понеделник, 24 юли 2017 г.

По пътя към вкъщи

Здравейте, Приятели!


В понеделник сутринта на 24.07 дойде времето, в което трябваше да кажем "Чао!" на Памуккале и да подпечатаме пътния лист за прибиране. Предстояха ни малко над 1000 км. за изминаване, в това число прекосяване на Дарданелите с ферибот и преминаване на Турско-българската граница. Затова станахме възможно най-рано за закуска като този път имаше места на масите край басейна и седнахме там. Това се оказа грешка, понеже през цялото време наоколо се мотаеха котки, които само досаждаха и общо взето не ни оставиха да закусим на спокойствие. За капак се разхождаше и едно голямо куче. Чувството беше все едно се намираме в зоологическа градина, а не в ресторант на хотел по време на закуска. Ако трябва да поставям черна точка на прекрасния хотел, то това е именно досадните котки и кучета. Малко след 8:30 се изстреляхме от хотела.


неделя, 23 юли 2017 г.

Природното чудо Памуккале

Здравейте, Приятели!


Неделната сутрин на 23.07 започнахме със закуска в хотела, след което без да се бавим излишно се приготвихме и отправихме към входа за терасите на Памуккале. Природният феномен е достъпен посредством два входа, като единия (т.нар. "долен") се намира в селото, а т.нар "горен" се намира над селото, като до него се стига след около 3 км. движение с кола. Ние използвахме входа, който е от селото. Цената за разходка из травертиновите тераси и античния град Хиераполис е 35 турски лири за възрастен, което се равнява на около 17,50 лв. По тези географски ширини времето е доста горещо още от преди обяд (около 30 градуса), затова искахме да обиколим Памуккале преди да са настъпили големите жеги, но въпреки това започнахме разходката си някъде около 10:30.


събота, 22 юли 2017 г.

Пътуване до Памуккале

Здравейте, Приятели!


Както бях споменал в началото, напускането на Бозджаада, когато си с автомобил, става по малко по-особен начин. Поради забраната за движение на автомобили из селото, пропускането на автомобилите до рампата за ферибота става контролирано чрез бариерата, която се намира на входа на селото. Тази бариера се вдига само ако преди това си направил резервация през онлайн системата. Двата най-важни параметъра, които трябва да се опишат са номера на автомобила и часът на ферибота, с който ще се напусне острова. На рампата трябва да се отиде 15 минути преди часа на отплаване. Като цяло системата е много добре измислена и работи перфектно и културно. Единственото нещо, което не са взели под внимание е, както бях споменал, ако нямаш турски номер, по време на резервацията не може да продължиш, защото полето е задължително. Първоначално мислех да помоля собственика на хотела да ни направи резервацията, но тъй като ме беше ядосал, не исках изобщо да контактувам с него. След това се сетихме, че може да влезем във връзка с познати от Турция и да използваме техните телефонни номера. В крайна сметка, телефона е формалност, тъй като потвърждението за резервацията освен като SMS идва и като e-mail. Разбира се, при поредното ни ходене до селото за вечеря, бях попитал служителите, които седят при бариерата, дали не мога направо при тях да си направя резервацията, но казаха че това е невъзможно и всички резервации се правят през онлайн системата, за да не се получат фалове с дублирани резервации. На 22.07 се разделихме с това приятно и красиво местенце, на което не можахме да прекараме почивката си на море пълноценно, но пък за сметка на това Бозджаада ще остане в съзнанията ни като очарователно и запомнящо се място.