Свищов - родния град на Щастливецът

Здравейте, Приятели!

Датата е 04.08, а аз за пореден път съм в Русе. Ех, Русе. Това е град, който познавам много добре и много съм се разхождал из него. Лично за мен това е моя град номер 1 в България. Но за Русе, неговите забележителности и околностите ще ви разкажа някой друг път. Денят принадлежеше на друг Дунавски град - Свищов. Реших да се отпусна и да спя до късно, след което на път за София да се отклоня малко от обичайния маршрут и да мина през родното място на Алеко Константинов. Някак си ми се искаше екскурзията да не свършва и затова направих нейния край малко по-плавен с тази разходка. Така, малко след 11:00 часа, за последен път напусках хотела. Поех по главния път Русе-София, като при село Обретеник завих надясно и така през Ценово, Пиперково и Караманово се озовах в Свищов. Този път от Русе до Свищов е дълъг около 80 и няколко километра и бе препоръчания от GPS-а маршрут. Съществуват още 1-2 варианта за маршрут, но този се оказа добър и може би е най-добрия и практичен. Затова и послушах GPS-a, още повече, че участъка от Обретеник до Ценово ми е също добре познат, от времето, когато в Бяла правеха кръговото и този път се използваше за обходен. Цялото разстояние Русе-Свищов го взех за час-час и половина, а както казах - пътя след Обретеник също е добър.

Ден на замъците - Бран и Синая

Здравейте, Приятели!

Последният ден от екскурзията 03.08 прекарах в разглеждане на кралските дворци в Румъния. Първо разгледах замъка в Бран, а след това се придвижих до Синая, където разгледах двореца Пелеш и двореца Пелишор. След обилна закуска и разговор с домакинята на хотела си стегнах багажа и го оставих в стаята, докато разгледам първия замък от програмата. Замъка в Бран е достатъчно известно туристическо място в Румъния, да не кажа най-известното, затова няма да се спирам на фактите около него. Природата в района е уникална по рода си. Навсякъде е много зелено, а румънците определено знаят как се прави туризъм. Замъка го виждах от хотела, но за да намеря пътя към него малко се огледах, че даже и като си купувах вода попитах за по-сигурно. Навсякъде магазинчетата и сергиите бяха отворили и вече навсякъде имаше тълпи от хора. Определено не препоръчвам замъка да се посети рано сутринта, когато тъкмо е отворил, защото навалицата е голяма и това в известна степен помрачи впечатленията ми от замъка, защото не можах да разгледам на спокойствие. Непрекъснато имаше хора, с които да се бутам и да се надлъгвам кой да се снима първи. Движението из замъка не беше регулирано - купуваш си билет и влизаш и гледаш. Това, че вътре замъка се пръска по шевовете никой не го следеше и не му пукаше. А самото придвижване из стаите и коридорите беше едно бавно, с изчаквания и много ми приличаше на задръстванията, през които минах с колата. За всичкото това неудобство си имах вина и аз, защото просто нямах време, за да изчакам този първоначален прилив от хора, който се беше струпал сутринта.

За кратко из Сибиу и към прохода Трансфагарашан

Здравейте, Приятели!

Както се бях зарекъл от вечерта, на 02.08 станах и след закуска, без да губя време се пуснах из улиците на Сибиу. Бях проучил предварително какви забележителности има в града и къде се намират, но уви, времето, с което разполагах беше прекалено малко. В интерес на истината повечето интересни места бяха концентрирани в т. нар. исторически център на града. За мое щастие, каквато беше и целта при резервация на хотела, той наистина беше много близко до центъра и това ми спести време. За краткото време, което бях, града ми хареса и затова влиза в списъка с местата, които ще трябва да се посетят втори път, защото останаха места, които не посетих, а много исках да ги посетя още от България. Такова място е например етнографския комплекс АСТРА, които беше малко по-отдалечен и за посещението му трябва повече време. Самият град Сибиу, както казах по-рано, е спечелил доста престижна награда, с която малко градове в Европа могат да се похвалят. Той се намира в сърцето на Румъния, в областта Трансилвания. Основан е от саксонските германци, които са живеели в областта преди много години. Затова и старото му име е Hermannstadt, и дори още хората там си му викат така. Тук вторият официален език след румънския е немски и доста от хората, особено по-възрастните говорят свободно немски. Моето пътешествие започна веднага като пресякох един голям булевард. Озовах се пред информационната табела, на която бяха отбелязани забележителностите.

От Унгария към Румъния

Здравейте, Приятели!

01.08 е денят, в който беше време да се сбогувам с Унгария, за да продължа пътуването си към новата ми дестинация - Румъния. Целта ми беше да стигна в град Сибиу. Имах си и план за целия ден, който беше следния - в ранния следобед да съм пристигнал и да съм се настанил в хотела, след което да се разходя из града. За мое огромно съжаление, планът ми бавно, славно и мъчително беше провален от трафика в Румъния. Имах да измина около 540 км. от Будапеща до Сибиу, от които 220 в Унгария и 320 в Румъния. Разстоянието от Будапеща до румънската граница го взех за малко над 2 часа, а останалите 320 километра взех за впечатляващите 8 часа (9 като издърпах часовника един час напред), от които съм имал не повече от час почивки по моя воля. Бях чел доста по форумите, че придвижването в Румъния е едно от най-бавните в Европа и навсякъде пишеше, че е силно препоръчително да се избягва преминаването от там. Гледах на нещата като малко преувеличени, но моята цел беше да разгледам част от Румъния, така че преминаването имаше друг смисъл. Обаче напълно подкрепям всичко, което пише за бавното движение в Румъния из Интернет. Такива извънградски задръствания не бях виждал за целия си шофьорски стаж и всички изминати километри досега. И то при максимално добри метеорологични условия. А причината за тези задръствания са не толкова големия трафик, колкото липсата на околовръстни пътища около градовете. Целият трафик минава през центъра на градовете и това страшно много забавя движението. Хубавото е, че на местата, на които увиснах се работи по въпроса и се строят бурно обходни пътища. След малко негативния увод, нека се върнем към другата част. Защо избрах точно Сибиу за междинна точка? Сибиу се намира почти в сърцето на Румъния и разделя на половина маршрута, по който се движих. След съвсем кратка справка установих, че Сибиу е една от най-популярните туристически дестинации в северната ни съседка. Нещо повече - градът е бил избран за европейска културна столица за 2007 година заедно с Люксембург! Това звучеше достатъчно, за да избера този град за първата ми дестинация в Румъния.

И така по магистрала М5, по която бях стигнал в Будапеща се отправих към Румъния. И направих много добре, че минах по нея, защото ми се въртеше идея да мина по успоредния на магистралата път номер 5, за да видя още нещо в Унгария. Спряха ме именно тези неща, които бях чел за румънския трафик и, за да не се забавя още повече, се отказах. Преди Szeged смених номера на магистралата с M43 и така някъде до преди Мако, откъдето до границата се движих по двупосочен път.

Към 12:30 бях на унгарско-румънската граница.