събота, 16 септември 2017 г.

Тетевенски водопад, Етрополски манастир и водопад Варовитец

Здравейте, Приятели!


В навечерието на есента си спретнахме еднодневна разходка в близост до София. Основната дестинация, която бяхме набелязали беше Тетевен и по-точно еко пътеката "Под пръските на водопада", водеща до Тетевенския водопад. В последствие плановете ни претърпяха промяна и вместо да се разходим из Тетевен, решихме да минем през Етрополския манастир и водопада Варовитец, който се намира непосредствено до манастира (или по-скоро под него). Съботния ден 16.09 беше топъл и приятен слънчев ден, който предразполагаше за разпускаща и небрежна разходка из природата. Подготвихме си раницата със сандвичи и вода и малко преди обяд потеглихме към Тетевен. След по-малко от час стигнахме до разклона на магистралата за Ябланица и Тетевен.


събота, 19 август 2017 г.

с. Боженци и гр. Трявна

Здравейте, Приятели!


След дългите екскурзии из Турция в началото на лятото на 2017 година и в последствие поради стеклите се обстоятелства, остатъка от лятото прекарахме на по-бавно темпо. Един от уикендите на горещия Август, решихме да прекараме някъде на планина и по-точно Родопите. Избрахме си няколко дестинации, обаче навсякъде уцелихме греди с настаняването, тъй като никъде нямаше свободни места. Преориентирахме се към Централен Балкан и след още няколко греди си намерихме свободно място в с. Боженци. Уикендът, който бяхме избрали, беше 19-20.08. Точно два дни преди да тръгнем ми се развали телефона и събота преди да потеглим към Боженци, първо теглихме един тигел през магазините на мобилните оператори да видим имат ли апарата, който си бях харесал. И понеже ни вървеше на греди, по този въпрос също уцелихме такава и през целия уикенд обмислях каква схема да направя, че да се сдобия с телефона, който исках. Като разбрахме, че работата с телефона няма да стане толкова лесно не ни остана нищо друго освен да се понесем по раздрънканата магистрала "Хемус".


понеделник, 24 юли 2017 г.

По пътя към вкъщи

Здравейте, Приятели!


В понеделник сутринта на 24.07 дойде времето, в което трябваше да кажем "Чао!" на Памуккале и да подпечатаме пътния лист за прибиране. Предстояха ни малко над 1000 км. за изминаване, в това число прекосяване на Дарданелите с ферибот и преминаване на Турско-българската граница. Затова станахме възможно най-рано за закуска като този път имаше места на масите край басейна и седнахме там. Това се оказа грешка, понеже през цялото време наоколо се мотаеха котки, които само досаждаха и общо взето не ни оставиха да закусим на спокойствие. За капак се разхождаше и едно голямо куче. Чувството беше все едно се намираме в зоологическа градина, а не в ресторант на хотел по време на закуска. Ако трябва да поставям черна точка на прекрасния хотел, то това е именно досадните котки и кучета. Малко след 8:30 се изстреляхме от хотела.