петък, 14 февруари 2014 г.

Св. Валентин във Велинград

Здравейте, Приятели!


Тази година започваме пътешествията малко по-рано. За това, разбира се, предразположи и необичайно хубавото време за зимата. Първата разходка за 2014, която си направих е до град Велинград или както обичат да го рекламират - СПА столицата на Балканите. Дааа, градът е обявен за СПА столица на Балканите през 2008 година на Конференцията на Световната браншова организация на хотелиерите и ресторантьорите. Във Велинград има 80 минерални извора, от които блика вода с ниска минерализация и температури от 26 до 94 градуса по Целзий. Водата от различните извори е със свойства, които са полезни при лечението и профилактиката на различни заболявания. Именно и затова там има толкова много SPA&Wellness хотели, както и балнеоложки центрове, които се посещават целогодишно от хора от целия свят. Градът е разположен в Родопите на около 130 километра от София. Състои се от три квартала - Каменица, Лъджене и Чепино, които преди 1948 година са били отделни села, а след това са обединени в град. Природата в района е доста красива. За мен това е второ посещение в града, като първото ми беше командировка за 6-7 часа през 2010 година и общо взето нищо не съм разглеждал тогава, но пък за сметка на това се случи през късна пролет, когато навсякъде беше много зелено. Второто ми посещение се случи в периода 14-16.02.2014 по случай Св. Валентин :). Както и се падна уикенд със слънчево и доста топло време за Февруари се получи доста добра комбинация. От София до Велинград, най-бързо се стига по магистрала Тракия, като от разклона за Церово и Септември се излиза от магистралата. До там са около 80 км. от центъра на София. След това се тръгва към град Септември, като се минава през селата Виноградец, Карабунар и Злокучене. Следва Септември и последното село, през което се минава преди да се стигне до Велинград, е Варвара. Дължината на пътя от разклона на магистралата до Велинград е 50 км. Рехабилитацията на цялата тази отсечка беше направена съвсем скоро, а резултата е перфектен асфалт, маркировка, знаци и всичко както трябва да е. Във Велинград пристигнах на 14.02 към 19:00 по тъмно, като директно се настаних в хотела.


Хотела се казваше "Клептуза" и се намира непосредствено до езерото Клептуза, както и до ромския квартал, както разбрах по-късно. Но не се учудвам, точно пред хотела минава и теснолинейката Септември-Добринище, която направо си е като атракция. Всичко това се случва в квартал Чепино. Самия хотел за 4*, които предлага...далече от истината. Не че беше кой знае колко зле, но аз очаквах доста повече от 4-ри звезден хотел, а да не говорим за парите, които плащам. С една дума хотела беше "мърляв". Мръсотията и лекетата ме преследваха навсякъде през целия ми престой в хотела. Единствено не коментирам СПА зоната, защото през 95% от времето бях без очила :))). За какво говоря - мръсни и надрани стени в стаята, петна по мокети, дивани и т.н. Доста захабено бельо и халати/кърпи и все такива дразнещи неща, които не очакваш от хотел 4*. Всяко нещо си има живот, но явно от хотела не го знаят това. Телевизорите също бяха първо малки, второ модел 98-ма година, а за качеството на сигнала да не говорим. Все едно с вътрешна антена ловях каналите. Картината не e по различна и в ресторанта - там също явно разполагат само с един комплект покривки и не ги перат/подменят. За храната също съм малко със смесени чувства. Качеството на някои неща беше леко съмнително, а и щом се сетех за мръсотията...на моменти преглъщах със затворени очи. За всичко това искат 124 лв. на нощувка за двойна стая лукс с включена закуска на блок маса, както и ползване на някои от СПА нещата. Все пак бяха вложили малко старание за празничната вечер на 14-ти - имаше украса, DJ, осветление, 4-ри степенно меню, като всеки беше разпределен по маси и обслужваха сервитьори. Това беше бонус към офертата за Св. Валентин, както и вечеря на блок маса на втората вечер и шампанско с бонбони в стаята. Въпреки това, както може би стана ясно, няма да стъпя втори път в този хотел, както и не го препоръчвам. За бъдещи посещения си харесах няколко други хотела и ще пробвам тях. :)
На другия ден започнах разходката из Велинград. 



За целия ден навъртях около 10 км. пеша, като общо взето хотела се намира в единия край на града, а аз успях да стигна до другия, търсейки една сладкарница, за която бях чел. Намерих я, но късно, вече когато се бях отказал и ядох торта в друга. Казваше се "Меги" и се намира на пешеходната зона. А тази, която търсех се казва "Мариам" и се намира много по-близо отколкото бях гледал адреса в Интернет, който всъщност беше грешен. В друг сайт намерих правилният - ул. Яко Молхов 3, под Гранд Хотел Велинград.


Та, относно сладкарниците - за "Мариам" нищо не казвам, остана за друг път, а за "Меги" - беше доста добре. По бул. "Съединение" стигнах до пешеходната част.




В центъра се намира местното читалище, а почти до него е и невзрачната сграда на общината.



До общината има паметник на известния български оперен певец Николай Гяуров, който е спечелил редица престижни награди, а освен това е имал роли и в Болшой театър.


Оттук разходката продължи към хотел "Рич".



Над хотела има хубав парк, който е малко на високо и оттам се вижда всичко по-добре.


За съжаление се виждат и не толкова приятни картинки, като този изоставен комплекс.


Всъщност не съм много сигурен дали лятото не функционира, но съдейки по вида и състоянието на съоръженията - по-скоро не. Всичко изглежда като от поне 20 години, когато със сигурност общината е стопанисвала обекта. А дори е имало и водна пързалка.
В най-горната част на парка се намира хотел "Двореца", също известен и луксозен хотел във Велинград. Той беше ограден от една мрежестта ограда, от която успях да направя една папарашка снимка.


А това всъщност е хотела.


Пешеходната улица свършва някъде горе долу при хотел "Рич", а аз продължих нагоре по бул. "Съединение" в търсене на сладкарницата. Така стигнах до неговия край, където има един площад и малка градинка.


Съвсем малко по-нагоре пък е Историческия музей, който тогава не знаех че е там, понеже не мислех да го посещавам. На другия ден размислих и реших да го посетя, още повече, че си прегледах книжката със 100-те НТО и видях, че той влиза в тях и има марка, но се оказа късно, тъй като Неделя е почивният му ден през зимата. Все пак го снимах отвън.


Адресът е ул. "Владо Черноземски" No. 4 и се намира над една църква. От това място се върнах обратно към хотела, а после като погледнах карата се оказа, че съм стигнал от единия почти до другия край на Велинград. По пътя на връщане видях още някои интересни неща.



Като цяло една такава разходка във Велинград няма да Ви впечатли кой знае колко. На очи се набиват предимно хотелите, а зеленината през лятото може да засенчи това, тъй като навсякъде има много дървета. Като се прибрах реших да пробвам СПА услугите на хотела.
На другия ден преди да си тръгна реших да хвърля един поглед и на езерото "Клептуза". Беше много близо до хотела ми - пресякох теснолинейката, през един малък парк, един мост над Чепинска река...



и айде до езерото



Клептуза е най-големия карстов извор в България. Местността е обявена за защитена със закон. Там растат насаждения от черен бор на възраст от 100 до 160 години, както и над 50 различни дървесни и храстови видове, редки за района. Тревните насаждения са над 260 различни вида. Цялата площ на защитената територия е 412 хектара, а Изворът има дебит 580-1180 л/с. Едната част от водата на извора се използва за водоснабдяването на Велинград, на рибарника, както и за други стопански нужди. Друга част пълни две красиви изкуствени езера, които са сред най-популярните места за почивка и отмора сред гостите и жителите на курортния град. В езерото има водни колелета, а около него има и няколко ресторанта.


Не знам лятото как е, но определено положението, в което заварих района не ме грабна. Навсякъде изглеждаше доста занемарено, езерото беше страшно мръсно, а постройките наоколо бяха пред разпад. Избрах да сложа най-хубавите снимки. Надявам се положението да е дело на зимата и през летния сезон да е по-спретнато. От езерото тръгнах по едни стълби, които ме изведоха до хотел "Велина", който аз виждах от моя хотел.


Не мога да отрека обаче, че природата в местността е доста красива.



Тези борчета (или каквото са там) са много красиви и създават усещането за чистота, свежест и спокойствие. Хотел "Велина" се намира на високо, изглежда малко старичък отвън, но е доста голям като размери. Вътре как е не знам. По всичко личи, че хотела е един от най-старите (стоежа му е завършен през 1969 година) - до него води специален път, има много добре обособен паркинг, а някога долу в началото на пътя е имало и портал. Абе, общо взето за всичко е било помислено при строежа, а не като съвременните хотели с лоша инфраструктура.


През поляната слязох напряко отново долу и се върнах пак до езерото, за да видя и другата му част. Общо взето същото.




С това приключи разходката ми във Велинград. Отидох и до музея, но както казах по-рано беше затворен и се наложи да си тръгна. За това време успях да разгледам толкова от Велинград. А и повече няма какво да се види в града. Вече в околностите има доста по-интересни места за посещение, но те са за друг път. Като цяло на мен града ми хареса - доста е оживено, непрекъснато има движение на автомобили, че даже и задръстване става на няколкото светофара, които има в града. Доста хора ползваха и велосипеди. 
По пътя на връщане не беше тъмно и се сдобих със снимки. Малко са бедни цветовете, но така е зимата.




През по-голяма част от пътя теснолинейката върви заедно с автомобилния път, като на места се пресичат.



Откакто имам Реното (почти 6 години), за първи път се опита да ме остави на път и даже мога да кажа, че почти успя. На магистралата малко след Ихтиман (на 35 км. от София), както си карах ми светна лампата STOP и тази за зареждането на акумулатора. До София стигнах без проблем, обаче в града акумулатора не издържа и точно да влезна в Обеля и акумулатора свърши тотално, въпреки че бях угасил фарове и всичко де що харчи ток. Оказа се, че е изгоряло релето на алтернатора и още някаква диодна матрица и затова е престанал да се зарежда. Добре, че баща ми имаше резервен акумулатор, та прибрахме колата и на другия ден я ремонтираха.

Статистиката от пътуването замина заедно с акумулатора, тъй като бордовия компютър си загуби данните като свърши тока. Но по спомен, когато за последно го бях гледал, средния разход беше 5,8л/100км, а разстоянието София - Велинград - София ми излезе 300 км. За любопитните ремонта излезе 138 лв. (50 лв. труд, 50 лв. - ново реле и 38 лв. за диодна матрица втора употреба). Пакета за 14-ти февруари с описаните в началото неща беше 248 лв. за двама души. Във Велинград магнитчетата се продават от 3лв. нагоре, парче торта около 2,5 лв. Успях да видя и цената за вход в музея - 2 лв. за възрастни.


View Larger Map

Край!

Няма коментари:

Публикуване на коментар