Зимна разходка до Самоков и Костенски водопад

Здравейте, Приятели!

Последната екскурзия, която си направих за 2012 година, беше в околностите на София. Този път на прицел бяха град Самоков и град Костенец. След като проучих се оказа, че в град Костенец няма нищо, което да привлече вниманието, дори и самия град по себе си. Затова и отпадна от плана ми, но все пак минах през него, защото се оказа, че наблизо има водопад, който ще може да достигна при зимни условия. Бях се подготвил психически да помръзна малко, но денят, който бях избрал 15.12, се оказа не чак толкова студен - температурата към обяд достигна 3-4 градуса. В Самоков се намира Девическия манастир "Покров Богородичен", който е един от 100-те НТО, а също има и Исторически музей. Поспах си до към 10 часа и зареден с ръкавици и шапка потеглих към Самоков.

Да се повозим на Драгалевския лифт...

Здравейте, Приятели!

И такааа...С малко закъснение (има няма 2-3 месеца) и с лека носталгия към последните дни от лятото, ще Ви разкажd, как се повозих на Драгалевския седалков лифт. По предложение на моите приятели Любо и Марина, на 09.09 решихме да отидем до Драгалевци и да се изкачим с лифта нагоре по Витоша, след което да се поразходим и да се върнем обратно отново с лифта. Някои не се бяха возили изобщо, други 1-2 пъти много отдавна, а трети повече пъти, но за всички да се возим с лифта се оказа голямо приключение и доста забавно, а за някои дори малко страшно. Нарамих раницата, натоварихме се в колата и тръгнахме към Драгалевци. До там стигнахме лесно, но вътре в квартала, поради липса на табели, малко се обърках и се наложи да се връщам и да попитам, накъде точно е лифта. С малко упътвания се добрах до началната станция на лифта и там започна едно голямо чакане, за да се качим. С приказки, 30-40 минути не се усетиха кой знае колко и скоро дойде нашия ред за качване. Билетите се закупуват на каса непосредствено преди да се качиш на лифта, като има различни видове билети, според това колко станции ще ползваш. За съжаление цените вече не ги помня, но не бяха нещо кой знае какво. Ние си взехме билети за двете посоки през всички станции, тъй като все пак лифта ни беше основната причина за разходката. А ето ме вече на борда

Свищов - родния град на Щастливецът

Здравейте, Приятели!

Датата е 04.08, а аз за пореден път съм в Русе. Ех, Русе. Това е град, който познавам много добре и много съм се разхождал из него. Лично за мен това е моя град номер 1 в България. Но за Русе, неговите забележителности и околностите ще ви разкажа някой друг път. Денят принадлежеше на друг Дунавски град - Свищов. Реших да се отпусна и да спя до късно, след което на път за София да се отклоня малко от обичайния маршрут и да мина през родното място на Алеко Константинов. Някак си ми се искаше екскурзията да не свършва и затова направих нейния край малко по-плавен с тази разходка. Така, малко след 11:00 часа, за последен път напусках хотела. Поех по главния път Русе-София, като при село Обретеник завих надясно и така през Ценово, Пиперково и Караманово се озовах в Свищов. Този път от Русе до Свищов е дълъг около 80 и няколко километра и бе препоръчания от GPS-а маршрут. Съществуват още 1-2 варианта за маршрут, но този се оказа добър и може би е най-добрия и практичен. Затова и послушах GPS-a, още повече, че участъка от Обретеник до Ценово ми е също добре познат, от времето, когато в Бяла правеха кръговото и този път се използваше за обходен. Цялото разстояние Русе-Свищов го взех за час-час и половина, а както казах - пътя след Обретеник също е добър.

Ден на замъците - Бран и Синая

Здравейте, Приятели!

Последният ден от екскурзията 03.08 прекарах в разглеждане на кралските дворци в Румъния. Първо разгледах замъка в Бран, а след това се придвижих до Синая, където разгледах двореца Пелеш и двореца Пелишор. След обилна закуска и разговор с домакинята на хотела си стегнах багажа и го оставих в стаята, докато разгледам първия замък от програмата. Замъка в Бран е достатъчно известно туристическо място в Румъния, да не кажа най-известното, затова няма да се спирам на фактите около него. Природата в района е уникална по рода си. Навсякъде е много зелено, а румънците определено знаят как се прави туризъм. Замъка го виждах от хотела, но за да намеря пътя към него малко се огледах, че даже и като си купувах вода попитах за по-сигурно. Навсякъде магазинчетата и сергиите бяха отворили и вече навсякъде имаше тълпи от хора. Определено не препоръчвам замъка да се посети рано сутринта, когато тъкмо е отворил, защото навалицата е голяма и това в известна степен помрачи впечатленията ми от замъка, защото не можах да разгледам на спокойствие. Непрекъснато имаше хора, с които да се бутам и да се надлъгвам кой да се снима първи. Движението из замъка не беше регулирано - купуваш си билет и влизаш и гледаш. Това, че вътре замъка се пръска по шевовете никой не го следеше и не му пукаше. А самото придвижване из стаите и коридорите беше едно бавно, с изчаквания и много ми приличаше на задръстванията, през които минах с колата. За всичкото това неудобство си имах вина и аз, защото просто нямах време, за да изчакам този първоначален прилив от хора, който се беше струпал сутринта.

За кратко из Сибиу и към прохода Трансфагарашан

Здравейте, Приятели!

Както се бях зарекъл от вечерта, на 02.08 станах и след закуска, без да губя време се пуснах из улиците на Сибиу. Бях проучил предварително какви забележителности има в града и къде се намират, но уви, времето, с което разполагах беше прекалено малко. В интерес на истината повечето интересни места бяха концентрирани в т. нар. исторически център на града. За мое щастие, каквато беше и целта при резервация на хотела, той наистина беше много близко до центъра и това ми спести време. За краткото време, което бях, града ми хареса и затова влиза в списъка с местата, които ще трябва да се посетят втори път, защото останаха места, които не посетих, а много исках да ги посетя още от България. Такова място е например етнографския комплекс АСТРА, които беше малко по-отдалечен и за посещението му трябва повече време. Самият град Сибиу, както казах по-рано, е спечелил доста престижна награда, с която малко градове в Европа могат да се похвалят. Той се намира в сърцето на Румъния, в областта Трансилвания. Основан е от саксонските германци, които са живеели в областта преди много години. Затова и старото му име е Hermannstadt, и дори още хората там си му викат така. Тук вторият официален език след румънския е немски и доста от хората, особено по-възрастните говорят свободно немски. Моето пътешествие започна веднага като пресякох един голям булевард. Озовах се пред информационната табела, на която бяха отбелязани забележителностите.

От Унгария към Румъния

Здравейте, Приятели!

01.08 е денят, в който беше време да се сбогувам с Унгария, за да продължа пътуването си към новата ми дестинация - Румъния. Целта ми беше да стигна в град Сибиу. Имах си и план за целия ден, който беше следния - в ранния следобед да съм пристигнал и да съм се настанил в хотела, след което да се разходя из града. За мое огромно съжаление, планът ми бавно, славно и мъчително беше провален от трафика в Румъния. Имах да измина около 540 км. от Будапеща до Сибиу, от които 220 в Унгария и 320 в Румъния. Разстоянието от Будапеща до румънската граница го взех за малко над 2 часа, а останалите 320 километра взех за впечатляващите 8 часа (9 като издърпах часовника един час напред), от които съм имал не повече от час почивки по моя воля. Бях чел доста по форумите, че придвижването в Румъния е едно от най-бавните в Европа и навсякъде пишеше, че е силно препоръчително да се избягва преминаването от там. Гледах на нещата като малко преувеличени, но моята цел беше да разгледам част от Румъния, така че преминаването имаше друг смисъл. Обаче напълно подкрепям всичко, което пише за бавното движение в Румъния из Интернет. Такива извънградски задръствания не бях виждал за целия си шофьорски стаж и всички изминати километри досега. И то при максимално добри метеорологични условия. А причината за тези задръствания са не толкова големия трафик, колкото липсата на околовръстни пътища около градовете. Целият трафик минава през центъра на градовете и това страшно много забавя движението. Хубавото е, че на местата, на които увиснах се работи по въпроса и се строят бурно обходни пътища. След малко негативния увод, нека се върнем към другата част. Защо избрах точно Сибиу за междинна точка? Сибиу се намира почти в сърцето на Румъния и разделя на половина маршрута, по който се движих. След съвсем кратка справка установих, че Сибиу е една от най-популярните туристически дестинации в северната ни съседка. Нещо повече - градът е бил избран за европейска културна столица за 2007 година заедно с Люксембург! Това звучеше достатъчно, за да избера този град за първата ми дестинация в Румъния.

И така по магистрала М5, по която бях стигнал в Будапеща се отправих към Румъния. И направих много добре, че минах по нея, защото ми се въртеше идея да мина по успоредния на магистралата път номер 5, за да видя още нещо в Унгария. Спряха ме именно тези неща, които бях чел за румънския трафик и, за да не се забавя още повече, се отказах. Преди Szeged смених номера на магистралата с M43 и така някъде до преди Мако, откъдето до границата се движих по двупосочен път.

Към 12:30 бях на унгарско-румънската граница.

Историческа обиколка в Унгария покрай Дунав - Szentendre, Visegrad, Esztergom

Здравейте, Приятели!

Последния ден от моят престой в Унгария 31.07, беше предвиден за разходка из исторически места в Унгария извън Будапеща. Посетих градчето Szentendre, което е непосредствено след Будапеща в северна посока, Visegrad, където се е намирал летния дворец на унгарските крале и Esztergom - първата столица на Унгария. И трите градчета се намират по пътя на река Дунав, която излизайки северно от Будапеща, прави рязък завой към Словакия. Градчетата се намираха на около 20-25 километра едно от друго, затова през този ден пътуването ми отне доста по-малко време. Бях се отпуснал да спя малко повече този ден, но отново, докато стане 10 часа потеглих от хотела отново с Реното. Малко коригирах маршрута, който навигацията даде като идея, с цел, да мина близо до остров Маргарет в Будапеща, за който не бях предвидил време за посещение през престоя ми в Унгария. Първата спирка беше бензиностанция OMV. Първоначалните планове да не зареждам в Унгария се провалиха, защото ползвах услугите на колата повече, отколкото бях предвидил. Заредих 25 литра А95 за около 2,96 лв литъра. Оказа се, че за разлика от България, тук бензиностанцията е на самообслужване. И сега е момента да се похваля, че откакто съм шофьор (над 8 години) за първи път се наложи да пипна пистолет за зареждане. Абе, справих се без грешка от първия път, така че аплодисменти, моля! От бензиностанцията се движих известно време из Пеща, докато не стигнах моста, през който се минава от другата страна. От острова нищо не можах да видя освен дървета. Явно при следващото посещение в Будапеща, ще се разглежда от близо. От моста точно срещу мен,  вниманието ми привлече един огроооомен панелен блок, който не се побра на снимката :)

Разходка около езерото Балатон - Siofok, Keszthely, Balatonfured

Здравейте, Приятели!

След разходката ми в Будапеща и състезанието от Формула 1 е време да се поразходим малко из Унгария, извън Будапеща. За целта през четвъртия ден от екскурзията 30.07 се разходих до езерото Балатон и трите по-големи града около него - Siofok, Keszthely, Balatonfured. Балатон е най-голямото езеро в Централна Европа и често му казват Унгарското море, защото лятото предлага условия за плаж и водата става за къпане. От това се възползват както местни жители, така и жителите от съседните на Унгария държави. Най-общо езерото може да се раздели на северна и южна страна, като в северната част района е предимно хълмист и е известен с винарското си производство. Южната част пък е равнинна и е удобна за плажуване. Моят план беше да тръгна сутринта от Будапеща и до обяд да си направя плаж и след обяд да продължа обиколката си, като целта беше да обиколя цялото езеро. Това и сторих.

Както обикновено тези дни, веднага след закуската в хотела, приготвих набързо багажа, нахлузих банския и тръгнах в посока Балатон, с първа спирка - Siofok. С помощта на GPS-a лавирах из Будапеща, докато изляза на магистрала М7. Въпреки, че беше понеделник и тръгнах горе долу в пиковото време 9-9:30, в задръствания не съм попадал, а прекосих почти целия град от Пеща през Буда с доволно количество трафик.

Формула 1 в Унгария - Хунгароринг 2012

Здравейте, Приятели!

Дойде времето да разкриs тайната на моето пътуване, за която загатнах първия ден :). Този път няма много пътуване, а по скоро е зяпане. Третия ден от ваканцията 29.07 беше изцяло посветен на едно спортно събитие - Формула 1. Формула 1 е моят любим спорт, който следя с интерес от 1998 година. Преди това съм ходил два пъти в Турция (през 2009 и 2010 година) да гледам на живо и това още повече е допринесло за моя фанатизъм. Билетите са закупени онлайн от www.bookf1.com за 82 евро бройката и общо 32 евро доставка. Бяха за зелените площи само за състезанието в неделя. Дойдоха  около 2 седмици преди състезанието, като непрекъснато ми пращаха информация до какъв етап е стигнала поръчката. Освен това ми пращаха и полезна информация, съвети и други. Билетите пристигнаха с DHL експресна доставка, като няма опция за избор на фирмата и вида на доставката. Ето как изглежда и самият билети:

Обиколка на Будапеща

Здравейте, Приятели!

Вторият ден от ваканцията ми започна рано сутринта на 28.07 със закуска в хотела. Този ден беше изцяло отреден за разходката в Будапеща и целта беше да обиколя, колкото се може повече места. Естествено, не претупах набързо, а спокойно разгледах всичко, което посетих и сметнах, че заслужава внимание ми.. Беше едно дъъълго пътешествие, което продължи близо 15 часа. През тези 15 часа успях да се изморя страшно много, за което помогна и горещото време. Беше над 30 градуса. Както казах, изморих се хубаво, изгоряхм на тениски, часовници, чехли, чанти и т.н. и ми излязоха мазоли по краката. Но всичко си заслужаваше, въпреки че можеше да не си давам чак толкова зор и да използвам повечко градския транспорт. Е, да, ама пък така успях да видя по-отблизо и места, които иначе само щях да подмина набързо с градския транспорт.

И така, веднага след закуска се отправихме към вече познатата ни метростанция, купихме си билети, като този път още там заделих 640 форинта на монети за вечерта :). Качих се на метрото и след 15 минути бях на отново познатата ни спирка в центъра. Веднага на изхода ме налазиха младежи от туристическите агенции, които организират турове с автобуси и корабчета по Дунава. Още предния ден ме закачаха ама аз ги подминавах, но сега реших най-после да им обърна внимание. Още от България си знаехме, че ще си направим една обиколка по Дунав с корабче, затова и разпитах. Условията ми харесаха и си купих билет за вечерен круиз по Дунав от 21:00 часа. Цената беше 2990 форинта за възрастни, но ние минахме за студенти и платихме по 2490 форинта. Круиза щеше да бъде 1 час и през това време има нещо като уокмен, по който ти говорят за забележителностите. Имаше и други видове - с обяд, с вечеря, с оркестър, купон и т.н. Другата услуга, която предлагат е Hop On - Hop Off автобуси, които се движат по маршрут, обикалящ основните забележителности. Билета им важи 24 часа за неограничен брой прекачвания. Доволен, се запътих към първата забележителност за деня - базиликата Szent István.

Пътуване до Унгария и вечерна разходка в Будапеща

Здравейте, Приятели!

Ето, че дойде и времето, за да Ви разкажа за моята екскурзия през лятната ваканция на 2012 година. Тя започна в първите часове на 27 юли и свърши на 4 август вечерта, или 9 дни с 8 нощувки. Дестинациите, които бях избрал бяха Унгария и Румъния и посещение на едно събитие, което за сега остава в тайна :). Само да кажа, че си изкарах просто невероятно през всичките 9 дни и не съм скучал нито за минутка. За да бъде по-структурирана информацията, всеки ден ще бъде описан в отделна статия, подкрепен със съответния снимков материал. Направих си страшно много снимки (над 2000), и понеже из Интернет има много информация и снимки на местата, които съм посетил затова ще поместя една малка част от снимките, за да не се превърне статията във фотоалбум. Останаха и доста места, които исках да посетя, но не остана време :(. Това време никога не стига...

И такааа...Планът: 5 нощувки в Будапеща, Унгария от 27.07 до 01.08 и 2 нощувки в Румъния - една в град Сибиу (01-02.08) и една в село Бран (02-03.08). Последната нощувка стана инцидентно на територията на България в град Русе, тъй като изостанах с графика и щях да се прибера посред нощ в София. Всички хотели бяха резервирани месец и нещо предварително с изключение на този в Русе. Само хотела в Будапеща платих с карта предварително за всичките нощувки, а тези в Румъния бяха само с резервация без предплащане. Хотелите си избирах от booking.com, а резервациите ги правих директно от сайтовете на хотелите. Никъде нямаше проблеми, всичко мина както си го бях гледал по сайтовете, с малко изключение. Пътувах с Реното. Общо взето цялото пътешествие си го организирах и изпълних самостоятелно както аз си харесвам. Стига толкова обяснения, каквото съм изпуснал в началото, ще обяснявам в последствие, а сега нека започнем с първия ден от екскурзията - 27 юли.

Тръгнах малко след 4:30 сутринта

като всичко беше приготвено от вечерта - багаж, храна, резервоара пълен до горе и т.н. Маршрута на отиване беше да мина през Сърбия, затова директно отпраших към Калотина. Още беше тъмно и за съжаление снимките не ставаха въпреки опитите. Пътя е добър, от София до към Драгоман някъде мисля, беше с по две ленти в посока, а след това с по една в посока. Трафик имаше, основно от турците, отиващи на запад или към Турция, които хвърчаха покрай нас и в двете посоки. По едно време започна да пръска и дъжд и си викам, още в България ще ми се изцапа колата, но докато почне - спря. След има няма 50 километра, към 6 без 15, стигнах българо-сръбската граница.

Туристическа обиколка на центъра на София

Здравейте, Приятели!

Чудейки се как да прекарам поредния почивен ден и очаквайки с нетърпение да дойде края на месеца за Голямата ваканция, реших да направя една тренировка на краката и да погледна столицата от поглед, различен от този като място за живеене - от погледа на  турист. Затова на 06.07.2012, въпреки страхотната жега, си набелязах една част от забележителностите на София, съставих и пешеходен маршрут, по който да ги обиколя и тръгнах. Началната точка на обиколката беше

Метростанция "Сердика".

Там гордо беше извисен един от символите на столицата - статуята на Света София, която беше издигната през 2001 г. под управлението на тогавашния кмет Стефан Софиянски.

Пътуване до Ботевград, с. Скравена, Козлодуй и Лом

Здравейте Приятели!

Днес ще Ви разкажа за моето юнско приключение из България, което включва посещение на 3 български града и едно село. Датата на пътуването беше 20.06.2012, а главната цел беше град Козлодуй, където посетих кораба-музей "Радецки", с което щях да събера всички печати и марки от 100 НТО във Врачанска област, а по пътя посетих и още няколко интересни за мен места. Този път за местата, които посетих не трябваше кой знае каква подготовка и предварително проучване, затова и когато дойде деня, просто се качих в колата и потеглих...

Към 9:30 успях да се измъкна от София и бях на магистрала Хемус. Въпреки ранния час, вече беше започнало да пече ужасно. Прогнозата за времето беше да стане 34 градуса през деня и наистина стана толкова, даже на слънце и още повече. След има няма 30-40 минути стигнах първата спирка, а именно

Орхание или Ботевград.

До 1934 година Ботевград е носил името Орхание, от името на султан Орхан Гази. През 1876 по време на Априлското въстание, местните жители активно се подготвят за въстанието и изживяват потушаването чрез съдбата на Христо Ботев и неговите четници. Това е и поводът на 1 декември 1934 градът да бъде преименуван на Ботевград и от тогава насам градът носи името на националния герой. След като стигнах в града и следвайки табелите за центъра стигнах до едно място, където паркирах Реното. Скоро до нас се появи една жена и каза добър ден, но аз се направих на разсеян, защото ми се стори, че е от онези дето се опитват да ти продадат разни неща. Оказа се обаче, че жената събира пари за паркинг, въпреки че никъде нямаше табелка с означение, че това всъщност е паркинг, и че на всичкото отгоре е и платен. Поне аз табели не видях. Иска ми 1 лев и ми даде билетче. Хвана ме яд не за единия лев, а защото на въпросния паркинг беше само моята кола и още две. Можеше да се върна и да спра на друго място, но вече бяхме спрели и бях обходил колата дали всичко се е заключило и затова платих, и човъркайки ме отвътре как може в такова малко градче да ми искат пари за паркинг се отправих към центъра, който точно там започваше.

До гр. Враца, околностите и обратно по пътя на р. Искър

Здравейте Приятели,

В следващите редове ще Ви разкажа за впечатленията си от еднодневната екскурзия, която осъществих до град Враца и околностите. Маршрутът, който бях измислил, беше София - пещера Леденика (през Ботевград) - Враца - връх Околчица - Манастир 7-те престола - Лакатнишките скали и пещера Темната дупка - София, а датата беше 19.05.2012. Впоследствие, поради обилните валежи точно по това време, отложих датата да бъде 20.05.2012, а маршрута се скъси. Поради факта, че не остана време пропуснах Лакатнишките скали и пещера Темната дупка. В Леденика аз съм ходил в ученическите си години (4-5 клас) и имах някакви спомени, но другите места бяха непознати.

Дъждовното начало...

И така в 9:00 тръгнах и скоро бях на автомагистрала Хемус. Въпреки че, в София валеше дъжд, още преди да изляза, за късмет дъждът спря и времето обещаваше да бъде хубаво, както и после стана. Пътя по магистралата ми е до болка познат, а от Ботевград посока Видин съм минавал няколко пъти, така че никакви изненади по пътя.

Екскурзия до Мелник, с. Кашина, м. Попина лъка, Сандански и Петрич

Здравейте, Приятели! 

В тази тема ще започна разказа си за една моя екскурзия, която осъществих в периода 25-27.04.2012 година.

След около две седмици плануване и четене из Интернет, реших да си направя тридневна екскурзия с 2 нощувки в част от югозападна България. Аз никога до сега не бях ходил в тази посока и затова с интерес събирах информация от Интернет кои са най-интересните места за първо посещение в региона и затова се спрях на няколко дестинации, като основните бяха Мелник и Сандански - с по една нощувка и на двете места. Освен това разбрах, че и най-благоприятното време за екскурзия в района са пролетта или есента, тъй като лятото става много горещо. Попроучих и хотелите и реших да се спра на по-бюджетни варианти, тъй като целта на пътуването беше повече да се разхождам, отколкото да седя в хотел и да се глезя с разни неща. Затова и реших тавана за нощувка да бъде 50 лв. за двойна стая, като екстрите, от които имах нужда бяха легло, баня и телевизор. Направих си резервации по телефона 1 седмица предварително, въпреки че, впоследствие разбрах, че сезона още не е започнал и навсякъде щяха да ме приемат с отворени ръце и без резервации. И така дойде 25.04 и тръгнах. Естествено, не можах да тръгна в уречения час (9 часа сутринта), а тръгнах в 10 без 15. :)

Пътуването...

По пътя до Благоевград не ми хвана окото нищо кой знае колко. Най-сетне и аз изпробвах Бойковата магистрала "Люлин". Минах през 4 или 5 (забравих колко точно бяха) безсмислени тунела, които според мен са можели да не съществуват (че то на Хемус има 4 тунела, а се пресича планина като планина). Останалото гладък асфалт, за което ПОЗДРАВЛЕНИЯ, че напоследък наново полагания асфалт от зародиша си е бабунчест. :( Нататък по пътя, след Долна Диканя, на 3 места имаше съвсем кратки заобиколки, защото ремонтираха някакви мостове. За мен интересната част от пътуването започна след Симитли и прословутото Кресненско дефиле, за което бях чел само в черните хроники на вестниците.