петък, 11 октомври 2013 г.

Една легенда оживява - Цари Мали град

Здравейте, Приятели!


Както и да го гледаме, месец Октомври си е първия месец от есента и съответно времето е доста променливо и непредсказуемо. Затова всеки един слънчев и топъл ден може да се окаже последният такъв за годината. Точно заради това, реших да се възползвам от хубавото време на 11.10 и отдалата ми се възможност да посетя с. Белчин, община Самоков. Само по себе си, селото не е известно с нищо друго освен минералните си води - най-обикновено замиращо и оредяващо откъм население българско село. На хълма, непосредствено до селото, от векове е скрита антична история, която за масовата аудитория видя бял свят през Юли месец тази година. Става въпрос за хълма Св. Спас и реставрираната римска крепост Цари Мали град. За тази крепост аз бях чул за първи път миналта година при посещението ми на Историческия музей в гр. Самоков, но тогава метереологичните условия не позволяваха посещението и. Затова пък след това се поразрових в Интернет и разбрах, че там текат активно археологически изследвания и реставрационно строителство, и, че откриването на обекта ще се състои това лято. Тъй като с. Белчин е на около 65 км. от вкъщи, пъвоначалния замисъл беше за екскурзия без преспиване, но случайно набарах ваучер за един хотел в Самоков от онези в сайтове за намаления и така екскурзията стана с преспиване в Самоков. Обекта си има работно време, с което трябва да се съобразява човек, както и едно въжено влакче (фуникуляр), което също си има там разни интервали за почивка, профилактика и т.н. За актуалните часове може да проверите на официалния уебсайт Цари Мали град, както и за подробна информация за мястото. Затова към 12 часа тръгнах към с. Белчин,

хем и да понапече малко слънцето.


Най-удачния път до селото е през Бистрица и Железница. Пътя е повече от добър и приятен за шофиране - завои, планина, спускане, изкачване, равно поле...Общо взето по малко от всичко без магистрала за тези 65 км. След около час се стига в селото, където имаше инвазия от туристически автобуси.


Туристите бяха основно деца от началното училище (а може и по-малки) и в допълнение трудноподвижни възрастни хора с бастуни, на които им ставаше лошо от возенето с фуникуляр и въобще мисля, че това не е туристическа дестинация за тази част от населението (визирам възрастните). Други хора на моята възраст не видях.


Комплексът Цари Мали град включва няколко обекта - средновековната църква „Света Петка“, етнографския комплекс в село Белчин и 300 метра по-нагоре късноантичната крепост Цари Мали Град. Намира се на едно вълшебно място, което съчетава природа, древна история, красиви гледки. В допълнение има и Атракционен парк за децата и място за пикници за възрастните. Като цяло аз останаха много доволен от това как е направен целия комплекс и реставрацията му с малки изключения. Добивам по-ясна представа какво точно е имало там, отколкото например Царевец, където само камъни и треволяци има, като до всеки камък е сложена една рисунка с това, което е било някога. Останалото е за фантазията ти. С една дума съм "За!" реставрирането на крепостите. Цената за вход от 4 лв ми се струва повече от добра, като се има предвид, че  включва посещението на крепостта и експозициите, които са изложени в отделните части, ползването на влакчето в двете посоки, посещение на етнографският музей в селото и ползването на атракционите и местата за пикник. Звучи страхотно нали? И това, както казах, за 4 лв. на човек. Аз реших да ползвам влакчето при качване, а на слизане да вървя по една от екопътеките.


Самото влакче...и аз не знам какво точно е. На сайта говорят за "панорамно влакче", което аз си представях наистина като влакче, нещо от сорта на тези дето има в Южния парк например. На място, "панорамното влакче" става "релсово съоражение - фуникуляр", което за мен си е чист асансьор, защото фуникуляра изобщо не изглежда така. За справка, пътеписа ми от Будапеща или google. Както и да е, качват по 8 човека и се движи 3 минути в посока. Затова и малко се наложи да почакам.



Горе ви посреща табела с подробно описание къде, какво и как, която за съжаление не можах да срещна повече, разхождайки се из крепостта. Може и да е мой пропуск, но силно ми липсваше това да се ориентирам къде съм и в коя посока да хвана.



Но не мога да отрека, че вътре е направено добре и ми допада.




В църквата "Възнесение Христово" има карта на пренасянето на мощите на Св. Иван Рилски и на границите на Самоковската Епархия.



В отделните части на крепостта може да се влиза вътре (например в кулите от горните снимки), където има изложени различни неща, намерени при разкопките. Стаите вътре приличат на музеи.


Още малко интересни снимки от крепостта:







На една от кулите заредих едно древно оръдие и се приготвих за атака.


За да продължа към Атракционния парк се наложи да се върна в началото, откъдето влезнах в крепостта и да я заобиколя отвън. Малко се полутах напред-назад за пътя, докато стигна до това решение, но просто не можах да намеря как да продължа напред, тъй като единствената врата, която намерих, и, през която се минаваше напред, беше заключена. Както казах в началото, липсваха ми указателните табели. Вървях по една широка пътека покрай крепостта.


Скоро стигнах до въженият мост, който виждах от крепостта на 2 метра от мен, а трябваше да заобикалям.



Вървенето по него се оказа доста забавно :)). Докато вървах, се мерна още едно древно бойно оръдие. Естествено, направено сега.


Първата ми асоциацията като го видях беше колата на Фред Флинстоун. Още докато се върви по моста, се навлиза в малка горичка и накрая се излиза при детските катерушки, люлки и т.н, и местата за пикник.






Вече нямаше хора там, тъй като наближаваше часа за затваряне на обекта. Затова и аз се ориентирах към една от екопътеките. Минах отстрани на моста, където снимах това дървено перо.


Екопътеката се оказа най-голямата издънка. Изглеждаше ето така:


Настилката беше чакъл, по който ходех ужасно трудно. Непрекъснато се пързалях, а на места наклона беше толкова голям, че направо си беше невъзможно за спускане. Този проблем явно са го изпитвали доста хора, защото отстрани на алеята, както се вижда и от снимката, има още една пътечка, която са направили хората като вървят. Там определено се вървеше по-лесно, нищо, че и падналите есенни листа се пързалят неприятно. Аз се сещам поне за 2 по-добри начина за изработка на алеята.
Долу вече беше запустяло, а аз се

отправих към Етнографският музей, 


който е съвсем близо.


Този грозен Пасат го бяха спрели точно пред музея и не можах да направя хубава снимка. Сам по себе си музея не е кой знае какво. Има 3-4 стаи, които изглеждат така:



Целият комплекс е приятно място за развлечение и запознаване с малко древна история. Всеки, който го посети, няма да загуби нищо. Последни 2 снимки от Белчин.


По принцип, както казах още в началото, Самоков влезе в плана само заради офертата с ваучера и по-точно заради джакузито и сауната, които влизаха в цената на нощувката. Иначе въобще не възнамерявах да се върна в Самоков толкова скоро, след по-малко от година. Хотела беше почти извън града, направо на главния път Самоков - Дупница. Името е "Кестените", сайта е това. Останах със смесени чувства от хотела, дори по-скоро не бих повторил. Най-големия плюс беше, че персонала оказа съдействие и изгладихме недоразуменията около ваучерите. По-сайтовете писали едни работи пък, то в действителност друго било. Офертата беше следната: 34 лв. нощувка за двама в двойна стая + закуска + вечеря + 1 час СПА (джакузи и сауна). Направо без пари. При резервацията по телефона се оказа, че вечерята била само при еди какви си условия. Добре, майната и на вечерята, че стоим гладни. На рецепцията пък и 1-иния час СПА се оказа при не знам си какви условия. Викам, чакай ся малко - без вечеря останахме, поне дай кефа да си направим в джакузито, още повече, че по телефона изрично потвърдиха, че влиза в цената. Почна се въртене на едни шайби...Оказа се, че то е подарък от човека, който е направил резервацията (за което благодаря). И така, тия оферти са малко нож с две остриета. Даже и в "Лукс" стая бях, защото "не останали били стандартни стаи". За което пак благодаря. На фона на всички тези подаръци се почувствах едва ли не задължен и не знам дали е редно да споменавам минусите. Но все пак, за какво ми е да нощувам аз в Самоков, при положение, че съм на 50 км. от нас, ако и джакузи няма? Затова ще си кажа. Луксозната стая беше с една изтрещяла карта (разбирай почти счупена карта за отключване и пускане на тока), която със специална техника от 23-ят път, пусках тока. Парното в банята бичи на макс, сауна прави, а в стаята студено. Добре, че не беше студено времето. В банята душа уж от тия готините с масажи ала-бала, ама течеше някъде отзад(не мога да го опиша, трябва да се види). Ах, а телевизора...Значи, телефона ми има по-голям дисплей от неговия екран. Тераса с "невероятен" изглед към пътя, счупени шкафчета, изгорели крушки...стига толкова. Все пак за 34 лв. колко трябва да искам? Важното е, че при джакузито и сауната всичко беше супер. Затова съм доволен от това, че бях гостенин на хотела. Цената иначе е 12 лв, които пак щях да дам, дори да не ми бяха направили подаръка. Хотела има и ресторант, както и магазин, от който може да си пазаруваш и да си качваш нещата в стаята. Вечерята обаче беше в центъра на Самоков точно зад Голямата чешма


Така се казваше и механата - Голямата чешма. Силно препоръчвам това място. За първи път видях толкова голям Виенски шницел. Жалко, че не се сетих да го снимам. Цените бяха сносни, яденето вкусно и порциите - мерени без чиниите. Двама души ядохме и пихме като прасета за 32 лв :)). Иначе в Самоков нищо не се е променило, единствено липсата на сняг беше разликата, заради която изглеждаше малко по-различно през моите очи.
На другия ден се прибрах по познатия път Самоков - София. Разходите - 22 лв. път, 8 лв. такси за комплекса, 34 лв. хотел и 32 лв вечеря - общо 96 лв.

Маршрут: София (Обеля) - с. Белчин - Самoков - София (Обеля)
Общо километри: 157 км.
Среден разход: 5,5 л/100 км.
Средна скорост: 44,7 км/ч
Общо литри бензин: 8,7 л.


Вижте по-голяма карта

Край!

7 коментара:

  1. а как може да се свърже човек с вас, нещо да пита? :)

    ОтговорИзтриване
  2. Здравейте, може да ми пишете на gezinotix@gmail.com

    ОтговорИзтриване
  3. Здравейте,
    бих искала да споделя с вас своите впечатления от днешното си посещение на Цари Мали Град - като цяло положителни, но .... с едно главно НО...

    Тръгнахме сутринта със съпруга ми и с дъщеря ми - детенце на две годинки, да ви посетим. По пътя обяснявахме как ще се возим на влакче, което ще ни качи на високо, където е много красиво. Детенце с нетърпение чакаше да стигнем до интересното място. Ние също бяхме с много положителна нагласа. Стигнахме към 12.30ч. Оказа се, че заветното влакче е в почивка още половин час, затова по препоръчка на любезна дама от павилиончето за сувенири отидохме да хапнем в близкото заведение. Приятно заведение, любезен персонал, вкусна скара на премливи цени. Дотук - прекрасно! Стана време и се запътихме към пункта за билети и заветното влакче. Там - опашка от 5-6 души, на която търпеливо се наредихме изачакахме... Влакчето обаче се оказа доста бавно, детенце (и ние покрай него) взе да се изнервя. Междувременно се натрупа голяма опашка. Най-отпред се оказа екскурзоводка, която на всяко пристигане на влакчето се провикваше - "хайде още 6 души от моята група да минават!" И няколко души, наредени зад нас с детето на опашката, най-нахално се избъскваха пред нас. Това се повтори няколко пъти. Част от хората на опашката също започнаха да се изнервят и да недоволстват. Попитах какво става - екскурзоводката отгововори, че това била група, тя била платила преди 2 часа и те трябвало да минат. Ядосах се - що за наглост? Ние не сме дошли, за да видим ли? Ние не си плащаме ли? Редно ли е дете на 2 години да чака 1 час, за да се качи преди него цял рейс, защото били група?!?! Като не сме от групата - да не ме втора категория хора?!?! Показа се и жена от персонала на входа там - също доста нагла, нелюбезна и несъбразителна, която като разбра защо се сърдя, се скри вътре като мишка.Тръгнахме си ядосани и разочаровани - нито се возихме, нито разгледахме хълма, нито оставихме парите, които бяхме донесли за това "удоволствие".

    ОтговорИзтриване
  4. За съжаление, ситуацията с т.нар. "влакче" е такава, затова аз препоръчвам ползването на еко пътеките, когато има подобни групи. За сравнение, аз се возих на фуникуляр в Будапеща, който имаше две влакчета с общ капацитет за 24 души. А пък и като са две - придвижването става два пъти по-бързо.

    ОтговорИзтриване
  5. много интересен и полезен пътепис с подробни описания и разяснения, особено пред вид факта, че и аз планирам да посетя мястото. А описанието на стаята Ви в хотела и особено частта за телеизора доста ме разсмя :-)

    ОтговорИзтриване
  6. СНЦ"Клуб за пълноценен живот" - Пловдив също посетихме едно от чудесата на България."Цари мали град". За информация: Сдружението обхваща хора с увреждания т.е. хора с различни заболявания Останахме възхитени от обслужването ни. Дори нещо повече.Пуснаха 15 минути по рано съоръжението за да могат хората ни да слезат навреме за автобуса. Същото не можем да кажем за паркинга, където цари хаос при паркиране и ти взимат 10,00 лв защото така било наредено за цялото село.В заведенията цените не са никак "безсолни", дори и тоалетните се заплащат, какво че си клиент на даденото заведение. И ние след посещение на с.Белчин отседнахме в х-л:"Кестените". След като разбраха, че сме хора с увреждания в цената от 20,00 лв. включиха нощувка, празнична вечеря(осигуриха ни и оркестър).На другия ден закуска, като на всеки предложиха кафе или чай.Всички останаха много доволни от гостуването в хотела.

    ОтговорИзтриване
  7. Всъщност "Цари мали град" е тотална бутафория, изградена с парите на "Главбулгарстрой" (собственикът и е родом от с.Белчин) + европейска субсидия. Цялата история е напълно измислена. Няма никакви достоверни извори, че на това място е съществувала средновековна крепост, още по-малко как е изглеждала. В местността Св.Спас в древността е имало оброчище и това е всичко което се знае за района. Това творение е плод на една една отречена от съвременната археология и историческа наука тенденция с родоначалник французина Вилие льо Дук. Горещ негов привърженик в България е директора на НИМ Б.Димитров. Направо останах шикиран от Бетонната камбанария с вградения в нея асансьор (вижда се на една от снимките). За телефонната кабина на релси изобщо не ми се коментира.
    Съжалявам за коментара, но това не е история, нито наука или пък археология. Убеден съм че няма да привлече международен туризъм и развитие на района. Стотиците кубици бетон само са съсипали древните руини.

    ОтговорИзтриване