Една легенда оживява - Цари Мали град

Здравейте, Приятели!

Както и да го гледаме, месец Октомври си е първия месец от есента и съответно времето е доста променливо и непредсказуемо. Затова всеки един слънчев и топъл ден може да се окаже последният такъв за годината. Точно заради това, реших да се възползвам от хубавото време на 11.10 и отдалата ми се възможност да посетя с. Белчин, община Самоков. Само по себе си, селото не е известно с нищо друго освен минералните си води - най-обикновено замиращо и оредяващо откъм население българско село. На хълма, непосредствено до селото, от векове е скрита антична история, която за масовата аудитория видя бял свят през Юли месец тази година. Става въпрос за хълма Св. Спас и реставрираната римска крепост Цари Мали град. За тази крепост аз бях чул за първи път миналта година при посещението ми на Историческия музей в гр. Самоков, но тогава метереологичните условия не позволяваха посещението и. Затова пък след това се поразрових в Интернет и разбрах, че там текат активно археологически изследвания и реставрационно строителство, и, че откриването на обекта ще се състои това лято. Тъй като с. Белчин е на около 65 км. от вкъщи, пъвоначалния замисъл беше за екскурзия без преспиване, но случайно набарах ваучер за един хотел в Самоков от онези в сайтове за намаления и така екскурзията стана с преспиване в Самоков. Обекта си има работно време, с което трябва да се съобразява човек, както и едно въжено влакче (фуникуляр), което също си има там разни интервали за почивка, профилактика и т.н. За актуалните часове може да проверите на официалния уебсайт Цари Мали град, както и за подробна информация за мястото. Затова към 12 часа тръгнах към с. Белчин,

хем и да понапече малко слънцето.

Най-удачния път до селото е през Бистрица и Железница. Пътя е повече от добър и приятен за шофиране - завои, планина, спускане, изкачване, равно поле...Общо взето по малко от всичко без магистрала за тези 65 км. След около час се стига в селото, където имаше инвазия от туристически автобуси.

Международен панаир Пловдив - есен 2013

Здравейте, Приятели!

Общо взето, тази година гледам да обърна внимание на изложенията и панаирите, затова поредния панаир, на който присъствах след Рощилиадата и Автосалона в София, е есенният Пловдивски Международен Технически Панаир. Тази година той се проведе от 30.09.2013 до 05.10.2013 и празнува 121-та си годишнина, като аз за първи път му отдадох чест, откакто се провежда. Официалния сайт на панаира е www.fair.bg. Няма да изпадам в подробности за отделните изложби (на сайта има подробна информация), затова накратко - имаше изложби за технологиии и управление на водите, за транспорт и автосервизно оборудване, за електроника е електротехника, енергетика и екология, ИТ, машиностроене, строителство, химия, минна промишленост и...естествено авто изложение. На мен най-интересно ми беше на откритите площи извън халетата. В халетата бяха изложени най-различни инструменти, машини, апарати, уреди и т.н., които нямаше да ми стигне цял ден да нащракам затова и не съм си правил труда. Най-интересното от там бяха различните симулации на работещи машини и роботизация. Деня на посещение беше 03.10 - студен, мрачен и облачен ден, който изобщо не беше подходящ за подобно нещо, но какво да се прави. Затова и разходка из Пловдив няма. Не че и остана време де :)). И така,

От София до Пловдив уж все е аутобан,

ама реалността е малко по-друга. 50-60 километра магистрала, останалото друс-друс-друс и чат пат някоя строителна площадка. Все пак, ако не броим излизането от София и влизането в Пловдив, пътя се взима за 1 час с разумно шофиране. Иначе като цяло - почти 2 часа. След точно толкова ето ни в Пловдив на входа на панаира

Скара-бира в Лесковац - Рощилиада 2013 и разходка в Пирот

Здравейте, Приятели!

Още от миналата година бях хвърлил око на едно мероприятие, което се провежда в сръбския град Лесковац всяка година. На сръбски името му е "Roštiljijada" (Роштиљијада)  произлиза от сръбската дума за скара "роштиљ". На български е известно като "Рощилиада", "Олимпиада на скарата" или "Фестивал на скарата" и представлява нещо като бирения фестивал в Германия, само, че тук скарата е на първо място, а бирата на второ, докато там е обратното. Обикновено се провежда от началото на последната седмица на август до началото на септември в рамките на една седмица. А какво се случва там - ядене и пиене, гарнирано със сръбска музика :)). Тази година фестивала се проведе от 26.08 до 01.09 включително, а деня, който аз бях избрал за посещение беше събота 31.08. В плана реших да включа и още няколко места за посещения, тъй като до сега в Сърбия съм бил един път и този един път ми беше транзитното преминаване оттам миналото лято, по път за Унгария. Другите места по пътя, които влизаха в плана, са Власинското езеро и град Пирот, като имаше и опция за Погановския манастри, но той отпадна, поради липса на време. А маршрута беше горе долу така: София - ГКПП Стрезимировци - Власинското езеро - Лесковац - Пирот (през Ниш) - ГКПП Калотина - София. Успях да тръгна с малко повече от половин час закъснение от уречения час и 

в началото всичко започна добре

  

и по план. И времето беше супер.

Боянски водопад

Здравейте, Приятели!

Витоша е един добър вариант за разхлаждане през горещите августовски дни, когато си в София и се чудиш какво да правиш. Там има достатъчно места, които човек може да посети - еко пътеки, полянки, върхове за изкачване, водопади. Общо взето, все места за любителите на природата. Аз, като част от тази група и поради факта, че никога не бях ходил до Боянският водопад, който се води за една от по-известните забележителности във Витошския парк и околностите на София, реших да посетя именно него. На Витоша съм ходил много пъти, но уви, до водопада така и не съм стигал. Така на 22.08, нарамих раницата със сандвичи, вода и т.н. и тръгнах към Витоша. Достъпът до водопада може да стане по няколко начина. Аз избрах общо взето най-краткия вариант за ходене пеша :)). С колата се качих до хижа Момина скала или по-точно до ресторанта на хижата, който се пада малко встрани от нея. От кв. Бояна се стига до Златните мостове оттам се прави ляв завой и се минава покрай хижа Белите Брези. След това има още няколко километра изкачване и от пътя се отклоняваш пак на ляво и излизаш на въпросния ресторант, пред който има поляна и пейки. От поляната се хваща една пътека (има табели) и за около 30-40 минути се стига до водопада. Другите варианти са с повече ходене. От центъра на Бояна има два варианта - единия е по пътека през Боянското езеро и по пътека срещу течението на Боянската река. И двата маршута отнемат средно около 2 часа като разстоянието е 4,5 км и вторият е по-труден. Друг вариант за достъп е от хотела на връх Копитото.

На гости на извънземните в с. Царичина

Здравейте, Приятели!

Тази година крастата е повече от ясна (колоезденето) и продължава да набира все по-голяма сила. От началото на сезона към момента, вече имам официално изминати точно 598 километра на две колела, което на мен ми се струва добре като начало, а като неофициални данни може би са над 650 километра. Вече минах първото ТО (масла,филтри, ангренажи, ала бала :))) и до края на лятото мисля да ударя четирите цифри на километража. Реното всеки път гледа тъжно като минавам покрай него, но...засега изпълнява успешно функциите на гумаджийница. И такааа...продължаваме напред. Реших да Ви разкажа за най-дългият и труден маршрут, който изминах до момента. Датата - 13.07, а главният герой:

Из Софийските села...с велосипед

Здравейте, Приятели!

След дъъъългата зимна пауза, е време да възродя блога, стартирайки сезон 2013 с нещо по-различно и необичайно за мен. Понеже изобщо не обичам студа, не съм мърдал кой знае къде извън София и само съм гледал тъжно през прозореца навън в очакване на по-топло време. И така от чудене какво да правя ми се роди гениалната идея на пролет да си купя велосипед. Е, това време дойде и велосипеда вече е факт. Засега тази идея се оказва доста сполучлива, тъй като беше време да се захвана сериозно с някакъв спорт, че по-цели дни (и нощи) на работа пред тия компютри, а и във вкъщи не си е работа - ще се парализирам съвсем. Но преди да продължа със същинската част нека се запознаем с

предисторията...

Едва ли са много хората, които като малки не са се качвали на Балканче. Аз съм от болшинството, които като малки са имали възможността да карат колело (даже по няколко модела). Като дете всеки кара колелото, което са му купили родителите и е на седмото небе от щастие и едва ли му е пукало какво точно колело кара. Пък и то много варианти нямаше. В днешно време обаче нещата стоят доста по-различно и избора на колело е подобен на избора на автомобил или някаква техника. Различни марки, различни модели, различни екстри, различно предназначение, различни цени, различни коментари и мнения. Абе накратко главата да те заболи и да се объркаш съвсем. Основното направление по-което се върви е, разбира се,  цената, защото се оказа, че цените на велосипедите започват от поне половината на минималната работна заплата (от 150лв.) и то даже ако е някоя промоция. А сметката доста може да набъбне ако става въпрос за някой по-качествен велосипед. Прекарах известно време в четене какво колело да избера за моите цели, какво да гледам, откъде да купя и т.н. Няма да изпадам в подробности тъй като в Интернет има много изписано по-темата, само ще отбележа моя така да се каже съветник - www.mtb-bg.com. В сайта и форума му може да намерите всичко от А до Я за велосипедите. Така аз се спрях на марката Drag и модела ZX1.