаха, затова се наложи да попитаме местен представител, който ни посочи един път, за който си казахме, че не можа да е той и се отказахме. В действителност пътя след селото е бил този, който беше черен и с дължина около 10 километра. На мен не ми се стори никак проходим за лека кола още от самото начало, тъй като беше една кал...мани мани. Затова се отказахме и си тръгнахме. Някой хубав летен ден, когато пътят е в по-добро състояние може да отидем и там. За финал малко снимки от София.
Като цяло се получи една хубава разходка по случай празника. Прекарахме си добре в Старосел (въпреки неприятния момент с леглата), но според мен романтиката там отдавна се е изпарила (може би след построяването на частта с къщичките и втория хотел). Надали ще повторим посещение там по какъвто и да е повод. Панагюрище, обаче, е приятно място за припомняне на историята (или научаване), докато се разхождаш. Място, което може да бъде посещавано многократно, въпреки че остава малко в сянката на Копривщица.
Маршрутът, по който минахме е следния: https://goo.gl/maps/kDBCSrqhk2M2
Маршрут: София - Вакарел - Панагюрище - София
Общо километри: 282 км.
Среден разход: 5,1 л/100 км.
Общо литри бензин: 14,3 л.Средна скорост: 49.1 км/ч.
Край!
Аз бях преди няколко години в Старосел, не съм се сетил за моя жалост да се отбия в Панагюрище. Но що се отнася за комплексчето в Старосел, всичко е супер. Имат минерален басейн, винарска изба. Даже мисля, че и имаше някаква разходка из винарската изба, но не си спомням, дали имаше такса. Като цяло е поддържано и останах доволен.
ОтговорИзтриване